№ 260031 15.02.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На петнадесети февруари
2021 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №45 по описа за 2021год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК въз основа на подадената от длъжника Н.Е.М.,ЕГН **********,*** жалба рег.№ 260849/28.09.2020 год. срещу
разпореждане от дата 30.07.2020 год. на
ЧСИ Л.Т.с рег.№ ** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Добрич по изп.дело №
2009**0400991 ,с което е оставена без уважение молба вх.№ 23088/30.07.2020 год.
С доводи за незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане се претендира отмяната му,като въззивният съд
постанови съдебен акт,с който задължи ЧСИ да
прогласи настъпилото прекратяване на изпълнителното дело,поради перемция
по смисъла на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
Изложени са твърдения,че
единственото валидно изпълнително действие по делото е молбата за образуването
му на дата 26.11.2009 год. ,в която не са посочени изпълнителни
способи.Последната постъпила по делото молба била тази с вх.№ 12710/11.04.2018
год.,с която нов взискател/цесионер/ уведомявал за придобитото
вземане,актуалния размер на дълга,изисквал направата на справки за банкови
сметки, но не и реализиране на конкретни изпълнителни способи.Сочи ,че в хода
на изпълнителното дело са били правени плащания от длъжника,които съобразно
постановките на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълкувателно дело №
4/2013 год. на ВКС,ОСГТК нямали характер
на доброволно погасяване на вземането,не съставлявали негово признание ,респ. не освобождавали
взискателя от задължението със своите действия на поддържа висящността на
процеса.
Взискателят ”***”ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София***,счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана.
ЧСИ Л.Т.с рег.№ ** на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд Добрич счита жалбата за неоснователна и настоява
да не бъде уважавана,което свое становище е изложил в изпратени по реда на чл.
436 ал.3 изр.2-ро от ГПК мотиви.
По делото били налични няколко
групи действия,които прекъсвали срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК:посочени от
взискателя изпълнителни способи,извършени плащания от длъжника и насрочени от
ЧСИ действия.В първата категория попадали всички налични по делото
волеизявления на взискателя,независимо
дали били обективирани в нарочна молба или съставен по реда на чл.434 ал.2 от ГПК от ЧСИ в качеството му на длъжностно лице протокол за проведен телефонен разговор , с характер на официален свидетелстващ
документ и с обвързваща материална доказателствена сила.Всички насрочени от ЧСИ
действия били съответни на способите,посочени от взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело -
насрочване на опис на движими вещи,така и налагане на запор върху вземания на
длъжника. Прекъсването на двугодишния
срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК било следствие единствено на проявена активност
на взискателя да посочи изпълнителен способ и не било обвързано от постигане на
резултат от способа. Взискателят сочел изпълнителни способи,когато не получава
изпълнение.Ако длъжникът внасял суми по делото и нямал установено ликвидно
имущество,активност на взискателя не била необходима,поради което за времето на
постъпления по делото ,чрез доброволни плащания от длъжника,перемция не
настъпвала.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи ,както следва:
Изпълнително дело № 2009**0400991по
описа на ЧСИ Л.Т.с рег.№ ** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Добрич е образувано въз основа на подадена от
“Обединена българска банка“АД,гр.София молба вх.№ 17284/26.11.2009 год. и представен изпълнителен лист №3928/2009
год.,издаден на дата 09.10.2009 год. по ч.гр.д.№ 3928/2009 год. на Районен съд
Добрич за осъждането на жалбоподателя да заплати на банката сумата от
15 580 лв. –главница по договор за кредит,1 115.54 лв. договорна
лихва,както и разноски в размерите от
333.95 лв. и адвокатско възнаграждение от 700.74 лв.В молбата е
отправено искане,ЧСИ да извърши справки относно наличието на трудово
правоотношение,притежавано движимо и недвижимо имущество, изпращане на призовка
за доброволно изпълнение и в случай ,че задължението не бъде изпълнено-налагане
на запори върху трудово възнаграждение , банкови сметки и движими вещи,възбрана
на недвижими имоти,извършване опис и публична продан за запорираното и
възбранено имущество.
С разпореждането от дата 26.11.2009 год. за образуване на изпълнителното
дело,ЧСИ е наложил запор на трудовото
възнаграждение на длъжника,получавано от „***“ЕООД,гр.Добрич и е насрочил опис
на движимите вещи на длъжника в дома й в гр.Д.за дата 06.01.2010 год.Запорното
съобщение е било връчено на дата 10.12.2009 год.
Поканата за доброволно изпълнение е била връчена
на длъжника на дата 16.12.2009 год.
На 10.12.2009
год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,като
съответно на дати 13.01.2010
год.;11.02.2010 год.;12.03.2010 год. и 14.04.2010 год. по сметка на ЧСИ са
постъпили суми от работодателя на длъжника
в резултат на наложения запор.
Въз основа на подадена от взискателя молба от 19.10.2010 год. за опис на движими вещи
в дома на длъжника,такъв е бил насрочен от ЧСИ за дата 29.11.2010
год.,неизвършен поради невъзможност за призоваване на длъжника,пребиваващ в
Гърция.
На дати
08.06.2011 год. и 07.05.2012 год., процесуалният
представител на взискателя е отправил в телефонен разговор с ЧСИ, искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.За
прилагането на способа са извършени справки в НОИ и тъй като не са били налични трудови договори,запорни
съобщения не са били изпращани.
На 14.02.2014 год. е депозирана молба от
длъжника с поет ангажимент за извършване
на доброволни вноски.
На 26.02.2014 год. процесуалният
представител на взискателя е отправил в телефонен разговор с ЧСИ, искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.За прилагането на способа са
извършени справки в НОИ и тъй като не са
били налични трудови договори,запорно съобщение не е било изпращан0.
На дата
26.09.2014 год. е подадена молба от
взискателя за опис на движими вещи в
дома на длъжника,насрочен за дата 03.11. 2014 год.-неизвършен поради нередовно
връчване на книжата за длъжника.
Считано
от дата 11.08.2015 год.,длъжникът периодично
и доброволно прави вноски за погашение на дълг за времето до 22.07.2020 год.,съответно през 2015 год.- на 11.08. и 22.10;през 2016 год.-на
17.03.;19.07.;30.08.;10.11 и 12.12.;през 2017 год.-на
20.03.;24.04.;11.05.;27.06.;11.12.;през 2018 год.-на 12.06.;18.09.;през 2019
год.-на 30.01.; 20.02.;25.03.; 22.04.;27.05.; 27.06.; 24.07.; 20.08.; 17.09.;28.10.;
22.11.;27.12.;през 2020 год.-на 21.02.; 19.03.; 05.05.; 27.05.; 12.06. и 22.07.
Взискателят по изпълнително дело е задължен да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ и иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.Бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане,
пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно
значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи
никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността (нова
давност започва да тече с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение).Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти-така т.р.№2/26.06.2015 год. по т.д.№ 2/2013 год. на
ОСГТК на ВКС.
Погасителната
давност е период от време, определен в закона, в течението на който
легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С
изтичането на този период правният субект изгубва правото да търси и получи
съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на субективното си право.
Погасителната давност определя срока, в който правният субект може да търси
принудително изпълнение на своето право, докато перемпцията е период, след
който правото на принудително изпълнение на взискателя престава да съществува в
рамките на конкретното изпълнително производство.Прекъсването е само по
отношение на перемпцията в хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, а не и по отношение на погасителната давност,
която продължава да тече и се прекъсва с всяко ново изпълнително действие в
изпълнителното производство.
Изводът
за осъществяване на предвидените в закона предпоставки по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК за настъпване перемпция предполага установяване
бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Ефективността на изпълнителното действие е ирелевантно,но само в случай,че липсата на
резултат е по причина поведението на
длъжника, осуетил прилагането на
способа-укриване на имущество,препятстване на получаване на книжа,отсъствие
от страната и пр.Нямат правен ефект на прекъсване на двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,подадени молби от взискателя за прилагане на
изпълнителен способ,несъобразен с имущественото състояние на
длъжника,установено при първоначалното проучване при образуване на делото,респ.
