Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

№

гр.  Хасково 11.10.2011 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд…………………...……………….…...…… в открито

заседание  на десети октомври

две хиляди и единадесета година…………….....…………...………….в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА  ИВАНОВА

 

при секретаря Р.К.…..…...…….………и в присъствието на

прокурора Розалин Трендафилов………..….…………........……. като разгледа

докладваното от съдия   И В А Н О В А ………………….…гр.д.№....387....….

по описа за 2011  год., взе предвид следното:

 

 

                                      Предявен е иск с правно основание чл.5 от Закона за лицата и семейството, вр. чл.336 – 339 от Гражданско процесуалния кодекс.

                                      ИЩЦАТА – Е.Я. Д. твърди, че е майка на ответницата, която  страдала от психично заболяване „параноидна шизофрения”. От 2004 год. настъпила промяна в поведението на дъщеря й, изразяващо се в занемаряване на външния вид и лична хигиена. Започнала да проявява безпричинна агресия към близките си. Ежегодно била настанявана на принудително лечение в Областен диспансер за психични заболявания в гр.Хасково за срок от един до три месеца. Провежданото лечение стабилизирало състоянието й временно, но впоследствие настъпвало влошаване, поради непровеждане на назначената терапия. Твърди, че заболяването трайно се е отразило върху умствените способности на дъщеря й и е довело до невъзможност да охранява своите интереси. С оглед на това моли за решение, с което съда да постави ответницата под пълно запрещение.

                                      ОТВЕТНИЦАТА – Р.Х.В.   – признава  иска.

                                      ПРОКУРОРЪТ дава заключение за основателност на искането за поставяне на ответницата  под пълно запрещение.

                                      Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                         От приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1173 от 17.05.1973 год. е, че ответницата е дъщеря на ищцата, което обстоятелство поставя последната в кръга от лицата, посочени в разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК, имащи правен интерес от предявяване на иск за поставяне под запрещение. Като писмено доказателство по делото бе приета и епикриза, видно от съдържанието на която е, че ответницата е била на лечение в Областен диспансер за психични заболявания – гр.Хасково за времето от 03.05.2010 год. до 09.06.2010 год., при изписването на която й е определена диагноза „параноидна шизофрения”. В подкрепа на това обстоятелство е и заключението на вещото лице М., от което се установява още, че психичното заболяване на ответницата датира от 2003 год. с промяна в поведението. Скитала безцелно нощно време. Нанасяла безпричинно побой на детето  и  майка си. Заплашвала съседите, чупила стъкла. За първи път е била лекувана стационарно в диспансера през периода 07.07. – 30.08.2004 год. Следвали още шест хоспитализации, включително и по реда на задължителното лечение. Заболяването „Параноидна шизофрения” било с непрекъснат ход на протичане и водело до емоционално – волева промяна на личността. Последната хоспитализация на ответницата била за периода от 02.05. – 02.06.2011 год. Отказвала да приема лекарства, била неспокойна, саморазговаряла, скитала. Нямала съзнание за болест. Заболяването било трайно и необратимо и не позволявало на ответницата да разбира свойството и значението на извършеното, нито да ръководи постъпките си. От показанията на свидетеля Василев – брат на ответницата и син на ищцата се установява, че състоянието на сестра му се влошило след развода - изпаднала в дълбока депресия. Сестра му била трудоустроена. Трудно се поддържала. Преди две години грижите за детето й били поети изцяло от бащата, поради невъзможност самата тя да полага такива. Губила си парите, често забравяла жилището си отключено. Грижите за сестра му били поети от майка им. Не била в състояние да взема адекватни решения. Живеела в свой собствен свят.                                                                              При така възприетата фактическа обстановка, безспорно по делото се установи, че ответницата страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, с емоционално – волева промяна на личността, което не й позволява да се грижи за себе си и да охранява интересите си. Установи се още, че това състояние на ответницата е трайно и  необратимо. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице М.. Досежно наличието на втория - юридически критерий за поставяне на едно лице под запрещение, изразяващ се в невъзможност  да се грижи за своите работи, съдът изхожда както от обясненията на ответницата, така и от показанията на свидетеля Василев. С оглед защита интересите и правата на ответницата, невъзможността й да се грижи за себе си, обусловена от наличието на психично заболяване, налага поставянето й под пълно запрещение, поради което предявения иск като основателен и доказан следва да се уважи.

                                      Мотивиран така, съдът

 

                   Р                          Е                          Ш                         И

 

                                      ПОСТАВЯ под пълно запрещение Р.Х.В., ЕГН ********** ***.

                                      Препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати на органа по настойничество при Община - Хасково.

                                      Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                       СЪДИЯ: