Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 165
15.03.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 957 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „Дар Транс“ ООД, ***, подадена чрез пълномощник - адв. Д.А., срещу Решение № РД-11-1136 от 07.09.2021г. на Заместник-министъра на икономиката, действащ в качеството на Ръководител на УО на Оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.089-0268 и с наименование „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089„Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19“ .
Жалбоподателят твърди, че решението е нищожно,
неправилно поради постановяването му в нарушение на съществените
процесуалноправни правила и материалния закон и
в несъответствие с целта на закона.
Сочи, че при
издаване на решението не са спазени законовите правила , по които се приемат
индивидуалните административни актове. Излага доводи, че решението е
немотивирано, тъй като в същото липсват
съображения въз основа на кои фактически и правни основания е постановено, и същевременно е налице
противоречие на мотивите изложени в него. Актът бил издаден при неизяснена
фактическа обстановка, като изводите противоречали на доказателствата по
преписката и на действителното правно положение. Излагат се доводи, че при
издаване на обжалваният акт е нарушен материалния закон. Неправилно и
необосновано се приемало, че по отношение на оспорващия следва да се постанови
отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съгласно разпоредбата на
чл. 38, т.3 от ЗУСЕСИФ, поради това че дружеството не отговаряло на
изискванията за бенефициент. Кандидатът бил изпълнил задължението да докаже
по същество, че изпълнява изискванията
за декларираната от него категория и бил
представил необходимите доказателства за това. Неправилни и необосновани били
изводите в оспореният акт, че описаните отношения между дружествата”Дар
Транс”ООД и „Тинотра” ЕООД и представеното разяснение не могат да бъдат
определени като отношения на свързаност, тъй като не изпълнявали законовата хипотеза по чл. 4, ал.8 от ЗМСП и
респективно при изчисляване параметрите за определяне категорията на
предприятието кандидат, тези на „Тинотра”ЕООД не могат да бъдат взети предвид,
тъй като липсва законово основание за това. Неправилни и необосновани били и
изводите, че за две последователни предходни финансови години 2020г. и 2019г., кандидатът отговарял на
изискванията за категория”Микро” предприятие,
но не и на критериите за „Малко” предприятие. Тези изводи на органа
противоречали на доказателствата и ЗМСП. От доказателствата по преписката се
установявало, че кандидатът отговаря на всички изисквания за бенефициент.
Решението не съответствало и на целта на закона, която била да се
подпомогнат засегнатите от пандемията
предприятия.
В писмени бележки по
делото, процесуалният представител на жалбоподателя ангажира допълнителни
доводи обосноваващи основания за прогласяване на обжалваният акт за нищожен -
поради липса на компетентност и надлежно
упълномощаване, предвид постановеното Решение № 16 от 27.10.2021г. на КС за обявяване на противоконституционен Указ
№ 129 от 10.05.2021г. на Президента на Република България, в частта с която за
служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков. Това решение правело
нищожно и всички постановени от същия служебен министър актове, като издадени
от некомпетентно лице. Решението на КС означавало, че това лице никога не е
било министър и актовете по процесната преписка и представени по делото, били
издадени от некомпетентен орган, поради
което не били породили своето действие.
Ответникът - Ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) – И. М., чрез
упълномощен процесуален представител, ангажира възражения за родова
неподсъдност на жалбата на АдмС-Хасково и за недопустимост на жалбата поради
липса на правен интерес. Не ангажира становище по основателността и доказаността
на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед
№РД-16-270/19.02.2021 г. на Главния директор на Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на ОПИК 2014-2020(л.78), на основание
чл.9, ал.5, изр.2; чл.26, ал.1 и 6; чл.27, ал.1 и 2, изр.2 от ЗУСЕСИФ, чл.21,
ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, Решенията на НС за обявяване на извънредно положение и за
удължаване срока му, и други подробно изброени ПМС и решения на МС, е утвърден
пакет документи за провеждане на процедура за подбор на проекти
BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева
за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, по
Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен
приоритет 2.2. „Капацитет за растеж на МСП“ на ОПИК. Със същата заповед са одобрени Условия за
кандидатстване и изпълнение по процедурата за подбор на проекти и Обява за
откриване на процедурата. Разпоредено е документите да се публикуват на
интернет страницата на ОПИК, както и в Информационната система за управление и
наблюдение „ИСУН 2020“. В заповедта е вписано, че същата влиза в сила от датата
на издаването й.
По делото са
представени утвърдените с тази заповед Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма”Иновации и конкурентоспособност”2014-2020, съдържащи включително
раздели за Допустими кандидати; Дейности, допустими за финансиране; Категории
разходи, допустими за финансиране; Начин на подаване на проектните предложения,
Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване, Критерии и
методи на оценяване на проектните
предложения(л.79).
От Условията за
кандидатстване е видно, че размера на заявената безвъзмездна финансова
помощ за индивидуален проект е 50 000лева, а максималният интензитет на
помощта е 100%. В раздел 11.1 е отбелязано, че допустими по процедурата са само
кандидати, които отговарят на изискванията за малко предприятие съгласно Закона
за малките и средни предприятия и Препоръка на комисията от 06.05.2003г.,
относно определението за микро, малки и средни предприятия.
Със Заповед № РД-16-672 от 11.05.2021г. на Главния директор
на Главна дирекция” „Европейски фондове за конкурентоспособност” и Ръководител
на УО на ОПИК(л.165)е утвърден Наръчник по ОПИК 2014-2020 и приложенията
към него(л.166 – л. 189).
Със Заповед №
РД-16-1091 от 16.07.2021г. на Заместник-министъра на Икономиката и Ръководител на УО на ОП”Иновации и
конкурентоспособност” 2014-2020г.(л.190) са допуснати изменения на част от одобрените със
Заповед № РД-16- 270/19.02.2021 г. пакет документи и условия за кандидатстване и приложения към тях.
Между страните по
делото не е спорно, че от страна на „ДАР
ТРАНС”ООД , *** е подадено проектно предложение с референтен № BG16RFOP002-2.089-0269, за участие в
процедурата на подбор на проекти с реф. № BG16RFOP002-2.089 с
наименование “Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева, за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid – 19“.
На 05.07.2021г. бил одобрен оценителния доклад
от работата на оценителната комисия, назначена със Заповед №
РД-16-417/16.03.2021г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020.
С писмо на Ръководителя на екипа по договаряне по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки и средни предприятия с оборот над 500 000 лева, за преодоляване на икономическите последици от COVID 19”(л.29), дружеството било уведомено, че след проведена оценка и одобрение на оценителния доклад от Ръководителя на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020, проектното предложение е получило общо 21 точки и е включено в списъка на проектните предложения, одобрени за финансиране по процедурата, с максимален размер на безвъзмездната финансова помощ 50 000 лева, както и че корекции в проектобюджета не са извършвани от оценителната комисия по процедурата. Предвид това и било изискано от дружеството в 30-дневен срок от получаване писмото да представи набор от документи подробно посочени в писмото, като му било указано, че след извършване документална проверка на същите, удостоверяваща документалната допустимост на кандидата, ще му бъде изпратен за подписване административен договор за безвъзмездна финансова помощ.
Писмото било изпратено
чрез ИСУН и получено на 29.07.2021г. Отговорът е постъпил отново чрез ИСУН 2020
на 12.08.2021г.(л.29)
С Решение № РД-11-1136/07.09.2021г. подписано от И. М. – Заместник - Министър на икономиката, действаща в качеството на ръководител на УО на ОП“Иновации и конкурентоспособност(ОПИК), на дружеството жалбоподател било отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.089-0268 и с наименование „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089„Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19“ (л.25).
Решението било връчено на адресата си на 10.09.2021г чрез ИСУН 2020(л.23).
Жалбата срещу същото е била депозирана на 23.09.2021г. в Административен съд, гр. Хасково и заведена с вх. № 5942 от същата дата. Към жалбата е депозирано уточнение на 01.10.2021г.(л.10).
Горната непротиворечива между страните по делото фактическа обстановка се установява от представените по делото от ответника документи, съставляващи административната преписка.
Жалбата е насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, с който се отказва да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата „ДАР ТРАНС” ООД, ***. С този акт законните интереси на оспорващия се засягат негативно, поради което за оспорващия съществува правен интерес от обжалването му пред съда. Жалбата срещу него се явява подадена при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ 14-дневен срок от съобщаването на акта. В проведеното по делото на 15.02.2022г. открито съдебно заседание АдмС-Хасково е оставил без уважение възраженията на ответника за родова неподсъдност на делото на Административен съд, гр.Хасково поради наличието на основанията на чл.132, ал.2, т.2 от АПК и за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от оспорване, като неоснователни. Предвид това оспорването се явява процесуално допустимо.
Съдът, като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Решението
на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 е обжалвано, както с доводи за
унищожаемост, така и с доводи за нищожност.
Преценката си за валидността и законосъобразността на обжалван
административен акт съдът гради върху основанията посочени в чл. 146 от АПК, а
именно: актът да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материално -
правните разпоредби и да съответства
на целта на закона. Съгласно
чл.168, ал.2 от АПК може да обяви нищожност на акта дори при липса на искане за
това. В закона няма легална дефиниция на понятията
„унищожаемост“ и „нищожност“. Трайно съдебната практика и теория приемат, че акт издаден от некомпетентен
орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и
съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до
нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Нищожен поради
противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание.
Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може
да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от
акта са нетърпими от правовия ред.
