№ 1362
гр. П., 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104564
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД
срещу В. М. А., ЕГН **********, и Н. В. А., ЕГН **********, и двамата с адрес за
призоваване: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумата от 1656.66 лева, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО,
всеки съответната си идеалната част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ***, от които главница в
размер на 1461.72 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 194.94 лева за периода от 09.07.2020 г.
до 21.03.2022 г; както и законната лихва върху главницата от 1461.72 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а
именно:
- В. М. А. сумата в размер на 828.33 лева, представляваща ½ част от общият дълг, от
които: главница в размер на 730.86 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.47 лева за периода 09.07.2020 г. до
21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 730.86 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата;
- Н. В. А. сумата в размер на 828.33 лева, представляваща ½ част от общият дълг, от
1
които: главница в размер на 730.86 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.47 лева за периода 09.07.2020 г. до
21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 730.86 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата,
за които суми е издадена Заповед № *** от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС,
като им се присъдят сторените по делото разноски.
В срока за отговор, ответницата Н. В. А. чрез адв. З. е подала отговор на исковата
молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че не е
собственик и не е носител на вещно право на ползване по отношение на процесния имот,
както и няма подписан договор с фирма за дялово разпределение, поради което твърди, че
спрямо процесния имот не е въведено топлинно счетоводство и съответно не е въведена
система на дялово разпределение. Оспорено е и представеното към исковата молба
извлечение от сметка, като е противопоставила и възражение за погасяване по давност на
процесните вземания. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявения иск, като и се присъдят сторените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника В. М. А. чрез адв. З. е подал отговор на исковата молба,
с който е оспорил предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че не е
собственик и не е носител на вещно право на ползване по отношение на процесния имот,
както и няма подписан договор с фирма за дялово разпределение, поради което твърди, че
спрямо процесния имот не е въведено топлинно счетоводство и съответно не е въведена
система на дялово разпределение. Оспорено е и представеното към исковата молба
извлечение от сметка, като е противопоставила и възражение за погасяване по давност на
процесните вземания. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявения иск, като и се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения си представител
ю.к. М., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответниците Н. В. А. и В. М. А. в съдебно заседание се представляват от адв. З.,
който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като им се присъдят сторените по делото
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. №
*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията
за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
В конкретния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно
правоотношение с ответниците, поради което в негова тежест е да докаже съществуването
на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер по отношение на всеки
един от ответниците. Той трябва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от
които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответниците,
както и размера на дължимите суми, в съответните части. В тази връзка ответницата Н. В.
А., категорично отрича да е "клиент" на топлинна енергия, което предпоставя
необходимостта от главно и пълно доказване на твърдения от ищеца факт по отношение на
този ответник.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през
исковия период топлинна енергия и БГВ, ответниците трябва да имат качеството „клиент"
на топлинна енергия.
Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
“битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ, е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от
ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “***” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в. “СъП.”, и действали през
процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия, страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – в случая ищецът “***” АД и “купувача на топлинна
енергия” – потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.
От приложената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ се установява, че за
процесния топлоснабден имот е подадена декларация с вх. № 34636 от 01.06.1998 г. От
последната се установява, че декларацията е подадена и подписана от ответника В. М. А.,
3
като в същата е отбелязал, че не е единствен собственик на имота, не е подадено
приложение за имота от другия съсобственик, имота се намира в гр. П. на ***, който е
електрифициран, водоснабден, и топлофициран, същият е придобит чрез собствен строеж с
година на построяване 1994 г., за което няма документ за собственост, а другият
съсобственик е ответницата Н. В. А.. Декларацията не е оспорена в хода на производството,
поради което и съгласно чл.180 от ГПК се ползва с доказателствена сила относно факта, че е
подписана от ответника и изявленията, които съдържа, са направени от него. Представен е
препис извлечение от акт за сключен граждански брак, от който се установява, че на
31.07.1983 г. ответниците в гр. П. са сключили граждански брак, за което е съставен акт за
сключен граждански брак № 0423 от 31.07.1983 г. Няма представени доказателства, а и не се
твърди от ответниците сключеният по между им граждански брак да е прекратен.
Декларацията по чл.14 от ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването на
собствеността, но следва да се има предвид, че същата съдържа изявления на декларатора
като данъчно задължено лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и
такива, свързани с притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Декларацията по чл.14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и
удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота), поради
което този документ има материална доказателствена сила. Посочената декларация се
отнася за процесния имот и същата е подадена и подписана от В. М. А., доколкото
последния не е оспорил по реда на чл.193 от ГПК нито авторството на подписа си, като
издател на документа, нито верността на удостовереното от него в декларацията. От
ответника В. М. А. не са представени и доказателства, оборващи извода, че в периода, за
който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия, ответникът продължава да е
собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в
собствеността след подаване на декларацията през 1998 г.
Това извънсъдебно признание в декларацията по чл.14 от ЗМДТ се преценява от съда
по реда на чл.175 от ГПК и с оглед останалите данни по делото – а именно препис –
извлечение от акт за сключен граждански брак, от който е видно, че между страните преди
придобиване на процесния топлоснабден имот през 1994 г. – на 31.07.1983 г. са сключили
граждански брак. В отговора на исковата молба ответницата Н. В. А., че не е собственик и
не е носител на вещно право на ползване относно имота, но това оспорване е бланкетно, не е
подкрепено със съответни доводи и доказателства досежно верността на удостоверяването в
приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ. От тук следва извода, че ответниците са
ползватели на процесния имот и са задължени лица по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В цитираното ТР се приема, че договорът между това
ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. Договорът между това лице и топлопреносното предприятие се презумира с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Без
значение е за конкретното дело, че извлечението от сметка е оспорено от ответника с
4
отговора на исковата молба, но и това оспорване е бланкетно, тъй като не е подкрепено със
съответни доводи и доказателства досежно верността на удостоверяването.
Ответницата Н. А. не оспорва, че процесния имот е придобит от съпруга и по време
на сключен по между им граждански брак. При това положение и съгласно разпоредбата на
чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи, като съответно в ал.2 на съща разпоредба, е регламентирано, че съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, респ.
всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение в отношенията към топлопреносното
дружество. При тези факти ответницата отговаря солидарно със съпруга си за задълженията
към ищцовото дружество за процесния период.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
5
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З. З. през процесния период
показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което вещото лице е констатирало от
правена проверка по карнетите водени в топлофикационното дружество. Съгласно Наредба
Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването за разпределение между абонатите на
топлофицираното дружество подлежи нетната топлинна енергия, която се подава на ФДР, а
отчетената по показанията на топломера топлинна енергия е брутна и от нея следва да се
приспаднат споменатите технологични загуби. Технологичните заходи са определени
съгласно паспортните данни на монтираната абонатна станция в сградата и преизчислени
със съответните корекции, съгласно методиката приложение към посочената Наредба, които
показания вещото лице е отразило в табличен вид в заключението си. Вещото лице е
констатирало, че са изпълнени изискванията на Наредбата за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. През
процесният период е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ прогнозно, като в
имота на ответниците са монтирани уреди за измерване разхода на топла вода – 2 броя
водомери, като реалното потребление на количеството топла вода е установено при
годишния отчет на уредите, провеждат от фирмата топлинен счетоводител. Разхода на
топлоенергия е преизчислен, след определяне топлосъдържанието на топлата вода за
отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за
топла вода, като това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки на
ответника. Вещото лице е установило, че в топлоснабдения имот има шест работещи
отоплителни тела, които са с монтирани индивидуални разпределители с дистанционен
отчет. Начислената топлинна енергия за отопление за тях е според отчетените показания на
уредите, като отоплителните тела в помещения „тоалетна“ и „баня“ са щранг – лира, без
ИРУ. За тях е начисляван разход на топлинна енергия, като за тела работещи непрекъснато,
като този разход е определен по изчислителен път. След проведен задължителен годишен
отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода за топлинна енергия за отопление на
имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената
разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
6
По отношение на сградната инсталация, вещото лице сочи, че разхода на топлинна
енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път, като е част от общия
разход отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект – 249 куб. м. Начисляван е разход за топлинна енергия само
през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота.
