№ 131
гр. Стара Загора , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дарина Крумова -Стоянова
при участието на секретаря НикоЛ. Хр. Козелова
като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно
наказателно дело № 20215530200996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора против
наказателно постановление № 24-002915 от 22.03.2021г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се
съображения в тази връзка. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
чрез адв. П.Д. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага
допълнителни подробни аргументи за незаконосъобразност. Претендира
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт Т.-М. взема
становище по съществото на делото. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери
1
за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна
страна.
С обжалваното наказателно постановление № 24-002915 от
22.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара
Загора на нарушителя „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора на основание чл.
75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000
лева за нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
От фактическа страна е прието следното: в Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Стара Загора е установено, че „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК:
*********, в качеството си на работодател - юридическо лице, е приел
чужденеца - гражданин на трета държава /Република Турция/ Р.Й., ЛНЧ *,
дата на раждане *, да предоставя за него работна сила в гр. Стара Загора на
01.12.2020г. /дата на постъпването на работа/ без съответното разрешение или
регистрация в Агенция по заетостта.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН
№ 24-002915 от 22.02.2021г., съставен от Началник отдел „АПИО“ при
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.
Към административнонаказателната преписка са представени
следните доказателства:
- пълномощно с рег. № 26297/03.12.2019г. по описа на нотариус Д.Н.,
вписан под № 181 в регистъра на Нотариалната камара. По силата на това
пълномощно Х.К., ЛНЧ: *, лично и в качеството си на управител на „КУБИН
БГ“ ООД, гр. Стара Загора е упълномощил Л. П. П. да го представлява „пред
всички лица /физически и юридически/, организации, учреждения /държавни,
общински, данъчни, съдебни и др./ в страната, а също така и със следните
примерно изброени прави действия, изброяването на които не ограничава
извършването на всички останали възможни правни действия:“ т. 2 „Да ме
представлява. Мен като физическо лице и „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара
Загора като юридическо лице … пред Инспекцията по труда …“;
2
- писмо с рег. № 10-10-247#1/27.01.2021г. на Агенцията по заетостта
относно запитване за полагане на труд от граждани на трети държави в
Република България. В писмото е посочено, че на лицата от приложения
списък - Приложение № 1 не е даван достъп до пазара на труда като наети по
трудово правоотношение на основание чл. 7, ал. 3 ЗТМТМ и не са издавани
разрешения за работа като командировани/изпратени специалисти в рамките
на предоставяне на услуги на територията на Република България.
Чужденците не са регистрирани и за извършване на краткосрочна заетост без
разрешение за работа по реда на ЗТМТМ. Посочено е също, че дружеството
„КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора не е подавало заявления за
упражняването на трудова заетост на чужденци в Република България, не е
подавало декларации за осъществяване на краткосрочна заетост без
разрешение за работа на чужденци. В него е направено и пояснение, че за да
бъдат коректно идентифицирани лицата по Приложение № 2 и произнасяне
на Агенция по заетостта е необходимо да се посочат данни от личните
документи на чужденците - гражданство, дата на раждане, паспорт .
- трудов договор № 00000493/30.11.2020г., сключен в гр. Стара Загора
между „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора и Р.Й., ЛНЧ *, с адрес по
местоживеене в обл. Р., *, лична карта № *, издадена от МВР - Р.. В трудовия
договор е посочено, че работникът/служителят е назначен на длъжност:
шофьор товарен автомобил /международни превози/, с място на работа: гр.
Стара Загора. В договора е посочено, че работникът/служителят се задължава
да постъпи на работа на 01.12.2020г. или в едноседмичен срок от получаване
на екземпляра от този договор, подписан от двете страни по договора.
Представеното заверено копие от договора не е подписано от Р.Й.;
- длъжностна характеристика на длъжността: международен шофьор
на товарен автомобил, код по НКП: 83322006. Представеното заверено копие
от същата не е подписано от Р.Й., ЛНЧ *;
- служебна бележка № 493/03.12.2020г. за проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на 01.12.2020г. - 03.12.2020г.