Учредяването и обемът на компетентност на всеки административен орган е посочен в конкретният материален закон. В някой случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други подчинени нему органи да упражняват предоставените му правомощия. Нормите уреждащи компетентността не могат да бъдат тълкувани разширително и единствено стриктното им тълкуване отговаря на чл. 4, ал.1 от Конституцията на Република България.
С Решение № 574 от
13.07.2016г. на Министерски съвет на Република България Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” на
Министерство на икономиката е определена за управляващ орган по Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и няма спор, че същият е подписан от И. М. - Заместник – министър на икономиката, действаща като Ръководител на УО на ОПИК съобразно Заповед № РД-16-1182 от 05.08.2021г. на Министъра на Икономиката. Съгласно относимата към датата на издаване на оспореното решение редакция на чл.30, ал.1, т.2, предл.второ от Устройствения правилник на Министерство на икономиката(отм.), Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. По смисъла на цитираната норма следователно Ръководител на УО на ОПИК 2014-2020, към датата на издаване на процесното решение би бил Министъра на икономиката, доколкото ГД“Европейски фондове за конкурентоспособност“ е част от специализираната администрация на Министерство на икономиката – чл.25, т.5 от Устройствения правилник на МИ(отм.). За Ръководителя на УО е налице законово предвидена възможност да делегира тези си функции на друго определено от него лице – чл.9, ал.5, изр.2-ро от ЗУСЕСИФ.
Доколкото компетентността на издателя на обжалваното решение в случая, не произтича пряко от закона, а почива на обстоятелството на делегиране на правомощия, то правото на делегация следва да бъде надлежно доказано.
В Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС по ТР-4/2002г., което е задължително за прилагане, както от съдилищата, така и от административните органи, е възприето че делегирането представлява възможност, предвидена в закона временно, за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. В случая със Заповед № РД-16-1182/05.08.2021г. назначения на длъжността служебен министър на икономиката с Указ № 129 от 10.05.2021г. (обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021г.) на президента на Република България, е определил И. М. – заместник-министър на икономиката за лице, което да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган по приоритетни оси 1, 2, 3, 4, и 6 на Оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“2014-2020г. Следователно, по силата на тази заповед назначения с указ на президента от 10.05.2021г. служебен министър на икономиката е делегирал функциите на Ръководител на УО на ОПИК 2014-2020 на поименно посоченото в тази заповед длъжностно лице. Процесната заповед по естеството си е вътрешнослужебен акт, с който се създават права и задължения само за орган подчинен на издателя на акта. Тази заповед пряко и непосредствено не засяга права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица, тъй като други адресати извън органа, цитиран в същата, който се оправомощава не са налице. С нея не се тълкува норма от по-висш ранг и не съдържа указания до подчинените органи, по начин, че заповедта да губи своя чисто тълкувателен или вътрешен характер, и да проявява действие "навън" - спрямо трети лица (граждани и юридически лица). Съответно, тази заповед не подлежи на пряк и самостоятелен съдебен контрол пред съд, тъй като не е налице хипотезата на чл.2, ал.2, т.3 от АПК. В този смисъл са и мотивите към Решение № 8 от 23.04.2018г. постановено по к.д. № 13/2017г., Решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г. и Решение № 14 от 04.11.2014г. постановено по к.д. № 12/2014г. на Конституционният съд на Република България. Наличието на законово предвидена възможност за делегиране и издаден съответен писмен акт, не е достатъчно за да се приеме, че делегирането е законосъобразно. Необходимо е то да бъде осъществено от компетентен орган. Т.е. от длъжностно лице, което валидно е назначено на съответната длъжност, тъй като основен принцип е, че никой не може да делегира правомощия каквито няма. Не е спорно по делото, а и общоизвестно е обстоятелството, че Указ № 129 от 10.05.2021г., обн. в ДБ бр. 39 от 12.05.2021г. на Президента на Република България, в частта му, с която за служебен министър на икономиката е бил назначен К. П. П., който е и издателят на Заповед № РД-16-1182/05.08.2021г. е обявен за противоконституционен с Решение № 16 от 27 октомври 2021г. (обн., ДВ, бр.93 от 9.11.2021г.) на Конституционния съд на Република България. В Решение № 3 от 28.05.2020г. постановено по к.д. № 5 от 2019г. на Конституционният съд на Република България, с което е тълкувана разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.3-то от Конституцията на Република България, е възприето, че обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им. В мотивите на същото решение възприето, че в този случай решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последиците на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Последните не са правни последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и поради това не се обхващат от действието назад във времето на решението за противоконституционност. В решението същевременно е прието, че обявената „ex tunc“ противоконституционност на ненормативен акт би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта. Поради което и до уреждането им, при наличие на правен спор, според Конституционният съд тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право.
