Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, …..12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3756 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от Университетска многопрофилна болница за активно
лечение ***, ЕИК ***, срещу М.И.Б., ЕГН **********, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 730,00 лв., представляваща възнаграждение за оказаното й в
периода от 01.10.2018г. до 09.10.2018г. лечение по клинична пътека номер 50 във
Втора клиника по нервни болести, ведно със законната лихва върху главница,
дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Твърди се, че ответницата била приета по
спешност във Втора клиника по нервни болести на 01.10.2018г. с ИЗ номер 41314 с
диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт“. Към датата на
хоспитализация е извършена справка в НАП относно здравноосигурителния статут на
пациента. Установено е , че здравноосигурителните права на ***били прекъснати,
поради неплащане на здравни вноски от 2013г. На 08.10.2018г. ответницата е
подписала информирано съгласие, в което е декларирала, че ако не възстанови
здравноосигурителния си статус преди дехоспитализацията,
като здравно неосигурено лице по Закона
за здравното осигуряване на България, на осн. чл. 52 вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следва да заплати стойността на
оказаната й медицинска помощ, съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното
заведение. По време на хоспитализацията са извършени всички необходими
консултации и процедури. НЗОК отказва заплащане на отчетената клинична пътека.
Д“СП“ – Варна са отказали да отпуснат целеви средства за диагностика и лечение
на ответницата, тъй като е отчетено, че същата към момента на хоспитализацията е
с действащ трудов договор.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му
от съда особен представител. Излага се, че искът е допустим, но неоснователен.
Сочи се, че ответницата е приета за лечение с диагноза „исхемичен
мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт“, което е спешно
и животозастрашаващо състояние, предвидено в чл. 4 от
Наредба номер 25 от 4 ноември 1999г. за оказване на спешна медицинска помощ,
поради което и лечението не следва да се заплаща. Сочи се, че е липсвало
информирано съгласие на ответницата. Възразява се и спрямо размера на иска.
Излага се, че не са били налице основания за отказ за отпускане на
средства по смисъла на ПМС 17 от
31.01.2007г. и ПМС 313 от 17.12.2013г. Оспорва се представената декларация от М.Б.
от 08.10.2018г.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото направление за хоспитализация/лечение
по амбулаторни процедури М.Б. е била приета в УМБАЛ *** – Варна на 01.10.2018г. по спешност,
поради настъпил мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на
церебралните артерии.
Установява се от представената по делото епикриза, че ответницата е била
изписана от болничното заведение на 09.10.2018г. Окончателната диагноза е
„изхемичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт“.
По делото е представено извлечение от НАП за здравноосигурителния статус
на ответницата ***към 08.10.2018г., от което е видно, че същата е с прекъснати
здравноосигурителни права.
В заповед Р – 188/04.04.2018г. е обективиран размерът на услугата,
предоставена на пациенти по кл. пътека – 50, а именно 730,00 лв.
Представена е декларация, подписана от самата ответница, в която е
изложено, че Б. е запозната, че към датата на постъпване в болничното заведение
е с прекъснати здравноосигурителни права. Съгласила се е, че ако не възстанови
статуса си преди датата на дехоспитализация, ще дължи на ищцовата страна сумата
от 730,00 лв.
Установява се от писмо, адресирано до МБАЛ *** – Варна от Агенция
„Социално подпомагане“, че ответницата няма право на целеви средства за
диагностика и лечение по действително извършени медицински дейности, тъй като е
осигурена по действащ трудов договор.
По делото е представено и подписано от пациента информирано съгласие за
хоспитализация по клинична пътека 50.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Чл. 52 ЗЗО урежда, че Неосигурените лица по този закон заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения с
изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Чл. 109 ЗЗО също урежда, че здравноосигурителните права на лицата,
които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в
случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски
за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната
медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В чл. 82 ЗЗдр. е посочено, че извън
обхвата на задължителното здравно осигуряване, на българските граждани се
предоставят медицински услуги, които са свързани със медицинска помощ при спешни
състояния. Т.е. при спешни състояния медицинската помощ не се заплаща от
неосигуреното лице.
В настоящия случай ответницата Б. е била
приета в лечебното заведение на 01.10.2018г. поради мозъчен инсулт, като е
извършена необходимата лекарска намеса за овладяване на здравословното й
състояние, което може да се определи като спешно. След овладяването на
здравословното състояние обаче, ответницата е била хоспитализирана за период от
няколко дни, като е била изписана едва на 09.10.2018г. Т.е. през периода на
хоспитализация ответницата не се е намирала в т.н. “спешно състояние”, поради
което за нея не следва да се приложи уредбата на чл. 82 ЗЗдр. Освен това самият
пациен е дал съгласие да бъде хоспитализиран докато се възстанови.
Следователно доколкото от събраните
по делото доказателства се установи безспорно, че към момента на дехоспитализация
М.Б. е била с прекъснати здравноосигурителни права, то същата дължи на
лечебното заведение сумата, определена чрез заповед по кл. Пътека 50.
По делото не се представиха
доказателства за изплащане на тази сума. С оглед на изложеното предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените от
последния разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно
производство, в размер на общо 350,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.И.Б., ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение ***, ЕИК ***, сумата от 730,00 лв. (седемстотин и тридесет
лева), представляваща възнаграждение за оказаното й в периода от 01.10.2018г.
до 09.10.2018г. лечение по клинична пътека номер 50 във Втора клиника по нервни
болести на лечебното заведение, ведно със законната лихва върху главница,
дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда –
23.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН **********,
да заплати в полза на Университетска многопрофилна
болница за активно лечение ***, ЕИК ***, сумата от 350,00 лв., представляваща
сторени в производството и в производството по ч.гр.д. номер 17873/2018г. по
описа на ВРС разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: