РЕШЕНИЕ № 260089 / 4.3.2022г.
гр. Перник, 04.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
районен съд, Х-ти граждански състав, в открито съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Маринела Маринова-Стоева
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа
докладваното гр.д. № 01456 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано е по искова молба, подадена от Б.М.Б.,
чрез пълномощника си адв. И.В., срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца суми, представляващи застрахователно обезщетение по
застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“,
сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на
основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ , от които:
1. сумата от от 2690,56 лв., представляващо
застрахователно обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари
2016г., ведно със
1а. сумата от 459,72 лв., дължима
законна лихва, съобразно чл.245, ал.2 от Кодекса на труда от работодателя, считано
от датата, следваща падежа на главницата за трудово възнаграждение - 26.03.2016
год. до 30.11.2017 год. - датата на подаването на исковата молба срещу работодателя
и сумата от 904,34 лв., дължима законна лихва, съобразно чл.86 ЗЗД от работодателя, считано от датата, следваща
подаването на исковата молба срещу работодателя - 01.12.2017 год до 24.03.2021 год.
- датата на предявяването на настоящата искова молба срещу застрахователя
или в условията на евентуалност
за:
- сумата
от 545,18 лв., представляваща законна лихва за забава на главницата, дължима от
работодателя, съобразно чл.86 ЗЗД, считано от датата, следваща подаването на исковата
молба срещу работодателя - 01.12.2017 год. до 29.11.2019 год. - датата, предхождаща
изпадането в забава на застрахователното дружество;
- сумата от 363,45 лв., дължима
от застрахователя, за периода от изпадането му в забава - 30.11.2019 г. до
24.03.2021 г.-датата подаване на исковата молба срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане".
2. сумата от 427,49 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неизплатено нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни
през 2016 г., ведно със:
2а. сумата от 143,80 лв., за законна
лихва, дължима, съобразно чл.86 ЗЗД, от работодателя,
считано от 30.11.2017 г. до 24.03.2021 г.
или в условията на евентуалност
за 2а:
- сумата от 86,68 лв., представляваща
законна лихва за забава на главницата, дължима, съобразно чл.86 ЗЗД, от работодателя, считано от датата на подаването
на исковата молба срещу работодателя - 30.11.2017 год. до 29.11.2019 год.- датата,
предхождаща изпадането в забава на застрахователното дружество;
- сумата от 57,12 лв., дължима
от застрахователя, за периода от изпадането му в забава - 30.11.2019 г. до
24.03.2021 г.-датата подаване на исковата молба срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане
".
3. сумата от 8977,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неспазено предизвестие, дължимо от работодателя, ведно със
3а./ сумата от 3019,86 лв., представляваща
лихва за забава по чл.86 ЗЗД, дължима от работодателя, считано от датата на подаване
на исковата молба срещу работодателя - 30.11.2017 год. до 24.03.2021 г. - датата
на подаване на исковата молба срещу застрахователното дружество или в условията
на евентуалност за 3а:
- сумата от 1820,40 лв., представляваща лихва за забава по чл.86 ЗЗД, дължима от работодателя от датата предявяване на исковата молба срещу работодателя
- 30.11.2017 год. до 29.11.2019 г. - датата, предхождаща изпадането в забава на
застрахователното дружество,
- сумата от 1199,46 лв. представляваща законна лихва по чл.409 КЗ,
дължима от застрахователното дружество от датата на изпадане в забава на застрахователното
дружество - 30.11.2019 г. до 24.03.2021 г. - датата на исковата молба срещу застрахователното
дружество.
4. сумата от 941,51лв., представляваща имуществени вреди за направени
разноски по гр.дело №08137/2017 по описа на Районен съд-Перник и сумата от
104,34 лв., представляваща имуществени вреди за направени разноски по гр.дело №560/2018
г. по описа на Окръжен съд-Перник, ведно със сумата от 139,74 лв., представляваща
законна лихва за забава от 30.11.2019 г. - датата на изпадане в забава на застрахователното
дружество до 24.03.2021 г. - датата на настоящата искова молба срещу застрахователя.
5. законната лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху главниците по т.1-4
от 24.03.2021 г. - датата на подаване на настоящата искова молба срещу застрахователя
до окончателното изплащане на дължимите суми.
В исковата молба,
уточнена с молба от 06.04.21 г. процесуалният представител на ищеца посочва, че ищецът и „Електрисите“ ЕООД се намирали в
трудови отношения. Пояснява се, че работодателят е сключил с ответното
дружество договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност
на работодателя“. Постановено било влязло
в сила решение, с което работодателят е осъден да заплати на ищеца претендираните в настоящото производство
вземания. Била заведена ликвидационна преписка при ответното дружество,
но било отказано плащането на застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е
подало отговор, с който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна по подробно изложени
съобажения.
Твърди, че не е спазено изискването на чл. 498, ал. 1 КЗ
за отправяне на застрахователна претенция. Не бил налице
покрит застрахователен риск, който е посочен от ищеца. Счита, че дружеството
работодател не изпълнило основни задължения при сключване на застрахователния
договор. Посочва се още, че липсват доказателства френското
дружество SAS ATCE да не е изплатило
дължимите суми за трудово възнаграждение на ищеца. Прави възражение за
погасяване по давност на вземанията.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е приобщено гр. д. № 8137/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, по което е постановено решение № 533/16.05.2018 г., потвърдено с решение № 18/14.01.2019 г. по гр. д. № 560/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник в
частите, с които „Електрисите” ЕООД е осъдено да заплати
на Б.М.Б. сумата от 2703,37 лева, представляваща брутния размер на дължимо трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., сумата от 461,19 лева, представляваща
законна лихва за забава, считано от 26.03.2016г. до 30.11.2017 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.11.2017г. до окончателно й изплащане; сумата
от 474,99 лева, представляваща брутния размер на дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни за 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен като неоснователен искът за сумата от 81,44 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава на плащането за главница за
периода от 26.03.2016 г. до 30.11.2017 г., както и относно присъдените разноски в размер на 227,51 лв.. С постановеното
решение на ОС-Преник е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е
уважен предявеният иск за заплащане на сумата от 9974, 73 лв. – обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 714 лв. – разноски, вместо
което този иск е отхвърлен.
Решението
по гр. д. № 8137/2017 г. по описа на Районен съд – Перник е постановено при участието на „ОЗК
– Застраховане“ АД, като трето лице
помагач на страната на „Електрисите” ЕООД. В тази връзка на основание чл. 223,
ал. 1 ГПК решението има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т. е. между „ОЗК
– Застраховане“АД и Б.М.Б. по отношение на дължимите вземания за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение и
обезщетение за неползвания годишен отпуск.
С цитираното решение по гр. д. № 8137/2017 г. по описа на Районен съд – Перник е прието, че „Електрисите” ЕООД и Б.Б. са сключили
трудов договор с № 192/11.01.2016г.,
по силата на който ищецът заемал длъжността “Общ работник, строителство на
сгради” с основно месечно възнаграждение от 420 лева, с дата на плащане 25 – то
число на месеца. Установява се
още, че на същата дата - „Електрисите” ЕООД и Б.М.Б.
са сключили споразумение към трудовия договор, в което уговорили „Електрисите”
ЕООД, в качеството си на предприятието, което осигурява временна работа,
да осигури временна работа на ищеца в предприятие ползвател (SAS ATCE) на длъжността “общ работник, строителство
на сгради” при работна заплата в размер на 10 евро за един астрономически час. Уговорили са мястото
на работа да се осъществява в Република Франция, като ищецът следвало да се яви
в предприятието ползвател на 14.01.2016г.
С решение № 1406/24.09.2019 г., постановено по гр.д. №
3007/2018 г. по описа на РС Перник е признато за незаконно и отменено
уволнението, извършено със заповед № 192/01.03.2016 г. на управителя на
„Електрисите“ ЕООД, с която на осн. чл. 325, ал.1, т. 4 КТ, считано от
01.03.2016 г., е прекратено трудовото правоотношение с Б.М.Б. и ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 80, 00лв.
Представена е заповед от 24.10.2019 г. за изменение на
заповед № 192/01.03.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по
трудов договор № 11.01.2016 г., считано от 01.03.2016 г., на осн. чл. 326, ал.2 КТ, като е посочено на работника се изплати възнаграждение в размер на
9 974,73 лв. на осн. чл. 220, ал.1 КТ.
