Решение по дело №3259/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 61
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203100503259
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20203100503259 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от П. А. П.,
ЕГН **********, с адрес в ***, срещу Решение №2914/ 07.07.2020г., поправено с Решение
№260269/10.09.2020г., постановено по гр.д. № 2046/2019 г. на ВРС, в частта, с която
предявеният от въззивника срещу „ЗАД Асет Иншурънс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Възраждане, бул. Тодор Александров № 81-
83, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху частичната
главница от 4900 лева е отхвърлен за периода от датата на подаване на исковата молба –
08.02.2019 г. до датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
мотоциклет Ямаха Темакс 500, с ДК ***.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в
отхвърлителната му част. Поддържа се, че застрахователят е поставен в забава, независимо
че регистрацията на мотоциклета не е прекратена, тъй като е действал неправомерно,
отказвайки да изплати обезщетение без да издаде удостоверение за наличие на тотална шета,
което да послужи пред компетентните органи за дерегистрацията на МПС, поради което и
ищецът не е могъл да изпълни административното си задължение да прекрати регистрацията
1
на МПС. В случая ищецът е в невъзможност да прекрати регистрацията на мотоциклета и
понеже след отказа на застрахователя го е продал. Нещо повече получената продажна цена в
размер на 500 лева значително надхвърля цената за скрап (51.70 лева), която ищецът би
получил при прекратяване на регистрацията и която сума е приспадната от размера на
обезщетението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Поддържа, че в хода на ликвидационното производство е установено, че е налице тотална
щета и с Писма изх. № 001/ 1750 от 09.08.2018г. и изх. № 002/2621/28.11.2018г.
застрахователят е уведомил ищеца с копие до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Варна, че за да бъде изплатено обезщетение, следва да бъде представено
доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС. Вместо това ищецът е предпочел
да не прекратява регистрацията на мотоциклета, а да го продаде. Действията на
застрахователя са били изцяло своевременни и законосъобразни, поради което не дължи
лихва за забава.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Пред ВРС е предявен иск от П. А. П. за осъждане на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД да
заплати сумата 4900 лв., частичен иск от 6 500лв., претендирана като тотална щета за увреда
на мотоциклет Ямаха Темакс 500 с ДК № *** в резултат от настъпилото на 27.06.2018г.
ПТП с л.а. Рено Клио, с ДК № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
исковата молба 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че на 27.06.2018г. са причинени щети на собствения му мотоциклет
в резултат от ПТП, настъпило по вина на водача на л.а. Рено Клио, с ДК № ***, застрахован
по действаща към този момент застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/33/118000959684 от застрахователна компания ЗАД „Асет Иншурънс" АД. За
настъпилото ПТП ищецът твърди, че е уведомил застрахователя на виновния водач. Тъй
като застрахователят не е изпълнил доброволно задължението си, прави искане за
осъждането му да заплати претендирания частичен размер на обезщетението, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
В подадения отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер.
С влязлото в сила в необжалваната му част първоинстанционно решение
претендираната главница е присъдена в пълен размер при условията на тотална щета, ведно
със законната лихва, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на мотоциклет Ямаха Темакс 500 с ДК № ***, до окончателното й
изплащане, като искането за присъждане законната лихва върху главницата е отхвърлено за
периода от датата на завеждане на исковата молба в съда-08.02.2019г. до датата на
2
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на мотоциклета.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Пред настоящата инстанция спорът се свежда до необходимостта от представяне на
доказателства за дерегистрация на МПС като предпоставка за изпадане на застрахователя в
забава при заплащане на обезщетение.
Съгласно чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета, застрахованият следва да представи доказателства на застрахователя за
прекратяване на регистрацията на МПС. Представянето на такова доказателство няма
отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение, но е релевантно към
изпадане на застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е
изпълнено от потребителя на застрахователна услуга.
Не е спорно по делото, че задължението по чл.390, ал.1 от КЗ не е изпълнено от
потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е неоснователен за
периода преди изпълнението на това условие.
Действително, за да се представи такова удостоверение, съответно за да се изпълни
административното задължение за дерегистрация, собственикът на увреденото МПС следва
да се легитимира с удостоверение от самия застраховател, съобразно чл.18а ал.2 т.1 от
Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. В случая обаче искът не е основан на
твърдения, че самият длъжник се е поставил в забава за заплащане на обезщетение. В
първоинстанционното производство ищецът не се е позовал на отказ на застрахователя да
издаде удостоверение за тотална щета, за да възникне процесуално задължение за последния
до докаже обратното. Възражения в тази насока са въведени за първи път едва с въззивната
3
жалба, поради което се явяват преклудирани. За пълнота следва да се посочи, че същите са и
неоснователни с оглед приетите във въззивното производство уведомления от
застрахователя до застрахования, с копие до Началник на сектор ПП към ОД на МВР –
Варна, за които няма спор, че са получени от адресата, съдържащи изрично изявление за
установена в ликвидационното производство тотална щета.
Не почиват на законодателно разрешение аргументите на въззивника, че е налице
обективна невъзможност за дерегистрация на мотоциклета поради извършена с него
разпоредителна сделка. Лишаването от собствеността води само до субективна
невъзможност за изпълнение, поради което не може да освободи кредитора от последиците
на собствената му забава. Разпореждайки се с мотоциклета, въззивникът сам се е поставил в
невъзможност да изпълни задължението си да го дерегистрира.
Неоснователните са и доводите на въззивника, че в случай на дерегистрация
застрахователят би дължал застрахователно обезщетение в по-нисък размер. От значение за
определяне началния момент на забавата е единствено обективният факт на дерегистрация
на МПС, но не и дали този факт би се отразил върху размера на главницата, още повече, че в
случая същият е установен със сила на пресъдено нещо и не подлежи на преразглеждане.
Доколкото по делото не се установява предвидената в чл.390, ал.1 от КЗ специална
предпоставка за поставяне на застрахователя в забава, подаването на исковата молба в
случая не поражда присъщото си правоувеличаващо действие, поради което в полза на
ищеца не е възникнало вземане за законна лихва за забава върху главницата занапред до
окончателното й изплащане. С оглед на това и доколкото вземането за лихва има акцесорен
характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава се дължи, считано от датата на
представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по
чл.390, ал.1 от КЗ.
Поради идентичност на достигнатите крайни изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 100 лева,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2914/07.07.2020г., поправено с Решение
№260269/10.09.2020г., постановено по гр.д. № 2046/2019 г. на ВРС, в частта, с която
предявеният от П. А. П., ЕГН **********, с адрес в *** срещу „ЗАД Асет Иншурънс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Възраждане, бул.
4
Тодор Александров № 81-83, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна
лихва върху главница от 4900 лева, частичен иск от 6500 лева, представляваща обезщетение
за тотална щета за увреда на мотоциклет Ямаха Темакс 500 с ДК № ***, в резултат от
настъпилото на 27.06.2018г. ПТП с л.а. Рено Клио, с ДК № ***, е отхвърлен за периода от
датата на подаване на исковата молба – 08.02.2019 г., до датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на мотоциклет Ямаха Темакс 500, с ДК ***.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА П. А. П., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „ЗАД Асет
Иншурънс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н
Възраждане, бул. Тодор Александров № 81-83, сумата от 100 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5