РЕШЕНИЕ

 

гр. Берковица, 12.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично

заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА

 при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 271 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от „Банка ДСК” АД против М.С.К. иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи солидарно на ищеца сумите, както следва: 9375,99 лева главница ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението,751,23 лева  договорна лихва за периода от 07.12.2018г. до 29.01.2020 г., 53,11 лева санкционна лихва от 07.12.2018 г. до 29.01.2020г., 20,84 лева законна лихва от 30.01.2020 г. до 06.02.2020 г. и 120,00 лева разходи по изикуем кредит, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.08.2020 година по ч.гр.д.56 по описа на РС – Берковица за 2020 година.

Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит от 16.01.2018 година „Банка ДСК“ АД предоставила на Иван Людмилов Льомов сума в размер на 10000.00 лева под формата на кредит за текущо потребление. Кредитът бил обезпечен с поръчителство от М.С.К.. Съгласно удостоверение за наследници кредитополучателя е починал на 07.09.2018 г. и оставил наследници – Тодор Иванов Льомов и Добрин Иванов Льомов.  Наследникът Тодор Иванов Льомов се е отказал от наследството на своя наследодател Иван Людмилов Льомов. Поради неиздължаване към крайния падеж Банката предявила правата си в заповедно производство, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.08.2020 година по ч.гр.д.56 по описа на РС – Берковица за 2020 година. Позовава се на общите условия съгласно, които при забава има право да превърне кредита в предсрочно изискуем.

В първото по делото съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представиел твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от кредита на датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до кредитополучателя, поддържа, че Добрин Иванов Льомов е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост и не е било необходимо да уведомява поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост.

Предвид обстоятелството, че поръчителят М.С.К. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то ищецът е предявил иск за установяване на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение и моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.С.К. не е подала отговор и не е взлае становище по предявения иск.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички  доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е възникнало процесното вземане, основано на валидно облигационно отношение; че вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването им.

От представените по делото доказателства се установи, че на 16.01.2018 г. между ищеца и Иван Людмилов Льомов е сключен Договор за кредит за текущо потребление /приложен на л. 3-4 от делото/ за сумата от 10 000 лева.

Съгласно т. 2 от Договора срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от неговото усвояване, като датата на падежа за издължаване на месечните вноски е 7-мо число на месеца /т. 7 от Договора/.

В т. 8 от Договора е уговорено кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6.55 % годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месен SOFIBOR, като съгласно т. 9 от същия годишния процент на разходите по кредита е 7.66%. С т.  17 от Договора е уговорено кредитополучателят да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента /Тарифата/.

С Договор за поръчителство от същата дата /л. 4 от делото/ ответницата М.С.К. се е задължила да отговаря солидарно с Иван Людмилов Льомов по сключения от него Договор за кредит за текущо потребление от 16.01.2018 г. и Общите условия към него.

Съгласно заключенията на вещите лица К.Н. и Г.Е., изготвили двете съдебно-счетоводните експертизи по делото кредитът е усвоен в пълен размер още на 16.01.2018 г., като сумата от 10 000 лева е преведена от банката по сметка на кредитополучателя Иван Людмилов Льомов, редовно са заплащани първите 11 бр. погасителни вноски, като последната погасена вноска е с падеж 07.11.2018 г., а последното плащане е направено на 08.11.2018 г.и забавата е повече от 90 дни.

На 05.09.2018 г. кредитополучателят Иван Людмилов Льомов починал и оставил наследници – Тодор Иванов Льомов и Добрин Иванов Льомов, видно от Удостоверение за нследници на л. 11 по приложеното ч.гр.д. 56/2020 г. по описа на РСБ. Наследникът Тодор Иванов Льомов се е отказал от наследството на своя наследодател Иван Людмилов Льомов, за което е представено съдебно удостоверение на л. 12 по приложеното ч.гр.д. 56/2020 г. по описа на РСБ.

Съгласно текста на чл. 18.2 от Общите условия към договора за кредит, при допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта, като последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.

Поради забава в плащанията Банка ДСК, като кредитор, изпратила
Покана – Уведомление изх. № 10-20-00671-1/11.03.2019 г. до наследника Добрин Иванов Льомов /л. 13 по приложеното ч.гр.д. 56/2020 г. по описа на РСБ/, което било връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, видно от констативен протокол на ЧСИ Стоян Якимов /л. 14-15 по приложеното ч.гр.д. 56/2020 г. по описа на РСБ/.

След подаване на заявление по чл. 417 ГПК, на 07.02.2020 г. в РС-Берковица е образувано ч.гр.д. №56/2020 г., по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на настоящия установителен иск.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът напълно споделя изразеното от ищеца становище в първото по  делото съдебно заседание, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от кредита на датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до кредитополучателя, в случая до неговия наследник Добрин Иванов Льомов, който е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост и не е било необходимо да уведомява поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя /така Решение 149/19.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2142 по описа за 2015г./

В случая е налице предсрочна изискуемост на целия кредит, която изрично е обявена на длъжника съгласно чл. 18.2 от Общите условия към Договора за текущо потребление.

Установи се неплащане повече от 90 дни, поради което и на основание чл. 19.2 от Общите условия към Договора за текущо потребление вземанията са обявени за предсрочно изискуеми, като в съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС банката е уведомила наследника на кредитополучателя - Добрин Иванов Льомов за обявената предсрочна изискуемост, който е отговорен за задълженията на своя наследодател и се явява длъжник по Договора.

Длъжникът Добрин Иванов Льомов е уведомен при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК при стриктно спазване на посочената разпоредба чрез залепване на уведомление и след като в указания двуседмичен срок  от залепването не се е явил да получи книжата, същите се считат за връчени след изтичане на дадения му двуседмичния срок т.е. на 18.06.2019 г. Съгласно трайната съдебна практика при наличие на предпоставките връчването следва да се осъществи посредством залепване на уведомление с реквизитите по чл.47, ал.1 ГПК, като в този случай предсрочната изискуемост на кредита ще настъпи с изтичане на вписания в уведомлението двуседмичен срок, считано от датата на неговото залепване на адреса на длъжника, независимо дали длъжникът се е явил на указаното в уведомлението място, за да получи изпратената от кредитора покана, съдържаща изявление за обявяване на предсрочната изискуемост.

С връчването на уведомлението на Добрин Иванов Льомов съгласно чл. 47 от ГПК съдът намира, че са изпълнени договорните
условия съгласно чл. 18.2 от Общите условия към Договора за текущо потребление. Поради това съдът счита, че съгласно договорените
между страните условия банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост, като същата е настъпила на 18.06.2019 г.

Това е и началният момент, от който е запонал да тече 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за отговорността на поръчителя, като същият е изтекъл на 18.12.2019 г.

В този смисъл е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК, с което е разяснено, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, като след изтичането на този срок поръчителството се погасява по право.

Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК гласи, че искът за съществуване на  вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В случая заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 07.02.2020 г., тоест след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок, в който е следвало да бъде ангажирана отговорността на поръчителя.

Съгласно т. 4.б. на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл.120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7, ал.1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия, а оттук и за отхвърляне на предявения иск за установяване на съществуването на вземането.

След като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение преклузивният срок за ангажиране на отговорността на поръчителя е бил изтекъл, то отговорността на поръчителя е отпаднала и  предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Предвид крайния изход на делото, молбата на ищеца, подадена по електронната поща на 11.09.23 г., която поради пропуск в деловодството е входирана след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, в която са поставени въпроси към вещото лице Г.Е. относно изчислената лихва и е поискана повторна експертиза по този въпрос, съдът намира, че същите не биха се отразили по никакъв начин на крайното решение, още повече, че се твърди, че вещото лице е посочило по-високи стойности отколкото в действителност се дължи, което е изцяло в интерес на ищеца в случай, че претенцията му беше уважена.

Разноски:

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.

Ответната страна в спора не е направила разноски и не претендира такива.

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че М.С.К. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ  на „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, солидарно с Добрин Иванов Льомов сумите, както следва: 9375,99 лева главница ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението,751,23 лева  договорна лихва за периода от 07.12.2018г. до 29.01.2020 г., 53,11 лева санкционна лихва от 07.12.2018 г. до 29.01.2020г., 20,84 лева законна лихва от 30.01.2020 г. до 06.02.2020 г. и 120,00 лева разходи по изикуем кредит, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.08.2020 година по ч.гр.д.56 по описа на РС – Берковица за 2020 година, като неоснователен и недоказан.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

Съдия при Районен съд – Берковица: