№ 3148
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100514471 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Н. Ц. срещу Решение № 17523/30.09.2024 г. по
гр.д. № 51714/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 139-ти състав, с която
решението се обжалва в частта, в която е уважена молбата за защита от домашно насилие за
детето Н. Н. Ц. и срещу въззивника Ц. е издадена заповед за защита с мерките по чл.5, ал.1,
т.1 и т.5 ЗЗДН, и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН (в редакцията на ДВ, бр.102/2009 г.) й е
наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното
решение в атакуваните негови части, поради допуснати съществени процесуални нарушения
и такива на материалния закон. Сочи се, че решаващият съдебен състав превратно е
тълкувал признатите от въззивника и ответник в първата инстанция факти и не е отчел, че в
случая представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, изхожда от бащата на
малолетния Н.. Поддържа се, че извършените от въззивника действия на процесната дата не
покриват признаците на домашно насилие, като действията й са били мотивирани изцяло от
желанието да осъществи контакт с детето си. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционно решение в атакуваната част и постановяване на друго, с което молбата
за защита на детето Н. Н. Ц., роден на 31.12.2013 г., подадена от неговия баща Н. И. Ц. да
бъде отхвърлена, с произтичащите от това последици.
1
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемите страни Н. И. Ц. и Н. Н. Ц., действаща чрез
неговия баща и законен представител Н. И. Ц., са депозирали отговор, с който въззивната
жалба се оспорва по подробно изложени съображения.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответник в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК, във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден като цяло и допустим в обжалваните части съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Н. И. Ц. за защита на него
и на сина му Н. Н. Ц. от домашно насилие, извършено от Е. Н. Ц. на 17.09.2023 г., описано в
молбата 20.09.2023 г. Изложени са твърдения за това, че на 17.09.2023 г., около 17.50 часа,
детето Н., заедно със своя баща и дядо по бащина линия (св.И.С. Ц.) пътували с автомобил с
рег.№ С 90 46 НТ, управляван от Н. И. Ц., в посока ж.к.Надежда, като на пътен възел
„Подуяне“ водачът на МПС забелязал в огледалото за обратно виждане, че непосредствено
зад управлявания от него автомобил е съпругата му Е. Ц., която управлявала автомобил с
рег. № СВ 63 51 КК. Н. Ц. продължил да се движи по бул.“Мадрид“, а Е. Ц. го следвала с
колата си на не повече от два метра разстояние. Н. Ц. се обадил на тел.112, съобщил за
случая, обърнал колата и потеглил към сградата на 01 РУ-СДВР. Паркирал пред
управлението и потърсил помощта на органите на МВР. Ответникът Ц. започнала да тропа
по прозорците на колата, в която били дето Н. с дядо си. Ц. била задържана от органите на
реда, а детето за пореден, трети пат станало обект на домашно насилие от майка си, срещу
която било образувано ДП № 225/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР. Описан е акт на насилие,
предхождащ процесния, заради който Н. И. Ц. бил сезирал съда с молба за защита както за
себе си, така и за детето Н., въз основа на която било образувано гр.д.№ 43589/2023 г. по
описа на СРС, 181 състав, по което срещу ответника Ц. била издадена заповед за незабавна
защита с мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН. Описано е и поведение на ответника, което според
молителя нарушава издадената по гр.д.№ 43589/2023 г. на СРС, 181 състав заповед за
незабавна защита. Добавено е, че Ц. злоупотребявала с алкохол, поради което често била
приемана в токсикологията на ВМА, членувала в сдружение на анонимните алкохолици, но
и това не й помагало, правила била няколко опита за самоубийство. Последната системно
упражнявала домашно насилие, включително физическо спрямо съпруга си, на което детето
Н. ставал свидетел. Между родителите на детето Н. бил налице висящ бракоразводен
процес, а фактическата им раздяла датирала от 24.08.2023 г., когато ответникът напуснала
семейното жилище.
Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.
