РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Ихтиман, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Росица Ст. Д.а
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200291 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по постъпила жалба от Е. Д. Д., ЕГН **********
чрез адв. С. П. против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К,
№ 10975212 на ОДМВР – София. В жалбата е изложено становище, че
атакуваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорва се годността на използваното техническо
средство. Поради това, жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло
обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. От пълномощника на жалбоподателя адв. С. П. е постъпила
молба, с която моли ЕФНГ да бъде отменен. Сочи, че в нарушение на
материалния закон неправилно е ангажирана отговорността за нарушението
на жалбоподателя, доколкото той не е бил собственик на процесния автомобил
към датата на нарушението и липсва декларация от собственика по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП. Възразява, че нарушението е недоказано, тъй като на нито една от
представените снимки на нарушението не се вижда регистрационния номер на
автомобила, както и липсват данни за скоростта на автомобила. На следващо
място, адв. П. сочи, че административното нарушение се явява недоказано,
доколкото от събраните доказателства се установява, че забраните въведени с
пътни знаци важат до км. 52+800 метра, а пък нарушението се твърди да е
1
извършено на км. 52+800 метра от АМ „Тракия“, поради което следва да се
приеме, че липсва извършено нарушение. Възразява се, че не е доказано и
нарушението да е извършено в условията на повторност, като адв. П. оспорва
достоверността на представената разпечатка от АИС „АНД“.
Административнонаказващият орган - ОДМВР - София, редовно
призован, не изпраща представител по делото. От същия е депозирано
становище, с което моли съдът да приеме за неоснователни възраженията на
жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Направено е и възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално
допустима.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.
2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 01.05.2025 г., в 16:14 часа, в
Област Софийска, Община Костенец, АМ „Тракия“ 52.800 км, с посока на
движение от гр. Пловдив към гр. София при въведено ограничение с ПЗ В26 -
80 км/ч лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛЦ 300 4 МАТИК“, е извършил
нарушение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство (АТС) TFR1-M 613, насочено към гр. Пловдив, с въведен толеранс от
3%. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7203164 на
21.05.2024 г. Отразено е, че разрешената скорост е била 80 км/ч, а
установената такава от 101 км/ч, с което превишената скорост е от 21 км/ч.
Посочено е във фиша, че собственик на автомобила е жалбоподателят Е. Д. Д.,
поради което с обжалвания фиш му е наложена глоба в размер на 200 лева.
От приобщената по делото справка от централната база на АИС-
регистрация на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София (л. 88-91 от
делото) се установява, че въпросното превозно средство, лек автомобил марка
и модел „МЕРЦЕДЕС ГЛЦ 300 4 МАТИК“, с към 01.05.2025 г. е било
собственост на М. З. Ш. с ЕГН **********, след което на 20.06.2025 г. е
регистриран договор за покупко-продажба с предстоящ собственик Л. Й. Р. с
ЕГН **********.
Към електронния фиш е приложен снимков материал (л. 24 от делото),
от който се установява, че процесният автомобил е заснет на дата 01.05.2025 г.
да се движи с измерена скорост от 104 км/час, при ограничение от 80 км/час. В
тази връзка възраженията на жалбоподателя за липса на яснота относно
регистрационния номер и скоростта, с която е бил заснет да се движи
процесният автомобил са неоснователни.
2
От приобщен по делото протокол от 01.05.2025 г. за използване на АТС,
както и от протокол от проверка на Български институт по метрология се
установява, че процесният автомобил е заснет с автоматизирано техническо
средство преминало метрологична проверка. По делото е приет като
доказателство и протоколът от посочената проверка. От приетото по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че нарушението е заснето с одобрен тип средство за измерване.
От изисканата от Агенция „Пътна инфраструктура“ схема на процесния
пътен участък се установява, че на км 54+220 на платното за движение в
посока от гр. Пловдив към гр. София със знак В-26 е въведено ограничение на
скоростта от 80 км/ч, като на км 52+800 ограничението е премахнато със знак
В-34.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: протокол от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимка към ел. фиш,
протокол от 01.05.2025 г. за използване на АТС, справка за регистрация на
МПС, справка на ОДМВР - София, отразяваща датата на връчване на
процесния електронен фиш, справка от АПИ за ограниченията на скоростта,
ведно със скици и заповеди, Инструкция за експлоатация на АТС TFR1-M.
Доказателствените източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Електронният фиш следва да съдържа реквизитите, разписани
императивно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП - данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
3
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и
начините за доброволното заплащане.
При издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Той съдържа всички реквизити, които законът
предвижда. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
специална спрямо чл. 57 ЗАНН относно съдържанието на наказателното
постановление и е достатъчно ЕФНГ да има съдържанието, което е дадено в
ЗДвП – място на извършване на нарушението, дата, час, МПС, собственик,
описание на нарушението, нарушена разпоредба, размер на глобата, начин на
плащане, обжалване. Издаденият фиш е по образеца, утвърден от министъра
на вътрешните работи.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът, съответно ползвателят, на
пътното превозно средство се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното
средство. Жалбоподателят в случая към датата на нарушението – 01.05.2025 г.
не е бил собственик на процесното МПС. По делото не са налице данни и
тогавашният му собственик М. Ш. да е подала декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП, съответно да е посочила кое лице е управлявало автомобила към
момента на извършване на нарушението.
При това положение съдът намира, че неправилно е определен субекта
на административното нарушение, съответно неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Е. Д. в случая.
На следващо място, по делото е прието като доказателство постъпило
писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ (лист 47 и следващите от делото),
ведно с приложени към него документи /заповеди, чертежи и протокол/, в
което писмо изрично е посочено, какви са били ограниченията във въпросния
участък на АМ „Тракия“ за дата 01.05.2025 г. От писмото се установява, че на
мястото, на което се твърди, че е допуснато превишението на скоростта – км
52+800 на АМ „Тракия“ посока гр. София не е имало въведено ограничение на
скоростта за движение по автомагистрала, т.е. при установената от
техническото средство скорост на движение на автомобила от 104 км/ч не е
било допуснато нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
На следващо място, следва да се посочи, че до приключването на
съдебното следствие, по делото не бяха представени доказателства за това, че
нарушението, предмет на обжалвания електронен фиш е било извършено при
условията на повторност, доколкото изисканата от съда преписка по
Електронен фиш серия К № 7203164 не бе представена от
административнонаказващия орган ОДМВР – София.
В този смисъл, след като не се доказа извършване на административно
нарушение, а също така се установи, че отговорността на жалбоподателя е
неправилно ангажирана, то съдът намира, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
4
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски на стойност от 400 лева за адвокатско
възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за
прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска
работа (НВАР) и същият съответства на правната и фактическа сложност на
делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) Серия К, №
10975212 на ОДМВР – София, с който на Е. Д. Д., ЕГН **********, за
нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на
200 лв. /двеста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – София, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените
разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от НВАР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5