№ 50
гр. Шумен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на двадесет
и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213600600162 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341 от НПК.
С присъда № 260011/31.03.2021г. постановена по НЧХД № 208/2021г.
Шуменският районен съд е признал подсъдимия В. В. М. :
-За виновен в това, че в периода от 08.07.2020г. до 04.09.2020г., в
гр.Шумен и гр.Варна, при условията на продължавано престъпление
разгласил неистински позорни обстоятелства за СТ. М. ИВ. ******* и й
преписал престъпление, като клеветата е извършена публично, поради което
и на основание чл. 148, ал. 2 от НК, във вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил
на „глоба” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева и “обществено порицание”,
което да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в
Община Варна;
-За виновен в това, че на 30.10.2020г. и на 26.11.2020г., в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление казал нещо унизително за честта и
достойнството на СТ. М. ИВ., *******, като обидата е извършена публично и
е разпространена по друг начин - чрез интернет, поради което и на основание
1
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1
от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на „глоба” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева и “обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне
на обявление на таблото за съобщения в Община Варна.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил общо наказание на
подсъдимия В. В. М., като му наложил по-тежкото наказание от определените
за двете престъпления, а именно „глоба” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към определеното общо
наказание наказанието “обществено порицание”, което да се изпълни чрез
поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Варна.
Осъдил подсъдимият В. В. М. да заплати на СТ. М. ИВ. сумата от 900
лв. /деветстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на извършеното от подсъдимият
престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, във вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на узнаване на извършеното деяние -
30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като уважен граждански
иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство.
На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъдил подсъдимият В.
В. М., да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50 /петдесет/ лева.
Осъдил подсъдимият В. В. М. да заплати на СТ. М. ИВ. сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат на извършеното от подсъдимият престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на довършване на
деянието - 26.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като уважен
граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното
производство.
На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимият В.
2
В. М. да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50 /петдесет/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимият В. В. М. да
заплати на тъжителката СТ. М. ИВ., ******* сумата от 12 лв. /дванадесет
лева/, представляваща направените от нея деловодни разноски и 5 /пет/ лева
такса за издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в
предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия
В.М., чрез адв. Г.К.. В жалбата се изразява становище за неправилност,
незаконосъобразност и несправедливост на атакуваната присъда. Счита, че е
постановена при наличие на съществено процесуално нарушение. Намира, че
е налице несъставомерност на деянията за които е осъден. Моли да бъде
изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения.
В съдебно заседание, частния тъжител С.И., редовно призована, не се
явява. За нея се явява адв.И. от АК-Варна, редовно упълномощена.
Процесуалният представител на частния тъжител моли присъдата да
потвърдена изцяло. Счита, че районният съд е провел пространно съдебно
следствие, изяснил е фактическата обстановка, отчел е възраженията на
защитата и е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт.
Намира мотивите са пространни и детайлни, съдържащи анализ на всички
доказателства по делото. Подробно в изложението си пред настоящата
инстанция обосновава своето становище. Прави искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като представя и
договор за правна защита и съдействие с дата 16.06.2021г.
Жалбоподателят В.М., редовно призован се явява лично и редовно
упълномощеният му защитник от първоинстанционното производство –
адв.Г.К. от АК-Варна.
Защитата на подсъдимия моли изцяло да бъде отменена така
постановената присъда във всичките й части, като неправилна,
несправедлива, необоснована и незаконосъобразна. Поддържа изложените
доводи в отговора на тъжбата пред първоинстанционния съд. Твърди за
несъставомерност на деянията, като акцентира по отношението на
престъплението „клевета“ на факта,за липса на разпространение, поради това,
3
че колективния орган работи при стриктни условия на служебна тайна, а по
отношение на обвинението за „обида“, счита няма разгласяване, тъй е станала
достояние чрез абсолютна лична двустранна кореспонденция чрез имейл.
Моли да бъде съобразена при решаване на делото съдебната практика в тази
насока.
Прави искане за присъждане на всички разноски по всички инстанции,
вкл. и адвокатските хонорари, съгласно представените договори за правна
защита.
Подсъдимият М. изразява съгласие с изложеното от неговия защитник.
Счита, че не е нарушил закона. Моли за оправдателна присъда и отмяна на
гражданските искове.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с чл.334, т.6
от НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа
обстановка:
Частната тъжителка СТ. М. ИВ. има завършено виеше юридическо
образование и работела като адвокат, вписана в Адвокатска колегия - Шумен,
но упражнявала адвокатската си професия в гр. Варна, където имала и
адвокатска кантора.
Свидетелката Н.А.Д. упълномощила частната тъжителка адвокат С.И. за
процесуално представителство по гр. дело № 3565/2020г. по описа на Районен
съд - Варна. Производството по цитираното дело било образувано по искова
молба от Н.А.Д., действаща като родител и законен представител на
малолетното си дете С.В. М. срещу В. В. М. с правно основание чл. 127, ал.2
от Семейния кодекс /СК/ и чл.127а от СК, както и иск за издръжка с правно
основание чл.143 от СК. Подсъдимият В.М. с Определение от 22.04.2020г.,
постановено по гр. дело № 3565/2020г. по описана ВРС, бил осъден да
заплаща издръжка на малолетния си син С.В. М. в размер на 180лв. месечно,
чрез неговата майка Н.А.Д., считано от 22.04.2020г., с падеж 5-то число на
4
месеца, за който се дължи.
Въпреки наличието на съдебно определение, с което бил осъден да
плаща месечна издръжка на детето си, подсъдимият М. забавил плащането на
издръжката, което било основание за образуването на изпълнително дело №
20208080400379 по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ З.Д. с рег. №
808 и с район на действие Окръжен съд - Варна. Посоченото изпълнително
производство било образувано на 18.05.2020г. въз основа на изпълнителен
лист № 4930/18.05.2020 г., издаден по Определение от 22.04.2020г.,
постановено по гр. дело № 3565/2020 г. по описа на ВРС, като за така
присъдената месечна издръжка и законната лихва за забава, с молбата за
образуване на изпълнителното дело било поискано запор на трудовото
възнаграждение на подсъдимия М., в качеството му на длъжник, както и били
възложени на ЧСИ всички правомощия по чл.18 от Закона за частните
съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, в случай, че не бъдат събрани сумите по
посочения способ. Поискано било също от ЧСИ да бъде събрано и
договореното с взискателя адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата /ЗА/. С покана за доброволно изпълнение
№8677/21.05.2020г., връчена на 02.06.2020г. на подсъдимия М., в качеството
му на длъжник, последният бил поканен да изплаща издръжка в полза на
малолетното си дете С. М., като бил уведомен, че за периода от 05.05.2020г.
до 04.06.2020г. задължението му възлиза на сумата от 354.70 лв., от която
главница от 180 лв. и 174.50 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
04.06.2020г.
С молба № 6011/03.06.2020г. подсъдимият М. уведомил ЧСИ Д., че
изпълнителното дело е образувано без основание и следвало да бъде
прекратено, както и оспорил дължимостта на адвокатското възнаграждение.
Междувременно с разпореждане от 29.05.2020г. ЧСИ Д. приел по
изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 350 лв., като
разпоредил да се уведоми подсъдимия М., както и че посоченото
разпореждане подлежи на обжалване на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Същото било връчено на подсъдимия на 10.06.2020г. от ПЧСИ М.Ж. по реда
на чл.44, ал.1 от ГПК, както и били предприети действия за принудителното
им събиране чрез наложен запор върху трудовото му възнаграждение. На
5
01.06.2020г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на подсъдимия
за дължимата издръжка. С разпореждане от 11.06.2020г. ЧСИ Д. разпоредил
да се приспадне от дълга платената сума в размер на 180лв. - издръжка за
месец май 2020г., но отказал да прекрати производството и да вдигне
наложения запор, като разпоредил да се уведоми подсъдимия М., че отказа
подлежи на обжалване на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Недоволен от
посоченото разпореждане, подсъдимият се възползвал от възможността за
обжалване пред Окръжен съд - Варна и било образувано въззивно гражданско
дело № 20203100502537/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна. С решение
№1042/05.10.2020г., постановено по цитираното дело, влязло в сила на
05.10.2020г., била отхвърлена жалбата на подсъдимия срещу атакуваното
разпореждане от 11.06.2020г. на ЧСИ Д., с което му е отказано прекратяване
на изпълнителното дело, както и да бъде отменено разпореждането за
приетите разноски в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Междувременно, на 09.07.2020г. подсъдимият М. сигнализирал
Адвокатска колегия - Шумен, като депозирал жалба, заведена под Вх. № 465,
в която се твърди, че адвокат С.И., в качеството й на юридически
представител на майката на детето му - Н. Д.а е извършила нарушения на
Закона за адвокатурата, като осъществила незаконни и неправомерни
действия срещу него, целящи принуда за извършване на действия против
волята му и поставянето му в икономическа и финансова зависимост, с оглед
постигане интереси по гражданско дело за родителски права и нежеланото от
него извеждане на сина му извън страната. В посочената жалба подсъдимият
посочил, че адвокат С.И. извършила следното: „предприе незаконни и
неправомерни действия срещу мен“; „от месец септември съм поставен под
постоянен натиск, шантаж и изнудване и от неин колега адв. К. Д.“,
„неправомерно е заведено срещу мен изп. дело № 20208080400379/2020 г. по
описа на ЧСИ с рег. № 808 с цел незаконно получаване на недължим адв.
хонорар и настъпване на имуществени и финансови вреди за мен, за да бъда
принуден да извърша действия против волята си“; „през месец септември
2019г. заедно с адв. К. Д. от ВАК участва в подготвянето на фалшиви
документи /договор за работа на Н. Д.а в Германия/, с които да бъда
принуден да разпиша пълномощно на майката и на трети лица за
извеждането на сина ми извън страната“, „умишлено използва тези
6
документи като доказателство по гр. дело 3565/2020г. по описа на ВРС с цел
формиране на определено мнение у съда относно родителския ми
капацитет“, „извършените процесуални действия по изп. дело и тези по гр.
дело № 3565/2020г. по описа на ВРС са с цел оказване на принуда за
извеждане на детето извън страната против съгласието ми“.
Председателят на Адвокатска колегия - Шумен образувал
дисциплинарна преписка № 8/2020г. и изпратил копие от жалбата на адвокат
С.И., като й дал 7-дневен срок за обяснение. Адвокат И. подала писмен
отговор, в указания й срок. Тъй като Адвокатския съвет при ШАК преценил,
че както в жалбата, така и в представените писмени документи по преписката
не се съдържат доказателства за действия от страна на адвокат И., които да
дадат повод за търсене на дисциплинарна отговорност от същата за неетично
поведение и за извършено дисциплинарно нарушение, в заседание на
07.08.2020г. отказал да образува дисциплинарно производство срещу адвокат
СТ. М. ИВ..
На 08.07.2020г. подсъдимият подал жалба и срещу адвокат К. Д. от
ВАК до председателя на Адвокатска колегия - гр. Варна, в която посочил, че
„адвокат Д. от месец септември 2019г. чрез незаконни и неправомерни
действия на същия, считано от 2020 г. подпомаган с действия от адвокат
С.И. от ШАК и ЧСИ З.Д. с рег. № 808 съм поставен под постоянен натиск,
шантаж и опити да бъда принуден да разпиша пълномощно за постоянното
извеждане на сина ми извън страната“.
Впоследствие, на 04.09.2020г. подсъдимият М. депозирал жалба срещу
решението на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия - Шумен,
формулирано в т.4 от Протокол № 11/07.08.2020г., с което е отказано
образуването на дисциплинарно производство срещу адвокат С.И. от ШАК по
дисциплинарна преписка № 8/2020г. по описа на съвета. В жалбата си до
Висшия адвокатски съвет - гр. София подсъдимият М. посочил също, че „в
процесния случай, начисляването на адвокатски хонорар от 350 лв. по изп.
