Р Е Ш Е Н И Е
№ 262457
гр. Варна, 10.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, 10-и състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на
секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията
Танев гр.д. №
5188
по описа
за 2020 година на Районен
съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Р.Н.В., ЕГН **********, чрез адв.
П.И., срещу Н.С.А., ЕГН **********,
с искане да бъде постановено решение, по силата на
което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 1393,55 лв., представляваща сбор от дължимата наемна сума по Договор за наем за имот в *, за месеците септември, октомври, ноември и декември 2019г., както и сумата в размер на 83,48
лв.,
представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 22.09.2019г. до
26.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението .
В исковата молба се излага следното: На 20.05.2019г. между ищцата, като наемодател,
и ответника Н.А. и Й. Й., в качеството
им на наематели, бил сключен
Договор за наем на недвижим имот в *. Съобразно чл. 5 от
договора наемателите се задължавали
да заплащат месечен наем в
размер на 80 % от МРЗ, т.е. по 450,00 лв. за 2019г.
Падежът бил 21 число на съответния
месец. Няколко месеца след сключване на договора
Й.напуснал имота, като към датата на напускането
му нямало неизплатени задължения. Ответникът А. изразил желание да продължи да плаща дължимата
наемна цена в цялост, както
и произтичащите от договора допълнителни
задължения. До 20.08.2019г. всички
задължения били заплащани.
На 04.12.2019г. страните подписали споразумение за прекратяване на
договора, както и описали показанията
на електромер и водомер и до
коя дата са заплатени дължимите наеми. Задълженията не били погасени от ответника. Задълженията са в размер на 1393,55 лв., представляващи сбор на наемната
сума за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2019г.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Сочи се, че молбата
е неоснователна. Сочи се, че договорът
за наем е недействителен, поради това,
че е подписан само от единия наемател.
Липсата на подпис е равносилно на липса на документ. Съгласно чл. 28 от представения
по делото договор за наем всички
изменения и допълнения към
него са валидни, само ако са изготвени
в писмена форма, подписана от двете
страни. Няма такова споразумение между страните, по силата на което ответникът да е изразил желание
да заплаща цялата наемна
сума. Поставеният подпис не
е посочено на кой от наемателите
е. Подписът е различен от подписа,
положен под документа Споразумение
за прекратяване на договора за наем. Оспорва се автентичността на документа. В условията на евентуалност се сочи, че искът би бил основателен само за половината
сума, доколкото липсва писмено съгласие от ответника да заплаща сам изцяло наемната сума
След съвкупна
преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по делото Договор
за наем на недвижим имот, че на 20.05.2019г. в гр. Варна Р.Н.В., като
наемодател, и Н.С.А. и Й. М. Й., като наематели, се договорили да бъде отдаден
под наем имот – апартамент *, етаж *, вх. *,
на ул. „*“ * в гр. Варна. Уговорено било наемателят да
заплаща месечен размер на наема от 80% от МРЗ, т.е. 450,00 лв. за 2019г.
Наемателят следвало да заплаща дължимата сума до 21 число на съответния месец,
за който се дължи. Наемателят се задължил да заплаща в срок уговорения месечен
наем и консумативните разходи. Договорът бил сключен за срок от една година за
периода от 20.05.2019г. до 20.05.2020г. За наемател се е подписало само едно от
лицата.
По делото е представено споразумение
за прекратяване на Договор за наем, от което се установява, че на 04.12.2019г.
договорът за наем между Р.В. и Н.А. се прекратява, като платените наеми са до
20.08.2019г. Споразумението е подписано от Н.А..
Установява се от представеното
заключение по допуснатата СПЕ, че подписите положени за „наемател“ в Договор за
наем на недвижим имот от 20.05.2019г. и в Споразумение за прекратяване на
договор за наем от 04.12.2019г. са положени от ответника Н.С.А..
Въз
основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Чл. 228 ЗЗД урежда, че с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а
наемателят - да му плати
определена цена. В чл. 232 ЗЗД също е уредено задължението на
наемателя да плаща наемната
цена и разходите, свързани
с ползуването на вещта.
Непротиворечиво е, че договорът за
наем е неформален, реален договор, чиято действителност е налице с реалното предоставяне на имот. Писмената форма е условие за доказването му при наличието на спор, но не и предпоставка
за валидността му. (Решение № 3820 от 15.07.1998 г. по
адм. д. № 2038/1998 г. на Върховен административен съд)
От събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установи, че приложеният по делото
договор за наем е подписан от ответника Н.А.. Т.е. безспорно е, че между
страните по делото са възникнали облигационни правоотношения, които са били прекратени
с подписване на споразумение за прекратяване
на Договор за наем на 04.12.2019г.
В споразумение за прекратяване на
Договор за наем от 04.12.2019г. е посочено, че договорът за наем между Р.В. и Н.А.
се прекратява, като платените наеми са
до 20.08.2019г. Споразумението е подписано от Н.А.. Доколкото с подписване
на това споразумение ответникът е направил извънсъдебно признание, че за
периода от 21.08.2019г. до 03.12.2019г. не е заплатена сумата, представляваща
месечен наем за ползване на недвижимия имот, то за съда е безспорно, че
претендираната от ищцата сума се дължи изцяло. Нещо повече, дължимата сума е по
– голяма от претендираната такава, но поради обхвата на съдебното произнасяне,
претенцията следва да се уважи до посочения от ищеца размер.
По делото в тежест на ответника бе да
установи, че е погасил изцяло задължението си по договора за наем.
Доказателства в тази насока не се събраха.
С оглед на основателността на главния
иск следва да бъде уважен и акцесорния иск за заплащане на сумата в размер на 83,48
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.09.2019г. до 26.05.2020г.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер на 200,00 лв., съобразно представения списък по реда
на чл. 80 ГПК. В полза на съда следва да се присъди сумата от 205,74 лв., която
ответникът дължи поради основателността на исковите претенции.
Мотивиран от гореизложеното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********, да
заплати в полза на Р.Н.В., ЕГН **********, сумата от 1393,55
лв., представляваща сбор от дължимата наемна сума по Договор за наем от 20.05.2019г. за имот
в *, за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2019г., както и сумата в размер на 83,48
лв., представляваща
лихва за забава върху главницата
за периода от 22.09.2019г. до 26.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********, да заплати в полза на Р.Н.В., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за особен
представител, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд
– Варна, по сметка на съда, сумата от 205,74
лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса и възнаграждение на вещото
лице по СПЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: