№ 360
гр. Благоевград, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20231200500204 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх.№5605/28.11.2022 г., подадена от ****“ АД, чрез юрисконсулт
А.С, против Решение №227/20.10.2022 г., постановено по гр.д.№138/2022г. по
описа на РС – гр. Гоце Делчев, с което ,,,,,,,,,,,,, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ,,,,,,,,,,, представлявано от Ж.С.К. и Б.Г.И. е осъдено да
заплати на Р. Т. Ш., ЕГН **********, чрез неговия законен представител Т. Т.
Ш. сумата от 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
вследствие на възникнало ПТП на 06.04.2021 г. с лек автомобил Сеат Толедо
с ДК№ Е ,,,,, управляван от М.Д., в който Р. Т. Ш. е пътувал като пътник,
ведно със законната лихва от дата 18.10.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението. Исковата претенция над уважения размер до претендирания
такъв от 5 000 лева е отхвърлена като неоснователна. Дружеството
жалбоподател е осъдено и да заплати на ищцовата страна сторените разноски
пред РС.
Въззивната жалбата е бланкетна, като в нея не са формулирани конкретни
1
възражения по правилността и законосъобразността на обжалваното решение
на РС. Единственото,което се сочи е че решението на първостепенния съд
следва да се отмени, поради противоречие със събраните по делото
доказателства и съдебната практика, тъй като неправилно РС е приел, че
присъдената сума е в справедлив размер.
В срока по чл.263 от ГПК не е представен отговор по въззивната жалба.
Излагат се съображения за неоснователност на жалбата. Иска се решението
на РС да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, страните не се явяват, не се представляват.
Въззивният съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона,
приема от фактическа и правна страна следното:
Разглежданата въззивна жалба е процесуално допустима- подадена е в
установеният от закона срок, от надлежна страна, против допустим и
подлежащ на обжалване съдебен акт. Настоящият състав счита, че жалбата е
неоснователна.
Окръжният съд, като прецени изложените във въззивната жалба доводи, във
връзка с наведените основания за отмяна на атакувания съдебен акт и
данните по делото намира за установено следното:
По предметните предели на въззивната проверка: Както бе посочено
въззивната жалба е бланкетна не съдържа конкретни оплаквания. В
действащия ГПК характерът на производството пред въззивната инстанция
е такова като пред съд по същество, но при ограничен въззив. Съгласно
чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво се състои
порочността на обжалваното решение". По аргумент от чл.262, ал.1 ГПК
въззивната жалба не се оставя без движение /респ. не се връща/, ако не
съдържа указание за порочността на първоинстанционното решение по
чл.260, т.3 ГПК. На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
част. По останалите въпроси /т. е. - по правилността/, той е ограничен от
посоченото в жалбата. От това следва извода, че при въззивното обжалване
по действащия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се
изразява, за да се извърши от въззивният съд проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е
2
бланкетна , няма конкретно оплакване ефектът на обжалваното решение се
запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но
въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора
и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди
/чл. 271 и чл.272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д. № 759/09 г. на
ВКС, IV г. о., по чл.290 ГПК; Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1728/2009 г., III г. о., ГК, по чл.290 ГПК/. Така, при бланкетна въззивна
жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната
според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и
доказателствен материал под приложимата според въззивния съд
материалноправна норма.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК,
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС.
За пълнота на изложението съдът приема и следното: РС-Гоце Делчев е
сезиран с искова претенция по чл. 432 ал. 1 от КЗ за сумата от 5 000 /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП на
06.04.2021 г., ведно с претенция за законната лихва. Съобразно събрания
доказателствен материал е безспорно, че ищеца в резултат на ПТП е получил
контузия на главата, кръвонасядане в челната област на главата и очите,
контузия на носната пирамида, травматичен кръвоизлив от носа, разкъсно-
контузна рана в областта на дясната буза. За продължителен период от време
ищеца е имал главоболие и кошмари, прекратил е спортните си тренировки,
предвид болките в травмираните области, отдалечил се е от близки и
приятели, изпитва страх от пътуване. Безспорно е установена по делото и
вината на водача, който е нарушил правилата за движение по пътищата и е
реализирал настъпването на процесното ПТП, при което безспорно е
пострадал ищеца.
Липсват по делото доказателства за установяване на различна фактическа
обстановка, водеща до отпадане на отговорността на дружеството
3
застраховател или за намаляване размера на присъденото обезщетение. За
процесния автомобил е била налична и действаща застраховка "ГО" към
датата на настъпване на ПТП, налице е пряка причинно следствена връзка
между процесното ПТП и претърпените от ищеца телесни увреждания и
вреди, и в този смисъл са налице основанията за ангажиране отговорността на
дружеството въззивник за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в определения от РС размер и съобразявайки вече изплатеното от
застрахователното дружество обезщетение от хиляда лв. Няма данни, които
да противоречат на тези изводи. Размерът е съобразен с принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Определен е съобразно претърпените
увреждания, като целта на законовата разпоредба е да се репарират в
относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които
с оглед характера си, са трудно оценими. При определяне на дължимото
обезщетение в случая, съдът взе предвид и обстоятелствата, свързани с
претърпените морални болки и страдания, продължителността на същите,
като отчете безспорно възрастта на ищеца и особеностите на неговото
психично и емоционално състояние, произтичащи именно от нея.
Въззивната жалба се явява неоснователна.
Въззивният състав споделя изцяло правните изводи на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, ПРЕПРАЩА своите към тях. В конкретният случай,
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материални или процесуални норми.
По изложените съображения въззивната жалба се явява изцяло
неоснователна , а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Ответника по жалбата претендира разноски пред въззивната инстанция по
чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, които са в размер на 562,50 лв. съгласно чл.7, ал. 2, т. 2
във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адв.
възнаграждения, които са дължими от страна на въззивника предвид изхода
на спора.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227/20.10.2022 г., постановено по гр.д.№
138/2022г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ***** с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ,,,,,,,,,,,
представлявано от Ж.С.К. и Б.Г.И. да заплати на адвокат Т. И. П. адвокатско
възнаграждение в размер на 562,50 лева.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5