Решение по дело №11822/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16852
Дата: 16 септември 2024 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20231110111822
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16852
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110111822 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, подадена от
ищците Н. Ц. Ж. и Ц. Р. Ж. срещу ответника „МАКС КОЛЕКТ“ ООД за
признаване за установено спрямо ответника, че ищците не му дължат в
условията на солидарност сумата в общ размер на 2100,00 лева,
представляваща разлика над отпуснатата заемна сума от 1500,00 лева по
Договор за паричен заем № 74468/30.07.2020 г. и претендираната сума по
споразумение от 11.10.2021 г. в размер на 3600,00 лева.
В исковата молба се излагат твърдения, че между „Кредит Тайм“ ЕООД
и Ц. Р. Ж. е сключен Договор за паричен заем № 74468/30.07.2020 г., по силата
на който на ищеца Ц. Р. Ж. е предоставен заем в размер на 1500,00 лева, при
фиксиран лихвен процент в размер на 38,75% и ГПР в размер на 43,31 %. В
договора е предвидена клауза за заплащане от заемополучателя на такса за
експресно разглеждане във фиксиран размер от 850,40 лева, както и такса за
изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 850,50 лева.
Навеждат се твърдения, че кредиторът „Кредит Тайм“ ЕООД е прехвърлил
вземанията си по процесния договор на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД. Посочва се,
че Ц. Р. Ж. не е бил редовно уведомен за цесия на вземанията. Твърди се, че
същият е бил уведомен в устна форма от представител на ответника. Сочи се,
че Ц. Р. Ж. е бил принуден от представител на ответното дружество да
1
подпише споразумение с поръчител неговата майка – Н. Ц. Ж., в което е
посочено, че размерът на задължението им е 3600,00 лева. В споразумението
не се посочвало каква част от сумата представлява главница, лихва и каква
част са такси и разноски. Определен бил нов погасителен план с месечни
вноски от по 75,00 лева. Счита се, че посочените в договора такси са
недължими поради нищожност на договорните клаузи, с които същите са
уговорени, респективно са недължими поради липса на предоставена услуга.
Навеждат се твърдения, че с начисляването на тези суми кредиторът е целял
да заобиколи закона и да уговори прекомерни по размер неустойки и лихви.
Твърди се, че процесните клаузи от договора не са уговорени индивидуално.
Сочи се, че клаузата в процесния договор за паричен заем, посочваща
фиксиран лихвен процент в размер 38,75%, е нищожна поради неравноправие
и накърняване на добрите нрави, тъй като така уговореният годишен лихвен
процент е прекомерен. Твърди се, че клаузата, посочваща годишен процент на
разходите в размер на 43,31%, е нищожна поради неравноправие и
накърняване на добрите нрави. Така посоченият ГПР е прекомерен по размер,
а също така и не е посочен начинът, по който същият се формира и какво е
взето предвид при формирането му. Навеждат се твърдения, че така
посоченият размер на ГПР не е реален и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК сделката се явява недействителна (чл. 22 от ЗПК), поради което и
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи
заплащане на лихви или други разходи по кредита (чл. 23 от ЗПК). Изложени
са твърдения, че ищецът Ц. Р. Ж. продължава ежемесечно да извършва
плащания за погасяване. Направено е искане за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Районният съд счита, че по делото се доказа наличието на облигационна
връзка по сключен договор за паричен заем № 74468/30.07.2020 г. между
2
„КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД и Ц. Р. Ж., по силата на който на Ц. Р. Ж. е била
предоставена в заем сумата в размер на 1500,00 лева. Видно от уговорката в
чл. 3 от договора, същият служи за разписка за предадената сума. Следва да се
посочи, че макар договорът да не е подписан от заемополучателя, доколкото
именно той представя договора и не оспорва обстоятелството по отпускането
на сумата, съдът счита, че и предаването на заетата сума като елемент от
фактическия състав по сключване на сделката е бил доказан. Видно от
представения договор и погасителния план към него, страните са уговорили
предоставянето в заем на ищеца при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 38,75 % и ГПР в размер на 43,31 %, с уговорка за погасяването му на
10 месечни вноски. По делото не са представени доказателства за
компонентите включени в ГПР или наличието на включена в договора или
приложение към него на уговорка за методологията за изчисляването му. В чл.
3 е посочено какви допускания са взети предвид при изчисляването му – а
именно, че посоченият размер отговаря на хипотезата на точно изпълнение от
страна на заемополучателя. Видно от уговореното в чл. 3 от договора и
вписаното в погасителния план относно сумите за погасяване, на
заемополучателя са били начислени еднократна такса за експресно
разглеждане на заявката за одобрение на паричния заем в размер на 850,40
лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на
850,50 лева. В договора е посочена обща сума за връщане с оглед
допълнителните такси в размер на 3480,00 лева. В чл. 4, в частта, наименувана
„Разходи“, е уговорено заплащането на разход за събирането на просрочени
вземания – 40,00 лева при забавено плащане с повече от 31 дни на
погасителна вноска. Видно от представения погасителен план, последната
дължима погасителна вноска е била с падеж на 07.06.2021 г.
По делото е представено споразумение от 11.10.2021 г., сключено между
„МАКС КОЛЕКТ“ ООД, от една страна като кредитор, и Н. Ц. Ж., като
поръчител, и Ц. Р. Ж., като длъжник, с което е бил предоговорен дълга по
горепосочения договор за заем и е била договорена солидарната отговорност
на Н. Ц. Ж. като поръчител. Предвид липсата на оспорвания и с оглед
уговорките в чл. 2 от споразумението, следва да се приеме, че вземането на
заемодателя по договора за паричен заем № 74468/30.07.2020 г. е било
прехвърлено с договор за цесия от 25.03.2021 г. на ответника. Със
споразумението страните са разсрочили на 48 вноски от по 75,00 лева всяка
3
дължимата сума в размер на 3600,00 лева по договора за паричен заем №
74468/30.07.2020 г. В споразумението не се посочва каква част от сумата
представлява главница, лихва и каква част са такси и разноски.
На съдът е служебно известно от вписванията в Търговския регистър, че
считано от 12.10.2021 г. МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, е с
правноорганизационна форма на еднолично дружество с ограничена
отговорност.
Отношенията между страните по процесния договор за заем са
подчинени на специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК) в
редакцията му към датата на сключване на договора. В настоящия случай
ищецът Ц. Р. Ж. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става въпрос за вземане по договор за
кредит, по който на му е била предоставена финансова услуга по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Константната съдебна практика приема, че съдът следи
служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения, а служебното начало следва да се приложи и в насока проверка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Кредиторът обаче не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В конкретния случай, видно от посоченото
като название (а оттам – и описание, доколкото липсва друго) на такса за
експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричния заем в размер на
850,40 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в
размер на 850,50 лева, същите не касаят предоставяне на услуги по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а се отнасят до действия, свързани с усвояване на
кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане. На
следващо място, съдът счита, че двете допълнителни услуги се явяват
4
абстрактно посочени в договора. Следва да се отбележи, че в договора за
потребителски кредит не се посочва по ясен и разбираем начин в какво се
изразява експресното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за
разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. – какво преимущество в тази
връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Както и в
какво се е състояло престирането по индивидуално кредитно предложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК „всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна“, поради което съдът счита, че не се дължат тези
суми.
Нещо повече, след запознаване със съдържанието на процесния договор
за заем, съдът счита, че същият е сключен в противоречие с разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът счита, че
посоченият договора ГПР не отговаря на действителния и че действителният
надхвърля 50 %. В договора е уговорен размер на ГПР от 43,31 %, но видно от
съотношението между заетата сума и претендираната като дължима сума по
него (близо в двоен размер на заетата сума), същият не отговаря на указаното.
Уговорените допълнителни такси, дължащи се ведно с договорната лихва,
създават съществено и неоправдано неравновесие между правата на
потребителя и търговеца по кредитното правоотношение и като такива са
неравноправни и нищожни. Освен това очевидно е, че тези клаузи имат за цел
и резултат увеличение на възнаграждението на кредитора, поради което и
съгласно чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК са нищожни.
На основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК съдът счита, че договорът е
недействителен, но последиците от него продължават да обвързват страните
по него като отговорността на заемополучателя не следва да отпада напълно, а
същият дължи връщане на чистата стойност по договора за кредит, а именно –
заетата сума. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Заетата сума е в размер на 1500,00 лева, за която не се представиха
доказателства да е била върната или да са били извършвани каквито и да е
плащания. Следва да се посочи, че посочената нищожност не може да бъде
санирана с последващо сключеното споразумение между страните по
настоящото дело. В този смисъл съдът счита, че въпреки същото,
5
отговорността на заемополучателя и поръчителят му съобразно чл. 138, ал. 2,
изр. 1 от ЗЗД, се простира единствено до този размер, но не и за разликата до
сумата, посочена в споразумението от 3600,00 лева като дължима по
нищожния договор за паричен заем № 74468/30.07.2020 г.
Предвид това съдът счита, че следва да бъде уважена исковата
претенция в цялост. Съдът счита за безпредметно обсъждането на останалите
доводи в исковата молба, доколкото дори и въз основа на горепосоченото
претенцията се явява основателна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците се дължат разноски. В
исковата молба се претендират разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар. По делото се представят доказателства само за сторен разход за
платена държавна такса в размер на 84,00 лева, за което искането за разноски
следва да се уважи, но не и за уговаряне или заплащане на адвокатски
хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Ц. Ж., ЕГН
**********, и Ц. Р. Ж., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр.
София, жк. Лагера, бл. 44, вх. Б, офис – партер, срещу „МАКС КОЛЕКТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христо Ботев“ № 17, ет. 1, офис 208, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Н. Ц. Ж.,
ЕГН **********, и Ц. Р. Ж., ЕГН **********, не дължат на „МАКС КОЛЕКТ“
ЕООД, ЕИК *********, в условията на солидарност сумата в общ размер на
2100,00 лева, представляваща разлика над отпуснатата заемна сума в размер
на 1500,00 лева по Договор за паричен заем № 74468/30.07.2020 г., сключен
между „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД и Ц. Р. Ж., и претендираната сума в размер на
3600,00 лева по Споразумение от 11.10.2021 г., сключено между „МАКС
КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, Н. Ц. Ж., ЕГН **********, и Ц. Р. Ж., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА МАКС КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1, офис 208, да
заплати на Н. Ц. Ж., ЕГН **********, и Ц. Р. Ж., ЕГН **********, и двамата
със съдебен адрес: гр. София, жк. Лагера, бл. 44, вх. Б, офис – партер, на
6
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 84,00 лева, представляваща
сторени разноски за държавна такса в първоинстанционното исково
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7