РЕШЕНИЕ
№ 1359
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110203054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж. И.
Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, „Стоенчо Хаджи И.", № 1, ет.4,
ап.11 против Наказателно постановление № 22-0819-003027 дата 05.07.2022г..
издадено от С.М.С. - Началник група в ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което са му наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при съставянето на АУАН Серия GA № 648901 от
28.04.2022 г. не е обективирана достатъчно ясно и конкретно фактическата обстановка,
при която е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП във вр. с
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Сочи се, че актосъставителят е квалифицирал деянието по
чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП, но не е спазил императивните разпоредби на чл. 42, т.9 от
ЗАНН, а именно да впише в описателната част на акта имената, ЕГН и данни за
контакт на лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението. АНО не посочил
кое предложение има предвид, цитирайки правната норма на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Сочи се, че разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП използва термина имуществени
вреди, а не незначителни имуществени вреди. Алтернативно се навеждат твърдения за
1
приложението на чл.28 от ЗАНН. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв.Ангелова, която поддържа жалбата. В пренията по съществото на
делото моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Пледира за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ж. И. Ж. е правоспособен водач на МПС за категория „В, М,
АМ” от 2004г. През 2005г. срещу него било издадено и влязло в сила едно наказателно
постановление за три нарушения на ЗДвП. Срещу възз.,в периода 2009г.-2020г. били
съставени и девет фиша за дребни нарушения на ЗДвП.
Към месец април 2022г., той притежавал и управлявал товарен автомобил марка
„Мерцедес 313” с рег.№ В7232ВС.
На 27.04.2022г., около 19:40 ч. възз.Ж. управлявал горепосочения автомобил, като
излизал от паркинга находящ се срещу бл.№2 на ул.“Силистра“, гр.Варна. Предвид
габаритите на управлявания от него товарен автомобил, движението му било
затруднено от паркирани там автомобили. При преминаването му покрай паркираните
автомобили, той не оставил достатъчно разстояние и блъснал със страничната си лява
част предната дясна част на паркиран лек автомобил марка „Хюндай Теракан“ с рег.
№В4814КВ, собственост на Община Варна, като му причинил незначителни
материални щети /охлузвания по предната дясна част/, след което напуснал районна на
паркинга. Действията на въззивника били възприети от лицето М. К..
Малко по-късно същата вечер на място пристигнал екип на Сектор ПП-Варна, в
който участвал св.Р. К.. Полицейските органи извършили оглед на пострадалия
автомобил, съставил протокол за ПТП, в който описал причинените щети по
автомобила и изготвил фотоснимки. Пред органите на полицията очевидецът К.
депозирал сведения, в които описал възприетото от него, като посочил,
регистрационния номер и вида на превозното средство блъснало засегнатия автомобил,
както и че водачът напуснал произшествието без да спре.
По така депозираните сведения , органите на реда установили собственика на
товарния автомобил- възз.Ж. и 28.04.22г. от същия били снети писмени сведения. В
тях Ж. собственоръчно посочил, че леко е ожулил автомобила по предния десен буфер
докато завивал наляво. Ж. попълнил и декларация, че именно той е управлявал
2
автомобила в поцесния ден и час.
На същия ден – 28.04.2022г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който
били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, като
последният го подписал без възражение. Възражения срещу акта били депозирани в
срока по чл.44 от ЗАНН. По същите била извършена проверка от нарочно сформирана
от АНО комисия, която излязла със становище, че актът е правомерен и
законосъобразен.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и
впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което й били наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 21.07.2022г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за
нарушител/водач, протоколи за ПТП, сведения, декларация и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от св.Р. К.. Неговите показания изцяло кореспондират
с останалите писмени доказателства по делото.
Обясненията на въззивника депозирани в съдебно заседание, че не е усетил, че е
ударил автомобила се преценяват от съда като защитна теза и естествен стремеж за
избягване на административно -наказателна отговорност. Същите освен това са в
противоречие и с депозираните от него самия писмени сведения пред органите на
полицията.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 25.07.2022г. видно от
входящия печат на Сектор „ПП“/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира,
че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания
субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния
процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на
наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Виидно от
материалите по преписката по възражението на възз. е възложено изготвяне на
становище от нарочна комисия, която е проверила АУАН и възраженията по него, но
не е констатирала пороци.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
4
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на
горния извод са показанията на свидетеля К., които съдът кредитира изцяло, както и
самите обяснения на жалбоподателя депозирани в хода на досъдебното производство,
като съдът по-горе посочи, защо не приема обясненията му дадени в съдебното
производство. Показанията на актосъставителя кореспондират с обясненията на възз.
депозирани в хода на АНП, със сведенията на очевидецът К., както и с писмените
материали по делото и със съдържанието на протокола от ПТП. Обстоятелството, че по
автомобила на собственост на Община Варна са причинени имуществени щети освен
от показанията на св.К., е видно и от изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят
следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са
описани материални щети по засегнатия автомобил-странична част в дясно. Описаните
щети са възприети лично от св.К., - актосъставител, като последният е изготвил и
протокол.
Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивника и засегнатия
автомобил е възприето очевидец , далл сведения по преписката. Принципно
авторството на деянието не се отрича от възз. Поради горното за съда е несъмнено
доказано, че автомобилът е управляван от въззивника.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двата
автомобила има настъпило съприкосновение, в резултат на което по автомобила
собственост на Община Варна, а и по автомобила управляван от възз. са причинени
имуществени щети.
Съприкосновението с автомобила собственост на Общината, очевидно е било
възприето и от самия въззивник, който е възприел, че кашоните в товарното средство
се разпиляват, като същият като водач на такова превозно средство очевидно е
5
съобразил, че горното е в следствие на удар, въпреки това е потеглил, с цел да напусне
произшествието.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното
лице е осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени
имуществени вреди. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното
лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП. Не е
необходимо и посочване /изписване цифром/ кое точно предложение е нарушено, тъй
като Законът за нормативните актове, при изброяване на нормотворческата техника,
борави с членове, алинеи, букви и точки, а не с предложения, алтернативи, хипотези и
прочие. А и както бе посочено по-горе възз. се защитава срещу предявените му факти,
а не срещу тяхното цифрово изражение. Нарушението, което му е вменено е описано
със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1
ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП.
Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е
квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата
санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 20 лв..
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в
задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В тази насока изводите на съда за доказаността на нарушението, относимостта и
допустимостта на събраните доказателства са направени на основата на анализ на
доказателствата, изложен при нарушението по пункт едно от НП. Поради това и съдът
не намира за необходимо да ги преповтаря отново.
Съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Както в АУАН, така и НП е описано поведение на въззивника, което напълно покрива
легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на лек автомобил и
предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че въззивникът е
напуснал произшествието без да установи какви са последиците от него. Затова съдът
намира, че неизпълнението на това негово задължение правилно е квалифицирано от
6
АНО в НП като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП.
При проверка на НП в тази му част, съдът констатира, че АНО не е изложил
никакви мотиви по отношение на индивидуализация на наложеното административно
наказание глоба. За конкретното нарушение, в чл.175, ал.1 от ЗДвП, са предвидени две
кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС
от 1 до 6м. и глоба от 50лв. до 200 лв. Наказанията са индивидуализирани от
наказващия орган в минималния посочен в закона размер. Съдът в настоящия си състав
намира, че АНО е наложил наказание, което е съответно на извършеното, като е
съобразена както обществената опасност на деянието, така и на самия деец. Поради
което НП и в този пункт следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените
нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните
нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката, са свързани с
причиняване на материални щети в транспорта, свързани са със създаване на реална
опасност за другите участници в движението и осъществяването им всякога застрашава
обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира. Тяхното нарушаване
засяга безопасността на движението по пътищата и повишава рискът от пътно-
транспортни произшествия, като съдът намира, че извършените нарушения се
характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност. Нещо повече, по
делото се установи, че възз. има и множество други нарушения на ЗДвП. Видно от
справката нарушител/водач приложена по делото, същият е многократно санкциониран
/общо девет пъти/ за различни, макар и дребни , нарушения на ЗДвП. С оглед на тези
обстоятелства е изключена възможността за приложението на чл. 28, буква "А" в
конкретния случай, доколкото цел на наказанието е да поправи и превъзпита водача
към спазване на установените правила. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
в конкретния случай би култивирало чувство за безнаказаност при подобен род пътни
ситуации. Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция -чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Поради,
което и прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН както иска защитата е
забранена от самия закон.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
7
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Възз. чрез своя процесуален представител не е направил искане за присъждане на
разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е /Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от
28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./ от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер
от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая,
което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по
поддържане на обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-003027 дата
05.07.2022г.. издадено от С.М.С. - Началник група в ОДМВР Варна, сектор „Пътна
полиция“ Варна, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Ж.
И. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, „Стоенчо Хаджи И.“, № 1, ет.4,
ап.11 са наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
8
ОСЪЖДА Ж. И. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, „Стоенчо
Хаджи И.“, № 1, ет.4, ап.11 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9