№ 10639
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110133082 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 33082 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т....” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. ...., с ЕИК ....., представлявано от изпълнителния директор ....., исковата
молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против С. И. П., с
ЕГН **********, от гр. ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
30.09.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу Данчо Косев Попов и ответницата, които да заплатят разделно
на заявителя по 1/2 идеална част от сумата от общо 1 834,12 лв., от която: сумата от 1 568,22
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 212,09 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 44,31 лв. – главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019
г., сумата от 9,50 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и за присъждане на законната
лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца
вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод
на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция срещу
ответницата. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел-1“, бл. 610,
вх. А, ет. 2, с абонатен № 359979, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., но
не е заплащала дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо
917,06 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ООД за
извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С. И. П., че същата
дължи на „Т....” ЕАД – гр. София сумата от общо 917,06 лв., от която: сумата от 784,11 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 106,05 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 22,16 лв. – главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019
г., сумата от 4,75 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
2
а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите
претенции. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата С. И. П..
В съдебно заседание ответницата заявява желание за сключване на спогодба, като в
предоставения от съда срок такава не е постигната между страните.
С определение от 19.12.2022 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 47062/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
13.12.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която С. И. П. и Данчо Косев Попов са осъдени да заплатят разделно на „Т....”
ЕАД по 1/2 идеална част от сумите, както следва: сумата от 1 568,22 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на
адрес: гр. ....., абонатен № 359979, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г.,
сумата от 212,09 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., сумата от 44,31 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия, сумата
от 9,50 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 86,68 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 36,68 лв. – платена държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило от длъжника П.
възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т....”
ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т....” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 08.07.2011 г., сключен
3
между ищеца и „Техем Сървисис” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради
етажна собственост, а “Т....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 2172 от 30.09.2002
г., сключен между „.... България” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. „Овча купел-1“, бл. 610, вх. А, е видно, че страните са се договорили
дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни
вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е
подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице,
избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „....” ООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от искане за
вписване на възбрана по изп.д. № 20198380401856 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег.
№ 838, действащ в района на СГС, се установява, че ответницата е собственик на 1/2
идеална част от апартамент № 5, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел-2“, бл.
610, вх. А, ет. 2.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 800,70 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 679,18 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 121,52 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 13.11.2019 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № 359979, за периода от месец май 2017 г. до месец
април 2019 г. са в размер на 1 568,19 лв. за главница и 212,09 лв. – лихва за забава за
процесния период, като за процесния периода са били изготвени два броя изравнителни
4
сметки. Вещото лице също така установява, че е погасено задължение в общ размер на
1 268,50 лв., като след извършените плащания неплатеният остатък е в размер на 774,63 лв.,
от които: сумата от 663,83 лв. за главница и сумата от 110,80 лв. за лихва.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча
купел-2“, бл. 610, вх. А, ет. 2, ап. 5, на който адрес е открита партида на абонатен № 359979.
Не се спори, че ответницата е собственик на 1/2 идеална част от процесния отопляван
недвижим имот, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и
5
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна
енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите
си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 800,70 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 679,18 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 121,52 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер от 1 568,22 лв. за целия отопляван недвижим имот или за сумата от 784,11 лв. за
частта на ответницата.
В конкретния случай не е направено възражение за извършено плащане, но съдът
намира, че следва да съобрази извършените по партидата плащания, установени в
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същите са в
общ размер на 1 268,50 лв. и са били извършени на следните дати и в размер, както следва:
на 26.11.2021 г. – сумата от 614,30 лв., на 26.11.2021 г. – сумата от 304,73 лв., на 17.12.2021
г. – сумата от 283,25 лв. и на 20.01.2022 г. – сумата от 66,22 лв. В резултат на извършените
плащания е останала дължима сума за главница в размер на 663,83 лв. за целия отопляван
недвижим имот, като частта на ответницата възлиза на 331,92 лв. Ето защо исковата
претенция съдът намира за основателна и доказана до размер от 331,92 лв., като за разликата
над тази сума до първоначално претендирания размер от 784,11 лв. претенцията следва да
бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., то същата следва да се изчисли върху остатъка от главницата в размер на
331,92 лв. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът
определя размера на лихвата за забава върху главницата от 331,92 лв. на 67,77 лв. Исковата
претенция се явява основателна и доказана за сумата от 67,77 лв., като за разликата над тази
сума до първоначално претендирания размер от 106,05 лв. следва да бъде отхвърлена като
погасена по давност.
Относно претендираната главница в размер на 22,16 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „....” ООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „....” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
6
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
4,75 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020
г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се
явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за неоснователно, с оглед на извършено плащане преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 18,89 лв. от общо направените разноски в размер на
43,34 лв., представляващи 1/2 част от сумата от 86,68 лв., от която: сумата от 36,68 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 342,85 лв. от общо направените разноски в
размер на 786,66 лв., от които: сумата от 86,66 лв. – платена държавна такса, сумата от 600
лв. – платено възнаграждение на вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т....” ЕАД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от изпълнителния
директор ....., против С. И. П., с ЕГН **********, от гр. ....., с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
С. И. П. дължи на „Т....” ЕАД сумата от 331,92 лв. /триста тридесет и един лева и деветдесет
и две стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 67,77 лв. /шестдесет и седем
лева и седемдесет и седем стотинки/ – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от
22,16 лв. /двадесет и два лева и шестнадесет стотинки/ – главница за разпределение на
7
топлинна енергия за периода от месец август 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,75
лв. /четири лева и седемдесет и пет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., за главница
за сумата над 331,92 лв. до първоначално претендирания размер от 784,11 лв. /седемстотин
осемдесет и четири лева и единадесет стотинки/ и за лихва за забава за сумата над 67,77 лв.
до първоначално претендирания размер от 106,05 лв. /сто и шест лева и пет стотинки/.
ОСЪЖДА С. И. П., с ЕГН **********, от гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на „Т....” ЕАД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от изпълнителния
директор ....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 18,89
лв. /осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 13.12.2020 г. по гр.д. № 47062/2020 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА С. И. П., с ЕГН **********, от гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на „Т....” ЕАД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от изпълнителния
директор ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 342,85 лв. /триста четиридесет и
два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ......., с ЕИК ...., представлявано от управителя ...., в качеството му на трето
лице помагач на страната на „Т....” ЕАД, с ЕИК ......
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8