В случая, след като Указ № 129 от 10.05.2021г., в частта на назначаването на служебен министър на икономиката, който представлява ненормативен акт, е обявен за противоконституционен и същият, предвид обявяването му за такъв, следва да се счита невалиден още към датата на издаването му, то пряката последица на този указ, в обявената му за противоконституционна част, не е породила своите последици. Казано по друг начин, това означава, че указът не е породил валидно назначаване на служебен министър на икономиката, ако и последния фактически да е осъществявал тази длъжност към датата на издаване на оправомощителна Заповед № РД-16-1182/05.08.2021г. Както се посочи по-горе в мотивите на решението, заповедта за делегиране на правомощия е вътрешнослужебен акт и не подлежи на пряко оспорване пред съда, но правното й значение следва да бъде преценявано в настоящото производство от гледна точка на това надлежно ли е овластен издателят на Решение № РД-11-1136/07.09.2021г. да постановява актове от оспорения вид. В контекста на гореизложеното, съобразявайки цитираното Решение № 3 от 28.05.2020г. постановено по к.д. № 5 от 2019г. на Конституционният съд на Република България и даващо задължително тълкувание на норма от основния закон, ТР № №4/22.04.2004г. на ВАС по ТР-4/2002г. и принципа на законност установен в чл. 4, ал.1 от АПК, според който административните органи действат в рамките на правомощията си предвидени в закон, съда намира, че след като в случая лицето делегирало правомощия не е било валидно назначено за министър на икономиката, то същото не е разполагало и с валидно предоставена от закона компетентност по чл. 9, ал.5, от ЗУСЕСИФ да делегира правомощия на трето лице. Действително законът, с цитираната норма е предоставил компетентност на ръководителя на организацията или администрацията в чиято структура се намира управляващия орган да овластява други лица с това си правомощие, но с тази законова възможност разполагат само валидно назначените на съответната ръководна длъжност административни органи. С такава, предвид Решение № 16 от 27 октомври 2021г. на Конституционния съд на Република България следва да се приеме, че издателят на оправомощителната заповед не е разполагал, съответно и не е можел да я делегира. Оттук - след като издателят на обжалваното в настоящото производство решение не е разполагал с пряко предоставено му от закона правомощие да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и респ. да издава актове от вида на обжалвания в настоящото съдебно производство, с които отказва или отпуска безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, а делегирането на функции, произхожда от лице неразполагащо с компетентност да стори това, то обжалваният административен акт се явява издаден при липса на материална компетентност.
Издаденият от некомпетентен орган административен акт винаги е
нищожен, тъй като на същият не е предоставена власт по силата на която да
създава валидни права и задължения за
частноправните субекти предмет на издаденият акт.
Ето защо съдът намира, че оспореното
решение е нищожно. Нищожният административен акт не поражда права и задължения
и поради това съдът следва да прогласи нищожността му и на основание чл. 173, ал.2
от АПК да изпрати преписката на компетентният
орган за произнасяне по подаденото от „Дар Транс“ООД, *** заявление.
С оглед
наличието на основания за прогласяване нищожността на обжалваният акт, съдът
намира, че не е необходимо да излага съображения по отношение наличието или
липсата на останалите предвидени в чл. 146, т.2-6 от АПК основания за оспорване
на административни актове пред съда.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на оспорващия
за присъждане на сторените по делото разноски. По делото е доказано
осъществяване на такива в общ размер от 2450 лева, от които 400 лева
внесена държавна такса (л.11 и л.108) и 2050 лева
действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 20.09.2021г. (л.14), поради което искането за
присъждане на разноски следва да бъде уважено в посочения размер. С оглед
факта, че след приключване на последното
по делото открито съдебно заседание, с ПМС
№ 320 от 25.02.2022г., в сила от 01.03.2022г. Главна дирекция
“Европейски фондове за конкурентоспособност“, която е управляващ орган
оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“ е преминала към Министерство на Иновациите и Растежа, то
макар това обстоятелство да не се отразява на конституираните по делото страни,
и конкретно на ответника, тъй като и преди и след законодателната промяна
същият е Ръководител на Управляващ орган на ОПИК 2014-2020, то този факт следва
да бъде отчетен единствено при преценка обстоятелството бюджета на кой орган
следва да бъде натоварен да заплати сторените от жалбоподателя по делото разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № РД-11-1136 от 07.09.2021г. на Заместник-министъра на икономиката, действащ в качеството на Ръководител на УО на Оперативна програма“Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.
ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, за ново произнасяне по подаденото от „Дар Транс“ООД, *** проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2-089-0268 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.
ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа да заплати на „Дар Транс“ООД, ***, с ЕИК *********, разноски по адм.дело № 957 по описа на Административен съд, гр.Хасково за 2021г., в размер на 2450(две хиляди четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: