РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 27 септември две хиляди и деветнадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря НАТАЛИЯ П. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело N`52 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е във връзка
с установяване вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №
4065/2018г. на ВРС искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София против
К.Б.П. *** за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 513.17лв.-главница по договор за потребителски кредит от
22.11.2015г., сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД, 92.88лв.-възнаградителна лихва за
периода от 10.07.2016 г. до 22.11.2016 г., 108.61лв.-лихва за забава за периода
11.07.2016 г.-23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Твърди се, че вземането е предмет на договор за цесия
от 18.10.2016г. с цесионер настоящия ищец. Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на исковете.
Развива подробни съображения за липса на уведомяване за извършената цесия на
ответника и несъответствие на кредитния договор с нормата на чл.11 от ЗПК.
Навеждат се и доводи за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
както и за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1
от ЗЗП.
За да се произнесе по
основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №4065/2018
г. на Районен съд-Враца на 31.08.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.Б.П. да
заплати на заявителя, настоящ ищец сумата 513,17 лева главница, дължима по
договор за кредит от 22.11.2015 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, чиито вземания
по договора са били прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 19.10.2016
г.; 92,88 лева договорна лихва за
периода от 10.07.2016 г. до 22.11.2016 г.; 108,61 лева законна лихва за периода 11.07.2016 г. до 23.08.2018
г.; законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2018 г. до окончателното
й изплащане; разноски по делото в размер на 25,00 лева – държавна такса и 50,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
При проведена
процедура по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и дадени указания на заявителя на
основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.
Видно от представения Договор за стоков
кредит с № 142704 от 22.11.2015 г., Банка ДСК ЕАД и К.Б.П.
са се договорили кредиторът да предостави сумата от 729,46 лв. за закупуване на
мобилен телефон SAMSUNG S5 NEO. Страните по кредитния договор са уговорили фиксиран лихвен процент от
31.72% и ГПР 36.76%. Според Погасителен план, подписан от страните, връщането
на сумите става на 12 месечни
вноски до 22.11.2016 г.
На 18.10.2016г. между „Банка
ДСК” ЕАД
като цедент и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, като цесионер, е сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът продава на купувача
вземания, посочени в приемо-предавателния протокол срещу покупна цена,
индивидуализирани съгласно приложение №1.1.
На 19.10.2016 г.
страните по цесионния договор са се уговорили продавача да продаде възмездно на
купувача свои вземания по стокови кредити на физически лица, със забава, които
са просрочени, не се погасяват надлежно, по някои от които е възможно да е
започнал процес по уведомяване за просрочена изискуемост, но не са предприемани
действия по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
с посочена забава към предпоследния работен ден на предходния календарен месец,
при уговорените в Рамковия договор условия.
Видно от Приложение №1.1 към цесионния
договор, задължението на К.Б.П. е сред прехвърлените в полза на цесионера
вземания.
„БАНКА
ДСК” ЕАД е упълномощило цесионера-ищец „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по
вземанията по кредити, които банката е цедирала.
По делото е
представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента „БАНКА ДСК” ЕАД до П. за извършената цесия от 18.10.2016 г., в
тази част и за цедираното вземане към П., произтичащо от Договор за стоков
кредит с № 142704 от 22.11.2015 г.Писмото е получено
лично от ответницата на 02.06.2017 г.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на договор за стоков
кредит № 142704 от 22.11.2015 година, „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* е
предоставило на кредитополучателя К.Б.П. стоков кредит за закупуване на мобилен
телефон в размер на 729,46 лева. Просрочие по кредита е настъпило от 10.07.2016 година, с което
целият незаплатен остатък от
договорения кредит е станал предсрочно изискуем.
Размерът на дължимите суми към ищеца от ответницата П. са
както следва: 513.17 лв.- главница, 92.99 лв. – договорна/възнаградителна
лихва/ за периода от 10.07.2016 г. до 22.11.2016 г., 108.61 лв.-договорно
обезщетение за забава за периода от 11.07.2016 г. до 23.08.2018 г.
Към
датата на изготвянето
на експертизата плащания по задълженията не са извършвани.
При така
установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
За да бъде успешно
доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му;
основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия
по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно
правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят
на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията
си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че ответникът е в
забава и периода на забавата.
На първо място ищецът доказа своята материална
и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация
произтича от сключен договор за цесия на 18.10.2016г. и допълнително
споразумение към цесионния договор 19.10.2016г. между него и „Банка ДСК“ АД, по силата на които
са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа на
цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента и
кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на
цесията. От този момент цесионера придобива правата и задълженията по кредитния
договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от
ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на
претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с
кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал.1
от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99
от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Видно
от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответницата
уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора за
кредит адрес, което е получено от нея лично на 02.06.2017 г.
Особеният
представил е направил възражение за липса на уведомяване
за извършената цесия на ответника. Съдът не приема това възражение за основателно. Видно от описанието на
приложената по делото обратна разписка е вписано уведомление за цесия, поради което съдът приема че с приложената
по делото обратната разписка, на 02.06.2017 г. ответницата е получила именно
известието за сключената цесия между ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД.
Следва да се посочи, че длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направено в
настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази
насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата
молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение
№ 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
Ищецът претендира установяване на цедираните му вземанията за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно чл.1 на същия, с договора за банков кредит банката е отпуснала на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Чл. 2 урежда задължението на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката.
Съдът счита, че
приложеният по делото кредитен договор поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума. Вземанията по договора са
прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Няма и
доказателства, че след усвояване на сумата по кредита ответницата е извършила
плащане за погасяване на задълженията си по договора, предмет на исковия
процес.
Договорът е съглашение, което изисква
съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание
волеизявления. Той е сключен след постигане на съгласие на насрещните
волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за
договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на
икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за потребителски кредит
с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит
от страна на ответника всички полета са попълнени, в това число и параметрите
на кредита, с която информация длъжникът е бил запознат. В чл.9 от договора
кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на този договор.
В тази
връзка съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта при
обикновен прочит на приложения договор не се установява да е по - малък от 12.
Липсват нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това
положение съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му;
лихвен процент по кредита и условията на прилагането му; годишен процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя/посочена в
погасителен план към кредита/, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя.
В
настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В погасителния план към
договора е посочен общият размер на кредита (729.46лв.) и условията за
усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е посочен размера
на вноските, техният брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една
вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на дължимата сума и
годишен процент на разходите.
При тези съображения се установи валидно
действащ сключен на 22.11.2015 г. между „Банка
ДСК“ АД и ответницата кредитен договор.
Кредитополучателят
е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита, така и със
сключването на договора, към който момент
предварително е бил наясно с общата сума, която трябва да върне.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Съгласно
кредитния договор потребителят е длъжен да погасява задълженията си като
редовно изплаща дължимите месечни потребителски вноски.
Неоснователно
е възражението, заявено в отговора на исковата молба, за нищожност на клаузите
от договора, с които са уговорени фиксиран годишен лихвен процент от 31,72% и
годишен процент на разходите от 36,76% поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност.
Лихвите,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, формират годишния
процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. ГПР по процесния кредит е в
размер на 36,61 %, като лихвеният процент е 31,72 %.
Съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
А съгласно ал. 5, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
С
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения на МС, в сила от 01.01.2015 г., е определен
годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният
лихвен процент на БНБ за този момент е 0,01%, а увеличен с 10 пункта се равнява
на 10,01%. Видно е, че уговореният в процесния договор ГПР от 36,76 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва, с оглед на което клаузата не е
нищожна нито поради неравноправност, нито поради противоречие с добрите нрави.
Не е
нищожна и клаузата за фиксирания годишен лихвен процент от 31,72 %. Съдебната
практика приема ориентировъчна стойност, над която уговореното по кредитния
договор възнаграждение е прекомерно и поради това противоречащо на добрите
нрави – в случай че надвишава трикратно размера на законната лихва. В случая
уговорения годишен лихвен процент надвишава тази ориентировъчна стойност с едва
1,7% и съдът приема, че толкова минимално надвишаване на приетата в практиката
стойност не би могло да се счете за такъв съществен порок, обуславящ
нищожността на клаузата.
Предвид
това исковите претенции за сумата от 513.17лв.-главница по
договор за потребителски кредит от 22.11.2015г. и за сумата от 92.88лв.-възнаградителна
лихва за периода от 10.07.2016 г. до 22.11.2016 г. са основателни и следва да
бъдат уважени. Върху тази сума следва да бъде начислена законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Неоснователна е исковата
претенция за мораторна лихва забава за периода 11.07.2016
г.-22.11.2016 г. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
периодите, за които се претендират лихвата за забава и договорната
възнаградителна лихва съвпадат. По отношение на кумулирането на възнаградителна
лихва и лихва за забава за един и същ период следва да се посочи, че възнаградителните лихви съставляват цена на
финансовата услуга, начислявана според срока на предоставеното ползване.
Възнаградителните лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на
задължението за връщане на заетата главница. При кумулиране на обезщетителна и
възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес би се стигнало до
неоснователно обогатяване /Определение № 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. №
797/2010 г., II ТО на ВКС/. Следователно – претенцията за дължима лихва за забава за периода 11.07.2016 г.-22.11.2016 г. се явява
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Основателна се явява
исковата претенция за мораторна лихва за периода от 23.11.2016 г. до 23.08.2018
г. в размер на 91.09 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 108.61 лв.
иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
При този
изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 804.77 лв., представляващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за особен представител
и в заповедното производство по ч. гр.д. №4065/2018 г. на Районен съд Враца в размер на 73.16 лв. съобразно уважената част на исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Хенрик Ибсен № 15,
сумата 513.17лв.-главница по договор за потребителски кредит от 22.11.2015г.,
сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД, 92.88лв.-възнаградителна лихва за периода от
10.07.2016 г. до 22.11.2016 г., 91.09лв.-лихва за забава за периода 23.11.2016 г.
до 23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение №2566/31.08.2018г. по ч.гр.д. №4065/2018 г. на Районен
съд-Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********* против К.Б.П., ЕГН ********** установителен иск за сумата от над 91.09лв. до
пълния предявен размер от 108.61 лв. -лихва за забава за периода 11.07.2016
г.-22.11.2016 г.
ОСЪЖДА
К.Б.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********* направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 804.77 лв., представляващи заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за особен представител и в
заповедното производство по ч. гр.д. №4065/2018 г. на Районен съд Враца в
размер на 73.17 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: