МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО ВНОХД № 38/2017 ГОДИНА
Подсъдимият
С.Б.М. е роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:***, с висше образование, женен, с ЕГН **********, неосъждан, е признат
за виновен с Присъда № 32 постановена по НОХД № 73 по описа за 2016 година на
Великопреславския районен съд /ВПРС/ по чл. 325, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК и е
осъден на 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл. 66,
ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода”, за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 304 от НПК ВПРС го оправдал за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
ВПРС
постановил, че в случай на привеждане в изпълнение на наложеното наказание на
основание чл. 59, ал. 1 от НК, приспаднал от общото наказание „лишаване от
свобода” времето през което осъденият М. е бил с взета мярка за неотклонение
„домашен арест”, считано от 14.08.2015 г. до 09.11.2015 г., както и времето,
през което осъденият е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 13.08.2015 г. до 14.08.2015 г.
Съдът
осъдил подсъдимия да заплати и разноските по делото в размер на 928.06 лв. ВПРС
се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства на основание чл.
111, ал. 1 от НПК.
По
отношение на така постановената първоинстанционна присъда е депозиран протест и
въззивна жалба. С протеста от 06.12.2016 г. прокурор от Районна прокуратура –
Велики Преслав на основание чл. 334, т. 2 от НПК, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2
от НПК пледира за отмяна на присъдата по НОХД № 73 и иска да бъде постановена
нова присъда, като подсъдимият бъде осъден, както за престъплението по чл. 325,
ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, така и за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Доводи в тази насока прокуратурата сочи в допълнителния си протест от
23.01.2017 г. излага мотиви и депозира две алтернативни искания по отношение на
така постановената първоинстанционна присъда, а именно: на първо място, на
основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, иска отмяна на присъдата и постановяване
на нова присъда по отношение на обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК, като му
бъде наложено наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода”.
На второ
място, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК иска присъдата да бъде
изменена, като се увеличи наказанието на подсъдимия от 10 /десет/ месеца
„лишаване от свобода” на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода” на престъплението по чл. 325, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.
Представителят
на прокуратурата на основание чл. 23 от НК иска и определяне на общо наказание
измежду двете осъждания в размер на по-тежкото от тях, а именно 1 /една/ година
и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл. 66 от НК
изпълнението на така наложеното наказание бъде отложено за срок от 3 /три/
години.
С депозираната
въззивна жалба от процесуалния представител на осъдения М. се иска отмяна на
първоинстанционната присъда на основание чл. 337, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК и
оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК. В тази насока
във въззивната жалба се навеждат доводи, като основният довод на защитата е, че
по отношение на подсъдимия трябва да бъде назначена и извършена съдебно психиатрична
и психологическа експертиза, която е поискана и не е извършена от
първоинстанционния съд, тъй като защитата на подсъдимия не е запозната с
мотивите към присъдата прави изявление във въззивната жалба, че ще посочи нови
доказателства и искания след запознаване с мотивите по първоинстанционната
присъда.
Шуменският
окръжен съд, след като се запозна с всички материали по делото, обсъди
доказателствата по единично и в тяхната съвкупност приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.08.2015
г. вечерта, подсъдимият С.М. бил на рожден ден на свой приятел в ресторант
„Омуртагов мост” край гр. Велики Преслав. Компанията била разположена на маса в
лятната градина. Заведението по това време било пълно с посетители – възрастни
и деца. Имало и гост – изпълнител. През деня подсъдимият М. приел обичайните си
лекарства – бензопроизодсти, атипичен антипсихотик или тимостабилизатор.
Вечерта употребил и неустановено количество алкохол. Около 22,30 – 23,00 часа
подсъдимият немотивиран от посетители или персонал в заведението започнал да
проявява агресия, като започнал да крещи, да хвърля и да чупи от посудата на
заведението, която се намирала на масата. След което подсъдимият М. станал от
масата и тръгнал към паркинга на заведението. Излязъл на пътя и започнал да
рита, удря и да скача по паркираните автомобили. Проявявал същата агресия към
всеки движещ се в близост автомобил, чрез удари и ритници по автомобилите.
Започнал да хвърля в различни посоки поставените за декорация в заведението
саксии с растителност и измъкнал един от хоризонтално поставените колове на
декоративната ограда в заведението. Всички тези действия били възприети от
намиращите се на другите маси в заведението посетители. Музикалната програма
била преустановена. Поради силното си възмущение и уплаха от постъпката на
подсъдимия, гостите побързали да напуснат заведението, някои от тях дори преди
да си платят сметката, от страх да не се пренесе агресията и спрямо тях. От
компанията, в която преди това бил подсъдимият М. останал единствено неговият
приятел – свидетеля Ш.Е.Х., който вървял след него и се опитвал да го усмири.
На неговите думи подсъдимият не обръщал внимание, а виждайки движещ се
автомобил, се насочвал към него и го блъскал с юмруци и ритал. По това време по
пътя пред заведението минала свидетелката С.С.К., която управлявала л.а. „****”
с Рег. № ****. С нея на предна дясна седалка на автомобила пътувала и
непълнолетната й дъщеря Г.К.. Свидетелката К. намалила скоростта минавайки край
заведението. Подсъдимият М. възприел движението на автомобила и се насочил към
него, след което се хванал за багажника, намиращ се на тавана и започнал да
блъска по автомобила. Като видяла това, свидетелката К. спряла автомобила.
Подсъдимият М. й казал да свали стъклото на автомобила и след като К. отказала,
той започнал да блъска по стъклото на задната лява врата. От силата на удара
стъклото се счупило и М. проврял главата и част от тялото си през счупеното
стъкло вътре в автомобила. През това време ръмжал и издавал нечленоразделни
звуци. Изплашени от необяснимите действия на подсъдимия, свидетелката С. К. и
нейната непълнолетна дъщеря – свидетелката Г.К., започнали да викат за помощ,
като молели М. да се махне от автомобила и да ги остави на мира. С. К. се обА.а
по телефона на своя съпруг и му обяснила в каква ситуация се намират двете с
детето им, колко са уплашени и стресирани и го помолила да извика полиция. По
това време към автомобила се приближил свидетелят Ш.Х., който измъкнал
подсъдимия и казал на К. да потегля. Свидетелката К. и дъщеря й се прибрали у
дома си, като се обА.а за помощ на националния телефон за спешни повиквания
112. Служителите от персонала на заведението възприели всички действия на
подсъдимия и също извикали полиция чрез телефон 112. По това време в
заведението били свидетелят А.А.М., свидетелят Б.Ю.К. и свидетелят Х.А.Х.. Били
седнали на терасата, непосредствено пред сградата на заведението. Докато
консумирали своите напитки, възприели случващото се в градината и чули шума от
чупене на посуда. Видели и хващането и качването в движение на подсъдимия върху
лекият автомобил, управляван от свидетелката С. К.. Възмутени от видяното,
решили да си тръгнат от заведението, платили си сметката и се запътили по
стълбите към паркинга. Когато излезли на пътя, за да стигнат до автомобила, с
който били дошли, ги пресрещнал подсъдимия. Той бил видимо агресивен. Предложил
им да се бият и посегнал да ги удари. Свидетелят А. успял да се предпази от
удар от подсъдимия М.. Свидетелите отказали да се бият, като му казали, че са
дошли само за по едно питие и не искат да си създават проблеми. Тъй като не
могли да се разберат с него, повикали на помощ свидетеля М.С., който също
разговарял с подсъдимия и му казвал, че не иска да създават проблеми. По същото
време в заведението се намирала и свидетелката А.Ю.Х., в компанията на
свидетелите Б.Х.А., К.Д.С., М.Е.В. и М.Д.С.. Когато част от гостите тръгнали да
се разотиват и започнали да се освобождават места на паркинга на заведението,
тя отишла да премести своя л. а. „///” с Рег. № *****, който бил паркиран
встрани от паркинга, поради липсата на свободно място. Мястото, където искала да
паркира автомобила си свидетелката А. било в близост до масата, на която били
седнали и от където щяла да може постоянно да наблюдава автомобила си. Когато
приближила до паркинга, подсъдимият М. се нахвърлил върху автомобила и започнал
да го удря с ръка в предната му лява част, след което започнал да го рита по
бронята, от което последната се пукнала, образували се побитости по пластмасова
основа на предния регистрационен номер, а по предния ляв калник на автомобила
се образували побитости, драскотини и надирания. Поради действията на
подсъдимия, свидетелката преценила, че няма да може да паркира на мястото,
където иска и паркирала автомобила на предишното му място, след което се
върнала на масата в заведението. Всичко това било възприето и от нейните
сътрапезници.
След
получаване в РУ – Велики Преслав сигнал от телефон 112, на местопроизшествието
– ресторант „Омуртагов мост”, дошли полицейските служители – свидетелят Ж.М.К.
и свидетелят Й.З.Д.. Двамата се опитали да усмирят агресията на подсъдимия,
като го увещавали да престане, но М., въпреки намесата на органите на реда
продължавал с арогантното си и агресивно поведение, отказвал да се качи в
полицейския автомобил, блъснал с ръка патрулния автомобил, псувал полицейския
служител Й.Д. и посегнал да го ритне с крак. Докато полицейските служители се
опитвали да изяснят случилото се в заведението, подсъдимият М. продължавал да
скача по автомобилите на клиентите на заведението, говорел на руски език. Тъй
като видели, че сами няма да могат да се справят с подсъдимия, полицейските
служители се обА.и в дежурната част на РУ – Велики Преслав, за да поискат
подкрепление. Междувременно приятелят на М. – свидетелят Ш.Х. извикал
таксиметров автомобил. Полицаите позволили на М. и неговият приятел –
свидетелят Ш.Х. да се качат в извикания от свидетеля Ш.Х. таксиметров
автомобил, с уговорката, че ще се явят в РУ – Велики Преслав. Лично свидетелят М.
казал на шофьора на таксиметровия автомобил – свидетелят А. да кара към
Районното управление. Патрулният автомобил последвал непосредствено таксито. По
време на пътуването по пътя от „Омуртагов мост” до гр. Велики Преслав таксиметровият
автомобил спрял по неизяснени причини и от него слязъл единствено подсъдимият.
Като видели това, полицейските служители – М. и Д., които го следвали със
служебния си автомобил, също спрели. Свидетелят М. отишъл до таксито и
разговарял с подсъдимия М., като му разпоредил да се качи в автомобила и да се
яви в сградата на Районното управление в гр. Велики Преслав с цел приключване
на проверката. На входа на града таксиметровият автомобил, въпреки уверенията
на свидетеля Ш.Х., че ще се явят в сградата на Полицията, вместо да поеме към
сградата на Районното управление – Велики Преслав, се отправил към гр. Шумен,
но бил настигнат от друг полицейски автомобил с екип в състав – свидетеля
Георги Иванов Г. и свидетелят М.М.В. След като от полицейския автомобил бил
подаден светлинен сигнал, водачът на таксито – свидетелят А. А. А. спрял
автомобила. Свидетелят М.М.В издал полицейско разпореждане на подсъдимия да
слезе от автомобила, на което последния се подчинил. След като излязъл от
автомобила, М. говорел несвързано, включително и на руски език, крещял, не
изпълнявал полицейските разпореждания на Г. и В. да спре на място. Тръгнал от
магазин, който се намирал в близост. Тогава свидетелят В. насочил служебното си
оръжие към подсъдимия и му разпоредил да застане на колене и да сложи ръцете си
на тила, които подсъдимият изпълнил. Служителите на реда поставили белезници на
подсъдимия и го отвели в РУ – Велики Преслав, където бил задържан за срок от 24
часа. С влизането си в сградата на РУ – Велики Преслав, подсъдимият продължил
да оказва съпротива срещу задържането, да се опитва да свали белезниците, да
крещи, да вие, да псува и да вика на полицейските служители „мамка Ви”, след
което започнал да пее някаква песен, като отново се редували псувни и песен.
Това поведение на подсъдимия принудило служителите на реда да го положат да
легне на пода и двама от тях да го държат, докато се успокои. Едва след като се
успокоил, го отвели в арестните помещения. След медицински преглед от екип на
ЦСМП – Велики Преслав, подсъдимият заспал.
Така
установената фактическа обстановка въззивния съд приема изцяло, но счита, че
подсъдимия М. не е наказателно неотговорно лице, тъй като е действал в
състаяние на невменяемост поради растройство на съзнанието в следствие на което
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. В тази връзка въззивния съд излага следните аргументи:
В открито
съдебно заседание/ първото по делото/ пред въззивната инстанция представителят
на прокуратурата счита така депозираната въззивна жалба за основателна и
оттегля протеста на колегата си от Великопреславската районна прокуратура, тъй
като намира същия за неоснователен. Оттеглянето на протеста е по отношение
деянието по чл. 216 от НК, по което подсъдимият М. е оправдан. Прокурорът моли
присъдата да бъде потвърдена в останалата й част, с която е наложено наказание
от 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода”.
Защитникът на
подсъдимия прави искане за назначаването на съдебно психиатрична експертиза с
участието на невролог и психиатър, вписани в списъка на вещите лица на Окръжен
съд – Варна. Представителят на прокуратурата счита искането за неоснователно и
се противопоставя на назначаването на съдебно психиатрична експертиза.
От
заключението на вещите лица по допуснатата и назначена във възивното
производство експертиза е видно, че по отношение на освидетелствания С.Б.М. са
налице данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата
на психоактивни вещества, епилепсия, комплексни парциални пристъпи довели до
качествена промяна на съзнанието. Към момента на извършване на деянието на
12.08.2015 г. при подсъдимия е бил налице синдром на зависимост към седативни и
сънотворни средства, и вредна употреба на алкохол. Налице е епилепсия
вследствие на тежка органична увреда на мозъка, получена от черепно-мозъчна
травма на мозъка в казармата. Резултатите от ЕЕГ при подсъдимия се влошават на
05.07.2015 г., като има данни за иротативни
промени във фронтотемпоралните зони с акцент вляво, а на 01.03.2017 г. са
налице данни за възбудно огнище вляво, фронтотемпорално. При този тип епилепсия
с комплексни персиални пристъпи, са характерни пристъпите с качествена промяна
на съзнанието, при които страдащия върви, говори и извършва немотивирани
действия, за които няма спомен. Едновременният прием на алкохол със седативни и
сънотворни средства довеждат до взаимно подсилване на действията им и усилва
токсичното им въздействие върху мозъка. Това се случва при подсъдимия на фона
на органично увредения му мозък. Според вещите лица органичното увреждане на
мозъка често води до идеосикразия /свръхчувствителност към алкохола/. Тази свръхчувствителност
до непоносимост и на малки количества алкохол се засилва от хроничното вредно
въздействие на аналгетични седативни и сънотворни медикаменти върху мозъка на
подсъдимия. Вещите лица са категорични в извода си, че към момента на
извършване на деянието – 12.08.2015 г. в психичното състояние на освидетелствания
М. са установени симптоми, които променят качествено съзнанието му и нарушават
психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Видно е от медицинската документация, че М. страна от
психично заболяване, което отговаря на реда и условията за разстройство на
съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Всичко това води до обоснования извод,
че към момента на извършване на деянието – 12.08.2015 г. освидетелстваният е
бил в състояние на продължително разстройство на съзнанието и не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Към момента на
извършване на деянието - 12.08.2015 г., освидетелстваният е бил в състояние на
патологично алкохолно опиване – епилептоиден вариант, което отговаря на
медицинския критерий за невменяемост /продължително разстройство на съзнанието/
и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Разпитано в
съдебно заседание, вещото лице потвърждава изцяло направените изводи в
извършената експертиза, като потвърждава, че в момента на извършване на
деянието подсъдимият се е намирал в помрачение на съзнанието, провокирано от
едно малко количество алкохол, което от своя страна е отключило патологично
алкохолно опиване, което по своята същност представлява една краткотрайна
психоза. Именно патологичния терен, който съществува у подсъдимия и приема на
алкохол водят до такова състояние. Видно е, че подсъдимият има възбудни огнища
в мозъка, вследствие на тежка черепно-мозъчна травма и доказана с ЕЕГ
епилепсия. Вещото лице прави категоричен извод в разпита си ,че подсъдимия М.
не е мигъл да разбира свойството и значението и на извършеното и да ръководи
постъпките си на процесната дата.
Въззивният съд
счита, че при това положение, след като подсъдимият не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и това се
потвърждава по един недвусмислен начин от съдебно психиатричната експертиза,
той не може да носи наказателна отговорност. На това основание въззивният съд
позовавайки се на извършената във въззивното производство експертиза, постанови
оправдателна присъда по отношение на подсъдимия
С.Б.М..
Видно е от
материалите по първоинстанционното производство, че такава експертиза е
поискана от защитника на подсъдимия с основанието, че при извършването на
първоначалната съдебно-психиатрична експертиза не са използвани всички налични
медицински документи, всъщност това е отразено и като констатация в
заключението на вещите лица при първоначалната психиатрична експертиза, която е
приета от ВПРС.
На тази база
първоинстанционният съд е поискал и допълнителни медицински документи с оглед
назначаването на нова експертиза в първата инстанция. ВПРС с протоколно
определение от 19.09.2016 г. ВПРС постановява да се издаде съдебно
удостоверение на защитника на подсъдимия, по силата на което да се снабдят от
„Ренесанс Интер” ООД – гр. Варна с цялата медицинска документация за подсъдимия
С.Б.М., както и писмена информация дали е констатирана зависимост на подсъдимия
към кой препарат установено ли е при лечението и изследването независимост към
определен медикамент. Към кой медикамент Как е преодоляна зависимостта и в
какви срокове, установено ли е наличие на абстинентен синдром Как е протекло
лечението и с какви лекарства и дали на подсъдимия е правено психологическо
изследване. Ако да, какви са резултатите от него. По всички тези въпроси съдът
е преценил, че следва да се събере документация, за да се изясни обективната
истина по делото. В тази връзка в предвид допуснатите доказателства в първата
инстанция, ВПРС е счел делото за неизяснено от фактическа страна и заради това
го е отложил за друга дата. В следващо съдебно заседание на 25.10.2016 г. ВПРС
отново потвърждава намерението си на ръководно решаващ орган да изясни този
въпрос. В тази връзка постановява протоколно определение, с което отново
поставя същите въпроси, като на това основание в предвид на тези, допуснати
доказателства и непредставени документи, съдът счел делото отново за неизяснено
от фактическа страна и го отложил за друга дата. В следващо съдебно заседание в
резултат на три отлагания на делото, първоинстанционният съд преценил, че
такава експертиза не следва да се назначава и отхвърлил искането на защитата
като неоснователна. Именно с тази доказателствена празнота, първоинстанционния съд постановил своя
съдебен акт.
В пледоарията
си пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата счита, че
експертизата допусната и назначена от въззивния съд за обстойна. Счита, че първоинстанционния
съд неправилно е отхвърлил искането за назначаване на експертиза и в крайна
сметка представителят на прокуратурата приема, че към момента на извършване на
деянието у подсъдимия М. са били налице психични отклонения, съответстващи по
смисъла на чл. 33 от НК и че деецът не следва да носи наказателна отговорност,
когато деянието е извършено в тази хипотеза. В случая отбелязва прокурорът
става въпрос за продължително разстройство на съзнанието, което говори за
невменяемост у дееца М.. В тази връзка представителят на прокуратурата счита,
че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена изцяло и подсъдимият М. да бъде оправдан за
деянието по чл. 325, ал.2, във вр. ал. 1 от НК. Защитниците на подсъдимия се солидаризират
с позицията на прокурора и считат, че техният подзащитен следва да бъде
оправдан.
Водим
от горното ШОС отмени присъда № 32 / 01.12.2016 година постановена по НОХД №
73/2016 година на ВПРС в частта с която подсъдимият М. е признат за виновен по
чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК и го оправда по това обвинение.
ШОС
отмени присъдата и в частта и по отношение на присъдените разноски, а в
останалата част потвърди присъдата.
В
този смисъл ШОС постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.