Р Е Ш Е Н И Е №
260034
гр. Хасково, 04.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Павлина Николова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 272 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са съединени субективно и обективно искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от С.Г.Я. с ЕГН:********** ***, Й.Г.Я.-Б. с ЕГН:********** *** и П.Ц.К. с ЕГН:********** ***, всички със съдебен адрес ***, офис 9, адв.С.П. против В.К.Б. с ЕГН:********** ***, Т.Х.Л. с ЕГН:********** и Н.С.Л. с ЕГН:**********,***, и с правно основание чл. 108 ЗС от същите ищци против А.А.Х. с ЕГН:********** и А.Е.Х. с ЕГН:**********,***-А. Направено е и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност.
Първоначално по депозираната искова молба е било образувано гр.д. № 962 по описа за 2019г. на РС-Хасково. Производството по делото е приключило с решение № 170 от 25.02.2020г., постановено по гр.д. № 962 по описа за 2019г. на РС-Хасково, с което са били уважени исковите претенции. Решението е било предмет на въззивно обжалване от всички ответници, поради което е образувано в.гр.д. № 833 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Хасково. С решение № 260098 от 04.12.2020г., постановено по в.гр.д. № 833 по описа за 2020г. на ОС-Хасково е обезсилено решение № 170 от 25.02.2020г., постановено по гр.д. № 962 по описа за 2019г. на РС-Хасково, а производството е върнато за ново разглеждане.
Ищците твърдят, че наследодателите им, а именно братята Г.Т.Я., б.ж. на гр.София, починал на ******** и Р.Т.Я., б.ж. на гр.София, починал на ******* са били собственици на земеделски имот извън строителните граници на града, който впоследствие бил заснет с пл. № 2211 по КК на гр.Хасково, м.“Каменец“. През 2004г. наследодателите на ищците водили дело за делба на имота, в резултат на което бил разделен по хоризонтала, като северната част била възложена на Г.Я., а южната на брат му Р.Я.. На место обаче не била прокарвана имотната граница. След влизане в сила на КК на гр.Хасково двата имота били заснети с идентификатори ***********– на Г.Я. и *********** – на Р.Я.. Малко преди смъртта си около 2005-2006г. Р.Я. предоставил ползването на двата имота на първия ответник В.Б., който следвало да му предава някакво количество картофи, които щял да отглежда там, т.е. договорено било натурално заплащане. Около 2-3 години след смъртта на Р.Я. и до момента местото било пустеещо, не се обработвало от никого, имало много саморасляци и други самозасадили се растения.
Твърдят, че за посочените
недвижими имоти първият ответник В.К.Б. се е снабдил с нотариален акт за собственост на посочените недвижими имоти
по давност № ** от 08.02.2018г., като на същата дата с нотариален акт № ** за покупко - продажба имотите са били продадени на ответника Т.Х.Л.
в режим на СИО с ответницата Н.С.Л.. В последствие процесните
недвижими имоти са били продадени на ответника А.А.Х. в режим на СИО с ответницата А.Е.Х. с
нотариален акт №*** от 13.04.2018г.
Изложено е в исковата молба, че първият
нотариален акт е неистински, защото отв.В.Б. не бил
упражнявал фактическа власт над двата имота, а бил техен държател. Вторият нотариален
акт за продажбата бил нищожен, поради нарушаване на императивни разпоредби на
ГПК досежно извършването на нотариални действия, а
именно извършено било нотариално действие без да е налице вписване на първия
нотариален акт /чл.586 ал.4 от ГПК/. Сделката била извършена на база данни от
скицата на имотите и данъчните им оценки на имената на наследодателите на
ищците, а не на тези на продавача. Скиците, послужили за онагледяване на двата
нотариални акта били едни и същи. Описаните и в двата нотариални акта
самостоятелни обекти – сгради липсвали на место, като там имало две дървени
бунгала на циментова основа в окаяно състояние пред самосрутване,
с предназначение за съхраняване на инвентар, а не вилни сгради. Сделката била симулативна, не целяла придобиване на имотите, а само
прехвърлянето им чрез трето лице – сламен човек /посредник/, за да може
впоследствие да бъде прехвърлена вече валидно, на истински приобретател
– лице близко до първоначалния собственик, в съответствие с практиката на ВКС
за добросъвестното трето лице приобретател, който уж
не знае нищо за случилото се до момента. След два месеца приобретателите
по тази сделка Н. и Т. Л. прехвърлили и двата имота на четвъртия ответник А.А., което било индиция за симулативния характер на първата им сделка с В.Б.. По
силата на законовата норма на СК петият ответник
придобил имота заедно с четвъртия като негова съпруга. Тази сделка също била
безпарична – в нотариалния акт липсвало посочване на начина на плащане и
цитиране на платежния документ. И при двете прехвърлителни
сделки били нарушени императивни разпоредби на ЗМИП от 1998г. /отм./ и на ЗМИП
от 2018г., които били заобиколени с неприлагането на
банкови документи и непосочване способа на плащане на договорената цена. Подписани
били от страните по тях и декларации с невярно съдържание, съпътстващи
сделките. Ищците твърдят, че са единствените собственици гореописаните имоти,
тъй като наследодателите им не били губили собствеността си чрез сделки или
бездействие, а те я придобили по наследство. Първият ответник не можел да
придобие собствеността върху имотите, тъй като не бил налице нито един от двата
елемента на института на придобивната давност. Не ги
бил владял 10 и повече години, защото от 2009-2010г. бил държател на имотите –
владял ги от името и за сметка на общите наследодатели на ищците. Не бил
придобил владението върху тях на годно правно основание, за да им стане
собственик, а чрез противоправно действие – завладял
ги. Последвалите след снабдяването му с нотариален акт сделки с тези имоти били
нищожни, като симулативни и сключени при заобикаляне
на закона. Индиция в тази насока бил и факта, че
наследодателите на ищците били записани в скиците на имота като негови
собственици.
Ищците заявяват още, че не претендират ревандикация на построените в поземлените имоти вилни сгради с идентификатори съответно ***********3.1 и ***********4.1, така както същите били описани в нотариален акт № ** и №** от 08.02.2018г.
Ищците претендират от съда да постанови решение, с което „да признае за установено между нас и ответниците, че ние сме единствените собственици на двата горепосочени имоти, както и да осъдите А.А.Х. и А.Е.Х. да предадат собствеността и владението върху тях, да обезсилите НА № ** от 08.02.2018г., НА № ** от 08.02.2018г. и НА №*** от 13.04.2018г., както и да осъдите ответниците солидарно да ни заплатят направените от нас деловодни и съдебни разноски по делото“. Като правно основание на предявените искове са посочени чл.109 от ЗС вр. чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД.
Ищците са направили уточнение на исканията си за обезсилване на описаните в исковата молба нотариални актове № ** и № **, като уточняват претенциите за ревандикация на ищците по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти и съответните квоти. В тази връзка се конкретизира, че ищците С.Г.Я. и Й.Г.Я.-Б. претендират ревандикация на ПИ с идентификатор ***********по КК на гр.Хасково, при квоти ¾ ид. части за С.Я. и ¼ ид. част за Й.Я.. Уточнява се също, че тримата ищци претендират ревандикация на ПИ с идентификатор ***********4 по КК на гр.Хасково при квоти, съгласно чл.9 ал.2 от ЗН, а именно: ½ ид.част за П.Ц.К., ¼ ид.част за С.Г.Я. и ¼ ид. част за Й.Г.Я. –Б..
Ищците конкретизират още, че не са предявявани искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а съдът е сезиран само с искане по реда на косвения контрол да констатира тази нищожност, като правният интерес за това бил налице, тъй като се касаело за порок симулация.
Ответникът В.К.Б. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и счита, че следва да се отхвърлят. Твърди, че придобил собствеността върху процесните имоти по давностно владение повече от 10 години. Тези имоти му били предадени от двамата братя Г. и Р.Я.и около 2006-2007г. Братята му казали да се разполага с имотите, да строи в тях вила, да отглежда животни, плодове, зеленчуци, каквото реши, защото те нямало да дойдат от гр.София. Твърди, че нямали никакви уговорки да им дава наем или някаква продукция от местата. Владението упражнявал непрекъснато и несмущавано. Братята просто не намирали време да дойдат да му прехвърлят имотите, защото били ангажирани с някакви работи в София. Затова през 2018г. ответникът си изкарал нотариален акт по давностно владение и за двата имота. После ги продал на Т.Л., защото му трябвали пари. Всичко по документите по сделката било точно, в службата по вписвания се вписали и двата нотариални акта – констативния и този за покупко-продажба. С последващия купувач на имотите се запознал преди продажбата, защото още имал някакви неща в имотите и си ги взел.
Ответниците Т.Х.Л. и Н.С.Л. депозират отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват твърденията на ищците за нищожност на нотариалните актове за покупко-продажба и за симулативния характер на сделката, сключена между В.Б. и Т.Л., както и че същата е безпарична. Твърдят, че тази сделка обективира действителната воля на страните по нея и е породила вещно-транслативен ефект, като направила Т.Л. собственик на процесните имоти, придобити и от съпругата му в режим на СИО. По отношение твърденията на ищците относно използваните скици намират същите за необосновани и противоречащи на законодателството и на установените практики. Скицата била носител само на графична информация относно спецификата на имотите, но не била източник за установяване правото на собственост върху тях, не пораждала, не погасявала и не изменяла вещните права и не била доказателство за същите. Твърдят, че са придобили собствеността върху имотите и впоследствие валидно са я прехвърлили на следващия приобретател, на когото предали владението. Оспорват твърдението, че В.Б. е бил държател на имотите. Последният се легитимирал като собственик по силата на издадения му нотариален акт по обстоятелствена проверка. Последица от издаването на този нотариален акт било наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Доколкото В.Б. бил собственик на процесните имоти към 08.02.2018г., то и последващите разпоредителни сделки с имотите имали вещно-прехвърлително действие.
Ответниците А.А.Х. и А.Е.Х. депозират отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърдят, че В.Б. владял процесните имоти като свои несмущавано повече от 10 години до прехвърлянето им чрез покупко-продажба през 2018г. Те живеели в близост до имотите и виждали само и единствено В.Б. сам или в присъствието на майка си да идва до имотите и да демонстрира собственост. Собствения на Г.Я. имот с идентификатор ***********не бил ползван от него в последните 10 години. Той бил жив, когато В.Б. със законни действия вече бил установил собствеността върху имота. Ищците не били собственици и не са владели имота до трансформирането на собствеността му. Г.Я. приживе нямал уговорка и не получавал плодове от недвижимия имот. Владението на В.Б. върху имот с идентификатор ***********4 било предоставено приживе от Р.Я.. След смъртта на последния В.Б. продължил да владее имота като свой и това владение продължило повече от 10 години. След смъртта на Р.Я. наследниците му не били владели и ползвали имота и нямали уговорка с В.Б. да получават плодове от вещта. Не била нищожна сделката, сключена между В.Б. и Т.Л.. Вписана била след вписването на констативния нотариален акт за собственост, като били налице всички формални изисквания за нейната валидност и съответствието с тези изисквания било установено от нотариуса и съдията по вписвания. Сделката, сключена между Т. и Н. Л. и А.Х. не била симулативна, нито заобикаляща закона. Имотът бил публично обявен за продажба с табела, закачена на оградата. Страните сключили валидна сделка, като купувачът превел в деня на сделката продажната цена по банкова сметка ***. След сключване на сделката и получаване на достъп до имота А.Х. веднага демонстрирал владението над имота, като влизал, размествал и поставял вещи в имотите, които закупил. Предвид гореизложеното се оспорва правото на собственост на ищците върху процесните имоти и се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от представените удостоверения за наследници се установява, че Р.Т.Я. е починал на *******като е оставил като свои наследници брат си Г.Т.Я. и съпругата си М.П.К., починала на *********, от своя страна оставила като наследник сина си П.Ц.К.. Г.Т.Я., починал на ********, като оставил за свои наследници съпругата си С.Г.Я. и дъщеря си Й.Г.Я.-Б..
