№ 1475
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АМ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208906 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 19-4332-011794/
25.06.2019 г., издадено от ВПД началник сектор към ФИРМА, с което на
ВВМ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв., както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от НП е останало санкционираното физическо лице, което
го обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения, че НП е издадено
неправомерно, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен от контролните
органи, че служебно е била прекратена регистрацията на управляваното от
него МПС, съответно същият не е знаел посоченото обстоятелство, поради
което моли НП да бъде отменено.
Въз основа на така подадената жалба било образувано НАХД №
15404/2019 г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, с което НП било отменено
като незаконосъобразно. Постановеното решение било обжалвано, поради
което било образувано и КНАХД № 3159/2021 г. по описа на АССГ, по което
било постановено Решение № 3798, с което XX касационен състав отменил
постановено от СРС решение и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС, давайки допълнителни указания.
В съдебното заседание по настоящото дело, жалбоподателят,
нередовно призован, не се явява. В призовката е посочено, че адресът е
1
посетен на четири дати през август и септември, но не е имало достъп до
адреса, търсеното лице не е отговорило на оставените съобщения, нито на
телефонните обаждания. При това положение съдът е дал ход на делото при
условията на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и
възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84
от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят ВМВ., ЕГН **********, с адрес гр. АДРЕС,
притежава СУПМС № *********, кат. В.
На 02.11.2018 г., около 10:50 часа, жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № СА 2679 МТ в гр. София, по
ул. „Георги Раковски“, с посока на движение от АДРЕС Спрямо същия била
осъществена проверка от контролните органи, които съставили АУАН №
439771/02.11.2018 г. В обстоятелствената част на акта контролният орган
приел за установено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, а именно - със служебно прекратена регистрация на
30.08.2018 г. по реда на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, с което нарушил чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, който описал, че възразява.
Допълнителни възражения в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не били подадени.
На 05.12.2018 г. началникът на ОПП-СДВР изпратил на началника на
05 РУ - СДВР административнонаказателната преписка, която съдържала
АУАН, както и справка по регистрационен номер на автомобила, като
контролните органи заявяват, че при разглеждане на
административнонаказателната преписка се установило, че са налице данни
за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК от лицето ВМВ..
На 18.12.2018 г., жалбоподателят пререгистрирал автомобила.
На 18.01.2019 г. прокурор при СРП, въз основа на материалите по пр.
пр. № 43211/2018 г., образувал ДП ЗМ № 220/2019 г. за престъпление по чл.
345, ал. 2 от НП. По ДП били извършени действия по разследване на
обстоятелствата, относно процесното събитие.
На 13.06.2019 г. с постановление СРП прекратила ДП № ЗМ №
220/2019 по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 56727/2018 г. по описа на СРП.
Препис от постановлението било изпратено до ОПП – СДВР за сведение и за
преценка за наличието на основания за продължаване на
административнонаказателното производство спрямо жалбоподателя.
На 25.06.2019 г. било издадено процесното НП, в което било посочено,
че същото е издадено въз основа на ППРНП № 56727/2018 по описа на СРП,
като в обстоятелствената част било записано, че: „... е установено, че а-ла е
със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП“, като е
2
нарушен чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
било наложено наказание „глоба“ „в размер на 300 /триста/ лв., както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. На 13.09.2019 г.,
НП било връчено на нарушителя.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на обясненията на жалбоподателя, както и на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
съдът кредитира като логични, последователни в своята цялост и
безпротиворечиви, като същите изясняват възприетата от съда фактическа
обстановка. Доколкото липсват противоречия по така установените факти,
съдът намира, че не е необходимо по задълбоченото им обсъждане.
Само за пълнота съдът следва да добави, че макар и изрично да не е
уредено даването на обяснения от жалбоподателя в настоящият процес, съдът
е предоставил тази възможност, с оглед гарантиране правото му на защита.
Същите обаче следва да бъдат ценени внимателно, с оглед двоякия им
характер - едновременно като средство за защита, както и доказателствено
средство. Видно от тях се установяват обстоятелства, по осъществената от
контролните органи проверка, както и незнанието да жалбоподателя за
задължението му за пререгистрация на закупения от него автомобил, което е
довело и до съставянето на АУАН.
Във връзка с дадени указания от АССГ, съдът следва да добави, че по
делото безспорно бе установено, че спрямо жалбоподателя е бил съставен
АУАН № 439771/02.11.2018 г., като същият не е бил уведомен за
образуваното ДП, както и неговото прекратяване. Видно от писмо от МВР, с
вх. № 52301/09.09.2021 г., НП е било връчено чрез бащата на жалбоподателя
на 13.09.2019 г.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по
същество, същата е основателна по следните доводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАННН, съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши и проверка за спазването на материалния и
процесуалния закон, без да е обвързан с основанията, изложени в жалбата.
Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на
събрания доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и
всестранност, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи, което се извежда от приобщените по
делото по реда на чл. 283 от НПК – Заповед № 812К-9034/02.05.2019 г., както
и Заповед № 812.13-515/14.05.2018 г.
Относно процеса по съставянето на АУАН, издаването на НП, съдът
обаче намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
3
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На първо място в НП е посочено, че същото е издадено въз основа на
пр. пр. № 56727/2018 г., по описа на СРП, а именно прекратеното наказателно
производство водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, а не въз основа
на съставения АУАН № 439771/02.11.2018 г. Съдът обаче, намира, че в
процесния случай не е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която
позволява на АНО да започне административнонаказателното производство и
без съставен АУАН, тази хипотеза на първо място би могла да намери
приложение, в случай, че не е съставен АУАН, а след което в хода на
проведено разследване се установи, че е налице състав на административно
нарушение, а не състав на престъпление и въз основа на своята компетентност
СРП да прекрати така образуваното наказателното производство и да изпрати
на АНО за сведение и за преценка.
Другата възможност е след съставянето на АУАН, приложената
административнонаказателна преписка да бъде изпратена до разследващите
органи, като в резултат на събраните данни СРП да откаже да образува ДП и
да върне обратно преписката на АНО.
В процесния случай, обаче имаме съставен и връчен АУАН на
нарушителя, като въпреки постановлението за образуване на ДП за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, така започналото със съставянето на
АУАН административнонаказателно производство не е прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. От една страна имаме започнато
производство по ЗАНН, с което би следвало, че са установени признаците на
административно нарушение, а друга страна паралелно се е провело и
наказателно производство за същото деяние.
Така описаните процесуални действия, обаче водят до една правна
несигурност, доколкото се водят паралелно две производства с наказателен
характер, за второто от които дори жалбоподателят не е бил уведомен.
Неминуемо по този начин биват засегнати правата на нарушителя,
преминаването от административнонаказателно производство към
наказателно, а в последствие пак в административнонаказателно би могло да
доведе до „разтягане“ за неопределено дълъг период от време на процеса,
през който неминуемо се заобикаля и спазване на срока на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, но и същевременно институционалното прехвърляне на отговорност
води до невъзможност на жалбоподателя да използва гаранциите, които всяко
едно от производство му предоставя, за да упражни своето право за защита.
Допуснатият процесуален пропуск води до грубо погазване на чл. 4 § 1
от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и
основаните свободи. Като така описаната последователност в пълнота
отговаря на установената съдебната практика в Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК, което изрично
постановява, че гаранцията на спазване на принципа „non bis in idem” ( не два
пъти за едно и също нещо) е именно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
която регламентира „При констатиране на признак/признаци на извършено
4
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените
доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия
орган до произнасянето на прокурора. „.
Само за пълнота съдът следва да добави, че освен грубото погазване на
основни права на жалбоподателя е допуснато и съществено процесуално
нарушение, което обхваща липсата на задължителни реквизити в
съдържанието на НП, които отчетливо са описани в чл. 57 от ЗАНН. Съдът
намира, че доколкото административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който
регламентира, че по пътища, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. В НП е посочено че жалбоподателят
"управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред". В
санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се сочи, че се наказва с
"лишаване от право да управлява" МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Щом като отговорността на жалбоподателя се ангажира, за това, че е
управлявал МПС без да е регистрирано по надлежния ред, то от тук следва,
че в НП следва да бъде описано, какъв е бил редът за това, както и къде
същият е регламентиран, за да може и санкционираното лице да разбере
волята на АНО.
В описателната част на НП, липсват основните съставомерни
обективни признаци за извършеното нарушение, което въпреки, че могат да
се изведат от събраните доказателства, същите не са описани. На първо място
липсва дата на дерегистрация на процесното МПС, същата е посочена в
АУАН, но тя не е „пренесена“ при съставянето на НП, който пропуск не може
да бъде омаловажен. Лицето, което бива наказано с налагането на
административно наказание, следва да разбере, кога служебно е бил
дерегистриран автомобилът, който е управлявал. Съдът следва да допълни, че
в процесния случай, след смяна на собствеността на процесното МПС, новият
водач е имал законово задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП да регистрира
автомобила, но в НП липсва описание на обстоятелства, при които е
възникнало задължението на жалбоподателя.
Видно обстоятелството по служебната дерегистрация, както и смяната
на собственост на процесния автомобил, могат да бъдат изведени от
събраните от делото доказателства, но същите следва да присъстват и са част
от задължителното съдържание на НП, доколкото жалбоподателят следва да
разбере, при какви обстоятелства е осъществено нарушението, докато в
процесния случай единственото, което нарушителят може да установи, че
автомобилът, който управлява е със служебно прекратена регистрация.
По делото липсват направени разноски, както и направено искане за
присъждане на такива.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 19-4332-011794/
25.06.2019 г., съставено от ВПД началник сектор към ФИРМА, с което на
ВВМ, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв., както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6