№ 818
гр. Б., 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500635 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396, във вр. с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц.Б. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Б.,
ул. „Хан Крум“ №3, против Oпределение №591/21.04.2022 г., по гр. д.
№983/2022 г. по описа на РС – Б..
С атакуваното определение е допуснато обезпечение на иска с правно
основание чл. 57, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявен от В. ИВ.
ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „П.П.“ №32А, за осъждане на
ответника Ц.Б. Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 4 800 лв.,
представляваща стойността на шестнадесет месечни наемни вноски за
периода 08.10.2020 г. – 01.03.2022 г. за ползване на съсобствения им имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище,
апартамент“, идентификатор 04279.604.260.2.6 по КК на гр. Б., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, чрез налагане на
обезпечителна мярка „Запор“ върху банковите сметки на ответника Ц.Г.,
открити в следните търговски банки: „У.Б.“ АД, Б. „ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД,
„Ю.Б.“ АД, „Р.Б.“ ЕАД, „С.Ж.Е“ АД, „А.Б.Б.“ АД, „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, „П. И.Б..“
АД, „Б.А.К.Б.“ АД, „П.Б.Б.Я“ ЕАД, „Т.Б.Д.“ АД, „Т.Б.“ АД, „И.“ АД, „ЦКБ“
АД, „О. Б.“ АД, „Б.З.Р.“ АД, И.А.Б.“ АД, „Т.Б.“ АД, „Т.Б.В.“ ЕАД до
покриване размера на вземането от 4 800 лв. Посочено е да се издаде
обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена
гаранция, като такава е внесена, видно от приложения по делото платежен
документ /л. 37/.
В частната жалба се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на определението в частта, с която е допуснато
1
обезпечението. Поддържа се, че предявения по делото иск не е подкрепен с
убедителни писмени доказателства, тоест не е вероятно основателен,
наложената обезпечителна мярка не е подходяща, като молбата не била
скрепена с доказателства, обосноваващи обезпечителната нужда на ищеца до
посочения размер от 4 800 лв. Прави се искане за отмяна на атакуваното
определение и отхвърляне на подадената молба за допускане на обезпечение
на предявения по делото иск.
По реда на чл. 396, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор на частната
жалба от В. ИВ. ИВ..
Б.ският окръжен съд, след като съобрази доказателствата по делото,
становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуална допустима, като подадена в срока по чл.
396, ал. 1 от ГПК, от легитимирана да обжалва определението страна и е
насочена против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.
Ето защо следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, подадена от
В. ИВ. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „П.П.“ №32А, за осъждане на
ответника Ц.Б. Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 4 800 лв.,
представляваща стойността на шестнадесет месечни наемни вноски за
периода 08.10.2020 г. – 01.03.2022 г. за ползване на съсобствения им имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище,
апартамент“, идентификатор 04279.604.260.2.6 по КК на гр. Б., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Към същата молба е
направено особено искане по чл. 389 от ГПК, да бъде допуснато обезпечение
на предявения по делото иск по чл. 57, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от
ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху банковите сметки на
Ц.Г., открити в подробно обективираните в определението търговски банки
до покриване размера на вземането от 4 800 лв.
За да уважи молбата за допускане на обезпечение до сумата от 4 800 лв.,
чрез налагане на „Запор“ върху банковите сметки на ответника, районният
съд е приел, че с оглед приложените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че страните по делото са били съпрузи, като
след развода, семейното жилище е било предоставено за ползване на
ответника Цветанка и родените от брака деца. Наред с това, съдът е приел, че
в конкретния случай е обоснована и необходимостта от внасяне на парична
гаранция в размер на 10% от заявената искова претенция в размер на 480.00
лв.
Отделно от това, първоинстанционният съд е приел, че е налице
обезпечителна нужда от налагането на исканото обезпечение – с оглед
съществуващата опасност от действия на ответника, с които да се осуетят
2
търсената от ищеца защита, предвид осъдителния характер на претенцията и
представените от ищеца писмени доказателства, както и че предложената
обезпечителна мярка е подходяща на обезпечителната нужда.
В този смисъл и по изложените съображения, първоинстанционният съд
е допуснал исканото обезпечение на предявения иск по чл. 57, ал. 1 от СК,
във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС, като е наложил обезпечителна мярка „Запор“
върху обективираните в определението банковите сметки на ответника в
посочените търговски банки.
Б.ският окръжен съд, споделя извода на първостепенния съд за
допустимост и вероятна основателност на предявения за разглеждане иск по
чл. 57, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС.
С разпоредбата на чл. 389 от ГПК, е предоставена възможност на ищеца
да поиска от съда, пред който делото е висящо да допусне обезпечение на
предявения иск чрез налагане на някоя от предвидените в чл. 397, ал. 1 от
ГПК, обезпечителни мерки. За да допусне исканото обезпечение, съдът
следва да установи, че искът е допустим и вероятно основателен и е налице
обезпечителна нужда. Вероятната основателност на иска се установява с
представените пред съда писмени доказателства, а при липса на такива
доказателства или в хипотезата на чл. 391, ал. 2 от ГПК при наличие на
доказателства по преценка на съда, ищецът може да представи имотна или
парична гаранция в определен от съда размер. Обезпечителна нужда е налице,
когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението.
Въззивният съд намира, че представените пред районната инстанция
доказателства, са достатъчни да обосноват извод за допустимост и вероятна
основателност на предявения иск по чл. 57 от СК. Наред с това обаче следва
да се посочи, че с оглед наличните данни по делото, а именно предоставяне на
парична гаранция, в още по-голяма степен подкрепя предпоставката на чл.
389, ал. 1 от ГПК за вероятна основателност на предявената искова
претенция.
Обстоятелствата, изложени от частния жалбоподател, относно
приложението на разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. второ от СК, са такива,
които следва да се разгледат по същество, при решаване на делото с крайния
съдебен акт. За допускане на обезпечението не е необходимо предявеният иск
да е доказан, а е нужно същият да е вероятно основателен, какъвто безспорно
е настоящият такъв, с оглед приложените писмени доказателства и
предоставената гаранция в пари.
В този контекст и по изтъкнатите по – горе съображения, въззивният
съд намира за неоснователни изложените от частния жалбоподател доводи за
липсата на вероятна основателност на иска.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че е налице и
обезпечителна нужда от обезпечаването на предявения иск. Съдът намира, че
без налагането на исканата обезпечителна мярка, за ищеца ще бъде трудно
или невъзможно да реализира правата си по решението при евентуалното
3
уважаване на иска, като исканата обезпечителна мярка – „запор“ на
банковите сметки, открити на името на ответника е и подходяща – същата
може да съдейства за изпълнението на едно евентуално положително съдебно
решение по делото. Следва да се отбележи още, че обезпечителната нужда
винаги се предполага при вече предявен иск за изпълнение на едно парично
задължение, доколкото всяко евентуално разпореждане на ответника с
имуществото му би затруднило удовлетворяването на кредитора. Тъй като
липсват доказателства, опровергаващи тази нужда, то правилно
първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на иска чрез
обезпечителна мярка – запор върху вземания по банкови сметки на ответника.
С оглед цената на предявения иск и размера на запорираната сума /до
сумата от 4 800 лв. /, окръжният съд намира, че искането за налагане на запор
се явява основателно и правилно е прието като такова от районния съд в
частта, с която се иска налагане на запор до посочения размер върху
банковите сметки на Ц.Б. Г..
Водим от гореизложените съображения, Окръжен съд-Б.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №591/21.04.2022 г., по гр. д.
№983/2022 г. по описа на РС – Б., с което е допуснато обезпечение на иска с
правно основание чл. 57, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявен от
В. ИВ. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „П.П.“ №32А, за осъждане на
ответника Ц.Б. Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 4 800 лв.,
представляваща стойността на шестнадесет месечни наемни вноски за
периода 08.10.2020 г. – 01.03.2022 г. за ползване на съсобствения им имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище,
апартамент“, идентификатор 04279.604.260.2.6 по КК на гр. Б., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, чрез налагане на
обезпечителна мярка „Запор“ върху банковите сметки на ответника Ц.Г.,
открити в следните търговски банки: „У.Б.“ АД, Б. „ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД,
„Ю.Б.“ АД, „Р.Б.“ ЕАД, „С.Ж.Е“ АД, „А.Б.Б.“ АД, „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, „П. И.Б..“
АД, „Б.А.К.Б.“ АД, „П.Б.Б.Я“ ЕАД, „Т.Б.Д.“ АД, „Т.Б.“ АД, „И.“ АД, „ЦКБ“
АД, „О. Б.“ АД, „Б.З.Р.“ АД, И.А.Б.“ АД, „Т.Б.“ АД, „Т.Б.В.“ ЕАД до
покриване размера на вземането от 4 800 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на
противното от чл. 396, ал. 2 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5