На свой ред е посочила, че отношенията със съпруга и са изключително обтегнати, като
последният в годините назад многократно извършвал актове на домашно насилие спрямо
нея, за което били издавани заповеди за защита. Посочила е, че към дата 17.09.2023 г. не й е
била връчвана заповед за незабавна защита. В съдебно заседание, проведено на 01.11.2023 г.
е поддържала, че от лятото на 2023 г. била възпрепятствана от контакт със сина си, какъвто
не могла да осъществи и по рано през деня на 17.09.2023 г., по късно през деня, след като
2
видяла, че бащата взема детето от училище и потеглят с колата ги последвала. Искала да
види сина си, контактите с който бащата препятствал, да поговори с него, да му даде
учебниците, раздадени на проведена родителска среща (на 14.09.2023 г.). Спряла пред
сградата на 01 РУ-СДВР. Отишла до лекия автомобил, в който било детето с дядо си.
Детето играело на телефона си. Тя почукала на прозореца и казала : „мамо, моля отвори, да
ги видя очичките“, детето се свило, страхувало се, гледало си в телефона все едно не я
вижда. Ответникът продължила да му се моли, казала му : „дай мамо да те видя, не ти ли е
мъчно за мама“, правила му с ръце сърце. Дядото стоял на предната седалка и не проявил
никаква реакция. През това време се появил бащата и викал : „моля ви задръжте я, тя е
пияна“. Ответникът била задържана от органите на реда, които установили, че не е
употребила алкохол, но тъй като бил неделен ден не могли веднага да установят, дали й е
връчена размахваната от бащата заповед за незабавна защита. Всъщност последната била
връчена на ответника на следващия ден.
С Решение № 17523/30.09.2024 г. по гр.д. № 51714/2023 г. по описа на СРС, 139- ти
състав е издадена заповед за защита в полза на детето Н. Н. Ц., с която Е. Н. Ц. е задължена,
на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на него, и на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г.) Е. Н.
Ц. е задължена да посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена
врата“, предупредена е Е. Н. Ц., на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.),
че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, наложена й е глоба в размер на 200 лева
при приложение на чл.5, ал.4 ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.), и е осъдена да заплати по
сметка на СРС – държавна такса от 25 лева. Със съдебното решение е отхвърлена молбата
вх.№ 260470/20.09.2023 г. в останалата й част, с която Н. И. Ц. търси защита за себе си от
домашно насилие, извършено от Е. Н. Ц. на 17.09.2023 г.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена молбата на Н. И. Ц. за
лична защита от домашно насилие поради необжалването му е влязло в сила (арг. чл. 296, т.
2 ГПК) и не е предмет на въззивна проверка.
Развитите във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в атакуваните му части на практика се базират на доводи за
неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира
първоинстанционното решение в атакуваната част за неправилно, а наведени във въззивната
жалба доводи - за основателни.
За да обоснове този свой извод, въззивинят съд съобрази следното:
Молбата за защита от домашно насилие на Н. И. Ц., в качеството му на лице по чл.8,
ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДН, е подадена пред районния съд в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН (ред. ДВ, бр.
102 от 2009 г.), поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално
3
легитимирана страна. Малолетният Н. Н. Ц., за който се твърди, че има качеството
пострадало лице, за което неговия баща също търси защита е конституиран като страна по
делото на основание чл.9, ал.2 ЗЗДН.
Не е спорно в производството и от представеното пред първоинстанционния съд
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1222/31.12.2013 г. на
Столична община -район „Люлин“ се установява, че детето Н. Н. Ц. е родено на 31.12.2013 г.
от майка Е. Н. Ц. и баща Н. И. Ц.. Поради това въззивникът попада в кръга на лицата по
чл.3, т.4 ЗЗДН, срещу които може да се търси защита по реда на ЗЗДН за детето Н..
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че между
родителите на малолетния Н. липсва коректност и диалогичност, а системните им спорове и
неразбирателства, са съпроводени с воденето на съдебни производства, включително по
ЗЗДН, между които гр.д.№ 18123/2019 г. на СРС, 37 състав, гр.д.№ 48108/2023 г. на СРС, 84
състав, към което е присъединено гр.д. № 48279/2023 г. на СРС, ГО, 84-ти състав.
Установява се от приобщената като писмено доказателство по делото епикриза от 19.02.2020
г., че на 17.02.2020 г. въззивникът Ц. е постъпила в Клиника по спешна токсикология към
Военномедицинска академия – МБАЛ София, поради токсично въздействие на алкохол, при
нея е установена остра алкохолна интоксикация и синдром на зависимост към алкохол.
Наред с това, от показания на св.И. Ц., които съдът кредитира, като обективни и
последователни, преценявайки ги и по реда на чл. 172 ГПК, съобразявайки, че последните
не разкриват вътрешни противоречия и кореспондират с признанията на ответника и
въззивник в настоящото производство, се установяват и изложените в сезиращата молба
твърдения за това. Установява се, че на 17.09.2023 г., в гр.София, около 17.50 часа,
ответникът Е. Ц. проследила с управлявания от нея автомобил автомобила, управляван от Н.
И. Ц., в който пътували детето Н. и св. И.С. Ц. (дядо на детето по бащина линия) до сградата
на 01 РУ-СДВР. Н. Ц., след като паркирал пред управлението, влязъл в сградата да подаде
жалба, а малолетния и дядо му останали в МПС. Въззивникът Ц. се приближила до лекия
автомобил и започнала да увещава сина си да отвори вратата, която св.И. Ц. бил заключил,
като междувременно блъскала, дърпала, мъчела се да отвори вратата, казвала „Н. отвори,
отвори, искам да говора с теб“, при което детето се стреснало и се свило. Намесил се
полицейски служител, който отвел Е. Ц. в сградата на районното управление, заедно с Н. Ц..
Други доказателства в подкрепа на твърденията в молбата не са ангажирани, като в тази
връзка следва да се отбележи, че приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
не се ползва с формалната доказателствена стойност относно молбата за защита за детето Н.,
придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, доколкото изхожда от неговия баща, който не може да
декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно
деклариране. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация
от молителя за извършеното насилие, или законодателят безспорно има предвид декларация,
изходяща лично от пострадалото лице (включително и ако то е непълнолетно или поставено
под ограничено запрещение). В настоящия случай Н. Н. Ц. е малолетен, т.е. не навършил
14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност неговият баща и законен
4
представител да декларира извършено насилие срещу него.
Въззивният съд е изслушал малолетния Н. по реда на чл.15 от ЗЗДет, приел е
заключението по допуснатата съдебно -психологична експертиза, приобщил е към
материалите по делото социалния доклад на Д“СП“ – Слатина.
Видно от изготвения за нуждите на въззивното производство социален доклад на
Д“СП“ –Слатина, в хода на социалното проучване е установено, че към момента детето Н. се
отглежда в семейната среда на майката, а с баща си се вижда в рамките на режим на лични
контакти, съгласно съдебно решение, което няма данни да е влязло в сила. Констатирани са
крайно конфликтни отношения между родителите и въвличане на детето в техния конфликт,
но наред с това и запазена емоционална близост и привързаност на детето към двамата
родители. Пред социалните работници малолетния Н. е споделил, че е изморен от всичките
дела, които родителите му водят по между си. Посочено е, че детето посещава социална
услуга.
От кредитираното заключение на вещото лице по допусната съдебно –психологична
експертиза се установява, че при майката Е. Ц. не са налице психологични състояния, които
да поставят детето в риск. Същата притежава много добри умения да родителства, като
единствен дефицит при нея е отчетен изключителната й настойчивост в подготовката и
усвояването на учебния материал от Н., на който, според експерта, са необходими
допълнителни специализирани умения за подкрепа и помощ при справяне с учебния
материал. При детето експертът е отчел силна привързаност към двамата родители, но и
травма от раздялата им. Вещото лице е категорично, че родителският конфликт е източник
за стрес у детето, тревожността генерализирана (страх от тъмното, неизвестността на
бъдещето), школна (страх от наказание, изключване). Травмата от родителската раздяла и
стреса от непрекъснатите конфликти не повлияват добре на Н., особено в неговата ситуация
на диагностициран проблем : смесено разстройство на училищните умения, за справянето, с
който според вещото лице на Н. е необходима сигурна и спокойна семейна среда, наред с
режим и график във функционирането и ученето, както и алтернативни подходи за
научаване, които родителите едновременно да прилагат, независимо от раздялата. Наред с
това според експертът не се отчитат форми на насилие и злоупотреба със самото дете, с
изключение на това, че то преживява травматично раздялата на родителите и конфликтите
помежду им, като източник на стрес. Експертът не е отчел избухвания, и други изблици у
детето, които са импулсивни, безповодни и необичайни за възрастта и развитието му , които
да са резултат упражнено от майката насилие върху него, а и самото дете в хода на
експертното изследване о отрекло такова. Експертът е допуснал възможността родителите да
се изнервят от обучителните трудности, които среща детето и да ескалира напрежение от
това, поради към последните е отправена препоръка да подобрят подхода си към детето в
начина, по който оказват помощ при учене, а бащата да положи усилия да осигури спокойна
среда за детето и майката, чийто усилия са съсредоточени в обучителните умения на детето,
който изземват целия й ресурс. Необходимо е разбиране от страна на родителите за
проблема на детето и търсене на алтернативни начини за научаване на нова информация.
5
Подчертано е, че конфликтните ситуации между родителите не водят до подобряване
състоянието на детето, а обратното.
Малолетният Н. при изслушването му от въззивната инстанция по реда на чл.15
ЗЗДет. Споделя, че живее с майка си през по –голямата част от времето, която не пречи на
контактите му с бащата. Споделя за обичта и привързаността си към двамата си родители,
както и за изключително негативното върху него отражения на непрестанните
неразбирателства между родителите му. За процесния случай, детето споделя, че майка му ги
преследвала, след което се появила пред полицейското управление, защото искала да го
види. Заради разправиите между родителите му по това време той не се виждал с майка си, а
тя му липсвала. Нищо лошо не му била казала майка му тогава пред районното управление.
Искала да го види и чукала много на прозореца на колата, в която той бил с дядо си.
Споделя, че тогава е изпитал страх, защото не знаел какво да прави, не знаел коя страна да
вземе в възникналия голям скандал между родителите му. Единственото което Н. не
харесвал у майка си било това, че тя периодично се изнервяла, като в тази връзка споделя,
че това обикновено се случва когато с баща му не могат при кой от двамата да е той в
почивните дни или пък когато говори с баща му по телефона, като подчертава, че
караниците между родителите му продължават и днес. Н. с категоричност заявява, че не се
чувства застрашен от майка си и добавя, че най –голямото му желание е преустановяване на
родителския конфликт.
При така установеното от фактическа страна, съдът следва да прецени единствено
има ли основание да се приеме, че извършените от Е. Ц. действия на процесната дата биха
могли да се квалифицират като домашно насилие спрямо малолетния Н..
Извършвайки тази преценка, според настоящият съдебен състав, установеното
поведение на майката на процесната дата не покрива признаците на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 ЗЗДН (в редакцията на ДВ, бр. 102 от 2009 г.). Действията
на родителя (преследване на автомобил, в който пътува детето й за да осъществи контакт с
последното, блъскане по врата на заключения лек автомобил, съпроводено с изявления от
рода на „Н. отвори, отвори, искам да говора с теб“, в контекста на тежкият родителски
конфликт и крайно изострени отношения между значимите за Н. възрастни, дори и да се
приеме, че надхвърлят границите на житейското допустимото реагиране в присъствието на
дете, не може да се оценява като домашно насилие. Подобно поведение, не може да се
приеме за насочено към психическа и/или физическа неприкосновеност на детето, и да
оправдае налагане на ограничителните мерки по чл.5 от ЗЗДН. Установените силно
конфликтните отношения между пълнолетните страни и въвличане на детето в родителския
конфликт, включително и чрез превръщането му в свидетел на неспособността им да
постигнат разбирателство по въпросите касаещи отглеждането и възпитанието на детето си,
са довели до страх и повишена тревожност у подрастващия. В последната насока са
изводите на вещото лице в изготвената за нуждите на въззивното производство съдебна
психологична експертиза. Безспорно процесният инцидент е създал негативни емоции у
малолетния, но те сами по себе си не могат да обусловят държавна принуда под форма на
6
мерки по ЗЗДН по отношение на родителя, упорито търсещ контакт с детето си, след като е
бил лишен продължително време от такъв, тъй като всеки конфликт генерира негативни
преживявания, но не всеки конфликт между родителите в присъствието на детето,
представлява домашно насилие. За да може да се прецени дали дадено действие или
бездействие, осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на
домашно насилие, следва да се прецени дали въпросното деяние е представлявало
целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин
физическата, психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу
когото е насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат
на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В случая не се
установява въззивникът Ц. да е преследвала съзнателно такава цел по отношение на
малолетния въззиваем, а ЗЗДН не може и следва да се използва за уреждане на други
отношения между страните, извън нуждата от заповед за налагане на мерки по реда на ЗЗДН.
Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които
действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да
служи за уреждане на родителски спорове, междуличностни спорове, спорове от
имуществено, финансово и прочее естество.
Изложеното по-горе дава основание на въззивния съд да приеме, че молбата, в
частта, в която бащата Н. И. Ц. търси защита за сина си Н. Н. Ц. от домашно насилие срещу
майката Е. Н. Ц., се явява неоснователна, и като такава последната следва да бъде оставена
без уважение. Приемайки обратното първостепенният съд е процедирал неправилно.
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде
отменено, а молбата за защита вх.№ 260470/20.09.2023 г. в частта, в която се търси защита по
ЗЗДН за малолетното дете – да бъде оставена без уважение.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззиваемите не дължат държавна такса, нито за
молбата за защита в частта, в която се търси защита за малолетното дете Н., нито за
въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която му е предоставена
защита – този въззиваем не е навършил 18-годишна възраст, поради което посочените
държавни такси трябва да останат в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine
ЗЗДН).
Предвид изхода на делото, въззиваемите нямат право на разноски за нито едно от
двете производства.
На въззивника Ц. се дължат разноски за двете съдебни инстанции, като същата е
доказала действително сторени разноски в първоинстанционното производство в размер на
800 лева – заплатено адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие. В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на
01.11.2023 г., пълномощника на молителите е направил възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Съобразно извършените процесуални действия в първата инстанция,
разглеждането на делото в едно съдебно заседание, в това число и минималния размер на
7
адвокатското възнаграждение по чл. 22 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) - 600 лв., според настоящият съдебен
състав претендираният от ответника и въззивник в настоящото производство адвокатски
хонорар за първата инстанция се явява прекомерен и следва да бъде намален именно до
размера от 600 лв. – справедлив и подходящ с оглед особеностите на делото. Поради това,
въззиваемият Н. И. Ц. следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за първата
инстанция в размер на 600 лв.
Във въззивната инстанция въззивникът е доказала действително сторени разноски в
размер на 1400 лева ( 600 лв. – депозит за вещо лице и 800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, срещу което не е релевирано възражение за прекомерност), които
въззиваемият Н. И. Ц. следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17523/30.09.2024 г., постановено по гр.д. № 51714/2023 г. на
СРС, 139 състав, в обжалваната част, в която е уважена молбата за защита от домашно
насилие за детето Н. Н. Ц. и срещу Е. Н. Ц. е издадена заповед за защита с мерките по чл.5,
ал.1, т.1 и т.5 ЗЗДН, и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН (в редакцията на ДВ, бр.102/2009 г.) й е
наложена глоба в размер на 200 лева, както и в частта, в която Е. Н. Ц. е предупредена за
последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) и е осъдена да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 260470/20.09.2023 г. на Н. И. Ц., ЕГН
**********, в частта, в която се търси защита за малолетното дете Н. Н. Ц., ЕГН
**********, срещу Е. Н. Ц., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на Е. Н. Ц. да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на Е. Н. Ц., ЕГН **********,
сумата от 600 лева - разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на Е. Н. Ц., ЕГН **********,
сумата от 1400 лева - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9