РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300502199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез адвокат Г. М., против Решение № 2879 от 22.06.2023 г., постановено по
гр.д.№ 24/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIV гр.с., с което се отхвърля
предявения от М. Д. В., ЕГН ********** срещу „Магнети“ ЕООД, ЕИК ********* иск
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че договор №
*** от *** г., е нищожен поради липса на основание и поради противоречие с добрите
нрави.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение. Поддържа се, че районният съд превратно не е отчел наличието на връзка
между договора за гаранция и сключения между ищцата и „Лайт кредит“ООД договор
за паричен заем. Оспорват се изводите на районния съд, че не се установява
надлежното сключване на договор между страните по делото. Поддържа се, че от
съдържанието на втория екземпляр на договора за гаранция безспорно се установявало,
че изхождал от ответното дружество, тъй като последното е индивидуализирано с
наименование „Магнети“ ЕООД и представител Р.В.Т., които данни съвпадат с тези в
Търговския регистър. Дори и да се приемело, че пълномощникът бе вписал имената си
в процесния договор или не, то на основание чл.301 ТЗ следвало да се счита, че лицето,
което и да е то, е действало от името на търговеца. Поддържа се, че договорът носи
подписа на ищцата, който не бил оспорен, както и печат на ответното дружество, което
също не било оспорено. Излагат се доводи, че макар полагането на печата да не би
могло да бъде приравнено на подпис, то това било индиция за възникването на
1
твърдяното облигационно правоотношение. Договорът за заем и договорът за гаранция
били с една и съща дата и номер с единствената отлика на буквата Т в договора за
гаранция. Приема се за служебно известно на съда, че между „Лайт кредит“ООД и
„Магнети“ООД, считано от 2021г., са налице търговски отношения, при което второто
дружество гарант обезпечава/гарантира срещу възнаграждение дадени в заем суми от
„Лайт кредит“ООД. Намира се, че въз основа на последното се доказва сключването на
акцесорния договор за поръчителство. Обсъждат се правните характеристики на
договора за гаранция и за неговата недействителност. Искането към въззивния съд е да
отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да уважи исковата
претенция. Претендира присъждането на сторените разноски в двете инстанции, както
и възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Магнети“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв.Н. Л., с който взема становище за неоснователност на жалбата. Излага
съображения за правилността на първоинстанционното решение. Намира за
неоснователно позоваването на приложението на чл.301 ТЗ. Посочва, че
жалбоподателят не е изложил аргументи, навеждащи на заключението, че „Магнети“
ЕООД е узнало, а още по - малко одобрило или потвърдило извършените от негово име
действия. Въз основа на изложеното се приемат за правилни изводите на районния съд,
че не се установяват предпоставките на чл.301 ТЗ и не се доказва сключването на
договора за гаранция между страните по делото, а така и че следователно не е
възникнало правоотношение, което да бъде обявено за нищожно. Искането към
въззивния съд е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Д. В.
против“Магнети“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на
сключен между страните Договор № ***/*** г. като лишен от правно основание,
уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и
обезпечаващ нищожна кредитна сделка.
Ищецът твърди, че с ответното дружество е сключил договор за гаранция от ***
г., обезпечаващ договор заем с третото лице „Лайт кредит“ ООД от същата дата. По
договора за гаранция било уговорено плащането на възнаграждение в размер на 689.76
лева, платимо на 24 месечни вноски. Твърди, че договорът за гаранция е нищожен
поради противоречие с добрите нрави, тъй като бил сключен във вреда на потребителя.
Поддържа, че е налице връзка между договора за гаранция и договора за паричен заем,
сключен между ищцата и „Лайт кредит“ ООД, при което възнаграждението по
договора за гаранция следва да бъде отчетено като разход по договора за заем. Твърди,
че договорът за гаранция е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
налице пълна нееквивалентност на насрещните престации. По изложеното се моли да
се прогласи нищожността на договора за гаранция.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от “Магнети“
2
ЕООД, с който оспорва твърдението за възникване на правоотношение между ищцата
и ответника чрез сключване на договор за гаранция. Твърди, че на представения от
ищцата договор за гаранция липсва волеизявление от страна на „гаранта“, предвид
отсъствието на положен подпис. Поддържа, че не се налице насрещни волеизявления
на страните за сключване на договора за гаранция, както и че същият не се
характеризира като договор за поръчителство. Моли за отхвърляне на иска.
С постановеното по делото решение първостепенният съд е изложил
съображения, че е представен документ оформен като договор от *** г. между
страните по делото, в началото на който е посочено дружеството ответник, без да са
попълнени полетата за имена на пълномощник и дата на пълномощно. РС е приел, че
на нито една от страните на документа не е положен подпис за представител на
ответника, като такъв липсва и в края на документа, където е поставен кръгъл печат с
името на дружеството и означение „офис 1“, както и по същия начин е оформен и
погасителния план. РС е достигнал до извода, че представения документ не
удостоверява сключването на договор между страните с твърдяното съдържания, тъй
като не удостоверява волеизявление от представител на дружеството за неговото
сключване. Според РС полагането на печат, без конкретни данни за лицето, което е
направило това и предвид техническия характер на самото действия не доказва при
условията на пълно и главно доказване сключването на договора. За недоказани са
приети предпоставките на чл.301 ТЗ, тъй като не е доказано, че копие от договора
достигнало до знанието на ответника преди получаването на исковата молба, както и
предвид изричното становище на ответника, че при същия не се съдържа договора.По
изложените съображения РС е приел, че не се доказва сключването на процесния
договор между ищцата и ответника, поради което е отхвърлил иска за прогласяване на
неговата нищожност.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за
спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ОСГТК, ВКС.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на
спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред
първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема
фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните
по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина,
по който следва да се ценят доказателствата, както и правните изводи, които те
обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на
основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.
По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на
въззивната жалба, въззивният съд намира следното:
Ищецът претендира прогласяване на нищожността на договор № ***/*** г.,
представен в един екземпляр по делото. В началната част на договора, на първа
позиция е изписана фирмата на ответното дружество “Магнети“ ЕООД и имената на
представляващ Р.В.Т., с отбелязването, че се сключва чрез пълномощник без данни за
същия, с посочване на дружеството като „Гарант“. На втора позиция е изписано името,
ЕГН и адрес на ищцата, с посочването й като „Длъжник“. Представеният документ -
3
договор е с предмет предоставяне от гаранта на длъжника и солидарния длъжник /за
който няма данни в документа/ на гаранция за изпълнение на парични задължения. На
представения договор не е положен подпис за гаранта, на последната му страница е
сложен печат с фирмата на дружеството и „офис 1“. Единственият подпис, който е
положен на договора е на ищцата. По същия начин е оформен и погасителния план към
договора за гаранция.
Въззивният съд намира, че по делото не се установява договорната обвързаност
на страните по делото. Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. В
разглеждания случай представеният документ, озаглавен като договор № ***, не
обективира съвпадащи се насрещни волеизявления на страните за неговото сключване,
доколкото на същия липсва подпис за гаранта. Поставеният печат с фирмата на
дружеството и „офис 1“ не удостоверява съгласието на ответника за сключване на
договора, доколкото технически е бил поставен от неизвестно за делото лице.
Обстоятелството, че договорът носи подписа на ищцата не води на извод за наличието
на договорно съглашение между страните, доколкото не се доказва насрещно даденото
за това съгласие от ответната страна. Неоснователно е позоваването на разпоредбата
на чл.301 ТЗ, тъй като не се доказва осъществяването на фактическият състав на
нормата - търговецът да е узнал за договора и да не се е противопоставил. Не се
споделя доводът, че на основание чл.301 ТЗ следва да се счита, че трето лице е
действало от името на търговеца, доколкото в договора липсва какъвто и да е положен
подпис от името на гаранта, предвид което не се установява да е извършено действие
от негово име. Неоснователно е позоваването на представения договор за паричен заем
между „Лайт кредит“ ООД като заемодател и ищцата като заемател, доколкото от
съдържанието на същия не може да се заключи за поето от ответника задължение по
същия. По делото не са събрани доказателства за сключването на договор за
поръчителство между „Лайт кредит“ ООД и ответника, по силата на който последният
да се е съгласил да отговаря за задължението на ищцата по договора за заем.
Твърдяното обстоятелство, че ответното дружество е поръчител на „Лайт кредит“ ООД
не е ноторно известно, същото подлежи на доказване от ищецът, а доказателства за
него не са събрани по делото. Обстоятелството, че двата договора са от една и съща
дата и номер, като на договора е за гаранция е добавена буквата Т, не обосновават
различен извод, доколкото всеки отделен договор е източник на отделно облигационно
правоотношение и поражда отделни задължения, възникването на които подлежи на
самостоятелно доказване.
В аспекта на изложеното съдът намира, че ищецът, при възложената му
доказателствена тежест, не е провел пълно и главно доказване на твърдението си за
облигационната обвързаност на страните по делото. Предвид последното не подлежат
на обсъждане доводите за нищожност на договора за гаранция, при липсата на
доказателства за неговото сключване.
Ето защо искът се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Като
е достигнал до същия извод районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като
такава ще се остави без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемото дружество следва да се присъдят
сторените разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, направата на които се удостоверява от представения
4
договор за правна помощ.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2879 от 22.06.2023 г., постановено по гр.д.№
24/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIV гр.с.
ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на “Магнети“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
”България” № 82, ет.3, ап.30, представлявано от управителя Р.В.Т., сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5