ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. Монтана, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско
дело № 20211600500417 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на К.
А. , подадена чрез пълномощник адвокат Й.Л. –П.К. срещу определение на РС Лом по гр.
дело № 7/2020г. постановено на 28.09.2021г. , с което по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК съдът
е изменил решението си по делото в частта за разноските, като е осъдил Т.Б. А.Б. ЕАД да
заплати на адвокат Й. Л.П.и адвокат Г.Х.сумата 120 лева разноски по делото.
В жалбата се поддържа, че постановеното определение е неправилно като
постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано . Изложени са
доводи, че с молба по реда на чл.248 от ГПК е поискано да бъде изменено решението в
частта за разноските относно присъденото юрисконсултско възнаграждение на ищеца и
сторените от последния разноски в заповедното и исково производство, като съответно
последните бъдат намалени съобразно отхвърлената част от иска, както и искане да бъдат
присъдени разноски съразмерно отхвърлената част на исковата претенция за процесуално
представителство и защита в заповедното и исковото производство.
С обжалваното определение съдът е присъдил единствено разноски за исковото
производство, като относно направените такива в заповедното не се е произнесъл и не са
редуцирани разноските на ищеца с оглед изхода на спора. С оглед изхода на спора на
ответника се следват разноски , както за заповедното, така и за исковото производство, като
съдът при определяне отговорността за разноски е нарушил разпоредбата на чл. 78,ал. 1 и
ал. 3 от ГПК, като не е присъдил такива за заповедното производство и не е намалил
дължимите такива на ищеца съобразно отхвърлената част на исковите претенции . Иска се
присъждане на жалбоподателката възнаграждение за един адвокат в заповедното
производство и коригиране размера на присъдените на ищцовата страна разноските в
заповедното и развилото се в последствие исково производството.
1
Ответникът по жалбата Т.Б. А. Б. ЕАД с писмено становище по делото оспорва
жалбата като неоснователна с твърдения , че правилно съдът е приел, че разноски за
заповедното производство не са дължими , като при условията на евентуалност поддържа ,
подаването на възражение по чл. 414 от ГПК не представлява фактическа и правна сложност
и възнаграждението следва да бъде присъдено в минималния съобразно чл. 6,т.3 и 5 от
Наредба № 1/2004г. размер .
Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на
страните и събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува
постановеното по отношение разноските определение на РС Лом , поради което е
допустима за разглеждане.
По същество на жалбата, съдът приема следното :
Производството по гр.дело № 7//2020г. на РС Лом е приключило с решение от
27.04. 2021г., с което предявените от Т.Б.А.Б. ЕАД срещу К.А. по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с предмет вземания , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК с обща цена 2191.34 лева са уважени до размер 1561.75 лева и отхвърлени
като неоснователни над уважения до предявения размер . С решението К.И.е осъдена да
заплати на ищеца разноски в размер на 193.83 лева по заповедното производство и в размер
на 429.75 лева за исковото , без такива да са присъдени на ответника .
В срока за обжалване на решението ответницата с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК
е поискала от съда да измени решението си в частта за разноските като редуцира
присъдените такива на ищеца съобразно размера на уважените искови претенции , както и
да й присъди такива за заповедното и исковото производство съобразно размера на
отхвърлените искови претенции .
След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното
определение от 28.09.2021г. е приел , че на ответницата се дължат разноски съобразно
изхода на спора , като й е присъдил такива на процесуалните й представители , осъществили
защитата й при условията на чл. 38 от ЗА , в размер на 120 лева . Приел е, че разноските на
ищеца , установени в размер на 579.75 лева за исковото производство и в размер на 193 лева
за заповедното са редуцирани от съда съобразно изхода на спора, като са му присъдени
429.75 лева такива, поради което и не е изменил решението си в тази част без да
постановява изричен диспозитив .
Така поставеното определение е правилно като краен резултат, но по
съображения различни от изложените в него .
Отговорността за разноските е предопределена от изхода на спора , като по
правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за
неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая с решението
по съществото на спора исковете са частично уважени , поради което и на основание чл.
78,ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноските , направени в хода на делото, съобразно
2
уважената част на исковите претенции -71% , съответно на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част -29%, като следа да се
съобразят и направените от страните разноски в заповедното производство, в каквато насока
е тълкуването , дадено от ОСГТК на ВКС в т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. .
Установените на страните разноски са както следва;
На ищеца – 43.83 лева платена д.т. за заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, дължимо при условията на чл. 78,ал.
8 от ГПК или 193.83 лева за заповедното производство. В исковото производство ищецът е
внесъл по указания на съда д.т. в размер на 129.75 лева, направил е разноски в размер на
150 лева за вещо лице, като е защитаван от юрисконсулт и е претендирал на основание чл.
78,ал. 8 от ГПК плащане на 300 лева юрисконсултско възнаграждение или общо разноски в
размер на 579.75 лева.
Ответницата в исковото производство е защитавана от двама адвокати, като
видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020г. процесуалното
представителство е било безплатно – при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. От
приложеното заповедно производство се установява, че възражението по чл. 414 от ГПК е
подадено от К.И. чрез пълномощник адв. Й.Л.-П.и адв. Г.Х.с приложени пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 18.10.2019г. , според който договор е договорено
адв. възнаграждение в размер на 360 лева с начин на плащане – по банков път с посочена
банкова сметка . Доказателства за плащане на така договореното възнаграждение не са
представени . В исковото производство е представен договора за правна защита и
съдействие от 18.10.2019г., но в него като начин на плащане е посочено в брой. При наличие
на два договора между едни и същи страни, с един и същ предмет и дата на сключване , но с
различен договорен начин на плащане остава открит въпроса какъв действително начин на
плащане на адв. възнаграждение е договорен. Независимо от това, то и в договора от
18.10.2019г., приложен в исковото производство липсва отбелязване за плащане в брой на
договореното адв. възнаграждение, доколкото след клаузата „начин на плащане „ , липсва
такава за платена в брой сума . Трайна и непротиворечива е съдебната практика , че на
заплащане подлежат само реално сторените от страната разноски , като в тази насока е и
задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 6/2012г. . При недоказано по делото плащане на
договореното за заповедното производство адв.възнаграждение по договора от 18.10.2019г.,
то същото не представлява платено такова в хода на заповедното производство и е
недължимо от насрещната страна .
При така установените разноски, то на ищеца с оглед изхода на спора се следва
разноски в размер на 137.62 лева за заповедното производство и в размер на 411.62 лева за
исковото. Жалбата се явява основателна в частта , с която съдът е оставил без уважение
искането за редуциране разноските на ищеца , като решението следва да се измени в тази
част с отмяната му в частите, с които ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски
3
над посочените по-горе размери.
В частта, с която се иска допълване на решението с присъждане съразмерно с
отхвърлените искови претенции разноски за заповедното производство жалбата е
неоснователна, поради липса на доказателства разноски за адв. възнагарждение да са
направени от ответницата като длъжник в заповедното производство.
Съгласно чл. 280,ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274,ал.4 и 248,ал. 3 от ГПК
настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решението на РС Лом от 27.04.2021г., постановено по гр.д. № 7/2020г. в
частта за разноските , като ОТМЕНЯ същото в частта, с която К.А. е осъдена да заплати на
Т.Б. А.Б. АД разноски за заповедното производство над сумата 137.62 лева до присъдената
такава от 193.83 лева и разноски за исковото производство над сумата 411.62 лева до
присъдената такава от 429.75 лева .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.А. за присъждане разноски за заповедното
производство, като НЕОСНОВАТЕЛНО .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4