Р.Й., ЛНЧ *. Представеното заверено копие от същата не е подписано от
последния, не са посочени и имената на лицето, провело инструктажа;
- справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с
3
придружително писмо № 243902001850240/30.11.2020г. относно регистриран
трудов договор на Р.Й., ЛНЧ: *;
- заповед за командировка № 12/01.12.2020г. Въз основа на тази
заповед управителят на „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора е командировал
за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. целия личен състав на дружеството,
назначен на длъжност: международен шофьор на товарен автомобил, с цел
извършването на международни автомобилни превози на товари между
следните страни: България, Белгия, Германия, Италия, Холандия, Франция,
Люксембург, както и извършването на транзитни превози през Сърбия,
Хърватска, Албания, когато се налага. Като е посочено, че лицата ще
управляват товарните композиции, собствени, наети или отдадени под наем
на „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора.
Към заповедта е приложен списък на командированите през м.
декември 2020г., като Р.Й. е вписан под № 44.
- разчетно-платежна ведомост за м. декември 2020г., в която е
отбелязано, че Р.Й., ЛНЧ * има отработени 20 дни, но липсва подпис за
получаване на следващото му се трудово възнаграждение. В нея липсва
отразяване на начислени дневни и квартирни съобразно заповед за
командировка № 12/01.12.2020г.;
- разчетно-платежна ведомост за м. януари 2021г., в която е
отбелязано, че Р.Й., ЛНЧ * има отработени 20 дни, но липсва подпис за
получил следващото му се трудово възнаграждение. В нея липсва отразяване
на начислени дневни и квартирни съобразно заповед за командировка №
12/01.12.2020г.;
- допълнително споразумение № 00000115/26.01.2021г., постигнато
между „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора и Р.Й., ЛНЧ *. Същото обаче не е
към трудов договор № 00000493/30.11.2020г., а към трудов договор №
00000495/30.11.2020г. представеното заверено копие също не е подписано от
Р.Й., ЛНЧ *;
- разрешение за пребиваване№ *, издадено от МВР - Кърджали на
4
16.10.2020г. , със срок на валидност до 24.09.2021г. В него е посочено, че Р.Й.
е роден на *** в Турция, гражданство: Турция, адрес:*, ЛНЧ № *. Посочен е и
номер на национален документ /паспорт/;
- писмо с изх. № 21 002 758/20.01.2021г. по описа на ИА „Главна
инспекция по труда“, с което е препратено по компетентност постъпилото
чрез информационната система на вътрешния пазар запитване от белгийската
федерална обществена служба по заетост, труд и социален диалог и
приложенията към него;
- искане с вх. № 21005720/18.01.2021г. по описа на ИА „Главна
инспекция по труда“, въз основа на което е инициирана процесната проверка.
От приложения към искането списък на лица за проверка е видно, че Р.Й.,
ЛНЧ * не фигурира;
- извлечение от търговския регистър за „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара
Загора.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани в
качеството на свидетели: Й. ХР. Й. /актосъставител/ и Б. Б. Г. /свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта/.
От техните показания се установява, че процесната проверка е
започнала въз основа на запитване, постъпило на 18.01.2021г. чрез
информационната система на вътрешния пазар от белгийската федерална
обществена служба по заетост, труд и социален диалог.
В хода на проверката двамата инспектори контактували с Л. П., тъй
като от предходна проверка тя им била известна като пълномощник на
„КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора. От нея знаели, че управителят на
дружеството Х.К. бил гражданин на Кралство Белгия и не пребивавал в
Република България. Й. и Г. заявяват, че заради осъществения контакт с Л. П.
не са изпращали съобщения по седалището и адреса на управление на
„КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора. Инспекторите заявяват, че не направили
опит да се свържат и с лицата, чиито трудови правоотношения с „КУБИН БГ“
ООД, гр. Стара Загора били предмет на проверка.
Констатациите в АУАН били направени само въз основа на писмени
5
доказателства - представените под опис от Л. П. във връзка с встъпване в
трудово правоотношение и прекратяването му за 19 лица, сред които под №
13 е посочен Р.Й., ЛНЧ *, както и изисканата справка от Агенцията по
заетостта и направената справка в НАП за регистрирани трудови договори.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват. Освен това те се
подкрепят и от приложените писмени доказателства.
При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата
отмяна.
На първо място, в АУАН е посочено, че чужденецът - гражданин на
трета държава Р.Й. е с ЛНЧ *, а в НП освен тези данни е добавено, че същият
е с дата на раждане * От разрешението за пребиваване обаче е видно, че Р.Й.,
който е с ЛНЧ * е роден на *** Посоченото разминаване в датата на раждане
води до неяснота във връзка с кое лице е повдигнато
административнонаказателното обвинение за извършено нарушение по чл.
75а, ал. 2 ЗТМТМ.
Посоченото процесуално нарушение е съществено, тъй като
отговорността на работодателя се реализира, когато не е изпълнил
изискванията на закона спрямо точно определено лице /арг. от чл. 75а, ал. 6
ЗТМТМ/.
В допълнение следва да се посочи също, че от представения трудов
договор № 00000493/30.11.2020г. също не става ясно кое лице е прието на
работа, тъй като съдът констатира разминаване между данните, посочени в
него и тези, посочени в разрешението за пребиваване относно адреса на
лицето и обстоятелството притежава ли лична карта или разрешение за
пребиваване в Република България.
На второ място, в АУАН и в НП не е посочен един от съставомерните
елементи на нарушението по чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, а именно, че лицето Р.Й. е
законно пребиваващ чужденец. Действително това се установява от
приложеното към преписката разрешение за пребиваване, но това не е
6
достатъчно. АУАН и НП следва да поставят ясно рамките на
административнонаказателното обвинение, като посочат всички релевантни
факти и обстоятелства, които подлежат на доказване в хода на
производството.
На трето място, налице е неяснота при описване на нарушението, тъй
като в АУАН и в НП не е посочено дали в конкретния случай за приемането
на работа на Р.Й. е било необходимо издаването на разрешение или
извършването на регистрация в Агенцията по заетостта. Разпоредбата на чл.
75а, ал. 2 ЗТМТМ не предполага наличието и на двете посочени хипотези
едновременно.
Причината за допускането на тази неяснота е, че в хода на проверката
не е изследван статутът на лицето, за да се определи какво точно е било
необходимо, за да бъде прието на работа от „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара
Загора.
Приложеното писмо с рег. № 10-10-247#1/27.01.2021г. по описа на
Агенцията по заетостта не е достатъчно, за да се приеме, че въз основа на
него е направен горния извод. Още повече, като се има предвид, че в него е
посочено, че за да бъдат коректно идентифицирани лицата по Приложение №
2, в което е вписан и Р.И., и да бъде направено произнасяне от страна на
Агенцията по заетостта, то е необходимо да се посочат данни от личните
документи на чужденците - гражданство, дата на раждане, паспорт, което
очевидно не е сторено.
Съдът намира за неоснователни останалите възражения на
жалбоподателя, касаещи допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения.
На първо място, съдът намира, че правото на защита на
жалбоподателя „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора не е било нарушено.
Действително липсват доказателства за това управителят на
дружеството Х.К. да е бил лично уведомен за започването и завършването на
проверката, както и да са му били връчени АУАН и НП, но в производството
7
е участвал негов пълномощник – Л. П..
От показанията на инспекторите Й. и Г. се установява, че те са
контактували с нея и при предходна проверка на „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара
Загора, и именно тя им разяснила, че управителят на дружеството Х.К. е
гражданин на Кралство Белгия и не пребивава в Република България.
Видното от приложеното към административнонаказателната
преписка пълномощно с рег. № 26297/03.12.2019г. по описа на нотариус Д.Н.,
вписан под № 181 в регистъра на Нотариалната камара, Х.К., ЛНЧ: *, лично и
в качеството си на управител на „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора е
упълномощил Л. П. П. да го представлява „пред всички лица /физически и
юридически/, организации, учреждения /държавни, общински, данъчни,
съдебни и др./ в страната, а също така и със следните примерно изброени
прави действия, изброяването на които не ограничава извършването на
всички останали възможни правни действия:“ т. 2 „Да ме представлява.
