№ 19434
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110157194 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ПЕ Е С“ АД срещу П.
Х. А..
Ищецът твърди, че по силата на договор за заем от 11.08.2021 г. е
предоставил на ответника заем в размер на сумата 25 000 лв., която
ответникът е следвало да върне до 17.09.2021 г. Твърди, че сумата е била
преведена на заемополучателя по банков път, като в уговорения срок, както и
към момента същата не е върната, с оглед на което ищецът има изискуемо
вземане за връщането й, както и вземане за сумата от 3 775 лв. неустойка за
забава по чл.8 от договора за периода 18.09.2021 г. – 15.02.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че последният му дължи:
сумата от 25 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по
договор за заем от 11.08.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане;
сумата 3 775 лв. неустойка за забава по чл.8 от договора за периода
18.09.2021 г. – 15.02.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.03.2022 г. по ч.гр.д. № 8419/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. Х. А. чрез назначения особен представител адв. Н., с който
оспорва исковете по основание и размер. Излага съображения, че по делото не
са ангажирани доказателства за предаване на сумата на ответника. Прави
1
възражение за прекомерност на неустойката. В тази връзка излага
съображения за недействителност на клаузата на чл.8 от договора в частта й,
според която страните се съгласяват, че уговорената неустойка не
представлява прекомерност на задължението. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
С протоколно определение от 26.10.2023 г. производството е
прекратено, на основание чл.233 ГПК, за сумата над 12 500 лв. до 25 000 лв. –
поради отказ от иска за главницата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 17.02.2022 г. заявителят „ПЕ Е С“ АД е поискал
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. Х. А. за сумата
25 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по договор за заем от
11.08.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане, и сумата 3 775 лв. неустойка за забава по чл.8
от договора за периода 18.09.2021 г. – 15.02.2022 г.
С разпореждане от 21.03.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски: държавна такса
в размер на 575, 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 150, 80 лв.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията му по исков ред.
Представен е договор за заем от 11.08.2021 г., по силата на който
„ПАЙП СИСТЕМ“ АД се задължава да предаде на П. Х. А. сумата от 25 000
лв. по посочена в чл.2, ал.1 от договора банкова сметка, а заемополучателят
се задължава да я върне в срок до 17.09.2021 г.
Видно от служебна справка в публичния Търговски регистър, с
вписване от 06.10.2021 г. е променено фирменото наименование на
заемодателя от „ПАЙП СИСТЕМ“ АД в „ПЕ Е С“ АД.
Установи се от заключението на ССЕ по делото, че с платежно
нареждане от 11.08.2021 г. ищецът е превел по банковата сметка на П. Х. А.,
посочена в договора, сумата от 25 000 лв. с посочено основание – предоставен
заем по договор от 11.08.2021 г. Отпускането на заема е осчетоводено при
ищеца.
На 01.12.2022 г. с вноска на каса П. Х. А. е превел по сметка на ищеца
сумата от 12 500 лв. за погасяване на задължения по заема.
В счетоводството на ищеца е отразено непогасено задължение в размер
на 12 500 лв.
Съгласно чл.8, изр.1 от договора в случай че заемополучателят не
върне получената сума до 17.09.2021 г., той дължи неустойка в размер на
0,1% на ден върху дължимата сума до окончателното изплащане на
2
задължението. Посочено е в чл.8, изр.2, че с подписване на договора страните
се съгласяват, че липсата на уговорка за максимален размер на неустойката не
представлява нарушение на добрите нрави, нито прекомерност на
задължението.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.92 ЗЗД.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Страната, която търси изпълнение по договор за заем, носи тежестта
при условията на пълно и главно доказване да установи с всички допустими
от закона доказателствени средства, създавайки сигурно убеждение в
истинността на съответното фактическо твърдение, съществуването на този
договор, вкл. и наличието на съгласие от насрещната страна за тази сделка и
неговите клаузи /в посочения смисъл – решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д.
№ 134/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 174/23.07.2010 г. по гр.д.№
5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д.№ 417/2010 г.
на ВКС, ІV ГО; решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д.№ 584/2010 г. на ВКС, ІІІ
ГО; решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д.№ 167/2011 г. на ВКС, ІV ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая от представения по делото договор за заем и заключението на
ССЕ се установи, че между страните валидно е възникнало договорно
правоотношение по договор за заем, по силата на който на 11.08.2021 г.
ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 25 000 лв.
Съгласно чл.7 от договора заемополучателят се задължава да върне
сумата в срок до 17.09.2021 г., който е настъпил, с оглед на което вземането е
изискуемо.
Установи се от заключението на ССЕ, че в хода на процеса – на
01.12.2022 г. ответникът е погасил задължението за връщане на сумата до
размера на 12 500 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в размер на
12 500 лв.
От страна на ищеца е направен отказ от иска за главницата за сумата
3
над 12 500 лв. до 25 000 лв., като искът следва да се уважи за непогасения
остатък от 12 500 лв.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка
възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния
фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка
поради неизпълнение на договорното задължение.
Съгласно чл.8, изр.1 от договора, в случай че заемополучателят не
върне получената сума до 17.09.2021 г., той дължи неустойка в размер на
0,1% на ден върху дължимата сума до окончателното изплащане на
задължението.
Посочено е в чл.8, изр.2 от договора, че с подписването му страните се
съгласяват, че липсата на уговорка за максимален размер на неустойката не
представлява нарушение на добрите нрави, нито прекомерност на
задължението.
Основателно е възражението на ответника за недействителност на
клаузата в частта й по чл.8, изр.2, с която страните предварително са се
съгласили за липса на противоречие на клаузата с добрите нрави и липса на
прекомерност.
В останалата й част – по чл.8, изр.1, е налице клауза за неустойка,
която, преценена към момента на сключване на договора, е валидна – за
забава в размер на 0,1 % на ден върху дължимата сума до окончателното й
изплащане, която се начислява на база стойността на забавеното плащане. От
страна на ответника се поддържа възражение за нейната прекомерност, във
връзка с което следва да се съобрази, че съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 1 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. В случая съдът
намира възражението за неоснователно предвид уговорения размер от 0,1%
на ден, който за забава от 151 дни в периода 18.09.2021 г. – 15.02.2022 г.
възлиза на сумата 3 775 лв., като натрупаният размер кореспондира с дните на
забава.
Установи се по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си да
върне получената сума в срок до 17.09.2021 г.
С оглед изложеното в полза на ищеца е налице вземане за неустойка в
размер на сумата 3 775 лв. за периода 18.09.2021 г. – 15.02.2022 г., поради
което искът следва да се уважи.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 726, 30 лв. разноски за заповедното
производство и сумата 2 075, 50 лв. разноски за исковото производство.
При определяне на горните е съобразено, че на ищеца се дължат
разноски и съобразно на частта от иска, за която производството се
прекратява поради отказ от иска, доколкото последният е мотивиран от
извършено в хода на процеса плащане на част от задължението.
От страна на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в размер
на сумата 3 180 лв. за исковото производство, доказателства за заплащане на
което не са представени по делото, с оглед на което и предвид
задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР № 6/2012 г. по тълк.дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, адвокатско възнаграждение не следва да се
присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Х. А., ЕГН ********** дължи
на „ПЕ Е С“ АД, ЕИК ....., на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1
ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92
ЗЗД,
сумата 12 500 лв., представляваща неизплатен остатък от подлежаща на
връщане сума по договор за заем от 11.08.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 17.02.2022 г. до окончателното
изплащане;
сумата 3 775 лв. неустойка за забава по чл.8 от договора за периода
18.09.2021 г. – 15.02.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.03.2022 г. по ч.гр.д. № 8419/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА П. Х. А., ЕГН ********** да заплати на „ПЕ Е С“ АД, ЕИК
....., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 726, 30 лв. разноски за
заповедното производство и сумата 2 075, 50 лв. разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5