Р Е Ш Е Н И Е
№...843.
гр. Варна, 24.02.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
февруари две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17637 по описа на ВРС за 2013-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на И.Т.Г.,
ЕГН**********, за налагане на мерки за защита спрямо него и малолетния му син *Г.,
ЕГН**********, срещу В.М.Г., ЕГН**********.
В молбата се твърди, че И.Г.
е съпруг, а Теодор Г. – син на ответницата, като тримата живеят в общо жилище в
гр.*
Твърди се още, че на
10.11.2013г., около 20.00 часа, в посоченото жилище, молителят се прибрал от
командировка и констатирал, че в стаята на детето им са разпиляни
лекарства срещу хипертония. С това, че ответницата допуснала разпиляването на
такива лекарства в детската стая се излага, че последната създала опасност за
здравето на детето.
На 12.11.2013г. след като
вдигнала скандал, ответницата хвърлила телефона на молителя на земята и го
счупила, пред погледа на намиращите се в жилището полицаи.
На 20.11.2013г. привечер, в
двора на МБАЛ „Св. Марина”, майката насилствено вкарала детето в колата си,
след което потеглила рязко, въпреки че съпругът й бил в непосредствена близост
до задната лява врата на автомобила. В резултат на това една от гумите на
автомобила преминала през крака на молителя и го премазала. Същевременно
насилствено каченото в колата дете излязло от нея и се разминало на санитиметри от потеглилия автомобил. Освен това то станало
свидетел как майка му прегазва крака на баща му, в резултат на което претърпяло
силна уплаха и негативни емоционални изживявания.
Непосредствено
след гореописания инцидент молителят посетил спешния център на болницата. Когато
съпругата му също пристигнала там се нахвърлила върху мъжа си с юмруци, след
което хванала детето и тръгнала да бяга с него. Тичайки и държейки детето,
майката се спънала и паднала, а детето ударило главата си на пода.
По същество се моли за постановяване на мерки за закрила
по чл.5 ЗЗДН, а в о.с.з. страната поддържа становището си.
Ответницата в предоставения
й срок депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло молбата. Твърди, че
молителят умишлено се е приближил към потеглящия автомобил, поради което сам е
станал причина за нараняването си. Твърди също, че падането на майката пред
болницата е причинено от молителя, който я е блъснал. Оспорва всички останали
фактически твърдения на молителя, като счита, че настоящият процес е иницииран
заради предходно образувано дело по ЗЗДН, приключило с влязло в сила решение, с
което на И.Г. е временно забранено да приближава дома на майката и детето, за
което последната вингаги се е грижила пълноценно.
По същество моли за отхвърляне на молбата за закрила и за
присъждане на разноски. В о.с.з. поддържа становището си.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а се
потвърждава и от приложените удостоверения, че страните са съпрузи и родители
на детето * Г., като тримата живеят в семейно жилище в гр.*.
В
представена по делото декларация по чл.9 ЗЗДН са декларирани под страх от
наказателна отговорност изложените твърдения в сезиралата съда молба.
От
медицинско удостоверение №1292/2013г. се установява, че на 20.11.2013г. е
констатирани от медицинско лице травматични отоци по дясното ходило – към пети
пръст и в областта на дясната подбедрица на И.Г..
От
медицинско удостоверение №1292/2013г. се установява, че на 20.11.2013г. е
констатирани от медицинско лице кръвонасядания и
ожулвания по грудния кош на И.Г..
В КП за ПТП е
посочено, че на 20.11.2013г. около 20.30 часа в гр.*, В.Г. при маневра „потегляне” нанесла телесна повредна на И.Г., намиращ се до лявата задна врата на
потеглящия автомобил.
Въз основа
на представени с отговора на исковата молба доказателства е образувано гр.д.
№17092 по описа на ВРС за 2013г., с искане за закрила на В.Г. от насилствени действия на И.Г.. Молбата е
отхвърлена с решението по делото, което към момента е предмет на въззивно обжалване.
