Р Е
Ш Е Н
И Е № 260382
гр. Пловдив, 15.09.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14428 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр, Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов"
№ 37, чрез ...... Д.
против Р.И.С., ЕГН ********** *** за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата
от 162,29 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г.;обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната
лихва, за периода 04.07.2017 г. – 21.05.2019 г.-20,04 лв.;
законната лихва върху главницата, считано от момента
на депозирането в съда на заявлението
за издаване на Заповед за
изпълнение (22.05.2019 г.), до пълното изплащане на задължението. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
ищецът в качеството си на енергийно предприятие по
смисъла на ЗЕ е единственото търговско дружество, което притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.
....... Ответницата, като собственик на топлоснабден
имот в гр. ...., ................. имала качеството на клиент на топлинна
енергия по чл. 34 от ОУ и била длъжна да заплаща месечните дължими суми за
доставка на енергията. Посочено е, че дружеството е доставило до сградата, в
която е имотът на ответницата, топлинна енергия на стойност 162.29 лева – ТЕ,
отдадена от сградна инсталация за периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. както и обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 04.07.2017 г. до 21.05.2019 г. в размер на 20.04 лева.
Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело №
8058/2019 г., заповедта по което била връчена при условията на чл. 47 от ГПК,
поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за приемане
за установено съществуването на вземания в посочените размери. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата,
чрез назначения й особен представител, с който предявените искове се оспорват
по основание и размер. Сочи се, че не е представен договор по чл. 138, ал. 1
ЗЕ, нито предхождащото сключване на договора решение на общото събрание на
собствениците или титулярите на вещно право на ползване на етажната
собственост, в съответствие с чл. 133, ал. 2 ЗЕ. Не били представени и доказателства
относно редовността и изправността на средствата за техническо измерване.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представения договор от 13.04.1998 г.; справка от .........(лист 11 от
делото) е видно, че през 1997 г. ответницата е придобила собствеността върху процесния имот –апартамент, за който се притендира
вземането за главница и към момента на предявяване на иска няма промяна на това
обстоятелство.
От приложените писмени документи-договор за присъединяване на жилищна
сграда към топлофикационната система от 20.02.1996 г.; списък за разпределение
на кубатурата в жилищната сграда; е видно, че сградата, в която се намира имота
на ответницата е присъединен към топлофикационната мрежа на ищеца през 1996 г.,
като отопляемия обем на имота е 153,48 куб. м.
От представените писмени доказателства-препис-извлечение
от сметка (лист 8 от делото), справка за доставена топлинна енергия(лист 9 от
делото); фактури (лист6-27 от делото) е видно, че за периода 01.05.2017-30.09.2018
г. на ответника е определено задължение за недвижим жилищен имот находящ се в гр. .......,
............... в размер от 162,29 лв. с ДДС формирано от
разпределена топлинна енергия-отдадена от сградната
инсталация.
От изготвеното заключение от 17.01.2020 г.по извършената
СТЕ е видно, че в процесния период към сградата, в
която се намира имота на ответницата е подава ТЕ за отопление. Поради
отстраняване на отоплителните тела в него ТЕ за отопление не е начислявана.
Разпределена е такава в размер от 1,34413Мвтч-отдадена от сградната
инсталация.
От изготвеното заключение от 28.07.2020 г. по извършената ССЕ е видно, задължението
на ответника за процесния период за ТЕ-отдадена от сградната инсталация е 133,72 лв. Определена е такса дялово
разпределение-28.74 лв. Размера на обезщетението за забава на плащането за
периода 04.07.2017-21.05.2019
г. е в размер на 20,04 лв. нама извършвани плащания.
От приложеното гр. д. 8058/2019 г. на ПРС е видно, че за притендираното
задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 4344/23.05.2019 г., която
е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина връчване на заповедта за изпълнение, съдът намира, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл.
422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед събраните по делото писмени документи, които се кредитират от
съда изцяло се установява, че ответницата е собственик на процесния
имот, следователно се явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент,
намиращ се в сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена
с вертикална отоплителна инсталация. Предвид това, същата е клиент на топлинна
енергия по смисъла на закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на индивидуален договор за
покупко-продажба между тях. В разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че
продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, като по делото не е спорно обстоятелството, че
общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото
дружество са били одобрени и публикувани по предвидения в закона ред, както и
че техните условия не са оспорени от ответника, предвид на което предвидените в
тях правила относно продажбата на ТЕ обвързват валидно страните в настоящото
производство. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. По делото се
установява, че начисленото задължение на ответницата е формирано от
разпределяне на ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна
инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част
в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки
собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената
от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за
разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже. В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които
потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Предвид това съдът намира, че независимо, че в имота са отстранени
отоплителните тела е налице основание за определяне на потребителя на
задължение за топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация.
Съобразно заключенията по извършените СТЕ и ССЕ делът на имота от
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е
определен правилно с оглед одобрената Методиката за дялово разпределение. Предвид
на това, се дължи стойността на ТЕ, в размер от 133,72 лв. и начислена такса
дялово разпределение-28.74 лв.
С оглед изложеното съдът намира за установено вземането на ищеца към
ответника за главница от 162,29 лв. за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г.
Основателността на главната искова претенция, срочността
на месечното задължение за заплащане на топлинна енергия и правилото, че срокът
кани вместо човека, както и липсата на доказателства за заплащане на дължимите
суми, обосновават дължимост и на претендираната
мораторна лихва върху главницата за процесния период. Предвид заключението по извършената ССЕ
съдът намира, че размера на обезщетението за забава на плащането на
задължението от 162,29 лв. за периода 04.07.2017 г. – 21.05.2019 г. възлиза на 20,04 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи
изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения
списък и приложени доказателства в размер от 775 лв. за настоящето производство
и 75 лв. за заповедното производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.И.С., ЕГН **********
***
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 162,29 (сто
шестдесет и два лева и 29 ст.) лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г.;обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната
лихва, за периода 04.07.2017 г. – 21.05.2019 г., а именно сумата от 20,04 (двадесет
лева и 04 ст.) лв.;както
и законната лихва върху главницата, считано от момента
на депозирането в съда на заявлението
за издаване на Заповед за
изпълнение 22.05.2019 г. до пълното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение № 4344/23.05.2019
г. по ч. г. д. 8058/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, сумата от 775 лв.
(седемстотин седемдесет и пет лева) разноски за настоящето производство и
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) разноски по заповедното производство
по ч. гр. дело № 8058/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