РЕШЕНИЕ
№ .........
22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, ТРЕТИ наказателен състав,
на трети април, две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
Секретар Марияна Колева,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 522 по описа за
Производството
е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Съдът
е сезиран с жалба от И.В. в качеството си на представляващ на ЕТ ”***.”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** против Наказателно постановление № 039/31.01.2019
г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Плевен, с което на жалбоподателя В. е
наложена Глоба от 5 000 лева на основание чл.162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда за нарушение
на чл.95,ал.1 от същия закон.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. *, се моли
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно по подробно
изложени съображения.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител П., моли да бъде потвърдено атакуваното
наказателно постановление, като излага доводи за това в съдебно заседание.
Наказателното постановление, предмет на обжалване, е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 039 от
31.10.2018 г. Неговото съдържание е пренесено в наказателното постановление, като
там е отразено, че на във
връзка с постъпил сигнал в РИОСВ - Плевен (вх.
№ ОИК-3-102/10.10.2018г.) от анонимен
подател за извършване на незаконно изземване на наносни отложения
от коритото на р. Дунав при устието на р.
Искър, землище с.Вайкал,
община Долна Митрополия, на
11.10.2018 г.
е направена проверка на горепосоченото
място, на която проверка е установено следното
Констатирано е изземване на наносни
отложения от коритото на р. Дунав, при устието на река Искър, з-ще с.Байкал,
община Долна Митрополия, област Плевен. Изземването се е извършвало чрез багер “HITACHI” ZAXIS 280 LCN. Наносните
отложения са се извозвали с четири броя камиони, като три от тях са обозначени
на кабините с надпис “*”.
По време на извършване на проверката
са заснети географски координати от мястото на изземване с GPS CARMIN:
1.
Място на изземване на наносните
отложения с багер:
N 43° 43' 56.6"; Е 24° 26'
15.7" с точност на отчитане ±3м
2. Точка от
наносното поле:
N 43° 43' 52.7"; Е 24° 26'
17.8" с точност на отчитане ±
3. Край на
наносното поле към р. Дунав:
N 43° 43' 56.4"; Е 24" 26'
15.7" с точност на отчитане ±
4. Място на
съхранение/складиране на добитите наносни отложения:
N 43° 43' 35.7"; Е 24° 26'
43.9" с точност на отчитане ±
Установено е, че заснетите географски
координати от мястото на изземване се разминават с около
При проведената процедура по преценка
необходимостта от извършване на оценка на
въздействие върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение (ИП)
Изземване на наносни отложения от река Дунав, преработка и временно съхранение
на инертни материали”, приключила с Решение № ПИ 35 ПР/ 2018г., издадено на ЕТ “Е.- И.В.”***,
са взети под внимание същите (представени от възложителя) географски координати
за място на изземване, които са вписани в Разрешително за ползване на
повърхностен воден обект № РВО - 42/02.07.2018
г. Тези координати се разминават със заснетите по
време на проверката с около
Описаната дейност — изземване на наносни
отложения от коритото на р. Дунав, представлява
инвестиционно предложение по смисъла на т.17, буква “б” от § 1 на Допълнителните
разпоредби на Закона за опазване на околната среда
(ЗООС) и попада в т.2, буква в
- изземване на инертни материали от реки, езера или море
чрез драгиране от Приложение № 2 към 93, ал.1, т.1
и т.2. от ЗООС и подлежи на процедура по преценяване необходимостта
от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда (ОВОС) по реда на глава VT от ЗООС.
При извършен преглед на 11.10.2018г. в
деловодната система на РИОСВ - Плевен е установено,
че нито към датата на подаване на сигнала -10.10.2018г.,
нито към датата на извършване на проверката -
11.10.2018г., РИОСВ - Плевен не е уведомена на най-ранен етап от И.С. *(в
качеството й на законен представител на ЕТ“Е.- И.В. ) съгласно
изискването на чл.95, ал.1 от Закона за опазване на околната среда във
връзка с т.2, буква “в” от Приложение №2 към 93, ал.1, т.1 и т.2 от ЗООС, за инвестиционно
предложение за изземване на наносни отложения от коритото
на р. Дунав при устието на р. Искър, з-ще с. Вайкал.
Нарушението се потвърждава и доказва
с Констативен протокол на РИОСВ-Плевен № ОВОС - 41- И/2018г. от 11.10.2018 г. и
от вътрешен протокол на РИОСВ-Плевен от 11.10.2018г.
Преценени са на основание чл.52, ал.4
от Закона за административните нарушения и наказания
гореописаните документи и Възражение от И.
*срещу АУАН №039/2018г. от 31.10.2018г. (изх.№ 129/02.11.2018г.;
вх.№ОИК-3-102(2) от 02.11.2018г. на РИОСВ-Плевен).
Касае
се за нарушение, засягащо обществените отношения, свързани със спазването на
условията и реда за преценяване на необходимостта от ОВОС и уведомяване на
компетентните решаващи органи и засегнато население за предметния обхват на
съответното инвестиционно предложение. Всяка нерегламентирана дейност,
предприета в разрез с предвидените нормативни предписания и несъобразена с
изискванията на разрешителния режим, предвидени в Закона за опазване на
околната среда е деяние със степен и характер на обществена опасност, която не
съответства на случаите на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С тези си действия И.С. *, в качеството си на законен
представител на ЕТ *-И. ***, ЕИК ***, е в нарушение на разпоредбата на чл.95,
ал.1 от Закона за опазване на околната среда.
В качеството на свидетел по делото е разпитана актосъставителят
З.Й., която е потвърдила констатациите по същия, като е заявила, че лично е
присъствала при извършване на проверки в землището на с.Байкал, като след
направена от нейна страна проверка се установило ,че това място е в зона Натура
2000 и за това
място не е подавано уведомление за инвестиционно предложение с което да бъдат
уведомени за това изземване,не е открито в системата уведомление депозирано от
страна на г-жа И. *. Проверката е извършена не в присъствието на нарушителят, а в
присъствието на багериста - служител във фирмата. Съставен е констативен протокол и Констативен
протокол на РИОСВ-Плевен № ОВОС - 41- И/2018г. от 11.10.2018 г. и от вътрешен
протокол на РИОСВ-Плевен от 11.10.2018г.
На 31.10.2018 г. след изпратена покана до г-жа В. в качеството и на
управител на ЕТ”*” от 22.10.2018г. да се яви в РИОСВ – гр. Плевен, за да и бъде
съставен АУАН в нейно присъствие.
Съдът
кредитира свидетелските показания на свидетеля Р.И. присъствал на извършване на проверката на място на
самото нарушение и свидетелката по съставянето на АУАН Д.Т., доколкото
същите се явяват логични и в съответствие с приетите по делото писмени
доказателства.
На базата на събрания
доказателствен материал, съдът намира, че
описаната в акта и съответно в наказателното постановление фактическа
обстановка по извършване на административно нарушение е безспорно и категорично
установена, а и същата на практика не се оспорва от жалбоподателя. Става ясно,
че същата оспорва още с възражението си че е издала нарочна заповед, с която е
вменено на работещите изрично, стриктно
да спазват терена, който е обозначен в разрешителното за ползване на
повърхностен воден обект №РВО-42/02.07.2018 г.
Счита, че вмененото нарушение в АУАН и НП не е извършено от
нея,ако има извършено нарушение то е от багериста В. *, които е присъствал и на
проверката. Навеждат се доводи, че не е посочена датата на извършване на
нарушението.
В случая се касае за форма на изпълнително деяние на нарушението,
изразяваща се в действия,
с оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението се
осъществява от субекта във всеки един момент, включително и на посочените в наказателното постановление
дати. Поради това и не се споделя възражението, че липсвала дата на
осъществяване на нарушение.
Независимо от
установеното относно наличието на осъществен състав на административно
нарушение обаче, което е и правилно квалифицирано от актосъставителя и
наказващия орган, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, макар и не на основанията посочени от жалбоподателят и пълномощникът
му.
Видно е, че с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя И.С.
* на основание чл.162, ал1 от Закона на
опазване на околната среда е наложена
ГЛОБА от 5000 лева. Макар санкционната
норма да е правилно посочена, съотнесено към вида на нарушението, то същата не
е приложена правилно, тъй като в нея се предвижда съгласно чл. 162. (1) (Изм. –
ДВ, бр. 62 от 
За
нарушенията по този закон физическите лица, областните управители, кметовете на
общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се
наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните
търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв.
Съдът счита, че нарушител не е физическото лице И.В., а ЕТ ”***.”***, тъй
като обекта е възложен на фирмата ,а тя е негов представител. За това и самият
закон в чл 162 ал1 е предвидил изрична санкция за ЕТ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер от 5000 до 500 000лв. А и
наложената санкция в атакуваното НП, макар че е на ФЛ е написана сумата 5000 лв
глоба от която започва имуществената санкция за ЕТ.
Така наказващият орган вместо да наложи
имуществена санкция наЕТ - представлявано от жалбоподателката в
предвидените в санкционната разпоредба предели е санкционирал жалбоподателя ФЛ-
И.В. като представляващ ЕТ с Глоба от
5000лв.
Същата, както е известно, не е
административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН и се определя в
предвидените за това случаи на ФЛ, а не на ЕТ и ЮЛ/ чл.83, ал.1 от ЗАНН/.
Съответно и правният режим на имуществената санкция е различен от този на
глобата, като налагането на такава санкция има и по-различни последици за
съответното санкционирано лице. В тази насока е правилно и позоваването на ТР
3/2014 г. на ВАС, което прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция конкретно във връзка с приложението на давностните срокове за изпълнение
на административното наказание глоба, които се считат за неприложими по
отношение на имуществената санкция, именно поради това, че тя е самостоятелен
правен институт.
В настоящия случай неправилно административно - наказващият
орган е наложил на физическо лице в качеството на представляващ ЕТ-Глоба, вместо
предвиденото в закона административно наказание
Имуществена санкция за ЕТ, изрично предвидена в разпоредбата на чл162, ал1от
ЗООС. Съдът не може да възприеме, че административно -наказващият
орган недвусмислено бил
се е произнесъл по наказанието и се касаело до техническа грешка. Неслучайно
нормата на чл.57,
ал.1, т.7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към задължителното
съдържание на всяко наказателно
постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с
вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които наказващият орган
счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание.
Некоректното
посочване на
вида
на санкцията за извършено административно нарушение също така не може да бъде поправяно в процеса на
съдебното обжалване на наказателното постановление, доколкото за съда не съществува
правомощието да измени наказателното постановление по отношение на това
обстоятелство. Ето защо и така допуснатото противоречие в наказателното
постановление, касаещо несъответствие на определената административна санкция
със субекта на административната отговорност, се явява достатъчно основание за
отмяна на наказателното постановление. Затова и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 039/31.01.2019 г., издадено от
Директора на РИОСВ гр. Плевен, с което на
И.В. в качеството си на
представляващ на ЕТ ”* - И.В.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
е наложена Глоба от 5 000 лева на основание чл.162, ал1 от Закона за опазване на околната среда за
нарушение на чл.95, ал1 от същия закон.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: