ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1438
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500837 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба на Д. Г. Г. и С. А.
Х., чрез процесуален представител – адвокат Михайлов от АК Пловдив, против Решение
№782/26.04.22г., постановено по гр.д.№5259/21г. по описа на Бургаски районен съд, в
частта, имаща характер на определение, с което ищецът „Профи Кредит България“ – ЕООД,
е осъден да заплати в полза на частните жалбоподатели само 61.56 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, по реда на
чл.38, ал.2, изр.2 ЗАдв., вр. чл.6, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и не е уважено искането за присъждане на сумата по 396.82
лева за всяка от жалбоподателките или общо 793.64 лева. Частният жалбоподател изразява
недоволство от постановеното определение, с което съдът е определил размера на
адвокатското възнаграждение, като счита, че същото следва да се определи по реда на чл.7,
ал.2 от Наредбата.
Ответникът по жалбата „Профи Кредит България“ – ЕООД – гр.София представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
размерът на възнаграждението на длъжника в заповедното производство следва да се
определи по реда на чл.6, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от
фактическа страна следното:
Пред Районен съд Бургас е предявен иск по чл.422 ГПК от „Профи Кредит
България“ – ЕООД – гр.София, срещу С. А. Х. и Д. Г. Г., за установяване в отношенията
между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца, сумата от 2887,57 лева,
1
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 24.04.2018 г., сключен
между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното и изплащане, сумата от
999,51 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.10.2020 г.,
сумата от 1731,80 лева, представляваща възнаграждение по пакет от допълнителни услуги,
сумата от 346,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2019 г. до
02.10.2020 г. и сумата от 324,61 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
02.10.2020 г. до 28.04.2021 г., за които суми са издадени Заповед №801/05.05.2021 г. по ч. гр.
д. № 3064/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№3064/21г. по описа на БРС, след издаване на
горепосочената заповед за изпълнение, длъжниците, чрез упълномощен от тях адв.
Михайлов са подали възражение по чл.414 ГПК, в което са посочили, че не дължат
търсените суми. Представени са пълномощни и договори за правна защита и съдействие, в
които е посочено, че адвокатската защита се осъществява безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв.
С постановеното по делото допълнително решение, в частта, имаща характер на
определение, предмет на настоящата частна жалба, съдът е присъдил в полза процесуалния
представител на ищците сумата от 61,56 лева. Намерил е, че Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда правила за определяне на
минимален размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
заявителя в производствата, но не и на процесуалния представител на длъжника в
производството по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Според съда Наредба №6 от
2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (отм.),
предвижда утвърдени образци както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
така и за възражението по чл. 414 от ГПК, а единственото действие, което длъжникът или
представителят му могат да извършат в заповедното производство е подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК, което не изисква мотивиране, за разлика от заявлението.
Съдът е счел, че при липса на изрично определяне в Наредбата на възнаграждение за
подаване на възражение по чл.414 ГПК, последното следва да се отнесе към описаните
такива в чл.6 т. 5 Наредбата, за които се дължи възнаграждение в размер на 50 лева. Така по
реда на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на процесуалния представител за всеки от ответниците Д.
Г. Г. и СП. АП. ХЛЬ., за осъществената от него безплатна правна помощ в заповедното
производство, е определил общ размер от 61,56 лева - два хонорара по 30,78 лева.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на
страните и като съобрази закона намира, че жалбата е неоснователна. Въззивната инстанция
споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: съобразно нормата на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗАдв.,
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд в справедлив и обоснован размер,
2
който се определя с договор и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според правилото на
чл.38 ЗАдв., адвокатът има право да оказва безплатна помощ, като при осъждане на
насрещната страна има право на възнаграждение, което се определя от съда в размер, не по-
нисък от посочения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай претендираното с жалбата възнаграждение се търси за
оказана защита и съдействие в заповедното производство – конкретно – за подаване на
възражение. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отчел ниската
фактическа и правна сложност на това процесуално действие, като е отчел и
обстоятелството, че с връчване на заповедта за изпълнение, съдът връчва на длъжника и
празна бланка на възражение, чието попълване не изисква дори специални знания,
образование или квалификация. Поради това и предвид липсата на определен в Наредбата
минимален размер на възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК, съдът е
приложил по аналогия чл.6, т.5 и е определил размера на възнаграждението, дължим на
адвоката за правна защита и съдействие в заповедното производство.
Ето защо обжалваното решение в частта, имаща характер на определение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №782/26.04.22г., постановено по гр.д.№5259/21г. по
описа на Бургаски районен съд, в частта, имаща характер на определение, с което ищецът
„Профи Кредит България“ – ЕООД, е осъден да заплати в полза на частните жалбоподатели
само 61.56 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство, по реда на чл.38, ал.2, изр.2 ЗАдв., вр. чл.6, ал.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3