при липса на настъпила промяна в същото в хода на делото /примерно искане за налагане на запор върху налични или безналични
ценни книжа,запор върху дял от търговско
дружество,каквито очевидно длъжника не притежава/. Прекъсване на перемцията единствено чрез бланкетни искания,депозирани
системно и на определен период от време и
насоченост на изпълнение,при очевидна и изначална невъзможност за
осъществяването му , противоречи на
смисъла на изпълнителния процес и целта
на закона. Това би означавало длъжникът да се постави в ситуация, при която
никога не би могъл да се позове на перемпция или давност, макар реални действия
по изпълнението да не се осъществяват. Липсата на съответна адекватна активност
в случая, се приравнява на бездействие, което не може да е в тежест на длъжника
/макар и принципно неизправен платец на налични задължения/.
От
приложените документи по представеното в копие изпълнително дело се установява,че след като по подадена от взискателя молба от 19.10.2010 год. за опис на движими вещи в дома на длъжника,насрочения
такъв за дата 29.11.2010 год. е бил неизвършен
поради невъзможност за призоваване на длъжника,пребиваващ в Гърция,в период от
две години до 29.11.2012 год.,
взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия.
Проведените
на дати 08.06.2011 год. и 07.05.2012 год.,телефонни разговори
между процесуалния представител на взискателя
и ЧСИ,ако и в тях да е било отправено искане
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,не са с ефект да прекъснат
течението на срока по чл. 433 ал. 1 т.
8 ГПК.Законът
не урежда телефонните разговори като допустима форма на процесуални
действия . По общо правило /аргумент от
чл.100 от ГПК/ страните извършват процесуални действия в писмен вид,с
изключение на случаите,когато лично присъстват
по време на извършване на съответното изпълнително действие.В този
случай,съгласно чл. 434
ал.2 от ГПК за всяко предприето и
извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който
посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и
заявления, събраната сума. Посочената разпоредба задължава съдебния изпълнител да документира , чрез изготвяне на предвидения
за целта протокол не какво да е действие,а извършеното от него
изпълнително действие.
С оглед на
горното,жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Длъжникът и взискателят
претендират присъждане на сторени съдебни деловодни разноски в настоящото
производство. Съдът намира,че такива не следва да бъдат присъдени на нито една
от страните.Отговорността за разноски се разпределя според изхода от спора и
според това дали страните с поведението си са предизвикали правния спор.В
случая се касае за проверка на действие /акт/ на самия ЧСИ,за чиято
законосъобразност или незаконосъобразност по правило страните по изпълнението
не носят отговорност.Законосъобразното извършване на изпълнителните действия
зависи изцяло от поведението на съдебния изпълнител,който администрира
изпълнителния процес.Поради горното страните не могат да бъдат отговорни за
разноските в настоящото производство,имащо за предмет проверка именно на
правилността на действията на ЧСИ.Правото на разноски като форма на вреди от
незаконосъобразно изпълнение същите могат да реализират по отношение на ЧСИ по
реда,указан в разпоредбата на чл.441 ал.1 от ГПК-общия исков ред.
По тия съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане от дата 30.07.2020 год. на ЧСИ Л.Т.с рег.№ **
на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Добрич по изп.дело № 2009**0400991 ,с
което е оставена без уважение молба вх.№ 23088/30.07.2020 год. на длъжника Н.Е.М.,ЕГН **********,*** с искане
да прекрати принудителното изпълнение и ВРЪЩА изп.дело № 2009**0400991
на ЧСИ Л.Т.с рег.№ ** на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд Добрич за прогласяване в нарочно постановление настъпилото по силата на закона /чл. 433 ал.1
т.8 от ГПК / на дата 29.11.2012 год. прекратяване на изпълнителното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.