Приложена
е застрахователна полица № 0710-230-2015-00001 от 07.04.2015 г., от която
видно, че между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД е сключен договор
за застраховка „Обща гражданска отговорност,
секция I „Отговорност на работодателя“, със срок на застраховката от 17.04.2015
г. до 16.04.2016 г. и втора застрахователна полица № 0710-230-2016-00001
от 15.04.2016 г., от която е видно,
че между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите”
ЕООД е сключен договор за застраховка „Обща
гражданска отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“, със срок на
застраховката от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г.
Приложени са общи условия по застраховка „Обща гражданска
отговорност”, приети с Решение на
Съвета на директорите на ЗАД „ОЗК
– Застраховане“, влезли в сила на 23.02.2015 г., заявление-въпросник за
сключване на застрахователните договори, сметки, по които да се заплати застрахователна
премия.
Застрахователното покритие по двата застрахователни договора включва сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да
заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на
работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов
договор за осигуряване на временна работа. В полиците е отразен следният повод
за предяване на претенция: цялостно и/или частично неизпълнение от страна на застрахования на
задълженията му, произтичащи от Кодекса на труда, раздел VIII, буква „В” – допълнителни условия
за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа по
чл. 107 „с“, ал. 5, довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които
ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа. Застраховани лица са заетите
по трудов договор за временна работа през срока на застраховката за изпълнение
на основната дейност на застрахования. Уговорени са следните допълнителни условия:
лимит на отговорност в размер на 200 000 лева и самоучастие на застрахования в
размер на 10 % и минимум 500 лева във всяка щета.
С отговора на исковата молба ответникът
е направил признание, че с уведомление № 446/22.06.2016 г. „Електрисите” ЕООД е съобщил на застрахователя за настъпила щета по двете застрахователни полици, представляващо
незаплащане на трудово възнаграждения на 25 работници,
наети за сезонна работа от френското дружество SAS ATCE. Съдът цени направеното от ответника признание съгласно
чл. 175 ГПК с оглед на всички събрани по делото доказателста.
Видно от представения по делото списък
на работниците по договори за осигуряване на персонал за временна работа с изх.
№ 18-71/11.07.2016 г., един от горепосочените 25 работници, за които „Електрисите”
ЕООД
е уведомил застрахователя, е ищецът Б.М.Б..
Представена е обратна
разписка, получена от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД на 13.11.2019 г., с която от Б.М.Б. се иска заплащане на
застрахователното обезщетение. Видно от
отразяването в разписката посочено е, че се изпраща искане за изплащане на
застрахователно обезщетение и са посочени имената на ищеца. Адресирано е
писмото до седалището и адреса на управление на дружеството и е поставен подпис на упълномощено лице на получателя – Г..
Същото лице е посочено като получател от името на ответното дружество и по друго писмо, представено по делото / л.
100/, в което е посочен пълният адрес на ответника, в това число е етаж 5. Ако получателят на
книжата не е служител на дружеството, в тежест на ответника е да установи това
и да обори редовността на връчването / решение № 356/09.12.2015 г. по гр.д. №
1825/2015 г. на ВКС, IV г.о. Предвид изложеното съдът намира, че писмото, с което
ищецът е отправил искане за заплащане на претендираните суми, е надлежно
връчено на ответника.
Няма спор, че застрахователят не е извършил плащане на
претендираното застрахвателно обезщетение.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно-икономическа
експертиза, съгласно което ако трудовото
възнаграждение на ищеца за м. януари 2016 г. е начислено съобразно отработените
часове и съответстващите удръжки, то за м. февруари 2016 г. брутното трудово възнаграждение
е в размер на 3 324,91 лева, удръжки в размер на 634,35 лева и нетната сума за получаване
е в размер на 2 690,56 лева. Посочва се, че при така
направените изчисления се получава, че м. януари 2016 г. са начислени 1906,93 лева
и удръжки 412,09 лева или нетна сума за получаване в размер на 1 494,85 лева. Платени
са общо 2 153,85 лева или общо в повече с 659,00 лева, които
ако се приспаднат от нетната сума за
м. февруари 2016 г. в размер на 2690,56 лева,
изплатените
659,00 лева в повече м. януари 2016 г., то разликата за изплащане за м. февруари
2016 г. е в размер на 2 031,56 лева. Следва да се
посочи, че подобно прихващане би могло да се извърши само при нарочно изявление
на страната, която има право на прихващане.
Според вещото лице брутният размер на обезщетението за три
месеца за неспазено предизвестие е 9 974,73 лева и нетен размер 8 977,26 лева. Среднодневното брутно трудово възнаграждение за м. февруари
2016 г. е в размер на 158,33 лева или за три дни неползван платен годишен отпуск
е 474,99 лева и нетен размер 427,49 лева. Според заключението обезщетението за забава на месечните плащания по чл. 86 от ЗЗД върху нетната сума за получаване за м. февруари 2016 г. в размер на 2
031,56 лева за периода от 26.03.2016 г. до 24.03.2021 г. (в т.ч. 347,25 лева за
периода от 26.03.2016 г. до 30.11.2017 г. и 682,84 лева за периода от
01.12.2017 г. до 24.03.2021 г.) , 143,80 лева върху нетната сума за неползван платен
годишен отпуск в размер на 427,49 лева за периода от 30.11.2017 г. до
24.03.2021 г., 3 019,86 лева върху нетната сума за неспазено предизвестие в размер
на 8 977,26 лева за периода от 30.11.2017 г. до 24.03.2021 г. Вземането за забава
на главниците е 411,56 лева върху нетната сума за получаване за м. февруари
2016 г. в размер на 2 031,56 лева за периода от 30.11.2017 г. до 29.11.2019 г.,
86,68 лева върху нетната сума за неползван платен годишен отпуск в размер на
427,49 лева за периода от 30.11.2017 г. до 29.11.2019 г. , 1 820,40 лева върху нетната
сума за неспазено предизвестие в размер на 8 977,26 лева за периода от
30.11.2017 г. до 29.11.2019 г. Вземането за забава на главниците: 274,48 лева върху
нетната сума за получаване за м. февруари 2016 г. в размер на 2 031,56 лева за периода
от 29.11.2019 г. до 24.03.2021 г., 57,12
лева върху нетната сума за неползван платен годишен отпуск в размер на 427,49 лева
за периода от 29.11.2019 г. до 24.03.2021 г., 1 211,93 лева върху нетната сума за
неспазено предизвестие в размер на 8 977,26 лева за периода от 29.11.2019 г. до
24.03.2021 г.
Съдът
кредитира така изготвеното заключение, тъй като същото е обосновано, подробно и
намиращо опора в приложените писмени доказателства.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК за установителното
действие между страните по повод размера на вземанията по решение по гр. д. № 8137/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, при което е недопустимо
установяване на различни размери на вземанията за трудово възнаграждение и присъдена лихва за забава и обезщетение за неползван платен отпуск. Това установително действие се отнася
и за отхвърлителната част
на предявеното вземане.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото се претендира заплащането на парично вземане
на
работника за м. февруари 2016 г., за заплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за
заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие
за прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца, извършено на
01.03.2016 г.,
т.
е. във връзка със застрахователната полица, сключена през 2015 г. при действието
на отменения КЗ, съгласно § 22 от ПЗР на ЗК от 01.01.2016 г. /ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г./, се прилага Част Четвърта по отменения КЗ, следователно отговорността
на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана по реда на чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.).
Във връзка с възражението на ответника за недопустимост
на исковете поради липса на доказателства за проведено рекламационно
производство следва да се отбележи, че същото не е приложимо към процесните
правоотношения по две съображения. На първо място застрахователното събитие е настъпило след влизане в сила
на действащия КЗ, но в срока на уговореното покритие по договор за застраховка,
сключен преди 01.01.2016 г., поради което, както се посочи, се прилагат правилата
на отменения КЗ (арг. § 22 КЗ, уреждащ т. нар. преживяване на процесуалния закон),
в този случай не се прилага разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, който урежда като
абсолютна положителна процесуална предпоставка предявяване на т. нар. застрахователна
претенция. На следващо място, същото е
приложимо само относно договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите. Нормативната
цел на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
е да осигури обезщетение в полза на трети за застрахователното правоотношение лица,
претърпели вреди от виновното и противоправно поведение на застрахования водач.
Тази застраховка притежава засилена социална и икономическа функция, като представя
разширена застрахователна закрила, което е причината тя да бъде подчинена не само
на общата уредба, но и на някои нормативни изключения.
Установи
се наличието на застрахователни договори „Обща гражданска отговорност - отговорност на работодателя“ между
„Електрисите“ ЕООД и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, отнасящи се за 2016 г.
В полиците са договорени специалните условия, че застраховани са лицата,
заети по трудов договор за временна работа през срока на застраховката за
изпълнение на основна дейност на застрахования, т. е. същият се отнася както за
действащите трудови договори, така и за предстоящите, които ще се сключат.
Уговорено е още, че застрахователното покритие обхваща неизпълнените задължения
на работодателя спрямо работниците по трудов договор за осигуряване на временна
работа по чл. 107с, ал. 5 КТ, а според т. 2 от цитираната норма предприятието,
което осигурява временна работа, е длъжно да
плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение.
Горното води до извод, че ищецът е застраховано лице, тъй
като е сключило споразумение към трудов договор за предоставяне на
основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка във Франция.
В общите условия по застраховка „Обща гражданска отговорност”, секция I
„Отговорност на работодателя“, е отразено, че се покриват рискове, свързани с
трудови злополуки, но в специалните условия, договорени в
застрахователната полица, които имат приоритет пред общите условия, е посочено, че се обхващат
неизпълнените задължения на работодателя спрямо работниците, произтичащи от КТ сред които попадат
процесните задължения, каквито са предвидени в чл. 107с,
ал. 5 КТ.
Съгласно константната съдебна практика
на ВКС по прекия иск, основан на чл. 226 КЗ (отм.), застрахователят обезщетява причинените
вреди в същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети
застрахованият делинквент, съответно на основание чл. 79 ЗЗД, е задължена да ги
обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на уговорената в застрахователния
договор застрахователна сума. Изразеното тълкуване е намерило израз и в ТР
1/2014 на ВКС, ОСТК. Създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска
срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо
обезщетяване на увредения от основното гражданско правоотношение, а не средство
за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати
би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента или работодателя
за същите имуществени и неимуществени вреди.
Както се посочи, съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение по гр. д. № 8137/2017 на ПРС има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т. е същото се ползва
със сила на пресъдено нещо между насрещните страни Б.М.Б. и трето лице- помагач
"ОЗК-Застраховане" АД. В настоящето производство е безспорно установено,
че няма плащане от работодателя на присъдените с решението суми. Съдът намира, че
в настоящето производство се претендират нетните размери на присъдените в полза
на работника трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск, които са
присъдени в брутни размери с решението на ПРС. С решението е присъдена и
дължимата се лихва, считано от насътпване изискуемостта на вземането за трудово
възнаграждение до предявяване на иска срещу работодателя в размер на 461,19 лв.
Що се касае до лихвата за забава
на плащането на дължимите суми за присъденото възнаграждение и обезщетение за периода
след 30.11.2017 г. датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу
"Електрисите"ЕООД/, до окончателното плащане на сумата. Съгласно константната
съдебна практика спорното материално субективно право чрез правопораждащите го факти
и съдържанието му очертава параметрите на вземането. Когато процесът се развива
само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава,
то законната лихва за незаявения период за забавено изпълнение след завеждане на
иска е извън предмета на спора.
Съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ /отм./ застрахователят
има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице,
дължими от застрахования, лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото
лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от увредения.
Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването
се включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда
на КЗ /отм./
По отменения КЗ застрахователят
отговоря за дължимата от делинквента законна лихва (от момента на настъпване на
увреждането – застрахователното събитие) – арг. чл. 227, т. 2 КЗ (отм.), във вр.
с чл. 223, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), а по действащия КЗ застрахователят дължи законна
лихва, за която отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или 2) на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ.
В случая приложение намира отмененият КЗ, поради
което ответното дружество дължи законна лихва върху неплатеното възнаграждение за
м. 02.2016г. в размер на сумата от 459,72 лв., считано от датата, следваща падежа
на главницата за трудово възнаграждение - 26.03.2016 год. до 30.11.2017 год. - датата
на подаването на исковата молба срещу работодателя / която е присъдена и с решението
по гр.д. № 8137/2017 г./ и сумата от 904,34 лв., считано от датата, следваща подаването
на исковата молба срещу работодателя - 01.12.2017 год. до 24.03.2021 год. - датата
на предявяването на настоящата искова молба срещу застрахователя или в общ размер
на 1364, 06 лв.
Дължи й сумата от 143,80 лв.- за
законна лихва върху обезщетението за неизползван годишен отпуск за три дни през
2016 г., дължима, считано от 30.11.2017 г. – датата на посаване на исковата
молба срещу работодатея до 24.03.2021 г.- датата на подаване на настоящата
искова молба.