От представените на вещото лице справки на топлофикационното дружество и ФДР
вещото лице установило, че в общите части на СЕС няма работещи отоплителни тела,
поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Начислявани са разходи за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно, които вещото лице
е отразило в таблица, в заключението. Вещото лице в заключението сочи, че през процесния
период е издадена една изравнителна сметка. Годишните отчети от топлинният
счетоводител са провеждани ежегодно. Влиянието на преизчисленията относно разхода на
топлинна енергия и съответинте суми са довели в промяна на индивидуалните сметки. В
изравнителната сметка са показани отделно корекциите за отоплителният и неотоплителен
сезон. Вещото лице не е установило срещу изравнителните сметки да са подавани жалби и
възражения в законно-установения срок, срещу всяка една изравнителна сметка.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. се установява, че на
ищцовото дружество за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот,
находящ се в гр. П., ***, се дължи стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия,
която е в общ размер на 1461.72 лева, като помесечно задължението за главница, вещото
лице е отразило в приложена към заключението таблица.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. дължимото на ищцовото
дружество обезщетите за забава за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г. е в размер на
194.94 лева.
Вещото лице не е установило, да е извършвано плащане на процесните суми.
Ищецът е предявил иска, като е поискал от съда да бъде признато за установено, че
ответниците дължат разделно, всеки един от тях по ½ част от процесното вземане, поради
което и искът следва да бъде уважен така както е предявен, макар, че искът може да бъде
насочен спрямо съпрузите за солидарното им осъждане, но ищецът е избрал да предяви иска
си разделно.
7
Ответниците са противопоставили възражения за погасяване по давност на процесните
суми или на част от тях.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на
парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК. В същото време по силата на чл.422 от ГПК искът ще се счита предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще
се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици
от предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е
подадено на 04.04.2022 г., а началото на процесния период е от 09.07.2020 г., поради което и
тригодишната давност към датата на подаване на заявлението не е изтекла, и няма погасени
по давност суми, като възраженията са неоснователни.
На основание чл.86 ЗЗД върху установените размери на главницата всеки един от
ответниците дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ищеца е представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр.
чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния материален
интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и
исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в исковото
производство от 100.00 лева – държавна такса, депозити за вещи лица в размер на 400.00
лева, и държавна такса за съдебно удостоверение – 5.00 лева. В заповедното производство
ищецът е доказал разноски за държавна такса в размер на 33.13 лева, или общо разноски по
заповедното и исковото производство в размер на 688.13 лева, които и следва да му бъдат
присъдени, и се възложат върху ответниците.
Ответникът също са поискали присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото,
8
такива не им се дължат.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***” АД, с ЕИК:***, и
със седалище и адрес на управление: гр. П., *** срещу В. М. А., ЕГН **********, и Н. В.
А., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр. П., ***, с правно основание
чл.415, вр. чл.410 от ГПК, че В. М. А. и Н. В. А. ДЪЛЖАТ на „***” АД сумата от 1656.66
лева, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО, всеки съответната си идеалната част,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ***, от които главница в размер на 1461.72 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 194.94 лева за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г; както и
законната лихва върху главницата от 1461.72 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а
именно:
- В. М. А., ЕГН ********** сумата в размер на 828.33 лева, представляваща ½ част
от общият дълг, от които: главница в размер на 730.86 лева за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.47 лева за
периода 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 730.86
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата;
- Н. В. А., ЕГН **********сумата в размер на 828.33 лева, представляваща ½ част от
общият дълг, от които: главница в размер на 730.86 лева за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.47 лева за
периода 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 730.86
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № *** от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА В. М. А., ЕГН **********, и Н. В. А., ЕГН **********, и двамата с адрес
за призоваване: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “***” АД, с ЕИК:***, и със седалище и адрес
на управление: гр. П., ***, сумата от 688.13 (шестстотин осемдесет и осем лева и
тринадесет стотинки) лева, представляваща направени в заповедното и исковото
производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 0*** г. на ПРС да бъде върнато на
9
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10