дело № 379/2020г. е безочлива измама или грубо невежество не само от
страна на адвокат С.И., но и от страна на ЧСИ З.Д. с рег. № 808“. Висшия
адвокатски съвет обаче с Решение от 18.09.2020г. потвърдил цитираното
решение на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия - Шумен, приемайки
7
изводите на АС при АК - Шумен, че в обсъждания случай адвокат С.И. не е
извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.132 от Закона за
адвокатурата или тези на Етичния кодекс на адвоката, а „се касае за опит на
жалбоподателя да постави за решаване от органите на адвокатурата едни
натоварени с много емоции, спорове и взаимно неразбиране отношения с
майката на детето си, след като не е намерил удовлетворително за себе си
разрешение на тези отношения от съд, ЧСИ и нотариуси“. Впоследствие, на
30.10.2020 г. адвокат С.И. била информирана за съдържанието на
адресираната до Висшия адвокатски съвет - София жалба чрез електронно
писмо от Адвокатска колегия - Шумен. Тъй като с жалбите не постигнал
желаният резултат, на 26.11.2020г. подсъдимият М. посредством интернет
изпратил електронно съобщение към електронната поща на Н. Д.а, в което
използвал обидни изрази за адвокат С.И. като „осверипялата ти адвокатка“,
„осверипялата жена“, „осверипялата ти позната“ и „осверипялата женица“.
Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена въз
основа на обясненията на подсъдимият В.М., от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели К. Д. и Н.А.Д., както и от събраните и приети в
хода на съдебното производство писмени доказателства, които са приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Първоинстанционният съд е извършил всички следствени действия и
събрал относимите доказателства, необходими за обективното, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото. При правилно установена
обстановка, след извършване на прецизен и логичен анализ на събраните по
делото доказателства, районният съд е направил и законосъобразни изводи.
Приел, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил
състава на престъпленията, за които е предаден на съд. Изводите на районния
съд са правилни и въззивната инстанция се солидаризира с тях изцяло.
Обсъдени са всички доказателства. Както фактическите констатации, така и
правните изводи на РС-Шумен, се споделят от настоящият съдебен състав,
тъй като почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
В настоящото производство не са изложени други доводи, освен тези,
които са били изложени и пред първата инстанция. Отговорите на всеки един
8
от тях са намерили място в мотивите на районният съд. Изключително
всеобхватни са тези по всеки един поставен в производството въпрос. Още в
първоинстанционното производство защитата е оспорвала съставомерността
на извършените от подсъдимия престъпления. Този основен довод също е
намерил отговор в мотивите на РС-Шумен и те напълно се споделят от
настоящия състав.
Деянията са подробно анализирани, както от субективна, така и
обективна страна.
Клеветата е разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински
и позорни. Именно това изпълва съдържанието на обективните признаци от
състава на престъплението, а не субективни оценъчни съждения и изводи,
които не са част от обективната действителност. В конкретния случай,
подсъдимият недвусмислено е разгласил неистински позорни обстоятелства
за С.М., като й преписал престъпление. Това той е направил публично
достояние и по този начин представил личността на последната в отрицателна
светлина пред обществото и кръг от лица, в който тя е професионално се
реализира. Ето защо настоящата инстанция не намира пороци в оценъчната
дейност на районният съд касателно това престъпление и споделя неговите
изводи относно деятелността на подсъдимия в описаните форми.
Относно престъплението „обида“ : За да е налице такова престъпление е
необходимо по същество подсъдимият да изразил отрицателна оценка, едно
отрицателно мнение за личното достойнство на обидения. Унизителния
характер на казаното от дееца се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за тяхното
зачитане и най-накрая за зачитане честта и достойнството на всекиго. При
обидата чрез думи, деецът казва нещо унизително за достойнството на
засегнатия. Използваната езикова форма следва да съдържа унизителни от
гледна точка на морала епитети и съждения за качествата на „жертвата“. В
случая, не са касае до право на изразяване на мнение, каквато теза е застъпена
от защитата, което е право на личността в социалната реалност. Обидата по
същество може да се приеме като предел и ограничение на свободното право
на изразяване на мнение. Вярно е, че това право е гарантирано от
Конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека и
9
основните свободи, но то не е абсолютно. Именно Конституцията дава
основанията за тези ограничения, намерили своето място в чл.39, чл.40 и
чл.41, които не позволяват това право да бъде използвано за накърняване и
засягане на изрично изброените права и интереси и не допуска злоупотреба с
тях. Именно поради това, не може да се приеме тезата, че подсъдимият е
упражнил конституционното си право за свободно изразяване на мнение,
което изключва носенето на наказателна отговорност. В свое решение от
1998г. по к.д. № 18/98г., Конституционният съд на Република България е
застъпил становището, че когато се конкретизират ценностите, чиято закрила
е основание за ограничаване на правото на свобода и изразяване на мнения,
Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите
граждани, а Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи –
репутацията и правата на другите. Така посочените ценности обхващат
присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име. Те именно са
обект на посегателство при нанасяне на обидата. Поради това отговорността
за обида и клевета като средство за защита на честта, достойнството и
доброто име представлява такова ограничение на правото на свободно
изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията и от ЕКПЧ. На
основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, изречените в разглеждания случай думи от подсъдимия са обидни
и безспорно с унизителен характер.