Изводът за дължимост на заявените
основни претенции за лихва като период изключва разглеждането на евентуално заявените
такива за присъждане на законна лихва за други периоди върху тези вземания, тъй
като разглеждането им е обусловено от настъпване на вътрешнопроцесуано условие
– съдът да приеме за недължими основните претенции, поради ненастъпване на
правопораждащ юридически факт.
Относно вземането за неспазен
срок на предизвестие. По отношение дължимостта на същото не е налице сила на
пресъдено нещо между страните. Същото е била заявено като претенция в развилия
се процес с участието на ответника, като трето лице помагач, но искът е
отхвърлен тъй като е прието, че основанието на което е прекратено трудовото
правоотношение не предполага дължимостта на такова обезщетение. Настоящата
претенция се основава на нов факт, който не е обхванат от пределите на СПН, а
именно отмяна на заповед № 192/01.03.2016г. и признаване на уволнението на осн.
чл. 325, ал.1, т.4 КТ за незаконно и издаване на нова заповед, с която
правоотношението се прекратява от същия момент на друго основание. Представена
е по делото заповед от 24.10.2019 г., с която
се изменя предната заповед № 192/01.03.2016 г., като е посочено, че се
прекратява трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.03.2016 г. на осн.
чл. 326, ал. 2 КТ, като се изплатят дължимите се обезщетения, сред които това
по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 9 974, 73 лв. Съдът в настоящото
производство няма как да извършва контрол върху процесната заповед относно
нейната законосъобразност и валидност, тъй като не е сезиран с такъв иск и
производството не се развива между страните по трудовото правоотношение и не
може служебно да извършва подобна преценка. Съдът може единствено да тълкува
обективираната в нея воля.Страните са посочили различно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение в сравнение с това по отменената
предходна заповед, но моментът на прекратяване е все 01.03.2016 г. Поначало
заповедта поражда действие от различен момент в зависимост от разичните
основания, но винаги е занапред, затова в случая съдът, като отчита, че същата
е издадена през 2019 г. но обективира воля за прекратяване от 01.03.2016 г., приема, че с
втората заповед от 24.10.2019г. е прецизирано основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Независимо от неправилното посочване на правната норма, предвид
това, че се съдържа изявление, че на работника следва да се изплати обезщетение
за неспазен 3 –месечен срок на предизвестие в брутен размер на 9 974, 73 лв., настоящият
съдебен състав приема, че основанието за прекратяване е хипотеза, предвидена в чл.
328 КТ. Прекатявайки трудовото
правоотношение на 01.03.2016 г., чийто срок е бил до 14.06.2016 г. за
работодателя е възникнало задължението да заплати обезщетение съгласно чл. 220,
ал.1 КТ. Работодателят в заповедта е направил признание за дължимостта на
обезщетението. Определено по правилото на чл. 228 КТ на база брутното трудово
възнаграждение за месец февруари 2016 г. – 3324,91 лв. същото възлиза на сумата
от 9 974,73 лв. или нетен размер съгласно заключението на СИЕ –
8 977,26 лв., какъвто е и претендираният.
Отговорността на работодателя за
неизпълнението и на това негово задължение е обезпечена при ответното дружество
посредством сключването на процесния договор за застраховка.
Застрахователят отговаря за
забавата на работодателя за заплащане на това задължение, както и за своята
забава. Работодателят изпада в забава за заплащане на задължението от поканата,
каквато е отправена на 30.11.2017 г. с
предявяване на иска срещу него. Застрахователят отговаря за заплащане на
мораторна лихва за периода от 30.11.2017 г. до предявяване на настоящата искова
молба – 24.03.2021г. в размер на 3019, 86 лв. съоразно заключението на СИЕ.
Съгласно ррешение № 212/16.01.2015 по дело №
4043/2013 на ВКС, ТК, I т. о. застрахователят отговаря по реда по чл. 229 КЗ (отм.);
спрямо застрахования за разноските по дела, водени срещу застрахования съгласно
чл. 223, ал. 4 КЗ (отм.); , ако е бил привлечен в процеса. Доколкото ответникът
е бил подпомагаща страна по гр. д. № 8137/2017 г. на ПРС, то и същият следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски, но не в пълния претендиран размер, а
до сумата от 227,51 лв., тъй като решението на РС е било отменено и в частта за разноските съобразно отхвърлената
част на претенциите за сумата от 714 лв. с решение № 18/14.01.2019 г. по гр. д.
№ 560/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник и дължими съобразно уважените
такива са само разноските в размер на 227, 51 лв. – разликата от присъдените
941,51 лв. от РС и сумата от 714 лв., за която решението в тази част също е
отменено. За разликата над сумата от 227, 51 лв. до претендирания размер от
941, 51 лв. искът следва да се отхвърли. Основателна е претенцията и за
присъдените на ищеца разноски пред въззивната инстанция в размер на 104,34 лв.
Върху тези суми е дължима законна лихва, считано от 30.11.2019 г.- датата на изпадане
на ответника в забава до 24.03.2021г. – предявяване на иска. За тези периоди, пресметнати
по правилата на чл. 86 ЗЗД и изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК при използване
на публично достъпен калкулатор за размер на лихва, определяема по нормативно установена
методика (ПМС № 426/2014 г.), съдът определя, че обезщетението за забава в размер
на законната лихва възлиза на сумата от 44,33 лв. Претенциите за горницата над
тези суми до претендираните се явява неоснователна.
Неоснователни са възраженията
на ответното дружество, че е налице изключен риск, тъй като застаховката не
покрива задължения,възникнали поради неспазване от страна на работниците на
правилата за безопасност при работа. Конкретният случай не е такъв.
Отговорността на работодателя не е възниква от настъпила трудова злополука, за
да се изследва поведението на работника.
Относно възражението за погасяване по давност.
Възражението за погасяване по
давност е неоснователно за дължимата главница за заплащане на трудово
възнаграждение за м. февруари доколкото до предявяване на исковата молба на 25.03.2021
г. не е изтекла общата 5-годишна давност по отношение на него, предвид настъпването
на изискуемостта му на 25.03.2016г.
Законните лихви за забава за плащането
на трудовото възнаграждение са погасени за периода от 25.03.2016 г. до 24.03.2018
г., тъй като по отношение на тях е приложима кратката 3-годишна давност.Следователно,
искът за законна лихва за забава за плащането на дължимото трудово възнаграждение
се явява основателен за периода от 25.03.2018
г. до 24.03.2021 г., като дължимата лихва върху главницата от 2690,56 лева е в размер
на 819,13 лева. За този период и размер искът за законната лихва следва да бъде
уважен и отхвърлен като неоснователен за разликата до целия предявен размер и за периода от 25.03.2016 г.
до 24.03.2018 г.
Погасени по давност се явяват обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск и обезщетението за неспазен срок на
предизвестието, чиято изискуемост настъпва на датата на прекратяване на
трудовия договор – 01.03.2016 г., тъй като исковата молба срещу ответника
е предявена на 25.03.2021г., съответно погасени по се явяват и исковета за
заплащане на мораторна лихва върху тези главници / чл. 119 ЗЗД/.
С ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г. е
приета нова ал. 3 на чл. 228 КТ, според която дължимите се при прекратяване на
трудовото правооношение обезщетения по този раздел, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След
изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно със законната
лихва. Тази разпоредба променя изискуемостта на тези обезщетения, но
същата действа занапред, а процесното
правоотношение е прекратено на 01.03.2016 г., когато съгласно нормативната
уредба изискуемостта за обезщетенията настъпва при прекратяване на трудовото
правоотношение.
Развилото се предходно съдебно производство не е
прекъснало давността относно вземането на ищеца срещу ответника за обезщетение
за неизползван отпуск. По въпроса относно началния момент, от който започва да тече давностният срок
за пострадалия за прекия му иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по
застраховка „ГО“ е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 53 от 10.08.2012г.
по т.д. № 455/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.. Прието е, че началният момент е моментът
на настъпване на застрахователното събитие, като специалният давностен срок по чл.197 КЗ се прилага за всички права, произтичащи от застрахователното правоотношение,
както и за правата, които трети лица имат към застрахователя по застраховка „ГО“
по силата на закона. По приложението на чл.116, б. „б“ ЗЗД е налице постоянна практика
– решение № 72 от 08.07.2009г. по т.д. № 17/09г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №
65 от 25.06.2015г. по т.д. № 13/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 51 от
07.04.2011г. по т.д. № 450/10г. на ВКС, ТК, II т.о., според която изброяването на
основанията за прекъсване на давността в чл.116 ЗЗД не дава възможност за разширяването
им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично
посочени в правната норма. Поради това е прието, че давността се прекъсва само с
предявяване на иск – първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу
предявен иск. Искането за привличане на трето лице-помагач не прекъсва давността
между привличащия и привлеченото лице, тъй като за този ефект е нужно предявяване
на обратен иск. При предявяване на иск настъпват последиците на прекъсване на давността
по чл.116, б. „б“ ЗЗД по отношение на вземането, предмет на исковата претенция,
и то в отношенията между ищеца и ответника по иска. В производството по гр.д. № 8137/20107. на ПРС не е бил предявен
иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от увреденото лице против застрахователя по застраховка
„ГО“, а са били предявени искове срещу работодателя.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че претенциите за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск и за
неспазен срок на предизвестие са доказани, но същите са погасени по давност,
поради което тези искове следва да се отхвърлят, както и обусловените от тях
искове по чл. 86 ЗЗД.
Не са погасени по давност вземанията за заплащане на сторените
разноски в производството по гр. д. № 8137/2017 г. и за мораторна лихва върху тях
от 30.11.2019 г. до 24.03.2021 г.
Въхру приетите за основателни претенции за главница, като
законна последица, предвид заявеното искане, следва да се присъди лихва за
забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на
исковата претенция. Същият е направил разноски, както следва: 706,76 лева -
държавна такса, 1500 лева –– адвокатски хонорар и 150 лева за депозит на вещо
лице, т. е. общо 2357,76 лева, от които следва да му се присъдят 514 лева,
съответни на уважената част на исковете.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на
делото и доколкото минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения възлиза на 1064,26 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на
исковата претенция. Същият е направил разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определени от съда съборазно разпоредбите на 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл.25, от Наредбата за заплащане на правната помощ, от които
следва да се присъдят 72,00 лева, съответни на отхвърлената
част на исковете.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Св. София“ 7, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Б., ЕГН **********, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /
отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, представляващи
застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“,
обективиран в застрахователна полица № 0710-230-2015-00001
от 07.04.2015
г., между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД: сумата от 2690,56 /две хиляди шестстотин и деветдесет лева
и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща нетния
размер на дължимо трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., сумата от 819,13 /осемстотин и деветнадесет лева и тринадесет стотинки/
лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода от 25.03.2018 г. до 24.03.2021 г.; сумата от 227,51 /двеста двадесет и седем лева и
петдесет и една стотинки/ лева, представляваща имуществени вреди за направени съдебни
разноски по гр.д. № 8137/2017 г. по описа на РС-Перник, сумата от 104,34 /сто и четири лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща
имуществени вреди за направени съдебни разноски по в.гр.д. № 560/2018 г. по описа
на ОС-Перник и сумата от 44,33/четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/
лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата в общ размер от 331,82 лева за присъдените разноски, за
периода от 30.11.2019 г. до 24.03.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главниците,
считано от подаване на исковата молба-25.03.2021
г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.М.Б., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ
/ отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да
заплати на Б.М.Б. разликата над сумата от 819,13 лева до целия предявен размер от 1364,06 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2690,56 лева, за периода от 26.03.2016г. до 24.03.2018 г., разликата над сумата от 227,51 лева до целия предявен размер от 941,51 лв., представляваща имуществени вреди за направени съдебни разноски по гр.д.
№ 8137/2017 г. по описа на РС-Перник, разликата над сумата от 44,33 лева до целия предявен размер от 139,74 лв., представляваща законна лихва
за забава върху тази сума за периода от 30.11.2019 г. до 24.03.2021 г., сумата от
427,49 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неизплатено нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за три дни през 2016 г., ведно със сумата от 143,80 лв., за законна лихва върху тази главница, считано от
30.11.2017 г. до 24.03.2021 г. и сумата от
8977,26 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от работодателя, ведно със сумата
от 3019,86 лв., представляваща лихва
за забава върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба срещу
работодателя - 30.11.2017 год. до 24.03.2021 г., последните като погасени по
давност.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 514 /петстотин и
четиринадесет/ лева– направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Б.М.Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ
на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 72,00 /седемдесет и два/ лева –
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ВДЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.