№ 1185
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Даниела Х.а
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501801 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца А.
Т. А. срещу Решение № /18.04.2023г. по гр.д.№ 15440/21 по описа на СГС, -I-
13 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗК „Лев
инс“ АД иск за присъждане на обезщетение над сумата 45 000 лв. до размера
от 80 000лв.
В жалбата си твърди, че е налице нарушение на материалния и
процесуалния закон и решението е необосновано. Твърди, че неправилно е
приложен принципа на чл. 52 от ЗЗД, като не са съобразени всички
обстоятелства за определяне на размера на дължимото обезщетение. Не били
обсъдени в пълнота доказателствата, не било съобразено значението на
увредите за ищеца, както и че ищецът продължава да търпи вреди. Не било
отчетено обстоятелството, че следва да му бъде извършена нова операция за
отстраняване на остеосинтезата. Моли да бъде отменено решението и
постановено ново, с което бъде уважен предявения от него иск допълнително
за сумата 35 000лв, ведно със законната лихва за забава и му се присъдят
1
направените разноски за двете инстанции. Не са направени доказателствени
искания.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се
иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски за въззивната инстанция. Не се сочат нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба
относно неговата неправилност в обжалваната му част.
С въззивната жалба не се оспорва механизма на настъпване на ПТП,
наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД относно противоправното
поведение на застрахованото лице, вредата, причинно- следствената връзка и
вината на застрахования водач.
Не се спори, че гражданската отговорност на причинителя е била
застрахована при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не е спорна и датата, на която е отправена
застрахователната претенция – 29.09.2021г., която дата е и тази, на която
ответника е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
Тъй като не е обжалвано от ответника, решението е влязло в сила по
всички тези въпроси, включително и в частта, в която е отхвърлено
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия и тези въпроси не
подлежат на преразглеждане.
Решението е влязло в сила и в частта, в която е определено
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 45 000лв., както и за
присъдените с него имуществени вреди. Решението е влязло в сила и в
отхвърлителната част над 80 000лв. до 90 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като не е обжалвано в тази част.
Във въззивната жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, като се твърди, че то е несъответно на претърпените
вреди и на принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Във връзка със спорните въпроси, релевирани с въззивната жалба,
настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна:
Травмите на ищеца, според изслушаната експертиза са следните и са
2
получени по следните начини: ищецът е получил в следствие на катастрофата
вътреставна многофрагментна фрактура на дясната бедрена кост в долната и
част. Извършени са му две операции - на 07.09.2021 г. и на 14.09.2021 г. С
първата операция счупената дасна бедрена кост е била оперирана и
стабилизирана с външен фиксатор, а впоследствие на 19.09.2021г. е била
извършена втора операция за сваляне на външен фиксатор и поставяне на два
броя метални остеосинтезни винтове. Изписан е на 24.09.2021г., като
лечението му е продължило амбулаторно.
Общо лечебният и възстановителен период са продължили 8 месеца,
считано от деня на злополуката. Според вещото лице, изслушано пред
първата инстанция, най-интензивни са били болките и страданията през
първите два месеца непосредствено след злополуката и извършените две
операции. Извън посочения период ищецът е търпял само периодично
явяващи се болки при обща преумора на десния долен крайник при
движението с помощни средства, както и при студено или влажно време
(вследствие на рязка промяна във времето), когато ищецът е ползвал повече
седативни и обезболяващи средства. Интензивни са били и болките при
започването на рехабилитацията, когато ищецът е трябвало да започне
раздвижване на дясна коленна става, която по време на обездвижването е
попаднала в тежка контрактура.
През първите 6 месеца на ищецът му е било забранено да стъпва на
оперирания крак, а след този период е започнал да се придвижва с помощта
на една патерица и с дозирано натоварване на десния крак. Към края на 8
месец започнал да се придвижва без помощни средства. Към датата на
депозиране на експертизата състояние от процесното събитие е изминала 1
година и 6 месеца, но въпреки това според експерта е възможно ищецът да
търпи единични болки в зоната на фрактурата. Ищецът към момента на
извършване на прегледа, според експерта се придвижва самостоятелно и с
нормална походка. Макар и бедрената кост да е зараснала окончателно,
металните импланти все още не са извадени, което трябва да стане по оценка
на лекуващ хирург и след провеждане на операция. Това би довело до нови
болки и страдания за около 30 дни.
Към момента на изготвяне на заключението дясната колянна става е
раздвижена частично, като движението „екстенсия“ (разгъване) на крака е в
3
норма, но движението „флексия“ е в намален обем, което води до затруднено
клякане и изкачване на стълби. Връзковият апарат на коляното е интактен.
От събраните гласни доказателства пред първата инстанция, чрез
разпита на свид. К., сестра на ищеца, се установява, че в момента на
катастрофата той е изпитвал много силни болки. След катастрофата бил
транспортиран във ВМА за операция, която не започнала веднага, тъй като
имало противопоказания – ищецът имал много високо ниво на кръвната
захар. По време на възстановителния период, през който се предвижвал с
помощни средства, има нужда и от помощта на друг човек, поради което
отишъл да живее при майка си.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, в частта им, в
която сочат, че ищецът още се придвижва с патерици и че възстановителния
период е продължил 10 месеца, тъй като в тази си част те противоречат на
заключението на вещото лице.
Съдът не приема за доказано и твърдението във въззивната жалба, че
вследствие на злополуката ищецът е отключил диабет, тъй като такова
заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка, може да бъде
направено единствено от съдебномедицинска експертиза, а такава липса по
делото.
Не са събрани и доказателства за промяна на емоционалното състояние
на ищеца, което да е довело до трайни психически последици за ищеца,
каквито са твърденията във въззивната жалба.
При така изложените фактически констатации, настоящата инстанция
намира, че определения размер на обезщетението за ищеца в размер на
45 000лв. е правилно определен.
При определянето му са взети предвид вида и характера на травмите;
наличието на две оперативни намеси, извършени на ищеца под обща
анестезия; силните болки, които той е изпитвал към момента на травмата;
продължителния период на възстановяване, пред който също е изпитвал
болки и дискомфорт, ползвал е помощни средства за придвижване и чужда
помощ за обслужване, бил е ограничен да извършва ежедневните си дейности
и е зависил от помощта на други лица.
Взето е предвид обстоятелството, че евентуално бе следвало да се
отстранят оперативно остеоснитезните плаки и това би причинило нов
4
дискомфорт и болки на ищеца.
В същото време е отчетено, че в момента са преодолени последиците от
травмата, като ищецът се движи самостоятелно, без помощни средства, не са
настъпили усложнения, движението на дясната коленна става е почти
възстановено, като ограниченията са отчасти в движението сгъване.
При определяне на размера на обезщетението, предвид всички тези
обстоятелства, настоящата инстанция намира, че справедливия размер на
обезщетението би бил в размер на 45 000лв.
Същият следва да се определи, като среден за посочения вид травми,
който се определя от съдилищата, с оглед изложеното.
При този изход на производството на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемата страна е претендирала такива за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да й се присъдят в размер на 200лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № /18.04.2023г. по гр.д.№ 15440/21 по
описа на СГС, -I-13 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от А.
Т. А. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата 45 000 лв. до размера от 80 000лв, ведно със
законната лихва за забава, считано от 30.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. Т. А. ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“ №*, бл. ***,
вх. *, ап. ** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД ЕИК ********* сумата 200лв.,
представляваща направени разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6