Не е спорно още
обстоятелството, че братята Г.Т.Я., б.ж. на гр.София, починал на ******** и Р.Т.Я.,
б.ж. на гр.София, починал на *******, са били собственици на земеделски имот
извън строителните граници на града, който впоследствие бил заснет с пл. № 2211
по КК на гр.Хасково, м.“Каменец“, както и че през 2004г. водили дело за делба
на имота, в резултат на което бил разделен по хоризонтала, като северната част
била възложена на Г.Я., а южната на брат му Р.Я., без да бъде прокарвана имотна
граница. След влизане в сила на КК на гр.Хасково двата имота били заснети с
идентификатори ***********– на Г.Я. и ***********4 – на Р.Я., видно и от
писмените доказателства по делото: проект
за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри на землище гр. Хасково
ЕКАТТЕ 77195 относно съдебна делба на имот с идентификатор *********от месец
март 2007г., съдържащ обяснителна записка, Скица за делба на имот *********,
Скица на имот № ***********3, Скица на имот № ***********4, Нотариален акт за
покупко-продажба № 37, Том 11, дело № 600/1951г. на Хасковски Околийски съдия,
Скица 3 2610/06.11.2000г. на имот с пл. № 20, Протокол от проведено съдебно
заседание на 18.03.2004г. по гр. д. № 571/2000г. по описа на РС – Хасково.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № *********от 08.02.2018г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. ***********, на нотариус В.С., нотариус с № *** по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие района на Хасковския районен съд, се установява, че В.К.Б. е признат за собственик по давностно владение на 1. поземлен имот с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ 706 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 20, ведно с построената в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор ***********3.1, застроена на 19 кв. м., брой етажи:1, предназначение „вилна сграда – еднофамилна“, при граници на имота: № ***********, № ***********и № ***********, както и на 2. поземлен имот с идентификатор ***********4, по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ 706 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 20, ведно с построената в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор ***********4.1, застроена на 11 кв. м., брой етажи:1, предназначение „вилна сграда – еднофамилна“, при граници на имота: № ***********, № ***********, № ***********, № ***********81, № ***********, № ***********, № ***********, № *********** и № ***********43.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***********от 08.02.2018г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № *** на 08.02.2018 г., акт № ***********, на нотариус В.С., нотариус с № *** по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие района на Хасковския районен съд, се установява, че В.К.Б. е продал описаните по-горе имоти на Т.Х.Л. за сумата от 20 100лв., а от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *********** от 13.04.2018г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № **** на 13.04.2018 г., акт № ***********., на нотариус В.С., нотариус с № *** по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие района на Хасковския районен съд, е видно, че на 13.04.2018г. Т.Х.Л. и съпругата му Н.С.Л. продават двата поземлени имота с построените в тях вилни сгради на А.А.Х. за сумата от 21 000лв.
По искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите В. Р.М., С.С.Б./чичо на отв.В.Б./, Е.З.У./баща на отв. А.Х./, И.З.Ш., В.Г.И., Г.С.Г.и С. Б. Т..
Свид. В. Р.М. посочва, че от 30 години се познава с отв. В.Б., тъй като са съседи. Знае за процесния имот и че същият е на семейството на отв. В.Б.. През всичките тези години е виждала в имота майка му и баща му да го обработват. В мястото имало овошки - дюля, круша, ябълка, прасковата. Отглеждали още картофи лук, въобще зеленчуци. Не била виждала хора различни от семейството на В., които да обработват нещо в този имот. Не била чувала някой да е предявявал претенции към този имот. Твърди, че в периода от 20 години назад те не са изоставяли имота. Постоянно го работели майката и бащата на В..
Свид. С.С.Б. твърди, че също познава имота, тъй като и той имал имот наблизо. Имотът бил ограден от двете страни, имало ограда и граничел с път. В него имало две бараки. Имотът бил на В. от повече от 20 години като отглеждали плодни дръвчета и редовно сеели зеленчуци. Не знае за този имот да е имало спорове са собственост. Имотът през тези 20 години не бил изоставян, като отглеждали на него и животни - овце и свине. В последствие знае, че В. продал това место. В. казвал, че имотът е негов, че го е платил. Имотът бил един и ограден. Нямало междинна ограда.
Свид. Е.З.У.- баща на ответницата А.Х., заявява, че познава добре имота, тъй като през едно место
се намирала къщата на дъщеря му, в която живеели. Самият той също живеел
наблизо, на около 300 метра. Имотът бил един, с врата и ограден. Знае, че
имотът е бил на В., преди да го купят А. и А.. Познавал отв.
В.Б. от 1980 година. Виждал често В. в този имот, както и майка му и баща му да
работят. Виждал и баща му с овце там, самият В. също работел в имота – сеели, обработвали
местото, в периода от 1997 година до преди 7-8 години постоянно виждал там В.. Друг
освен В. или родителите му не е виждал в имота. Разбрал за покупката след като ответниците А. и А. Х. закупили този имот, но твърди, че е
виждал на вратата табела, на която пишело ,,продава се“. Преди сделката нямал
информация, че дъщеря му и зет му са закупили имота.
Св. И.З.Ш. знаел, че преди А.Х. да купи имота, той бил собственост на В.Б.. Познавал В. от квартала, в който живеел. Сочи, че го е виждал в местото от десет години назад, като освен него там бил виждал майка му и баща му. Други хора извън членовете на семейството му не бил виждал в имота. Разбрал за покупката от А.. На самата врата имало телефонен номер, че се продава имота, дори и към момента стоял този надпис. Знае, че през 2019 година А. е закупил имота, но не е влизал в него. Виждал е В.Б. отпред да разтоварва от колата различни неща. Посочва, че от дете познава имота като същият е нямал друг вид.
Св. С. Б. Т. също посочва, че имотът бил на В., той го обработвал като е посещавал имота, тъй като били съседи. Знаел, че ще продава имота. В мястото бил виждал само В. и майка му, които работели нивата. Това било преди много години – повече от 20. Отглеждали домати, краставици, картофи, имало и дръвчета, като бил свидетел на изораване с тракторче около овошките. До преди 4 години В. се грижел за мястото. Освен В. и майка му не бил виждала други хора в имота и не бил чувал за този имот да има спорове.
Свид. В.Г.И. твърди, че познава Г. и С.. Знаела, че същият има нива в близост до старото стрелбище. Питала дали имат намерение да го продават това място. Г. и С. казали, че имат място там, но нямат намерение за момента да го продават, а са го оставили на някакъв човек да го стопанисва. Този разговор се провел преди 3-4 години в гр. София.
Свид. Г.С.Г.сочи, че познава бай Г. и през 2010г.- 2011г. се срещнал с него, като го попитал дали това място се продава, на което Г. му отговорил отрицателно и отказал да му го продаде. Когато той видял имота, той не бил поддържан, бил обрасъл в буренаци.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на субективно и обективно съединение, положителни установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, както и с ревандикационни искове с правна квалификация чл.108 ЗС и искане за отмяна на нотариален акт с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, доколкото производството е било частично прекратено поради недопустимост на исканията по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна /обезсилване/ на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***********от 08.02.2018г. на нотариус В.С. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *********** от 13.04.2018г. на нотариус В.С..
От фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, респ. уточнителните молби, следва че положителните установителни искове за собственост са предявени спрямо ответниците В.К.Б., Т.Х.Л. и Н.С.Л., доколкото същите не владеят процесните недвижими имоти, както и установяване на собствеността и ревандикацията им по отношение на ответниците А.А.Х. и А.Е.Х., като ищците С.Г.Я. и Й.Г.Я. – Б., претендират установяване, съответно ревандикация на ПИ с идентификатор ***********по КК на гр.Хасково, при квоти ¾ ид. части за С.Я. и ¼ ид. част за Й.Я. и на ПИ с идентификатор ***********4 по КК на гр.Хасково при квоти ½ ид.част за П.Ц.К., ¼ ид.част за С.Г.Я. и ¼ ид. част за Й.Г.Я. – Б., тоест две от ищците претендират установяване на собственост и ревандикация и на двата описани в обстоятелствената част на исковата молба недвижими имота при посочени идеални части за всяка една от тях, а тримата ищци общо - на поземлен имот с идентификатор ***********4 по КК на гр.Хасково също с посочени идеални части за всеки един от тях.
С оглед изложеното предявените искове са допустими, доколкото ищците претендират установяване собствеността и предаване на владението от ответниците А.А.Х. и А.Е.Х. на процесните два недвижими имота, по отношение на които твърдения ответниците заявяват, че не са заети от ищците, а били във владение на ответниците А.А.Х. и А.Е.Х., че преди това ответника В.Б. е придобил собствеността върху процесните имоти по давностно владение повече от 10 години, респ. че след това ги е е продал на ответника Т.Х.Л., придобил ги в режим на СИО заедно със съпругата си отв. Н.Л., след което последните двама ответници са ги продали на отв. А.А.Х., придобил ги в режим на СИО заедно със съпругата си – ответника А.Х.. Тези твърдения предопределят както правния им интерес от водене на иск по чл.124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС, така и надлежните страни в процеса от процесуална гледна точка, тъй като твърденията в исковата молба сочат като страни по спорното материално правоотношение ищците и ответниците.
Предявените искове се явяват и основателни по следните съображения:
Основателността на предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК предполага установяване от ищците, че собственици на процесните имоти са техните наследодатели, а съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер.
Няма спор по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че братята Г.Т.Я., б.ж. на гр.София, починал на ******** и Р.Т.Я., б.ж. на гр.София, починал на *********г., са били собственици на земеделски имот извън строителните граници на града, който впоследствие бил заснет с пл. № 2211 по КК на гр.Хасково, м.“Каменец“, както и че през 2004г. е извършена съдебна делба на имота, в резултат на което същият бил разделен по хоризонтала, като северната част била възложена на Г.Я., а южната - на Р.Я., без да бъде прокарвана имотна граница. След влизане в сила на КК на гр.Хасково, двата имота били заснети с идентификатори ***********– на Г.Я. и ***********4 – на Р.Я..
Не е спорно още, а и от представените удостоверения за наследници, се установява, че Р.Т.Я. е починал на *******като е оставил като свои наследници брат си Г.Т.Я. и съпругата си М.П.К., починала на *********, от своя страна оставила като наследник сина си П.Ц.К., а Г.Т.Я., починал на ********, като оставил за свои наследници съпругата си С.Г.Я. и дъщеря си Й.Г.Я.-Б., тоест тримата ищци представляват пълния кръг от техните наследници.
От своя страна ответниците се легитимират също като собственици на двата поземлени имота. Ответникът В.Б. твърди, че е придобил собствеността върху имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност, като в тази връзка е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № *********от 08.02.2018г., на нотариус В.С.. Разпитаните в настоящото производство свидетели В. Р.М., С.С.Б., Е.З.У., И.З.Ш. и С. Б. Т. заявяват, че от дълги години повече от 20, В.Б. е бил в имота, ползвал го е и го е обработвал заедно с родителите си, знаят че имотът е негов, но са категорични, че не познават Г. и Р.. Според настоящият съдебен състав, твърденията на отв. В.Б., че първоначално Г.Я. му е предоставил своето место, а по-късно и Р.Я. също му оставил ключовете от своето место като и двамата братя му казали да прави каквото иска с местата, не сочи на дезинтересиране на собствениците на процесните поземлени имоти относно притежаваното от тях право на собственост. Доказателство за това е извършената през 2004г. съдебна делба на процесните имоти между братята Я.. Тази уговорка индицира евентуално за наличие на отстъпено право на ползване, а не за предаване на владението на последния. От събраните писмени доказателства по делото се установи по несъмнен начин, че Р.Я. е починал още през 2007г., но брат му Г.Я. е бил жив, вкл. и към момента, в който отв.В.Б. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. При тези данни по делото съдът счита, че при наличие на воля за прехвърляне на правото на собственост на ответника Г. и Р.Я.и са разполагали с достатъчно възможности да сторят това по съответния ред.
В разглеждания случай се установява несъществуването на удостовереното от нотариуса в полза на ответника Б. оригинерно придобивно основание на спорните имоти. Основното доказателство за установяване на придобивната давност са гласните доказателства, чиято преценка не дава основание да се приеме, че ответникът В.Б. е осъществявал явно, необезпокоявоано и непрекъснато фактическо господство върху имотите с намерение за своене. Дори и да се приеме, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху имота в определени периоди, предвид кредитиране на свидетелските показания на разпитаните по инициатива на ответниците свидетели, то извод че се касае за явно и необезпокоявано, непрекъснато владение, не може да бъде направен. Това е така, тъй като освен фактическото владение върху процесните имоти, ответникът е следвало да демонстрира намерението си за своене на същите по отношение на действителните им собственици, а това са били не само двамата братя, но и техните наследници след настъпилата смърт на Р.Я., респ. на Г.Я.. По делото липсват данни за демонстриране на това владение спрямо наследодателите, а след смъртта им спрямо техните наследници – ищци в настоящото производство. Заявеното от свидетелите, посочени по-горе, че не са чували някой да оспорва собствеността на В.Б. не е достатъчно, за да се приеме, че реалните собственици са били наясно с намерението на владелеца да свои имотите. Всички разпитани свидетели М., Б., У., Ш. и Т. заявяват, че не познават Г. и Р.Я.и. Това означава, че същите не са били наясно и не знаели кои са реалните собственици на поземлените имоти, чието оспорване е единствено меродавно относно наличието или липсата на субективния елемент на института на владението. Самото фактическо владение, респ.ползване на един недвижим имот без наличието на субективния елемент по никакъв начин не обосновава изтичане на придобивна давност по отношение на владелеца, респ. ползвателя.
По тези съображения, съдът намира, че отв.В.Б. не е придобил правото на собственост върху двата процесни поземлени имоти въз основа на давностно владение. След като не е бил титуляр на правото на собственост към 08.02.2018г. отв.Б. не е бил в състояние да прехвърли повече от притежаваните от него права на отв.Т.Л.. Ето защо, следва извода, че сключения между тях договор за покупко-продажба на процесните имоти не е произвел целения транслативен ефект и съответно отв.Л. също не е станал притежател на правото на собственост, за да го прехвърли от своя страна два месеца по-късно на отв.А.Х.. Следва да се има предвид в случая, че при сделката за продажба на имотите от отв.Б. на отв.Л., в действителност липсват доказателства и за реално извършено заплащане на продажната цена, което е още едно основание да се приеме, че тази сделка всъщност се явява недействителна. Неколкократното прехвърляне на недвижимите имоти в сравнително кратък период /в рамките на два месеца/ също сочи на извод за наличие на симулация, в каквато насока са и твърденията на ищците. Действително при втората сделка за покупко-продажба на имотите между отв.Л. и отв.Х. са налични категорични доказателства за заплащане на договорената цена, но този факт сам по себе си не санира пороците на този договор, тъй като никой не може да прехвърли на друго лице повече права от тези, които реално притежава.
Предвид гореизложените съображения съдът намира за безспорно установено наличието на собственически права, притежавани от ищците по отношение на процесните имоти. В същото време по категоричен начин се установи, че ответниците А. и А. Х. към настоящия момент осъществяват владение върху тях. Установи се също така и липсата на правно основание, въз основа на което да се приеме, че се осъществява това владение. Ето защо, съдът намира за основателни и доказани както предявените положителни установителни искове, така и предявените ревандикационни такива, като следва да се приеме за установено спрямо ответниците В.К.Б., Т.Х.Л. и Н.С.Л., че ищците С.Г.Я., Й.Г.Я. – Б., са собственици на ПИ с идентификатор ***********по КК на гр.Хасково, до размера на притежаваните от тях ¾ ид. части за С.Я. и ¼ ид. част за Й.Я., както и че ищците С.Г.Я., Й.Г.Я. – Б. и П.Ц.К. са собственици на ПИ с идентификатор ***********4 по КК на гр.Хасково, до размера на притежаваните от тях ½ ид.част за П.Ц.К., ¼ ид.част за С.Г.Я. и ¼ ид. част за Й.Г.Я. – Б..
Следва да се приеме още за установено спрямо ответниците А.А.Х. и А.Е.Х., че ищците С.Г.Я., Й.Г.Я. – Б., са собственици на ПИ с идентификатор ***********по КК на гр.Хасково, до размера на притежаваните от тях ¾ ид. части за С.Я. и ¼ ид. част за Й.Я., както и че ищците С.Г.Я., Й.Г.Я. – Б. и П.Ц.К. са собственици на ПИ с идентификатор ***********4 по КК на гр.Хасково до размера на притежаваните от тях ½ ид.част за П.Ц.К., ¼ ид.част за С.Г.Я. и ¼ ид. част за Й.Г.Я. – Б., като ответниците А.А.Х. и А.Е.Х. следва да бъдат осъдени да им предадат владението на съответно притежаваната от всеки ищец идеална част.
При това положение, съдът намира за основателен и иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № *********от 08.02.2018г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. ***********, на нотариус В.С., нотариус с № *** по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие района на Хасковския районен съд, поради което същият следва да се отмени. С оглед даденото разяснение в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 година на ВКС по тълкувателно дело № 3/2012 година на ОСГК, докладчик съдията В.П., на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1
вр. чл.81 от ГПК, в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените
до момента по делото разноски, възлизащи общо на 655,00 лева – за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***; Т.Х.Л. ЕГН ********** и Н.С.Л. ЕГН:**********, двамата с адрес: ***; А.А.Х. ЕГН ********** и А.Е.Х. ЕГН **********, двамата с адрес: ***-А, че С.Г.Я. ЕГН **********, с адрес: *** и Й.Г.Я.-Б. ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на поземлен имот с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ 706 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 20, при граници на имота: № ***********, № ***********и № ***********, до размера на притежаваните от всяка от тях ¾ идеални части за С.Г.Я. и ¼ идеални част за Й.Г.Я.-Б., както и че С.Г.Я. ЕГН **********, с адрес: ***, Й.Г.Я.-Б. ЕГН:**********, с адрес: *** и П.Ц.К. ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на поземлен имот с идентификатор ***********4, по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ 706 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 20, при граници на имота: № ***********, № ***********, № ***********, № ***********81, № ***********, № ***********, № ***********, № *********** и № ***********43, до размера на притежаваните от всеки от тях ½ идеална част за П.Ц.К., ¼ идеална част за С.Г.Я. и ¼ идеална част за Й.Г.Я. – Б..
ОСЪЖДА А.А.Х. ЕГН ********** и А.Е.Х. ЕГН **********, двамата с адрес: ***-А, да предадат владението на поземлен имот с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ 706 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 20, при граници на имота: № ***********, № ***********и № ***********, до размера на притежаваните от всяка от тях ¾ идеални части за С.Г.Я. и ¼ идеални част за Й.Г.Я.-Б., на С.Г.Я. ЕГН **********, с адрес: *** и Й.Г.Я.-Б. ЕГН:**********, с адрес: ***, както и да предадат владението на поземлен имот с идентификатор ***********4, по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ 706 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 20, при граници на имота: № ***********, № ***********, № ***********, № ***********81, № ***********, № ***********, № ***********, № *********** и № ***********43, до размера на притежаваните от всеки от тях ½ идеална част за П.Ц.К., ¼ идеална част за С.Г.Я. и ¼ идеална част за Й.Г.Я. – Б., на С.Г.Я. ЕГН **********, с адрес: ***, Й.Г.Я.-Б. ЕГН:**********, с адрес: *** и П.Ц.К. ЕГН **********, с адрес: ***.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № *********от 08.02.2018г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. ***********, на нотариус В.С., нотариус с № *** по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие района на Хасковския районен съд, по силата на който В.К.Б. е признат за собственик по давностно владение на 1. поземлен имот с идентификатор ***********по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ 706 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 20, ведно с построената в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор ***********3.1, застроена на 19 кв. м., брой етажи:1, предназначение „вилна сграда – еднофамилна“, при граници на имота: № ***********, № ***********и № *********** и 2. поземлен имот с идентификатор ***********4, по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ 706 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 20, ведно с построената в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор ***********4.1, застроена на 11 кв. м., брой етажи:1, предназначение „вилна сграда – еднофамилна“, при граници на имота: № ***********, № ***********, № ***********, № ***********81, № ***********, № ***********, № ***********, № *********** и № ***********43.
ОСЪЖДА В.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***; Т.Х.Л. ЕГН ********** и Н.С.Л. ЕГН:**********, двамата с адрес: ***; А.А.Х. ЕГН ********** и А.Е.Х. ЕГН **********, двамата с адрес: ***-А, да заплатят на С.Г.Я. ЕГН **********, с адрес: ***, Й.Г.Я.-Б. ЕГН:**********, с адрес: *** и П.Ц.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 655,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
(п) не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.