От показанията на св. Г. *
– сестра на И.Г., които показания съдът анализира по реда на чл.172 ГПК и с
оглед косвения им характер се изясни, че през ноември 2013г. И.Г. разказал по
телефона на свидетелката, че намерил в стаята на детето разпиляни
лекарства. На 20.11.2013г. около 17.00 часа по телефона молителят разказал, че
изчаквал пред дома му съпругата си да донесе дрехи на детето. Около 20.00часа
същия ден И.Г. отново по телефона се оплакал, че В.Г. е прегазила крака му с
колата си. След това свидетелката се обадила на детето, което й потвърдило
казаното. Съпрузите са търговски представители на лекарства.
От показанията на св. Д. *,
които съдът кредитира като обективни, непосредствени и безпристрастни се
установи, че свидетелят станал случаен очевидец на инцидента на 20.11.2013г.
вечерта. Докато чакал в близост до спешния център на болницата свидетелят
видял, как В.Г. излязла от входа на спешното отделение, носейки дете. При
излизането си се спънала в неравност пред входа на болницата и паднала. В този
момент от входа излязъл И.Г., който взел детето, а жената започнала да го
обижда и опитала да го удари.
От показанията на св. Г. *,
които съдът кредитира като обективни и непосредствени се установи, че на
20.11.2013г. около 19.30 часа свидетелката, която отивала на гости на В.Г.,
видяла как последната потегля със служебния си автомобил от паркинга пред блока,
като детето било в колата. В този момент И.Г. преминал зад колата и опитал да
влезе през задната лява врата. В. спряла автомобила, от който излязло детето, а
И. започнал да вика от болка. Последвал конфликт, в който свидетелката не се
намесила.
От показанията на св. Г. *, които съдът кредитира като
обективни и непосредствени се изясни, че съпрузите са търговски представители
на лекарства.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.2 ЗЗДН домашно
насилие съставлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално
принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и
принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица,
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище. Актът на домашно насилие по чл.2 ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия
деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент във връзка с
нея.
В настоящия случай, с оглед
наведените твърдения, молбата изхожда от лице, имащо право на защита по реда на
ЗЗДН по смисъла на чл.3 ЗЗДН.
Заявените в сезиралата съда
молба твърдения за извръшени спрямо молителя
принудителни въздействия са потвърдени в декларация по чл.9 ЗЗДН на която ЗЗДН
придава обвързваща доказателствена сила при липса на други доказателства. Целта
е по този начин да се улесни доказването на насилствени действия,
установяването на които е затруднено предвид „домашния” им характер, който
предполага отсъствието на трети лица при осъществяването им. В настоящия случай
се ангажираха редица писмени и гласни доказателства, поради което спорът следва
да се разреши с оглед на тях.
От съвкупния анализ на
доказателствата по делото съдът намира първия твърдян
акт на домашно насилие за абсолютно недоказан. Твърдението, че на 10.11.2013г.
майката разпиляла лекарства в дома на съпрузите се подкрепи само от косвените
показания на сестрата на молителя, базирани при това на разказ по телефона на
самия Г.. А отделно са налице и данни, че всеки от родителите има достъп до
лекарства, което допълнително разколебава твърденията.
Показанията и на св. * и на
св. * свидетелстват за това, че на 20.11.2013г. около 19.30 часа, В.Г.
потеглила рязко с автомобила си, в момент, когато И.Г. се намирал в
непосредствена близост до лявата задна врата на колата. За тези обстоятелства е
съставен и официален констативен акт за ПТП. В резултат на изложеното И.Г.
получил травматични отоци по дясното ходило – към
пети пръст и в областта на дясната подбедрица – тези
данни са констатирани от лекар в неоспорено
удостоверение, а се потвърждават и от впечатленията на свидетеля на ответника –
Г. *, че след потеглянето И. започнал да да
вика от болка. Всъщност относно тези факти не се и спори между страните –
спорът е за причините, довели до настъпване на инцидента, в която връзка се
ангажираха противоречиви гласни доказателства. Същевременно нормите на чл.25,
ал.1 ЗДвП и чл.132, ал.1, т.2
задължават водача на МПС преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички
условия за безопасност на всички участници в движението. Ето защо съдът намира,
че макар да не се изясни по категоричен начин причината за произшествието,
самото му настъпване, с резултат – телесна повреда за съпруга е факт, който не
следва да бъде пренебрегван в настоящото производство.
Горното
обаче не може да се сподели досежно детето –
безспорно се установи, че същото е било в колата при потеглянето и е излязло от
нея при спрял автомобил, с оглед на което по никакъв начин не може да се изведе
потенциална опасност за малолетното от действията на майката. А относно
отражението на случилото си върху психиката на детето следва да се отчете
неустановения по категоричен начин принос на бащата за инцидента. Нещо по – важно
обаче – всяка негативна форма на общуване между двама родители влияе деструктивно върху психиката на детето им, поради което
извод за едностранни целенасочени насилствени действия на майката не може да се
извлече в случая.
Относно третия инцидент - пред
спешния център на МБАЛ „Св. Марина” от показанията на двете групи свидетели се
установи, че при излизането си от входа на болницата, носейки детето, майката
се спънала и паднала на земята, заедно с детето. В този момент от входа излязъл
И.Г., който взел детето, а жената започнала да го обижда и опитала да го удари.
При тези факти извод за акт на домашно насилие е изключен - падането след спъване в изкуствена
неравност е абсурдно да се квалифицира като съзнателно увреждащо детето
действие на майката, а последвалият семеен скандал също не може да обуслови
такова подлежащо на санкциониране поведение, при липса на данни за деструктивно въздействие върху телесния и психологичен интегритет на съпрузите. Действително е налице медицинско
удостоверяване на травми по гръдния кош на И.Г., но причинна връзка между тах и поведението на ответницата не се установи. Освен това
скандалът следва да се приеме като житейско продължение инцидента с колата от
19.30 часа и като логична последица от ескалиращия
емоционален конфликт между съпрузите, в който по необходимост и двамата са
участвали.
За пълнота следва да се
отбележи още, че производството по ЗЗДН не следва да се използва като средство
за уреждане на отношенията между родителите и на отношенията на същите с децата
им, за която цел са предвидени процедурите по чл.49 и сл. СК и чл.127, ал.2 СК.
По горните групи
съображения съдът намира, че единствено с действията си на 20.11.2013г. около
19.30часа на паркинга пред дома им, ответницата е извършила подлежащ на
санкциониране по реда на ЗЗДН акт спрямо своя съпруг. С оглед интензитета на негативно
въздействие и липсата на категоричност относно първопричините за инцидента съдът
намира за адекватни в случая мерките по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.5, ал.4 ЗЗД,
като глобата следва да бъде в минималния размер от 200.00лв.
Съобразно изхода по спора и
на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, двете страни следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
държавна такса в размер на по 12.50 лв. – всеки.
Съобразно изхода по спора и
на осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН всяка от страните следва да
понесе по половината сторени от насрещната страна разноски, а именно –
100.00лв. – в полза на В.Г. и 150.00лв. – в полза на И.Г..
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА В.М.Г.,
ЕГН**********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо И.Т.Г., ЕГН**********, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН**********,
да заплати по сметка на ВРС глоба в размер на 200.00лв., на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на И.Т.Г., ЕГН**********, за
налагане спрямо него на мерки по
чл.5, ал.1, т.3 и т.5 ЗЗДН срещу В.М.Г.,
ЕГН**********.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на И.Т.Г., ЕГН**********, за
налагане спрямо * Г., ЕГН**********,
на мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН срещу В.М.Г., ЕГН**********.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН**********,
да заплати на И.Т.Г., ЕГН**********,
сумата 150.00лв. – разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН**********, да заплати на В.М.Г., ЕГН**********, сумата 100.00лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН**********,
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 12.50лв., на осн.
чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН**********,
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 12.50лв., на осн.
чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ на молителя заповед за защита!
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното
РПУ съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС – Варна, в седемдневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………