Мен като физическо лице и „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора като
юридическо лице … пред Инспекцията по труда …“. От тук следва, че Л. П.
разполага с генерално пълномощно да представлява както Х.К., така и
„КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора, като няма данни същото да е оттеглено.
Освен това, от представените от Л. П. документи, касаещи трудовите
правоотношения на заетите в дружеството лица е видно, че тя има достъп до
трудовите им досиета. Обстоятелството, че в хода на съдебното производство
управителят Х.К. не е представил допълнителни доказателства е показателно
за това, че той не разполага с такива.
В допълнение, правото на контролните органи по чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ
да изискат от работодателя необходимите за извършването на проверката
документи е реализирано, тъй като същите са били изискани и съответно
предоставени от пълномощника Л. П. и това е видно от приложения опис.
Липсата на изпратено нарочно съобщение означава, че са ограничени правата
на дружеството-жалбоподател, а че според проверяващите инспектори това,
което им е било представено от Л. П. е било достатъчно, за да завършат
проверката си.
На второ място, действително към административнонаказателната
8
преписка не е приложен констативен акт или протокол от извършената
проверка, но в Кодекса на труда и в Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност няма изискване за съставянето на такъв. Липсата му по никакъв
начин не ограничава правата на нарушителя, при условие, че констатираното
нарушение е описано в АУАН и НП. Дори да се приеме, че това не е
достатъчно, съдът намира, че този пропуск по никакъв начин не е ограничил
правото на защита на нарушителя да разбере за какво е била извършената
проверка и какви са били констатациите от нея.
На трето място, действително в АУАН не е посочено дали
свидетелката Б.Г. е свидетел само при съставянето и връчването на АУАН
или и при установяване на нарушението. От една страна, това обстоятелство
не представлява част от задължителното съдържание на АУАН съобразно чл.
42 ЗАНН, а от друга, то по никакъв начин не накърнява правото на защита на
нарушителя, тъй като от показанията на Г. е видно, че тя е участвала както
при съставянето и връчването на АУАН, така и при установяване на
нарушението. А от тук следва, че са били спазени и изискванията на чл. 40
ЗАНН за съставянето на АУАН.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че действително към
административнонаказателната преписка не са приложени последните
страници на АУАН, но от показанията на Й. и Г. е видно, че същият е
съставен и връчен на Л. П. в един и същи ден – 22.02.2021г., поради което и
съдът не намира за необходимо да възобновява съдебното следствие.
Неоснователни са и възраженията, че по отношение на свидетелката
Б.Г. не са спазени изискванията на чл. 42, т. 7 ЗАНН, тъй като видно от
съдържанието на АУАН, в него са посочени, както трите и имена, така и
единния и граждански номер и адрес за призоваване.
На четвърто място, действително в АУАН и НП не са посочени
обстоятелствата, при които е било установено нарушението, но те не
представлява част от задължителното им съдържание съобразно чл. 42 и
съответно чл. 57, ал. 1 ЗАНН и непосочването им не води до ограничаване
правата на нарушителя.
На пето място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
9
са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
относно мястото и датата на нарушението.
Същите са изрично посочени от актосъставителя и наказващия орган.
Според тях нарушението е извършено в гр. Стара Загора на 01.12.2020г. –
датата на постъпване на работа.
Съдът намира, че в настоящото производство правилно е прието, че
нарушението е извършено на 01.12.2020г., но не защото Р.Й. тогава е
постъпил тогава на работа, тъй като за това липсват доказателства, а защото
тази дата е посочена в уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ и от този момент е
регистрирано в НАП трудовото правоотношение между него и „КУБИН БГ“
ООД, гр. Стара Загора.
Правилно е прието и че мястото на нарушението е гр. Стара Загора,
тъй като приемането на работа на дадено лице става по седалището на
работодателя. В случая е ирелевантно къде ще предоставя работната си сила
работника/служителя, тъй като това обстоятелство не представлява част от
състава на нарушението.
Освен това в приложения трудов договор е посочено като място на
работа гр. Стара Загора и това става причина за издаване впоследствие на
заповедта за комантироване.
На следващо място, съдът намира за неоснователни възраженията,
изложени в жалбата досежно възприетата от актосъставителя и наказващия
орган фактическа обстановка и изведената въз основа на нея правна
квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ на работодател -
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000
лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, когато е приел законно
пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Според настоящия съдебен състав в чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ
законодателят визира една от хипотезите на незаконно приемане на работа
на гражданин на трета държава, визирани в т. 13, § 1 от ДР към ЗТМТМ, а
10
именно, когато приема гражданин на трета държава без съответното
разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.
От една страна, това се извлича от разпоредбата на чл. 75а, ал. 6
ЗТМТМ, съгласно която наказанието по ал. 2 се налага на работодателя за
всеки незаконно нает законно пребиваващ чужденец. А от друга, поради
това, че в чл. 75, ал. 1 ЗТМТМ, когато законодателят визира случаите на
приемане като командировани или изпратени в Република България в
рамките на предоставяне на услуги, по смисъла на т. 12, § 1 от ДР към
ЗТМТМ, той изрично го посочва.
В конкретния случай и актосъставителят, и наказващият орган са
посочили, че „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК: *********, в качеството си на
работодател - юридическо лице, е приел чужденеца - гражданин на трета
държава /Република Турция/ Р.Й., да предоставя за него работна сила в гр.
Стара Загора на 01.12.2020г. /дата на постъпването на работа/ без съответното
разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.
Обстоятелството, че в АУАН и НП са посочени допълнителни факти,
които не са част от състава на нарушението, а именно: че Р.Й. е предоставял
работна сила в гр. Стара Загора на 01.12.2020г. не ги опорочава и не може да
се приеме като нарушение съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а
по-скоро като допълнение.
Отделен е въпросът, че в хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства за това лицето Р.Й. действително да е предоставило работната
си сила в полза на дружеството-жалбоподател. Установи се само, че то е било
прието от него на работа без съответното разрешение или регистрация в
Агенция по заетостта.
В тази връзка следва да бъде посочено, че законодателят прави
разграничение между предоставянето на работна сила и приемането на
работа.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, т.е. със сключването на
трудов договор. Следователно законодателят прави разлика между
фактическото предоставяне на работна сила и неговата правна форма -
11
сключването на трудов договор - приемането на работа.
Това е и причината, поради която в двете хипотези на чл. 75а, ал. 2
ЗТМТМ е предвидена отговорност при предоставянето на работна сила от
страна на чужденец и приемането на законно пребиваващ чужденец -
гражданин на трета държава, без съответното разрешение или регистрация.
След като актосъставителят и наказващият орган са включили в
административнонаказателното обвинение още един факт, той също следва да
бъде доказан. В случая това не е сторено.
От една страна, приложените трудов договор № 00000493/30.11.2020г.,
длъжностната характеристика, допълнително споразумение №
00000115/26.01.2021г. и служебна бележка № 493/03.12.2020г. за проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа не са подписани от
работника Р.Й., което поставя под съмнение обстоятелството дали същият е
запознат със съдържанието им. Още повече, че постъпването му на работа на
01.12.2020г. в трудовия договор е посочено алтернативно с едноседмичен
срок от получаване на екземпляра от този договор, подписан от двете страни
по договора. От приложените писмени доказателства не става ясно дали Р.Й.
е постъпил на работа и ако е постъпил - кога е станало това. Подаването на
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ доказва само, че „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара
Загора го е приело на работа, но не и че той предоставил фактически в негова
полза работната си сила.
В тази връзка актосъставителят и наказващият орган са могли в хода
на проверката да издирят допълнителни доказателства - пътни листи,
товарителници, отчети, свързани със заповед за командировка №
12/01.12.2020г. и др., както и да направят опит за издирване на лицето Р.Й..
Не става ясно защо проверяващите инспектори са приели, че Р.Й. не
може да бъде намерен на територията на страната, при условие че същият има
регистриран адрес, който е посочен в разрешението за пребиваване. Няма
данни по делото обаче да е бил направен опит за връзка с него и изясняване
на обстоятелствата, свързани с регистрираното в НАП трудово
правоотношение между него и „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора.
12
На последно място, неоснователни са и възраженията на
жалбоподателя, че е привлечен към административнонаказателна отговорност
за допустителство по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 75а,
ал. 2 ЗТМТМ представлява едно от изключенията, предвидени в чл. 83 ЗАНН,
тъй като предвижда отговорност за юридическо лице – работодател, каквото в
случая се явява „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора. Това е и причината,
поради която административното наказание е наложено на дружеството и то е
имуществена санкция, а не на неговия управител – глоба.
С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
посочи, че ако посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила
не бъде прието за съществено, то следва да се приеме, че повдигнатото
срещу „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора
административнонаказателно обвинение остана недоказано в хода на
настоящото производство.
По делото са събрани доказателства за това, че лицето Р.Й. е турски
гражданин, но не и дали същият има и друго гражданство, вкл. и на държава-
членка на ЕС. Установяването на такова обстоятелство може да доведе до
отпадане на изискването при приемането му на работа да има съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
В тази връзка актосъставителят и наказващият орган са могли в хода
на проверката да изискат справки от издателя на разрешението му за
пребиваване относно декларираните от Р.Й. обстоятелства във връзка с
гражданството му, а също и от Турция, чиито гражданин има данни, че е.
Отделно от всичко изложено по-горе, с извършването само на
документна проверка, която не е особено задълбочена, не става ясно как
наказващият орган се е убедил, че в случая става въпрос именно на
нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ и не е приложимо по-тежко наказание
или дори реализиране на наказателна отговорност.
Като взе предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че следва
да отмени обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и направеното от адв. П.Д. искане за
13
присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара Загора сумата от 360
лв., представляваща направените от дружеството в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено
следното:
Ако се приеме, че описаните по-горе процесуални нарушения не са
допуснати и извършването на нарушението е доказано от обективна и
субективна страна, то следва да се приеме, че размера на определеното от
наказващия орган административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3000 лева е правилно определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства - малко над минималния, предвиден от
законодателя размер.
Относно приложението на чл. 28 ЗАНН, съдът намира следното:
С оглед конкретиката на настоящия казус правилно наказващият орган
е приел, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН и е определил и наложил на „КУБИН БГ“ ООД, гр. Стара
Загора административно наказание – имуществена санкция малко над
минималния, предвиден от законодателя размер. В случая е важно да се
отбележи, че макар нарушението да е извършено за първи път, то не е
изолирано. В самата жалба е посочено, че са образувани 22
административнонаказателни производства за извършени от дружеството
нарушения на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
Относно приложението на принципа на пропорционалност, съдът
намира следното:
В конкретния случай размерът на наложеното наказание съответства
на тежестта на извършеното нарушение. На пръв поглед той изглежда висок,
още повече като се има предвид, че почти едновременно са наложени 22
имуществени санкции, но в случая е важно да се отбележи, че с извършването
на процесните нарушения на чл. 75а, ал. 2 НК се засягат обществените
отношения, които гарантират не само достъпа до пазара на труда в
14
Европейския съюз, но и предоставянето на допълнителни права на чужденци
– граждани на трети държави, въз основа на които впоследствие те биха
могли да придобият гражданство в държава – членка чрез заобикаляне на
закона. Освен това, следва да се подчертае, че в случая става въпрос за
чужденци – граждани на трети държави, които предоставят работната си сила
предимно в държави-членки на ЕС.
Водим от всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002915 от 22.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора, с което на
основание на основание чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ на „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Цар
Симеон Велики № 157 е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ,
извършено по отношение на лицето Р.Й..
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора да
заплати на „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 157, сумата от 360
(триста и шестдесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото АНД № 996/2021г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15