РЕШЕНИЕ
№ 2478
гр. В., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110106564 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на С.
П. С., ЕГН **********, с адрес: ************, с която против „Е.-П.П.”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, е
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 100 лева, заявен като частичен иск
от претенция за сума в общ размер на 14718,13 лева, начислена от ответника с
фактура № **/** г. - стойността на потребена електроенергия за периода от
21.01.2021 г. до 19.02.2021 г., за обект на потребление с адрес: ************,
кл. № ********* и аб. № *********. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.
Ищецът е собственик на обект с адрес: ************, кл. № *********
и аб. № *********. В исковата молба се сочи, че на името на П.С.Д. – баща на
ищеца, починал на 17.05.2021 г., е издадена фактура № **/** г., за сума в
размер на 14718,13 лева, представляващ задължение за потребена ел.енергия,
за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г.
В исковата молба се сочи, че електроенергията в процесния имот се
отчита чрез два електромера, поставени в заключена кутия пред дома на
ищеца. Последният сочи, че само той е заплащал сметките за електроенергия,
в т.ч. и преди смъртта на своя баща, като заявява, че същите са били в размер
до 100 лева. Оспорва начисленото количество ел.енергия, като намира за
абсурдно становището на ответника, че същото е потребено за един месец, от
едно домакинство.
1
Твърди се, че ищецът е уведомил ответника за смъртта на баща си и е
поискал да му бъде издаден клиентски номер. Обосновава наличие за правен
интерес с твърдението, че е наследник на получателя по фактурата, като при
неплащане на начислената сума, електрозахранването до дома му ще бъде
преустановено.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска, като недопустим и
неоснователен. Твърди, че страните по делото не се намират в облигационно
правоотношение, поради което за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск. Заявява, че повдигнатият с
настоящата искова молба, правен спор е разрешен по гр.д. № **/** г. по описа
на ВРС, 8 с-в, поради което настоящото дело се явява повторно образувано.
Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца. Оспорва твърдението,
че ищецът владее имота, като намира, че същият не е потребител на
ел.енергия в процесния обект. Отделно от възраженията за недопустимост на
предявения иск, въвежда възражения и за неоснователност на претенцията.
Твърди, че за имота има открита партида с кл. № ********* и аб. №
*******, във връзка с продажба на ел. енергия, за място на потребление:
************. Сочи, че през м.07.2017 г., в процесния обект е монтиран
електромер, с начални нулеви показания по тарифа 1 и тарифа 2.
Потреблението е отчитано ежемесечно, с нулеви показания, но след проверка
на служители на „ЕРП - С.“ АД, се установява, че СТИ е със свален
предпазител, поради което показанията на тарифните регистри не са
визуализирани. След установеното, по инициатива на
електроразпределителното дружество, електромерът е демонтиран и е
изпратен на БИМ, за извършване на експертиза, като при същата са снети
показанията на двете тарифи – НТ – 024422,1 кВтч. и ДТ – 048459 кВтч. Сочи,
че фактурата е издадена за реално консумирана ел. енергия.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът е потребител на
електроенергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ, на адрес: ************, кл. №
********* и аб. № *********, както и че същите се намират във валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а
ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за продажба и
доставка на електрическа енергия. Съществуването на облигационното
правоотношение е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където
е указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила
на Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П.” АД и
Общи условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
2
електроразпределителната мрежа на „Е. С.” АД, валидни към посочения
период.
Видно от представен по делото препис от Констативен протокол №
**/** г., на същата дата, служители на „Е. С.“ АД извършват проверка по
измерване на електроенергията потребявана в обекта на ищеца, като видно от
текста на документа, при проверката се отчетени следните показания на
тарифните регистри: нощна тарифа - FF0000100, дневна тарифа - FF0000100.
СТИ е демонтирано и подменено с нов уред. Съгласно отразеното в КП №
М**/** г., съставен от служители на електроразпределителното дружество,
електромерът е монтиран с нулеви показания по тарифите.
По делото е приобщен констативен протокол №***/*** г. на БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, РО – В., за извършване на метрологична
експертиза, от който се установява, че проверяваното СТИ е постъпило за
проверка в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № *** на ЕРП С..
Установено е съответствие с КП № **/** г. В протокола е отразено, че при
кратковременно включване се отчитат импулсите на изхода за проверка, в
допустими стойности на грешка, но при продължително включване на
дисплея на електромера отсъства индикация за съответната тарифа. Вписано
е, че константата не съответства. Констативано е отсъствие на индикация на
дисплея на електромера за съответната тарифа. Отчетено е, че не е
осъществен достъп до вътрешността на СТИ. При софтуерно прочитане са
снети следните данни за тарифите – нощна тарифа - 024422,1 кВтч и дневна
тарифа - 048459,0 кВтч. Според заключението на БИМ, електромерът не
съответства на метрологичните характеристики, не отговаря за изискванията
за точност при измерване на електроенергия, съответства на техническите
изисквания.
На 15.03.2021 г. ответното дружество съставя фактура № ****** за
вземанията към получателя П.С.Д., представляваща стойност на
електроенергия, потребена в обект на потребление с адрес: ************, кл.
№ ********* и аб. № *********, за периода 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г.
Стойността на потребената електроенергия, за процесния период е 14718,13
лева с ДДС и е със срок на плащане до 01.04.2021 г.
По искане на ответника, по делото са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели – служителите на „Е. С.“ АД – Р. И. Д. и Д. В.
Т.. В показанията си св. Д. заявява, че е посещавала имота на ищеца до преди
две години, като отчитала потребената в обекта електроенергия, като е
извършвала отчети още към 2017 г. Сочи, че електроенергията се отчита чрез
два електромера, поставени в табло пред къщата. Единият електромер винаги
бил със свален предпазител, като това означавало, че захранването в обекта
било прекъснато. Обяснява, че отчетниците не вдигат предпазителя, защото
не им е известна причината поради която е свален. Сочи, че е възможно в
обекта някой да работи по мрежата и да стане злополука. Поставят код, че
предпазителят е свален, а не че електромерът е повреден. През м.02
установила, че предпазителят бил вдигнат и електромерът показвал FF 100 –
3
грешка, поради което повикала колега за да подменят електромера. За целия
период, през който отчитала обекта, това била единствената индикация на
дисплея. В продължение на години предпазителят е бил свален, поради което
показанията не са отчитани.
В показанията си св. Т. заявява, че е отчитал електроенергията в обекта,
като на адреса имало два или три електромера, поставени в табло извън
къщата. Сочи, че предпазителят бил свален, поради което единият от
електромерите не можел да бъде отчитан. Обектът бил посещаван всеки
месец. Електромерът, който визуализирал показания, бил монтиран през 2017
г., с нулеви показания по всички регистри. При грешката FF 100 дисплеят на
електромера блокирал, но не може да каже дали се дължи на грешка при
производителя.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза,
от заключението на която се установява, че за периода от монтажа на
електромера до демонтажа му, т.е. от 07.07.2017 г. до 19.02.2021 г. има 1323
дни, като съгласно записите в паметта на електромера, са отчетени общо
72836 кВтч. ел. енергия по двете тарифни скали. Според вещото лице,
електроенергията е преминала през СТИ, като начислените количества ел.
енергия във фактурата са вследствие само на редовно снети показания от
електромера, като не е извършена корекционна процедура.
В съдебно заседание, вещото лице коригира заключението си, като
заявява, че с оглед констатираното от БИМ, че електромерът не съответства
на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност
при измерване на електроенергия, то същият не измерва точно. Констатира
противоречие в извода на БИМ, като заявява, че не би могло при липса на
съответствие с метрологичните изисквания и изискванията за точност, СТИ
да съответства на техническите изисквания. Показанията по тези регистри не
се визуализират и не се отчитат. Въпреки, че не се изписват на дисплея на
електромера, количествата преминала електроенергия са отчетени в паметта
на уреда. Поради факта, че електромерът не съответства на метрологичните
характеристики, същият не е годно средство за търговско измерване. Според
експерта, енергията се е натрупала за период от 1323 дни – от 07.07.2017 г. до
19.02.2021 г., като през този период не е извършван отчет. Заявява, че
количеството електроенергия по процесната фактура е невъзможно да
премине за един месец.
При така установените факти, съдът намира, от правна страна,
следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно осн. чл.124,
ал.1 ГПК. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно.
Условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен
спор между страните за дължимостта на процесната сума, без да е
4
необходимо по отношение на същата да е инициирано принудителното
събиране. Тежестта за установяване съществуването на оспореното право се
носи от ответника, като той следва да установи фактите, с които обосновава
своето право на вземане.
В процесния казус допустимостта на предявения иск се обуславя от
наличието на правен интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че не
дължи в полза на ответника парична сума, съставляваща, според ответното
дружество, стойността на ел. енергия, потребена за периода от 21.01.2021 г.
до 19.02.2021 г., за обект на потребление с адрес: ************, кл. №
********* и аб. № *********, начислена след извършване на реален отчет.
Възражението на ответника, че за ищеца не съществува правен интерес
от предявяване на настоящия иск, тъй като същият не е потребител и между
страните няма сключен договор, е неоснователно. Ищецът действително няма
правен интерес от предявяване на иск за пълния размер на сумата, но на друго
основание, а не на соченото от ответника. Задължението за заплащане на
оспорената от ищеца сума е възникнало преди смъртта на П.С.Д. – титуляр на
партидата, починал на 17.05.2021 г., поради което същото е част от
наследството, открито към датата на смъртта му. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
След смъртта на П.С.Д., същият е наследен от съпругата си и двамата си сина.
Като наследник с 1/3 част, ищецът има правен интерес да отрече дължимостта
на частта от начислената сума, съответстваща на правата му в наследството,
поради което, за него, правен интерес от предявяване на иска съществува
само по отношение на 1/3 част от начислената сума, като по отношение на
останалите 2/3 части от пълния размер на начислената от ответника сума,
искът подлежи на прекратяване, като недопустим.
Задължението е възникнало от съществуващото между наследодателя
на ищеца и ответното дружество, договорно правоотношение във връзка с
продажба на ел. енергия, като разпоредбата на чл.17, ал.2 ОУПЕЕ, въздига в
задължение на потребителя да заплаща стойността на използваната в имота
си електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. Касае се
за договор за продажба, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във
връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока.
Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, като от него възникват
права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, и затова
изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено
от изпълнението на задължението на другата страна.
Съществуването на облигационно правоотношение между потребител и
краен снабдител е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където
е указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от него, без изрично писмено приемане.
Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия за
5
продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П.” АД и Общи условия на
договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енергоразпределение С.” АД, валидни
към посочения период.
Потребител за битови нужди, съгласно чл.4, ал.1 ОУ, е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е. С.” АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.-П.П.”
АД.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.-П.П.“ АД /ОУДПЕЕ/, одобрени с решение
№ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, въздига в задължение на потребителя да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1 ОУ,
клиентът е задължен ежемесечно да заплаща на крайния снабдител – „Е.-
П.П.” АД, стойността на фактурираната електрическа енергия, като фактурата
съдържа данните изчерпателно изброени в чл.18а ОУ. За да е дължима цената
за доставената енергия, обаче, ответникът следва да установи, какво
количество ел. енергия е доставил, за какъв период от време и каква част от
стойността на доставената енергия е останала незаплатена.
Съгласно разпоредбата на чл.120 ал.1 ЗЕ, електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване
- собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента, а съгласно чл.29, ал.8 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи,
изд. от ДКЕВР, обн., ДВ, бр.31 от 4.04.2014 г., електромерните табла са
собственост на оператора на разпределителната мрежа и се поддържат от и за
негова сметка. На основание чл.104а, ал.1 ЗЕ, крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия, като на
основание ал.4, публикуваните общи условия влизат в сила за крайните
клиенти без изрично писмено приемане. Съгласно чл.16, т.5 Общите условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД, ползвателят се задължава да
не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не
преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско
измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от
лица, на които „Е. С.” АД е възложило дадената дейност или овластен
държавен орган, като на осн. чл.16, т.6 ОУ, потребителят е длъжен да не
използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско
измерване, монтирани и пломбирани, съгласно т.5.
6
На основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, в т.ч. и
ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни.
Съгласно нормата на чл.9, ал.2, т.2 ПИКЕЕ, операторът на
електроразпределителната мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа
средствата за търговско измерване и прилежащата апаратура за регистриране
и предаване на данни в случаите, когато се измерва енергията, използвана от
битовите клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи ниско
напрежение. Ищецът не само няма задължение да поддържа в изправност
СТИ, но и по делото не се установиха извършени от него неправомерни
действия в тази насока.
От приобщените по делото писмени доказателства и от заключението
на СТЕ, коригирано от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че
към процесния период, електромерът е технически неизправно средство за
търговско измерване.
От показанията на водените от ответника, свидетели, чиито показания
съдът преценява при спазване изискването на чл.172 ГПК, се установява, че
за твърде дълъг период от време – от 2017 г. до 2021 г., преминалата през
електромера електроенергия не е била отчитана, тъй като екранът на СТИ
винаги бил тъмен. Пасивното поведение на служителите на ответника, да
сигнализират за констатираното на адреса, не може да се отчита във вреда на
потребителя. При извършената проверка на адреса не установено
вмешателство в схемата на свързване, а при изследването на електромера от
БИМ, не са констатирани механични повреди, деформации или
неизправности в корпуса на СТИ. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ПИКЕЕ въвежда
още едно задължение за оператора на съответната мрежа - да осигурява на
страната, която купува ел. енергия възможност за контрол на показанията на
СТИ, като това задължение също не е изпълнено, доколкото се установи, че в
продължение на години предпазителят преди електромера винаги е бил
свален, дисплеят на уреда – винаги тъмен, а дори не е извършен опит за
установяване на причината за това. Съгласно резултата от извършената
проверка в БИМ, процесният електромер не отговаря на техническите
характеристики, поради което следва да се приеме, че същият не е годно
средство за измерване на потребената в обекта електроенергия.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че за
периода от монтажа му, извършен на 07.07.2017 г. до 21.01.2021 г., не е
извършен нито един реален отчет на електромер № *********. Твърдението
на ответника, че за краткия период от 29 дни, в обекта са доставени и след
7
извършването на реален отчет е установено потребление на 72836 кВтч.
електроенергия, за почти един месец, остана недоказано. Отделен е въпросът
дали това твърдение изобщо може да бъде доказано, доколкото 72836 кВтч.
електроенергия е невъзможно да бъдат потребени в жилищен имот, дори за
период от една година. СТИ се намира в табло извън имота на ищеца, до
което служителите на ответното дружество, както и служителите на
електроразпределителното дружество, имат свободен достъп. Пропускът на
последните да изпълнят служебните си задължения, да следят за изправността
на СТИ, в т.ч. да проверят причината, поради която в продължение на години,
електромерът е с поС.но неработещ дисплей или да проявят каквато и да е
инициатива с оглед установяване дали е налице неизправно СТИ, или опит от
страна на потребителя да осуети отчитането на потребената електроенергия,
не може да бъде саниран с начисляването на абсурдните 72836 кВтч.
електроенергия, за 29 дни потребление.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът не доказа своите
възражения, поради което и предвид разместената доказателствена тежест
предявеният частичен иск за сумата от 100 лева от претенция в пълен размер
на 4906,04 лева, представляваща 1/3 част от 14718,13 лева, следва да бъде
уважен като основателен.
Съдът намира въведеното от отвеника възражение за прекомерност на
заявеното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно. Видно от
представения списък по чл.80 ГПК, същото е изключително близко до
минималния размер, установен по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване
разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредбата.
Съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер общо на 655 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски за
прекратената част от иска, като с оглед представения списък по чл.80 ГПК, в
полза на ответника се следват разноски в общ размер на 306,67 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че С. П.
С., ЕГН **********, с адрес: ************, НЕ ДЪЛЖИ на „Е.-П.П.”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, сумата
от 100 лева - частичен иск от претенция в пълен размер на 4906,04 лева,
представляваща 1/3 част от 14718,13 лева, начислена от ответника с фактура
№ **/** г. - стойността на потребена електроенергия за периода от 21.01.2021
г. до 19.02.2021 г., за обект на потребление с адрес: ************, кл. №
********* и аб. № *********, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
8
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от С. П. С.,
ЕГН **********, с адрес: ************, против „Е.-П.П.”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************, по отношение
само на 2/3 части от пълния размер на иска, а именно - за разликата над
4906,04 лева до заявения с исковата молба, пълен размер от 14718,13 лева,
начислена от ответника с фактура № **/** г. - стойността на потребена
електроенергия за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г., за обект на
потребление с адрес: ************, кл. № ********* и аб. № *********.
ОСЪЖДА „Е.-П.П.” АД, с ЕИК *********, ********, ДА
ЗАПЛАТИ на С. П. С., ЕГН **********, с адрес: ************, сторените
разноски по делото, в размер на 655 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес: ************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.-П.П.” АД, с ЕИК *********, ********, сторените разноски
по делото, в размер на 306,67 лева, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В., като в
частта, с която искът се прекратява, решението има характер на определение
и може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от
съобщаването му, а в останалата част - с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9