Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр. Кнежа, 02.05.2019 год.
Кнежанският районен съд в открито съдебно заседание
проведено на девети април двехиляди и деветнадесета
година , в следния състав: Председател:
Антон Антонов
при секретаря: Ивета Ружова
разгледа докладваното от съдията дело № 26
по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното :
В Районен съд Кнежа е образувано дело по
искова молба от М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез: адв А.П.К.- З., ПлАК, служебен адрес: ***, офис 25, СРЕЩУ: С.И.Г., с адрес: ***,
представляван от адвокат Н. М. от ПлАК, с която са предявени искове с
правно основание: чл 55, ап.1, предл.З
от ЗЗД и цена на иска: 12 533,81 лева и чл 265. ал.1, т.2,
предл.1 от ЗЗД и цена на иска: 1234,50
лева.
С молбата са представени следните
писмени доказателства: Копия от: граждански договор; Два броя касови разписки;
4 броя нареждане разписка; Съобщение телешоп; известие за доставяне; декларация
за семейно и имуществено състояние; решение на НБПП; Удостоверение от НОИ за
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и разпореждане за отпускане на
пенсия.
Направено е искане по чл. 83 от ГПК за освобождаване от
заплащане на държавна такса за разглеждане на делото, което съдът предвид представените
писмени документи счете за основателно и го уважи поради това, че ищцата няма
достатъчно средства за да я заплати, което е основание по чл.83, ал.2 от ГПК.
С
разпореждане на ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок
за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда се
представи писмен отговор .
От събраните по
делото доказателства съдът счита за установено следното : С молба от 30.07.2018г. М.Г.И.
– ищец по настоящото дело, е поискала да се открие производство по обезпечаване
на доказателства, необходими за водене на дело от облигационен характер по реда
на ЗЗД и ГПК, като в тази връзка бъде назначена съдебно-техническа експертиза,
която да установи техническото състояние на покрива на жилище в с.Ст., Община И.,
ул. „М. П.“ №*. Беше образувано ч.гр.дело
№ 521/2018г. по описа на Районен съд гр.Кн. и при спазване разпоредбата на чл.208 от ГПК препис от молбата за обезпечение
се връчи на другата страна, която в даденият срок не представи отговор.
Беше назначена съдебно-техническа експертиза с експерт С.И. ***,
която отговори на въпросите поставени в молбата по ч.гр.дело № 521/2018г. по
описа на Районен съд гр.Кн..
В проведено
съдебно заседание на 05.12.2018г. се явиха: процесуалният представител на
молителката – адвокат А.К.- З. и С.И.Г.. След изслушване на вещото лице С. И.
Ст., страните заявиха, че са съгласни заключението да бъде прието. С
определение №202/05.12.2018г. постановено по ч.гр.дело № 521/2018г. по описа на
РС-Кн. съдът допусна обезпечение на
доказателства, изразяващи се в приемане на
заключение от 05.12.2018г. по назначената с определение от 30.08.2018г. по ч.гр.дело № 521/2018г. по описа на
Районен съд гр.Кн., съдебно-техническа
експертиза, по отношение на конкретните факти и състояния, обект на
експертизата, за чието установяване е ангажирано посоченото доказателствено
средство. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На 11.01.2019г.
в РС-Кн. постъпи искова молба от М.Г.И.
в която се твърди, че на
01.04.2018г. сключила писмен граждански договор за извършване на работа чрез
личен труд със С.И.Г., с ЕГН ********** *** за ремонт на покрив на жилище в с.
Ст., Община И., Област Пл., ул.“М. П.“ № *. При сключване на договора
молителката предала на Г. сумата от 4000 лева за закупуване на материали. На
25.04.2018г. му предала още 13000 лева, срещу разписка, изтеглени от личната й
сметка. Ремонта започнал на 23.04.2018г., а на 30.04.2018г. С.Г. напуснал
обекта с обяснения, че ще почиват по празниците. М.Г. твърди, че го търсила
многократно в периода от 10.05.2018г. до 7-8.07.2018г. , като при разговорите Г.
давал различни обяснения за своята заетост, но така и недовършил ремонта.
Предвид предстоящият есен и зимен период молителката завела ч.гр.дело №
521/2018г. по описа на Районен съд гр.Кн. за откриване на производство по
обезпечаване на доказателства. След приемане на съдебно-техническата експертиза, ищцата
предявила исковете по чл 55, ап.1,
предл.З от ЗЗД и цена на иска: 12 533,81 лева и по чл 265. ал.1, т.2,
предл.1 от ЗЗД и цена на иска: 1234,50
лева.
В отговора
по чл.131 от ГПК и в писмена защита ответник С.И.Г. счита, че е изпълнил
задълженията си по договора; не е получавал сумата от 3000 лева от ищцата,
която пред свидетел заявила, че я е добавила в касовата разписка; за това, че
покрива не е подсилен е виновен Кр. К. – брат на Г., който не разрешил да се
слагат подпорни греди за да има по-голямо пространство и съдебно-техническата
експертиза е направена пет месеца след приключване на подмяната на покрива и
той счита, че е възможно да има разместване от лошите метеорологични условия
или интервенция от страна на ищцата.
Районният съд , преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК , приема за
установено и доказано следното: Безспорно е, че между страните по
настоящото дело на 01.04.2018г. е сключен граждански договор за извършване на
работа чрез личен труд, по смисъла на който М.Г.И.,
като възложител и С.И.Г., като изпълнител се споразумяват да се извърши основен
ремонт на покрив на
жилище в с.Ст., Община И., ул. „М. П.“ №*. В договора, в 12 точки подробно е
изложено какво ще се ремонтира. Страните се споразумели, че описаните дейности
с труд и материали ще струват 9100 лева, като при възникнала допълнителна
работа ще се договарят допълнително. По този договор изпълнителят имал право да
получава от възложителя авансови суми, срещу касова разписка, които ще бъдат
приспаднати при окончателното разплащане. Работата е следвало да започне на
01.04.2018г., както и станало и всички възложени СМР на обекта да приключат в
срок от 30 дни от започване на работата.
Ремонта продължил до
30.04.2018г. когато според ищцата С.Г.
напуснал обекта с обяснения, че ще почиват по празниците, а след това тя го
търсила многократно в периода от 10.05.2018г. до 7-8.07.2018г. , като при
разговорите ответникът давал различни обяснения за своята заетост, но така и
недовършил ремонта. Неговите обяснения са, че на 30.04.2018г. работниците му:
св.Сп. Г. Сп. и св. Цв. Р. Хр. приключили основните ремонтни работи по подмяна
на договорената част от покрива, прибрали си инструментите от обекта и се
разделили с добри чувства с живеещият в имота св.Кр. Г. К., който дал шише
ракия на св.Хр.. По време на ремонтните работи ищцата давала, срещу касови
разписки на ответника общо сумата от 13000 лева, като се представиха 4 броя
нареждания разписка за изтеглените пари от УниКресит Булбанк. Ответникът
оспорва получаването на последната сума от 3000 лева, но в потвърждение на това
му твърдение не се представиха никакви доказателства, поради което съдът приема
за доказани посочените суми в представените два броя касови бележки, подписани
от страните.
Страните по настоящото дело приеха
заключението на съдебно-техническа експертиза по ч.гр.дело № 521/2018г. по описа на
Районен съд гр.Кн., от което е видно, че техническото състояние на покрива на
жилището в с.Ст., Община И., ул.”М. П.” №*, не е добро, поради което се налага
същият да се подсили конструкцията му, както и отново да се пренаредят отново
керемидите и капаците. Експерта е отчел, че от описаните в договора СМР не са
изпълнени следните работи: полагане на нови улуци; подзиждане на комините;
обшивка на комините и измазване на комините. Заключението е, че стойността на
изпълнените СМР на обекта е 4466,19 лева с ДДС, в това число 3030,35 лева
материали и 1435,84 лева – труд. Стойността на СРР, които трябва да се
извършат, за да се извърши ремонта е 1234,50 лева, от които 674,16 лева –
материали и 560,34 лева – труд.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл. 55, ап.1, предл.З от ЗЗД
и чл 265, ал.1, т.2, предл.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй като са
подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото
производство, а ответникът е пасивно легитимиран
по исковете.
Съдът счита иска с правно основание чл. 55, ап.1, предл.З от ЗЗД за основателен и
доказан до размера посочен в исковата молба, а иска по чл 265, ал.1, т.2,
предл.1 от ЗЗД за неоснователен, при
следните съображения: От приетото заключение
на съдебно-техническа експертиза по ч.гр.дело № 521/2018г. по описа на
Районен съд гр.Кн. е видно, че стойността на изпълнените СМР на обекта е
4466,19 лева с ДДС. При доказано дадени на ответника 17000 лева за извършване
на ремонта е видно, че той е получил без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание сумата от 12
533,81 лева и е длъжен да я
върне.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.
По силата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на
исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално
право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на
ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е
валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право,
противопоставимо на претенцията на ищеца.
По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса
твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането
на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да
въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, в случая на
плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за
задържане на полученото. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и да докаже
плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента
на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и
обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а
ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.
При така разпределената доказателствена тежест съдът
намира иска за основателен.
По делото няма спор досежно обстоятелството, че между
страните е сключен писмен договор, платена е сумата от 17000 лева, а стойността на изпълнените СМР на обекта е
4466,19 лева с ДДС.
С.И.Г. е получил в повече претендираната сума от
12533,81 лева, която следва да бъде осъден да върне със законовата лихва от
датата на завеждане на исковата молба.
Съдът счита
иска с правно основание чл
265, ал.1, т.2, предл.1 от ЗЗД за
неоснователен, при следните съображения: Разпоредбата на този състав
гласи, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане
на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението.
Заключението на съдебно- техническата експертиза
назначена по ч.гр.дело № 521/2018г. по описа на Районен съд гр.Кн. е, че
стойността на СРР, които трябва да се извършат, за да се извърши ремонта е
1234,50 лева, от които 674,16 лева – материали и 560,34 лева – труд. Това
заключение е прието от страните по настоящото дело и е влязло в сила.
Настоящият състав счита, че с уважаване на иска по чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и връщане от ответника на получената без основание или
с оглед на неосъществено или отпаднало основание сумата от 12 533,81 лева, това повторно плащане
от негова страна за довършване на ремонта би довело до неоснователно
обогатяване на ищцата със сумата от
1234,50 лева. Тази пари са част от сумата от 12 533,81 лева, която ответника следва да бъде осъден да върне.
Следва иска с правно основание чл 265, ал.1, т.2, предл.1 от ЗЗД да се отхвърли
като неоснователен.
Твърдяното от С.И.Г., че е изпълнил задълженията си по
договора; не е получавал сумата от 3000 лева от ищцата; покрива не е подсилен
по вина на Кр. К. – брат на Г. и
съдебно-техническата експертиза е направена пет месеца след приключване на
подмяната на покрива и е възможно да има
разместване от лошите метеорологични условия или интервенция от страна на
ищцата, настоящият състав счита за неоснователни. Ноторно известно е, че
метеорологичните условия пре лятото и есента на 2018г. бяха нормални за
сезоните, без форсмажорни климатични изменения.
Договора за за извършване на работа
чрез личен труд е бил сключен между М.Г.И., като възложител и С.И.Г.,
като изпълнител, с точно изброено какво ще се ремонтира. Не може да се търси вина за
неизпълнение на договорни отношения в поведението на трето лице, в случая брата
на ищцата, което не е страна по договора и не фигурира в него с никакви права и
задължения. Не се представиха никакви
доказателства за това, че ответника не е получавал сумата от 3000 лева, за
което се е подписал, както и че има интервенция
от страна на ищцата, по покрива.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение направени по ч.гр.д.№521/2018г. по описа на РС-Кн. в размер на
213,92 лева.
При
признаване на иска по 55, ап.1, предл.З от ЗЗД, а отхвърляне на иска по чл 265,
ал.1, т.2, предл.1 от ЗЗД, следва ищцата да заплати на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 53,79 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Кн. държавна такса
върху уважения размер на иска в размер на 501,35 лева.
Водим от
горното съдът ,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.И.Г., с адрес: ***, представляван от адвокат Н. М. от ПлАК ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез: адв А.П.К.- З., ПлАК, служебен
адрес: ***, офис **, сумата от 12533,81
лева, ведно със законната лихва считано от 11.01.2019г. – датата на завеждане на исковата молба в
съда, до окончателно изплащане на
сумата, както и направените деловодни
разноски в размер на 213,92 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането
на М.Г.И., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез: адв А.П.К.- З.,
ПлАК, служебен адрес: ***, офис **, С.И.Г., с адрес: ***,
представляван от адвокат Н. М. от ПлАК да й заплати сумата от 1234,50 лева.
ОСЪЖДА С.И.Г., с адрес: ***, представляван от адвокат Н. М.
от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд град Кн. сумата от 501,35 – държавна
такса, представляваща 4% от 12533,81
лева.
ОСЪЖДА М.Г.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез:
адв А.П.К.- З., ПлАК, служебен адрес: ***, офис ** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г.,
с адрес: ***, представляван от адвокат Н. М. от ПлАК, направените от него деловодни разноски в
размер на 53,79 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ПлОС в 14-дневен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: