Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2221
гр.Плевен, 27,12,2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№6959 по описа на съда за 2016 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, против ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от Е.К., за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца
сумата от 337,52 главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода м.март 2013 г. – м.април 2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 22,04,2016 г., до окончателното изплащане на сумите, както и направените
разноски. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5766/2016 г. по описа на ПлРС, по което
има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния
период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от *** на база
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната
енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването. Твърди се,
че имотът, находящ се в гр.***, магазин №5, е с код на платеца №Т433865. С
допълнителна молба от 01,12,2016 г. ищецът уточнява, че основанието на претенцията
е връщане на онова, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, тъй като ответникът е ползвал топлинната енергия, доставена от
ищеца, без да я заплати.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв.Ст.М. от ПАК, депозира писмен
отговор, в който сочи, че искът е неоснователен. Сочи се, че качеството купувач
на ТЕ ответникът е придобил едва на 18,05,2016 г., а преди това такъв е бил ***.
В с.з. процесуалният представител на ответника сочи, че ищецът не е представил
по делото издадените фактури за процесния период, от които би се установило, че
по това време имотът се е ползвал от друга фирма, с която е имало сключен
договор, и която следва да заплати сумите.
С определение от 30,11,2016 г. съдът
е отменил на основание чл.2353 от ГПК свое определение от 02,11,2016 г. в
частта по чл.219, ал.1 от ГПК /за конституиране на трето лице-помагач/.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№5766/2016 г. по описа на ПлРС, поради което се явява
допустим и следва да се разгледа по същество.
Не се спори по твърдения от ищеца
факт, че през процесния период от м.март 2013 г. до м.април 2015г. до процесния
имот, представляващ магазин №5 на адрес ***, е била доставяна топлинна
енергия. Не се спори също така, че за имота е била открита партида при
топлопреносното предприятие №Т433865.
Не е установено по делото от кого се
е осъществявала услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ между
потребителите в сградата, тъй като с писмо от 23,11,2016 г. конституираното
трето лице-помагач *** е уведомило съда, че за процесния период не е възлагано
на дружеството изпълнение на услугата дялово разпределение за сградата на
посочения адрес.
Страните не спорят, че за горния
период е била отчетена доставена
топлоенергия до процесния имот на стойност 526,06 лева, от които след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /на 04,05,2016 г./ е
платена сумата от 215,00 лева, като е останала дължима само главница в размер
на 337,52 лева.
От
представения с отговора на ИМ Договор №29570/1042841 от 18,05,2016 г. е видно,
че ответното дружество е сключило договор с ищцовото дружество при общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от посочената дата.
От
представеното извлечение за дължими суми за абонатен номер 433865 на ***,
маг.5, от дата 07,04,2016 г., е видно, че партидата с абонатен №433863 се е
водела на името на ***.
Установява се от представеното копие
от писмо, изходящо от „Топлофикация София” ЕАД с №П-2536/13.04.2016 г. и
адресирано до ***, че топлопреносното предприятие е отправило предложение до
ответника за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди за процесния имот. Няма данни кога писмото е било връчено на адресата, но
е видно от приложения препис на Договор №2570/1042841, че на 18.05.2016 г.
страните са подписали писмено съглашение по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 от
Закона за енергетиката.
От приложените Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-София за
потребители в гр.София е видно, че в разпоредбата на чл.1, ал.2 е залегнало
законодателното разбиране, че правоотношението възниква въз основа на писмен
договор. Съгласно предвиденото в чл.66, ал.1 от ОУ, при промяна на
собствеността и на вещното право на ползване новият и предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до продавача на ТЕ в едномесечен срок заявление
за откриване/закриване на партида по образец, като в същия срок новия
собственик сключва договор за продажба на ТЕ. Изрично е регламентирано в
разпоредбата на чл.66, ал.2, че преди промяна или закриване на партидата от продавача,
купувачът заплаща всички натрупани до момента суми за топлинна енергия.
От
приложената справка от Търговския регистър /от 15,02,2016 г./ се установява, че
магазин №5 /клуб/, находящ се на първи етаж, кота + -0,00, със застроена площ от 112,27 кв.м.,
с административен адрес гр.София, ул.Хисаря №3А, е апортиран в капитала на
ответното дружество на 19,07,25012 г., заедно с още два имота /магазин 3 и
магазин 4/.
При установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът приема за установено от
обсъдените писмени доказателства, че процесния имот е бил апортиран в капитала
на ответното дружество на 19,07,2012 г., следователно ответникът е бил
собственик на магазина през периода от м.март 2013 г. до м.април 2015 г.
Установи се също така, че негов
праводател е било ***, на чието име се е водела откритата при ищеца партида за
потребител на ТЕ за стопански нужди. Не са наведени твърдения за сключен със
соченото дружество договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, но очевидно
това е било основанието за откриване на партидата на името на това лице.
Съгласно разпоредбата на чл.149,
ал.1, т.3 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за небитови
нужди се извършва въз основа на писмен договор, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя.
Безспорно е между страните, че през
процесния период от време не е имало сключен между тях писмен договор за
продажба на ТЕ. Такъв е бил подписан на 18.05.2016 г. Поради това не може да се
приеме наличие на правоотношение по продажба на ТЕ за стопански нужди, по което
купувач да е ответното дружество.
Съдът счита, че задължено спрямо
ищеца за доставената до имота ТЕ за процесния период е лицето, на чието име се
е водела партидата през същия период, открита на основание сключен с
топлопреносното предприятие договор, т.е. ***.
Установи се от приложените ОУ, че в
разпоредбата на чл.66, ал.1 е предвидено при промяна на собствеността,
задължение за новия и предишния собственик да подадат до продавача в
едномесечен срок заявление за откриване/закриване на партида по образец и
съответно новия собственик да сключи договор. Доколкото за доставчика на
топлинна енергия е невъзможно да проследява прехвърлянето на собствеността, то
логично е предвиденото в чл.64, ал.2 от ОУ, че преди промяната или
прекратяването на вече сключения договор за продажба на топлинна енергия и промяната или закриването на партидата,
купувачът (лицето, което вече има сключен договор) заплаща дължимите до този
момент суми за топлинна енергия. Поради това и с оглед неизпълненото задължение
за уведомяване на топлопреносното предприятие от праводателя и правоприемника
на правата върху процесния имот, съдът счита, че в случая *** дължи всички
натрупани по партидата му суми за ТЕ до момента на промяната й.
Съдът намира също така, че тъй като
за ищеца е налице основание за търсене на процесните суми на договорно
основание – сключен договор при ОУ с лицето, на чието име е била открита
партидата за процесния имот, то недопустимо е търсенето на тези суми на
извъндоговорно основание на плоскостта на неоснователното обогатяване срещу
ищеца в настоящото производство ***, в съответствие с разпоредбата на чл.59,
ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева за исковото
производство.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
и
сторените разноски от заповедното производство в размер на 360,00
лева
за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния
директор ***,
против ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Е.К., иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 337,52 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена
през периода от м.март 2013 г. до м.април 2015 г. до МАГАЗИН 3, находящ се в
гр.***, която сума представлява част от вземането, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№5766/2016 г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния
директор ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Е.К., направените
разноски в исковото производство в размер на 360,00 лева за адвокатско
възнаграждение и направените разноски в заповедното производство в размер на
360,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия: