РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. П., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230100083 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, бул. “Цариградско шосе“ № 111 П,
представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез
пълномощника А. И. М. - юрисконсулт, срещу И. А. С. (Н.), ЕГН: **********,
с адрес с. Т., общ. П..
Ищцовото дружество релевира, че между страните е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 022CC-R-
017372/20.08.2021 г., по силата на който дружеството е предоставило на
ответницата, в качеството на кредитополучател/титуляр, кредитен лимит
(овърдрафт) в размер на 1000,00 (хиляда) лева. Договорът е сключен при
условията на чл. 298, ал. 1 от Търговския закон, Общите условия на ПИБ АД
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MasterCard и Visa и Тарифата за такси и комисиони. Съгласно постигнатите
договорки, кредитополучателят е длъжен да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия, като
1
срокът на ползване и погасяване на овърдрафта е до 20.08.2022 г., който срок
се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, а към датата
на подаване на заявлението договорът е подновяван автоматично всяка
година, за нов едногодишен период. Титулярят се задължава всеки месец след
изтичане на отчетния период или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението по картовата сметка или дебитното салдо по
сметката към последния ден на отчетния период, като в противен случай
дължи на банката годишна лихва, начислявана с оглед вида на дебитни салда
по сметката, в размер на 16,00 % - за дебитните салда, формирани в резултат
на ПОС - трансакции и 18,00 % - за всички останали дебитни салда. Лихвата
се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за
действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в
картовата система на Банката, до датата на погасяването. При непогасяване до
датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по
картовата сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит (неразрешен овърдрафт), независимо от
причината за това, титулярят заплаща на Банката при надвишението на
кредитния лимит наказателната лихва. Съгласно облигационното отношение
между страните, за поддържане и ползване на кредитната/ите карта/и и
ползване на кредитния лимит, титулярят заплаща на Банката лихви, такси и
комисиони, според вида и класа на картата и съгласно действащата Тарифа,
към деня на операцията, като всички разходи, произтичащи от евентуалното
неизпълнение на договора от страна на титуляря - държавни такси, такси за
принудително изпълнение и съдебни разноски, са за негова сметка.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е получила издадената от
Банката револвираща международна кредитна карта с чип MasterCard на
20.08.2021 г., като същата е със срок на валидност месец юли 2026 г., като
предоставеният банков кредит - овърдрафт е изцяло усвоен чрез многократни
операции по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя в
Банката. Твърди се още, че кредитът (овърдрафт) е в просрочие, считано от
06.03.2024 г. - 260 дни към датата на извлечението. Поради неплащане в срок
на задълженията по договора за кредитна карта, на кредитополучателя е
изпратено Предизвестие с покана за доброволно погасяване на просрочените
задължения, връчено на 02.09.2024 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
2
чрез ЧСИ Мартин Кацарски с рег. № 891 по КЧСИ с район на действие ОС-
Благоевград. Тъй като кредитополучателят не е погасил изцяло всички свои
просрочени задължения в дадения срок, а и след това, ползваният кредит
(овърдрафт) е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 29.10.2024
г.
За непогасените задължения от страна на ответницата, произтичащи от
сключения между страните договор и представляващи вземания за главница,
лихви и разноски, на 21.11.2024 г. Банката е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като с Разпореждане № 1157/
22.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1874/2024 г. по описа на Районен съд –
гр. П., съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди И.
А. С. (Н.), ЕГН: **********, с адрес област Благоевград, община П., с. Т., пк
***, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1784, СО
район Младост, бул. “Цариградско шосе“ № 111 П, следните суми,
представляващи просрочени, неплатени и изискуеми задължения,
произтичащи от Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна
сметка с № 022CC-R-017372/20.08.2021 г. (Договора за кредитна карта“) и
Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, а именно: 1 000,00
лева (хиляда лева) – просрочена главница, ведно със законната лихва, считано
от 21.11.2024 г., до окончателното й изплащане; 138,08 лева (сто тридесет и
осем лева и осем стотинки) – просрочени договорни лихви, начислени
съгласно т. 8 от Договора за кредитна карта във връзка с т. 8.1.1 от Общите
условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa, за периода от 06.03.2024 г. до
28.10.2024 г. включително; 35,09 лева (тридесет и пет лева и девет стотинки) –
просрочени наказателни лихви, начислени съгласно т. 9 от Договора за
кредитна карта във връзка с т. 11.1 от Общите условия на ПИБ АД за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и
Visa (непогасяване на минимална погасителна вноска), за периода от
3
08.04.2024 г. до 28.10.2024 г. включително; 7,33 лева (седем лева и тридесет и
три стотинки) – просрочени наказателни лихви, начислени съгласно т. 9 от
Договора за кредитна карта във връзка с т. 11.2 от Общите условия на ПИБ АД
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MasterCard и Visa (надвишаване на текущ разполагаем кредитен лимит), за
периода от 19.03.2024 г. до 28.10.2024 г. включително; 45,00 лева (четиридесет
и пет лева) – непогасена годишна такса за поддържане на карта за 2024 г.,
дължима съгласно т. 13.1 от Договора за кредитна карта, във връзка с Раздел
VII, б. „Б“, чл. 3, т. 4 - т. 4.1 от Тарифата на ПИБ АД; 8,71 лева (осем лева и
седемдесет и една стотинки) – законна лихва върху просрочената главница,
начислена на основание чл. 86 от ЗЗД, за периода от 29.10.2024 г. до 20.11.2024
г. включително; 96,00 лева (деветдесет и шест лева) – непогасени разноски за
връчване на предизвести чрез ЧСИ, дължими съгласно т. 17 от Договора за
кредитна карта.
Претендират се сторените разноски по заповедното и настоящото исково
производства.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за
отговор съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната
страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви
доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцовата
страна не се представлява, но преди съдебното заседание е депозирана молба
от процесуалния представител на ищеца, в която се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата И. А. С., редовно призована, не се явява и представлява, не
ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави
доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
4
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по
отношение на ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за
посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл. 239
ал. 2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на
предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в исковото производство съгласно
представен списък, от които заплатена ДТ в размер на 275,41 лева, такса
преписи в размер на 5,60 лева. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП определя в размер на 300 лв.
Претендира и сторените в заповедното производство разноски.
След като сега действащият ГПК даде възможност за предявяване на
осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то настоящият съдебен състав
счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските от
заповедното производство като отчете спецификите на този иск. На първо
място от разпоредбата на чл. 415, ал. 4, във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от
ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена заповед за
изпълнение за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна
такса. На практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния иск по
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, която представлява сбор от внесената такса в хода
на заповедното и внесената в исковото производство такса. При цялостната
основателност на предявените искове, то съблюдавайки правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК съдът следва да присъди на ищеца и внесената в хода на
заповедното производство държавна такса.
Според съда отговорността за разноски следва да се разглежда като
специфичен вид деликтна отговорност, при която въпросът за вината не
подлежи на изследване и при която размерът на вредите е законово определен,
като не се допуска обезщетяването на други вреди, освен посочените в закона.
За да е налице такава отговорност е необходимо: 1. противоправно поведение
на другата страна, изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2.
вреди за страната, в чиято полза е решен правният спор, които са законово
5
определени (в чл. 78, ал. 1 ГПК) и представляват осъществените по делото
разноски; 3. причинна връзка - т.е. тези вреди да са причинени във връзка с
водене на делото. В случая ч.гр.д. № 1874/2024 г. по описа на РС-П. е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
С влязло в сила разпореждане от 22.11.2024 г. заявлението е отхвърлено. От
разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК може да се направи извод, че с акта си по
същество в заповедното производство съдът може да издаде заповед за
изпълнение или да откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на
практика представлява цялостно отхвърляне на заявеното до съда искане. От
друга страна правилата за разпределение на отговорността за разноски
изискват уважаване на съответното искане (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК). След
като в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на този
етап правният спор не е решен в полза на заявителя. Ето защо разноските от
този етап от производството не следва да му се присъждат. Именно поради
отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни искове в настоящото
производство. Единствената връзка, която тези искове имат с развилото се
заповедно производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла на чл.
415, ал. 4 ГПК. След като по заповедното производство не е издадена заповед
за изпълнение, то на практика не съществува друга връзка между двете
производства, освен така очертаната от законодателя. Ето защо изходът на
спора от исковото производство има самостоятелно значение и на присъждане
подлежат разноските единствено от този спор. Изходът на спора в заповедното
производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се дължат разноски
за това производство, с изключение на заплатената държавна такса - арг. от чл.
415, ал. 4 ГПК.
Предвид горното на ищеца за проведеното заповедно производство
следва да се присъди само внесената държавна такса, която възлиза в размер
на 22,61 лева.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. С. (Н.), ЕГН: **********, с адрес област Благоевград,
община П., с. Т., пк ***, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към
6
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1784, СО район Младост, бул. “Цариградско шосе“
№ 111 П, следните суми, представляващи просрочени, неплатени и изискуеми
задължения, произтичащи от Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка с № 022CC-R-017372/20.08.2021 г.
(Договора за кредитна карта“) и Общите условия на ПИБ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и
Visa, а именно: 1 000 (хиляда) лева – просрочена главница, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2024 г., до окончателното й изплащане;
138,08 (сто тридесет и осем лева и осем стотинки) лева – просрочени
договорни лихви, начислени съгласно т. 8 от Договора за кредитна карта във
връзка с т. 8.1.1 от Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, за
периода от 06.03.2024 г. до 28.10.2024 г. включително; 35,09 (тридесет и пет
лева и девет стотинки) лева – просрочени наказателни лихви, начислени
съгласно т. 9 от Договора за кредитна карта във връзка с т. 11.1 от Общите
условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa (непогасяване на минимална
погасителна вноска), за периода от 08.04.2024 г. до 28.10.2024 г. включително;
7,33 (седем лева и тридесет и три стотинки) лева – просрочени наказателни
лихви, начислени съгласно т. 9 от Договора за кредитна карта във връзка с т.
11.2 от Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa (надвишаване на
текущ разполагаем кредитен лимит), за периода от 19.03.2024 г. до 28.10.2024
г. включително; 45 (четиридесет и пет) лева – непогасена годишна такса за
поддържане на карта за 2024 г., дължима съгласно т. 13.1 от Договора за
кредитна карта, във връзка с Раздел VII, б. „Б“, чл. 3, т. 4 - т. 4.1 от Тарифата
на ПИБ АД; 8,71 (осем лева и седемдесет и една стотинки) лева – законна
лихва върху просрочената главница, начислена на основание чл. 86 от ЗЗД, за
периода от 29.10.2024 г. до 20.11.2024 г. включително; 96 (деветдесет и шест)
лева – непогасени разноски за връчване на предизвести чрез ЧСИ, дължими
съгласно т. 17 от Договора за кредитна карта.
ОСЪЖДА И. А. С. (Н.), ЕГН: **********, с адрес област Благоевград,
община П., с. Т., пк ***, да заплати на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
7
БАНКА“ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1784, СО район Младост, бул. “Цариградско шосе“
№ 111 П, сумата от 581,01 (петстотин осемдесет и един лева и една
стотинки) лева, представляваща сторени разноски в настоящето производство,
както и сумата от 22,61 (двадесет и два лева и шестдесет и една стотинки)
лева, представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и
чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата
им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8