РЕШЕНИЕ
№ 1091
гр. Стара Загора, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530102836 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът М. М. Д. твърди, че на ********г., около ***** часа в гр. Стара
Загора до паркинга находящ се кв. ******** на ул. „*************“
№****при условията на нормална виД.ст, настъпило ПТП между МПС марка:
„*******“, модел: „*******“, с peг. № ********, управлявано от Д. Д. П. и
МПС марка: „*****“, модел: „******“, с peг. № ******* – негова собственост.
Механизмът на ПТП-то бил следният: ищецът се движил с допустимата по
ЗДвП скорост, по улица „*************“ в град Стара Загора в посока изток и
достигнал до паркинга находящ се на същата улица до №****. В този момент
бил ударен в предната част на автомобила си от МПС марка: „*******“,
модел: „*******“, с peг. № ********, управлявано от Д. Д. П.. Причината за
възникването на ПТП-то била виновното поведение от страна на водача на
МПС-то с peг. № ******** и се изразявала в несъобразяване с пътната
обстановка и предприемане на маневра завой на ляво за навлизане на
1
паркомясто, без да се е убедил, че не създава опасност за другите участници в
движението и да пропусне насрещно движещия се автомобил. Вследствие на
тези му нарушения той отнел предимството на ищеца и последвал удар, като
ищецът нямал техническата възможност да предотврати сблъсъка. Незабавно
след инцидента с виновния водач информирали по телефона компетентните
органи на МВР, те своевременно посетили мястото на инцидента, направили
оглед и съставили констативен протокол за ПТП, с peг. №********, от който
било видно, че виновен от техническа гледна точка за настъпването на
процесното застрахователно събитие бил водачът на автомобил с марка:
„*******“, модел: „*******“, с peг. № ******** - Д. П.. Спрямо виновния
водач бил съставен АУАН с № GA *******/********г. Тъй като виновният
водач имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ към
ответното Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, с полица BG/****/*************, валидна до **********г., още
на другия ден от настъпването на застрахователното събитие, ищецът се
свързал с него. В тази връзка, били извършени два огледа на лекия автомобил,
за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди,
вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед
на това от представител на ответника - вещо лице Кирил Ангелов, били
съставени два броя опис на щети от *********г. и ********г. Във въпросните
документи се установили конкретните имуществени вреди по отношение на
лекия автомобил. Щетата била заведена под № **********/******* и ищецът
бил уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков
път застрахователно обезщетение. Видно от изготвените от страна на
представител на ответника описи на щети, настъпилите имуществени вреди,
по отношение на лекия автомобил, били както следва: 1/ Броня предна - със
степен на увреждане - подмяна + боя; 2/ Капаче дюза фар R - със степен на
увреждане - подмяна + боя; 3/ Капаче теглич - със степен на увреждане -
подмяна + боя; 4/ Декоративна решетка PVC - със степен на увреждане -
подмяна; 5/ Лайсна креп. декоративна решетка - със степен на увреждане -
подмяна; 6/ Емблема - със степен на увреждане - подмяна; 7 /Капак преден -
със степен на увреждане - подмяна + боя; 8/ Калник пр. R - със степен на
увреждане - втора + боя; 9/ Фар десен - със степен на увреждане - подмяна; 10/
Греда между праговете - със степен на увреждане - подмяна; 11/ Държач на
гредата, R, PVC- със степен на увреждане - подмяна; 12/ Държач предна
2
броня, R, горен, PVC - със степен на увреждане - подмяна; 13/ Държач предна
броня, L, горен, PVC - със степен на увреждане - подмяна; 14/ Кутия въздушен
филтър комплект - със степен на увреждане - подмяна; 15/ Рамка на радиатори
PVC - със степен на увреждане - подмяна; 16/ Въздуховод интерколер, R - със
степен на увреждане - подмяна; 17/ Радиатор климатик - със степен на
увреждане - подмяна; 18/ Радиатор воден, заден - със степен на увреждане -
подмяна; 19/ Охладителна течност /антифриз/ 8 литра - подмяна; 20/ Фреон за
климатичната система – подмяна. Вследствие на гореизложеното ищецът
получил обезщетение в размер на 9006,41 лева от ответника. Тъй като
горепосочената сума не отговаряла на реално претърпените имуществени
вреди на МПС марка: „*****“, модел: „******“, с peг. № ******* на
*********г. подал възражение на основание чл.108, ал.6 КЗ, поискал да му
бъде доплатена реално дължимата ми сума. В тази връзка получил доплащане
на обезщетение в размер на 2834,75 лева от ответника, която сума не
отговаряла на реално претърпените имуществени вреди вследствие на ПТП-то
от ********г. Счита, че така получената разлика била в резултат
обстоятелството, че застрахователното дружество е калкулирало цената на
необходимия труд, който следва да се положи за отремонтирането на
автомобила на сумата от 8 /осем/ лева, която твърди, че е крайно недостатъчна
и не отговаря на пазарната действителност в страната ни към момента на
застрахователното събитие, която стойност е не по-малка от 25 - 30 лева.
Наред с това лекият автомобил бил възможно най-високият клас на
оборудване на автомобилната марка „*****“, което обстоятелство също не
било съобразено по никакъв начин при определянето на полученото
застрахователно обезщетение. При определяне размера на дължимото
обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на
чл.386, ал.2 КЗ. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се
определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била
сумата от 21841,16 лева. За действителна се смятала стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по
вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 400 КЗ. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 500,00 лева /петстотин
лева/, която се явява частичен иск на сумата от 10000,00 лева /десет хиляди
3
лева/, представляваща неизплатените имуществени вреди по отношение на
МПС - лек автомобил марка: ,*****“, модел: „******“, с peг. № ******* и
законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на
завеждането на настоящата искова претенция - 26.06.2024г. до датата на
окончателното изплащане на задължението. Общата сума на претърпените
имуществени вреди била в размер на 21841,16 лева, представляващи
претърпените имуществени щети по отношение на МПС - лек автомобил
марка: „*****“, модел: „******“, с peг. № *******, като от нея следвало да се
извади сумата от 11841,16 лева, която била платена от ответника и по този
начин се формирала цената на настоящия иск – 500,00 лева, частичен иск на
сумата от 10000,00 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати сумата 3004,84 лв. /след изменение на
размера на иска, вж. протокол от о.с.з. от 26.11.2024 г./, представляваща
разликата между действително претърпените от ищеца вреди и реално
заплатеното му обезщетение преди делото, след приспадане на заплатената
сума в размер 11 841,16 лева, изразяващи се в увреждане на лек автомобил
марка: „*****“, модел: „******“, с peг. № *******, настъпили в резултат на
ПТП, причинено от водача на л.а. МПС марка: „*******“, модел: „*******“, с
peг. № ********, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба -
27.06.2024 г., до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на
иска, респ. силно завишен по размер. Оспорва да е настъпвало произшествие,
за което изключително да е виновен водач, застрахован при „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“, по-конкретно - водача на
автомобил марка „*******“, модел „*******“, peг. № ********, вкл. фактите
и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие. Оспорва
представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“
описваща механизма на произшествието, същият нямал доказателствена сила.
Относно механизма на ПТП протоколът не е официален, а частен документ и
не се полза с такава доказателствена сила. Твърди, че отразените в протокол за
ПТП констатации, не отговарят на действителните факти и събития, нито на
действителната пътна обстановка на мястото на ПТП. Оспорва твърдението,
4
че отговорен за настъпването на ПТП бил единствено водачът на автомобил
марка „*******“, модел „*******“, peг. №********, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“. Твърди, че водачът на МПС марка „*****“, модел
„******“, peг. №******* също имал вина за настъпването на процесното ПТП.
Твърди, че ищеца се е движил с висока и несъобразена е пътните условия
скорост, която го е лишила от възможността да реагира пред всяко възникнало
препятствие. На следващо място твърди, че ищцовата страна, при възникване
на опасността не е предприела каквито и да е действия по предотвратяването
й. Твърди, че ищеца поради разсейване е отклонил автомобила вляво, като по
този начин е навлязъл в насрещното платно, поради това е осъществил удар в
дясната част на процесния автомобил, а не в лявата, както би следвало да е,
при твърдения в исковата молба механизъм. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че със
заплатената от застрахователя до момента на ищеца сума от 11841,16 лева
застрахователят е изпълнил законоустановеното си задължение, като е
обезщетил изцяло ищцовата страна за претърпените от нея имуществени
вреди. С оглед на изложеното, възразява срещу пълния размер на
имуществената претенция на ищеца. Съществувала явна несъразмерност
между претендираната стойност на имуществената вреда и реалната стойност,
необходима за ремонта на процесния автомобил, която вече е заплатена на
ищеца. Твърди, че е налице тотална щета по отношение на МПС марка
„*****“, модел „******“, peг. № *******, регламентирана в чл.390 КЗ.
Твърди, че запазените части на процесния автомобил МПС марка „*****“,
модел „******“, peг. № *******, били в значително по голям размер, поради
това не следвало да бъдат изплатени вреди на стойност 21841,16 лева, както са
претендирани, а на действително претърпените представляващи 70 % уредени
части, респективно минимум 30% запазени части, поради това, че ищецът не
представя доказателства, че не е реализирал на вторичния пазар за авто-части
останалите незасегнати и здрави части, детайли и агрегати по процесния
автомобил, непредадени за скрап респективно непродадени на вторичния
пазар за авточасти. За определяне на дължимото застрахователно обезщетение
следвало да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна
стойност на моторното превозно средство. Не на последно място твърди, че
съгласно специалната предпоставка по чл.390, ал.1 КЗ, съгласно която преди
5
изплащане на обезщетение, определено като представено удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията
на автомобила, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е
поради настъпила тотална щета. Съгласно практиката на ВКС предпоставка за
изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, т.е.
изпълнението на административната процедура обуславя плащането.
Изпълнението/ неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за
началния срок на забавата. Доказателства за прекратяване на регистрацията на
процесното МПС поради настъпила „ТОТАЛНА ШЕТА“ /чл.18а, ал.8 от
Наредба №1-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/,
за чието увреждане се претендира обезщетение за имуществени вреди, не са
представени от страна на ищцовата страна. Липсвало и твърдение, както и
писмени доказателства от страна на ищеца да е извършвал бракуване на
процесния автомобил пред КАТ поради настъпила тотална шета. Поради
всичко гореизложено твърди, че лихва за забава ще следва да се дължи от
ответника едва считано от датата на представяне от страна на ищцовото
дружество на застрахователя на доказателства за настъпване на това
обстоятелство съгласно чл.390, ал.1 КЗ. Поради това в условията на
евентуалност моли съда да постанови решение, с което законната лихва за
забава върху главницата, представляваща обезщетение за имуществени вреди
да бъде дължима от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, считано от датата
на представяне на доказателства /част първа от свидетелството за регистрация
с отбелязване от компетентните органи на МВР, че свидетелството е
невалидно, като органите на МВР следва да перфорират и надпишат част
първа от свидетелството за регистрация с надпис „Прекратена регистрация -
тотата щета“/ за прекратяване на регистрацията на МПС марка „*****“, модел
„******“, peг. №******* пред застрахователя до окончателното й изплащане.
Моли за отхвърляне на иска, вкл. да се съобрази реалното обезщетение за
имуществени вреди и направеното възражение за съпричиняване от ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
6
като чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за
постановяване на осъдително решение спрямо ответника. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез
процесуален представител, не се явява, а се представлява. Постъпила е молба
по съществото на спора.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда,
предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.
498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с
изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на
претенцията. В случая осъдителният иск е допустим /вж. уведомление, л. 6 от
делото/. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/. Застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429,
ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
7
вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на
увреждането. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените имуществени/неимуществени вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи материални предпоставки /юридически факти/: 1/
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени
за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, а
и между страните не са спорни фактите, че 1/ към датата на настъпване на
ПТП била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между
водача, управлявал лек автомобил марка и модел „*******“, модел: „*******“,
с peг. № ******** и ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с полица BG/****/*************, валидна до **********г. и 2/ че е
заплатено застрахователно обезщетение на ищеца от ответника в размер на 11
841,16 лв. /така и платежно нареждане, л. 3 от делото/.
Тъй като застрахователят по договор за “Гражданска отговорност” е
заплатил доброволно на два пъти застрахователно обезщетение на увредения
от процесното ПТП в размер на сумата от 9006,41 лв. и 2834,75 лв. по
процесната застрахователна преписка, настоящата съдебна инстанция приема,
че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни
факти, от които възниква претендираното главно притезателно право, а
именно - 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
8
между делинквента и ответника по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, който е обезпечил неговата деликтна отговорност към момента
на настъпване на ПТП и 2. застрахованият чиято деликтна отговорност през
процесния период е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното дружество, виновно е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които от своя страна са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования. Това се установява и от доказателствата по делото – протокол
за ПТП № ********/******** г. /л. 5 от делото/, копия на описи на щета №
**********/******* от ********* г. и ******** г. /л.7-8 от делото/, копие от
свидетелство за регистрация /л. 11 от делото/, копие от справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ /л. 12 от делото/. По делото бе
установено по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през
действието на процесния договор за застраховка “Гражданска отговорност” –
******** г. и поради това настоящият съд приема, че застрахователното
покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Поради наличието
на изрично признание на ответника за настъпване на правнорелевантните
факти обуславящи възникването на притезателното право обективирано в
извършеното доброволно плащане се явяват установени предпоставките
досежно основанието на иска. Налице са всички материални предпоставки за
възникване на спорното материално право по чл. 432, ал. 1 КЗ.
От заключението на назначената по делото съдебна - автотехническа
експертиза /САТЕ/ за оценка на щетите по лекия автомобил марка „*****“,
модел „******“, peг. № ******* /л. 42-47 от делото/, което настоящият
съдебен състав кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, вкл. обясненията на в.л. в о.с.з на 26.11.2024 г.
се установява следното: 1/ по отношение на механизма на получаване на
щетите на ******** г., се сочи, че ПТП е настъпило на ул. „*************“
до № ****, гр. **********, като лек автомобил марка и модел „*******“,
„*******“, с peг. № ******** е предприел ляв завой и е навлязъл/пресякъл в
лентата за насрещно движение /с цел навлизане в паркинг/ без да пропусне
насрещно движещия се направо лек автомобил марка и модел „*****“, модел
„******“, peг. № ******* и в резултат на това е настъпил удар между
автомобилите - със страничната си дясна част е ударил предната челна част на
лек автомобил марка и модел „*****“, модел „******“, peг. № *******
9
/отговор на въпроси 1 и 6/. В отговор на въпрос 3 от заключението в.л.
изяснява, че в случая е налице причинно-следствена връзка между описаното
в исковата молба ПТП и настъпилите щети по челната предна част на
автомобила. Според вещото лице твърдените щети би могло да се получат във
връзка с настъпилото ПТП, като в описите не фигурират елементи, които да не
могат да бъдат увредени при описания механизъм на удара. В заключение
може да се обобщи, че механизма на настъпване на ПТП е установен с
помощта на вещо лице, изготвило заключение по съдебна автотехническа
експертиза, като е установено, че водача на застрахования в ответното
застрахователно дружество лек автомобил марка и модел марка и модел
„*******“, „*******“, с peг. № ******** е причинил на ******** г. около
***** часа на ул. „*************“ до № ****, гр. ************* пътно-
транспортно произшествие, като е предприел ляв завой и е навлязъл/пресякъл
в лентата за насрещно движение /с цел навлизане в паркинг/ без да пропусне
насрещно движещия се направо лек автомобил марка и модел „*****“,
„******“, peг. № ******* и в резултат на това е настъпил удар между
автомобилите - със страничната си дясна част е ударил предната челна част на
лек автомобил марка и модел „*****“, модел „******“, peг. № *******, при
който са причинени имуществени повреди на двата автомобила и 2/ по
отношение на стойността на ремонта в.л. в заключението на съдебно-
автотехническата експертиза дава два варианта, като изяснява, че
стойността на ремонта по средни пазарни цени /вариант 1/ е 14 846,00 лв., т.е.
в процесния случай стойността на новите части и труд, които са необходими
за отремонтиране на автомобила възлиза на 14 846,00 лв., а стойността на
ремонта по реда на Методика съгласно Наредба № 24 за задължителното
застраховане /вариант 2/ е 7055,60 лв., т.е. в процесния случай стойността на
новите части, които са необходими за отремонтиране на автомобила възлиза
на 14 846,00 лв.
Основният спорен въпрос по делото е дали с изплащане на
застрахователното обезщетение първоначално от 9006,41 лв. и впоследствие
2834,75 лв. са напълно репарирани действително причинените имуществени
вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, вкл.
възраженията за наличие на „тотална щета“.
По отношение на размера на вредите – застрахователното обезщетение,
10
настоящият съд възприема сумата от 14 846,00 лв. /вариант 1/ като в
процесния случай стойността на новите части, които са необходими за
отремонтиране на автомобила е 14 846,00 лв. поради следното: разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.
Дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието – съгласно разпоредбата на чл.
499, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора, т.е. следва да се вземе предвид, че при изчисляване размера
на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така напр.
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение №
6/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о. и др./. Освен това съгласно
чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в
пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може
предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на
имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432
КЗ се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 КЗ /предишна чл.
11
208, ал. 1 КЗ отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните
по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен
ако това е предвидено в този закон. Също така с оглед на разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна
стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи. За да е основателен искът за присъждане
на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да докаже
наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на
застрахователното събитие и че е изправна страна по договора, което бе
установено по-горе. По отношение на застрахователното обезщетение, което
се дължи с оглед разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и
стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото
качество като повредената. Съдебната практика на ВКС обективирана напр. в
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение №
6/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о., решение № 235/27.12.2013
г. на ВКС по т.д. № 1586/2013 г., II т.о., решение № 167/11.05.2016 г. на ВКС
по т.д. № 1869/2014 г., ІІ т.о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. №
1069/2010 г., II т.о., решение № 59/06.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 2367/2015
г., I т.о., и др., вкл. практиката и на инстанционни съдилища – вж. напр.
решение № 119/07.04.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
53/2023 г., решение № 1359/16.03.2023 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 13167/2021 г., решение № 1808/07.04.2023 г. на Софийски градски
съд по в.гр.д. № 3591/2022 г. последователно приема, че обезщетението се
изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се
купи друго със същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се
12
дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е
лимитирано от застрахователната сума по договора, т.е. следва да се вземе
предвид, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност. В решение № 1193/29.02.2024 г. на
Софийски градски съд по в.гр.д. № 149/2023 г. ясно се сочи, че
собственикът на автомобила няма задължение да заменя увредените части с
такива, които не са оригинални за съответния автомобил. Вж. и решение №
2738/29.05.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 995/2022 г., в което
се сочи, че размерът, определен спрямо пазарни цени на алтернативни
източници не следва да се цени като меродавен. Цел на застрахователното
обезщетение е привеждането на автомобила в състояние, аналогично на
това, което е било преди произшествието, а това включва и използването
на оригинални резервни части, т.е. такива, които са били използвани за
направата му, при неговото възстановяване.
В случая след съобразяване на посочената съдебна практика и с оглед на
двата варианта на заключението на вещото лице по допуснатата основна и
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил марка и модел
„*****“, „******“, peг. № *******, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП за оригинални части, респективно към настъпване на
застрахователното събитие е в размер на сумата от общо 14 846,00 лв. по
следните съображения - това е цената на действителната стойност на
увреденото имущество от същия вид, в това число всички присъщи разходи по
монтаж, подмяна и други без прилагане на обезценка или използване на части
от алтернативни доставчици. Действително по отношение на стойността на
ремонта в.л. даде стойност на ремонта в два варианта различаващи се
13
единствено по това дали при ремонта ще се вземат предвид средните
пазарни цени /14 846,00 лв./ или Методика съгласно Наредба № 24 за
задължителното застраховане /7055,60 лв./, като по изложението по-горе
съображения се приема втората сума като съответстваща на разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ.
В обобщение – в случая е налице липса на доказателства за реален
разход вследствие на реално извършен ремонт и поради това се възприема
правилото за определяне на размера на обезщетението съобразно
заключението на вещото лице /така напр. решение № 270/13.04.2020 г. на
Варненски окръжен съд по в.т.д. № 2108/2019 г., решение №
1359/16.03.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 13167/2021 г.,
решение № 1808/07.04.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №
3591/2022 г./. Настоящият съд възприема стойността във варианта от 14 846,00
лв. като нови части /така изрично решение № 119/07.04.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 53/2023 г./, а не от 7055,60 лв.
съгласно Методиката, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 400, ал. 2
КЗ обезщетението, следва да е еквивалентно на стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество /така и горепосочената съдебна практика - решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение № 6/02.02.2011
г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о., решение № 235/27.12.2013 г. на ВКС
по т.д. № 1586/2013 г., II т.о., решение № 167/11.05.2016 г. на ВКС по т.д. №
1869/2014 г., ІІ т.о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1069/2010
г., II т.о., решение № 59/06.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 2367/2015 г., I т.о.,
решение № 119/07.04.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
53/2023 г., решение № 1359/16.03.2023 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 13167/2021 г., решение № 1808/07.04.2023 г. на Софийски градски
съд по в.гр.д. № 3591/2022 г./ и оттам обща стойност на ремонта 14 846,00
лв.
Възражението на ответника направено в отговора на исковата молба за
наличие на „тотална щета“ е неоснователно - то се опровергава от
заключението на автотехническата експертиза /отговор на въпрос № 20/ и
обяснението на в.л. в о.с.з. на 26.11.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 390,
14
ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е такова увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава седемдесет
на сто от действителната му стойност. В заключението на експертизата и о.с.з.
в.л. посочи и обоснова, че действителната стойност на лекия автомобил е 52
000,00 лв., като 70 % от действителната стойност на автомобила възлиза на
36 400,00 лв. Поради това не е налице „тотална щета“, доколкото сумата за
ремонт /14 846,00 лв./ не надвишава 70% от пазарната стойност на автомобила
/52 000,00 лв./. Безспорно е обстоятелството, че в процесния случай е
заплатено на два пъти на ищеца от застрахователя застрахователно
обезщетение общо в размер на 11 841,16 лв., с оглед на което вземането на
ищеца по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника възлиза в размер на сумата от
3004,84 лв. поради което предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
се явява основателен до този размер /вж. протоколно определение от
19.04.2024 г., с което размерът на иска е увеличен от 500,00 лв. на 3004,84 лв./,
ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на исковата
молба съгласно изричното искане на ищеца.
По съдебноделоводните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът. С оглед цената на иска /3004,84 лв./, следва на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения да бъде определено адвокатско възнаграждение
в размер на 601,00 лв. /след взимане на предвид на възражението за
прекомерност/ за процесуално представителство /договор за правна защита и
съдействие, л. 93 от делото и договор за правна защита и съдействие/. Повече
от това адвокатското възнаграждение няма да бъде намалявано, тъй като в
определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 991/2024 г., IV г.о., се
сочи, че националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да
не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая
15
надценяване на труда на адвоката не би могло да има, тъй като адвокатските
възнаграждения са в рамките на минимума по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като делото е с
обичайната фактическа и правна сложност, приключило е в две съдебни
заседания, процесуалният представител на ищеца се е явил и в двете открити
съдебни заседания. Освен това ответникът дължи да възстанови на ищеца и
сумата от общо 320,19 лв. представляваща сбор от сумите за внесената
държавна такса, възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Изгрев“, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на М. М. Д., ЕГН:
********** и адрес: гр. ********, ул. „***********“, бл. № ****, вх. „****“,
ет. ****, ап. ****сумата от 3004,84 лв. /три хиляди и четири лева и осемдесет
и четири стотинки/ представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди по лек автомобил марка и модел „*****“, модел „******“, peг. №
*******, в резултат ПТП настъпило на ******** г. и причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил
марка и модел „*******“, модел: „*******“, с peг. № ******** /щета №
**********/*******/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Изгрев“, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на М. М. Д., ЕГН: ********** и адрес:
гр. ***********, ул. „***********“, бл. № ****, вх. „****“, ет. ****, ап. ****
сума от общо 921,19 лв. /деветстотин двадесет и един лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса
/120,19 лв./, възнаграждение за вещо лице /200,00 лв./ и адвокатско
възнаграждение /601,00 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
16
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17