№ 33
гр. гр. Елена, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214130100155 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание: чл. 74 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, осъдителен иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, заедно с акцесорна претенция за
присъждане на законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване
на исковете до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът ИВ. К. Г. от с. С. твърди, че е сключил безсрочен трудов
договор № 59/18.08.2020 г. с ответника по делото „С.Х.Е.С.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Елена, на длъжност „сервитьор” и
допълнително споразумение към трудовия договор от 19.08.2020 г. Със
заповед № 1/ 17.09.2022 г. управителят на дружеството прекратил трудовия
му договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Ищецът счита, че издадената
заповед е незаконосъобразна, мотивирайки се, че между страните не била
налице уговорка за срок за изпитване, а в случай, че такава е била налице, то
на 19.08.2020 г. е отпаднала. Намира същата за допълнително поставена,
защото бил подменен лист от трудовия му договор, както и че е
недействителна на основание чл. 74 от КТ. Счита, че не е налице основание за
прекратяване на трудовия му договор, а уволнението за незаконосъобразно,
поради което иска да се признае за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжност, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ във вр. с чл. 225 от КТ да му бъде заплатено от ответника на
1
обезщетение за времето, за което е останал без работа за период от 6 месеца,
в размер на брутното му трудово възнаграждение, обезщетение в общ размер
на 16000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска. Счита,
че законосъобразно е приложил процедурата по уволнението му, т.к.
трудовият договор между страните е с вписана клауза за изпитване по
смисъла на чл. 70 от КТ. Оспорва твърдението на ищеца, че с оглед
дългогодишната му практика в ресторантьорския бизнес, за работодателя не
било нужно да провери трудовите му качества. На следващо място намира, че
както Кодекса на труда така и практиката на ВКС не въвеждат реквизит
свързано с излагането на мотиви за прекратяване на трудовия договор между
страните със срок за изпитване, в случай,че работодателят приеме, че
служителят не се справя с възложената работа. Твърди, че уволнението е
законосъобразно. Счита за неоснователна претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 13, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1, вр. чл. 20а, ал.1 от ЗЗД и чл. 74
от КТ:
По този иск по делото не бяха събрани доказателства, които да
обосновават твърдението на ищеца, че клаузата за изпитване в трудовия
договор между страните е недействителна. В насока оборваща твърденията на
ищеца са показанията на свидетелката Иванова, която посочи, че при
работодателя съществува практика всички правоотношения с новопостъпили
работници да бъдат сключвани при условията на чл. 70 от КТ. Свидетелката
потвърждава, че именно подписания и предявен от страна на съда екземпляр
от трудовия договор е документа, който тя е изготвила по повод
назначаването на ищеца Г. и това е образеца на договора, които се предоставя
за подписване на всеки новоназначен служител на дружеството. Съдът не
намира основания да не кредитира показанията на свидетелка, независимо от
служебните й отношения със работодателя, поради това, че отразяват лични и
непосредствени възприятия, а и като цяло показват начина на работа в
2
дружеството. Не са събрани доказателства в обратната посока, които да
подлагат на съмнение казаното от нея.
На следващо място не са събрани доказателства, които дори косвено да
потвърждават твърденията на ищеца за подмяна на първия лист от трудовия
договор между страните или целящи в последствие създаването на клауза за
изпитване във вече подписания между страните договор.
По отношение на писменото доказателство представено в последното
съдебно заседание по делото, а именно трудовия договор без клауза за
изпитване, съдът намира следното: представеното писмено доказателство е в
препис и без надлежна заверка. Ищецът отказа да отговори за начина, по
който се е сдобил с този препис, поради което съдът не намира, че следва да
го цени с останалата доказателствена съвкупност по делото. Основателно е и
възражението на ответната страна, че представянето на писмено
доказателство в последното по делото заседание е процесуално преклудирано
и не следва да бъде прието, доколкото не се твърди от ищеца същото да е
нововъзникнало или новонастъпило обстоятелство по смисъла чл. 147 от
ГПК. Отделно от това този препис на документ се различава от вече
представения такъв от ищеца с исковата му молба, поради което съдът
намира, че именно представения от ищеца с исковата молба трудов договор е
документа, който страните са подписали по повод възникването на трудовото
правотношение. Житейски нелогично звучи да се сключи трудов договор от
ответника със служител, който започва работа в дружеството за първи път,
непознат както за останалите работници, така и за управителя на комплекса.
Напълно неотносими към конкретния правен спор са твърденията на
ищеца, че професионалната му квалификация и автобиография е пречка за
сключван на трудов договор със срок за изпитване. Право на работодателя е и
то в немалък срок, а именно 6 месеца да събере преки впечатления и да реши
дали да остави работника на работа и да продължи трудовото му
правоотношение, или съответно ако не е доволен от качеството му на работа
да прекрати отношение, без да се мотивира. В тази насока е Решение № 366
от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Бояджиева, в което е дадено разрешението, че договор за
изпитване се сключва, когато работникът или служителят постъпва
първоначално на работа при съответния работодател. Смисълът на
3
посочената разпоредба е оправдан от необходимостта работодателят или
служителят действително да се убедят във фактическата способност за
справяне със съответните трудови функции. Допълнително и в разрез с
обичайната житейска логика е твърдението, че ден или два са достатъчни на
работодателя, за да се убеди в пригодността на служителя да изпълнява
възложената работа, при положение, че самият закон дава възможност този
срок да е значително по дълъг, а именно 6 месеца.
С оглед горните доводи, съдът намира, че клаузата за изпитване е
валидно съществуваща, доколкото преследва същинските си цели, а не
заобикаляне на закона, от една страна, а от друга - не представлява и
злоупотреба с право.
Неоснователна е и претенцията на ищеца по чл. 124 от ГПК за приемане
за установено, че клаузата за срок за изпитване по сключения между страните
трудов договор е изчерпала своя срок на действие на 19.08.2020 година, след
което трудовия договор се е превърнал в такъв за неопределено време.
Неоснователността на този иск на общо основание следва от липсата на
каквито и да е било доказателства, удостоверяващи фактите, на които ищеца
основава тази си претенция. Доколкото е негова доказателствената тежест да
установи твърденията си при условията на пълно и главно доказване, то
неизпълнението на въпросното задължение следва да бъде санкционирано с
отхвърлянето на претенцията.
Допълнително и от правна страна, за да се приеме валидното
съществуване на подобна уговорка, то следва да се съобрази, че тя по
съществото си представлява изменение на вече сключеното трудово
правоотношение. Така и по смисъла на чл. 119 от КТ изменението в трудовия
договор се сключва в писмена форма, като форма за валидност и в този
смисъл даже и да се приеме, че страните по ТПО са постигнали някаква
уговорка, касаеща срока за изпитване, то предвид наличието на вече сключен
трудов договор, тази уговорка е следвало да бъде валидно оформена по
предвидения за целта в закона ред, а именно да е в писмена форма. Липсата
на писмено оформяне води до извод за невалидност на уговорката, което е
основание тя да бъде третирана като несъществуваща в правния мир и
респективно негодна да породи правните си последици.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ:
4
От писмените доказателства приети по делото, а именно трудов договор
№ 59/18.08.2020 г., допълнително споразумение към трудовия договор от
19.08.2020 г. и заповед № 1/ 17.09.2022 г. на управителят на ответното
дружеството се установява, че работодателят законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение. С оглед валидно съществуващата в договора
клауза по чл.70 от КТ и по аргумент от чл. 71, ал.1, вр. с чл. 335, ал.2, т.З от
КТ, правоотношението следва да се счита за прекратено в момента на
връчване на нарочното изявление за това. От своя страна прекратяването на
договора е извършено в рамките на нормативно установения по чл. 70, ал.1,
от КТ срок от 6 месеца, считано от сключването на правоотношението.
Константната съдебна практика не въвежда като реквизит на Заповедта за
прекратяване на правоотношението излагането на мотиви, причини или
доводи, поради което работодателят е приел, че служителя не се справя с
възложената работа. В този смисъл са: Решение № 1364 от 06.07.2005 г. по гр.
д. № 890/2003 г., III г. о. на ВКС; Решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр.д. №
253/2010 г. на ВКС; Определение № 897 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 2492/2013
г. на ВКС; Решение № 16 г. по гр. д. № 4793 / 2014 г. на Върховен касационен
съд: Решение № 429 от по гр. д. № 132 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение. За законосъобразността на уволнението в тази хипотеза е
достатъчно потестативното право да е упражнено в рамките на нормативно
установения в Кодекса на труда срок и по нормативно установения начин за
валидност на съответното волеизявление. Преценката на работодателя
относно качествата на работника и способността му да се справя с работата не
подлежи на съдебен контрол. В този смисъл са: Определение № 897 от
10.07.2013 г. по гр. д. № 2492/2013 г. на Върховен касационен съд; Решение
№ 215 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/2011 г., IV г. о., ГК; Решение
N° 11 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о., ГК.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ:
Доколкото този иск е акцесорен по отношения главния такъв за отмяна на
уволнението, то неоснователността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ влече на
общо основание неоснователност и на искането за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2, вр. с чл. 225 от КТ:
Доколкото този иск е акцесорен по отношения главния такъв за отмяна на
5
уволнението, то неоснователността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ влече на
общо основание неоснователност и на искането за присъждане на
обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователна. Претенцията на ответника за разноски е
основателна и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят
направените разноски в размер на 960 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с. С.,
общ. В., ул. „П.“№ 76 срещу „С.Х.Е.С.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.К.С., иск с правно основание чл. 13, ал. 1, вр.
чл. 14, ал. 1, вр. чл. 20а, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено между
страните, че клаузата за изпитване в трудов договор № 059/18.08.2020 г.
сключен между страните е изчерпала своя срок и действие на 19.08.2020 г.,
след което трудовия договор е станал за неопределен срок, съгласно т. 3 на
трудовия договор, КАКТО и обявяване на недействителността на клаузата за
срок за изпитване в трудовия договор между страните на основание чл. 74, ал.
4 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с. С.,
общ. В., ул. „П.“№ 76, срещу „С.Х.Е.С.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.К.С., искове с правно основание чл 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му,
извършено със заповед № 1/17.09.2020 г. на управителя на „С.Х.Е.С.“ ЕООД
за прекратяване на трудов договор № 059/18.08.2020 г. сключен между
страните, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
"сервитьор" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТр. за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.09.2020 г. до
17.03.2021 г. в размер на 16 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни и недоказани
6
ОСЪЖДА ИВ. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. В., ул. „П.“№
76 да заплати на „С.Х.Е.С.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 960 лв.
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
7