За да е налице „обида“ от обективна страна, както правилно е посочил и
районния съд, деянието трябва да е извършено в присъствието на
пострадалия, като тя е довършена с възприемане от негова страна на
унизителните и засягащи честта и достойнството му думи и изрази. Самото
възприятие, може да бъде и чрез прочитане, чуване. В настоящия казус е по
безспорен начин е установено, че обидните думи отправени от подсъдимия са
били възприети от пострадалата. Според съдебната практика обида има и
тогава, когато лицето не присъства в момента на мястото, но чуе обидните
изрази по телефон, радио, телевизия или ги прочете в пресата или интернет.
Изключително детайлно съдът е подходил и към въпроса за характера на
инкриминираните думи и настоящата инстанция споделя тези съждения и
направените изводи.
10
По отношение на наложеното наказание: Правилно съдът е преценил, че
са налице множество престъпления, осъществени от подсъдимия и не са
налице основанията за приложението на чл.78а, ал.1 от НК.
Въззивният съд намира, че правилно са преценени всички обстоятелства
имащи значение и при определяне вида и размера на наказанията на подс.М..
Отчетени са като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало
на подсъдимия и липсата на противообществени прояви, вкл. и след датата на
извършване на деянията. Изводите на Районния съд относно степента на
обществена опасност на деянията и подсъдимия са правилни.
Законосъобразно първоистанционният съд е определил наказанията
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Въззивната инстанция намира, че
така наложените наказания са съответни и справедливи на извършеното от
подс.М. престъпления. Същите в пълна степен биха постигнали целите
визирани в чл.36 от НК и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, както по
отношение на подсъдимата, така и по отношение на другите членове на
обществото.
Правилно е приложил съдът и разпоредбата на чл.23 от НК.
По отношение на гражданските искове: Гражданските искове са
правилно определени. Безспорно частният тъжител е претърпял морални
вреди, в резултат на извършените от подс.М. престъпления. Правилно е
отчетен емоционалния дискомфорт на пострадалата и обстоятелствата при
които са извършени процесните деяния. Наранените чест и достойнство са
овъзмездени по справедливост.
Съдът намира, че искането от процесуалният представител на
тъжителката и жалбоподателка за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и за
адвокатско възнаграждение, ако са направени такива. Пред настоящата
инстанция е представено и приобщен към делото договор за правна защита и
съдействие от дата 16.06.2021г., чийто предмет е именно оказване на правна
11
защита по настоящото дело при договорено възнаграждение от 1000/хиляда/
лева. Горното обуславя извода, че искането следва да бъде уважено и на
подс.М. да бъдат възложени разноските направени от тъжителката и
граждански ищец СТ. М. ИВ. за адвокатско възнаграждение в размер на
1000/хиляда/ лева.
С оглед изложеното, като съобрази ,че във въззивното производство не
се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа
обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон ШОС приема, че
присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да
се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260011/ 31.03.2021г. постановена по
НЧХД № 208/2021г. по описа на Шуменският районен съд.
ОСЪЖДА В. В. М. ЕГН ********** да заплати на тъжителката и
граждански ищец СТ. М. ИВ. ******* сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство по настоящото дело.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12