Определение по дело №1086/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по искова молба от Г.А.Х.-С. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв.И.Ф. от САК с посочен съдебен адрес ***-55, офис сграда Регус София Сити Уест, офис 101В, с която е предявен иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ против Национална агенция по приходите за сумата от 5064лв., представляващи заплатено от ищцата адв.възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие по административен акт/Ревизионен акт № Р-02000221001445/091-001 от 11.02.2022г./, отменен като незаконосъобразен по законоустановения ред с Решение № 62/29.04.2022г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител по пълномощие е депозирал писмен отговор, с който исковата молба се оспорва като недопустима, а при неуважаване на това възражение, и като неоснователна. Навежда, че не е налице отменен по законоустановения ред ревизионен акт, тъй като производството не е приключило, а с Решение № 62/29.04.2022г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, РА е бил отменен и преписката е била върната на органа по приходите за изпълнение на дадените указания, поради което производството не е приключило. След като преписката е била върната и дадените с решението указания – изпълнени, е издаден РА № Р-02000222002359-091-001/26.01.2023г., който също е бил обжалван и изцяло потвърден с решение № 42/21.04.2023г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, което не е обжалвано и РА е влязъл в сила на 09.05.2023г.. Извежда, че липсата на производство, което да е приключило с отменен ревизионен акт обуславя недопустимост на исковата молба. По същество се оспорва истинността на представеното пълномощно и по-конкретно автентичността на подписа на упълномощителя. В тази връзка се сочи, че съгласно приложени към ревизионната преписка и писмения отговор справки от ГД Гранична полиция към датата на съставяне на пълномощното-12.01.2021г. ищцата-упълномощител не е пребивавала на територията на Р.България, а пълномощното е съставено преди започване на ревизионното производство, поради което не удостоверява валидно възникнало правоотношение; представената фактура за предоставяне на правна помощ № 67/15.12.2021г. пък предхожда съставянето на договора за правна помощ, пълномощното и плащането на адвокатския хонорар. Оспорват се всички представени към исковата молба документи, като не твърди, че не са подписани от ищцата и не са с достоверна дата. Моли, за прекратяване на производството като недопустимо.

С оглед наведените от страните фактически твърдения и като съобрази закона, съдът намира настоящото производство за процесуално недопустимо, поради следните съображения:

По възложена със ЗВР № Р-02000221001445-020-001/11.03.2021г. данъчна ревизия на ищцата е издаден Ревизионен акт № Р-02000221001445/091-001 от 11.02.2022г./. този РА е бил обжалван и с Решение № 62/29.04.2022г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП е бил отменен като преписката е била върната за изпълнение на дадените указания по установяване на точния размер на задълженията на физическото лице за данъци. По преписката е издаден РА № Р-02000222002359-091-001/26.01.2023г., който също е бил обжалван и изцяло потвърден с решение № 42/21.04.2023г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП. Това решение е съобщено на адресата на 21.04.2023г., съгласно удостоверение за електронно връчване, не е обжалвано в законоустановения срок, поради което и РА е влязъл в сила на 09.05.2023г..

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо установяване на следните три предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или неоснователно действие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. наличие на вреди от незаконосъобразния акт и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт и неоснователните действия. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение. В настоящия случай не е налице първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1, предл. първо от ЗОДОВ - наличие на акт на администрацията, чиято незаконосъобразност да е установена по съответния ред, тъй като видно от обстоятелствената част и диспозитива на Решение № 62/29.04.2022г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, РА е бил отменен и преписката е била върната на органа по приходите за изпълнение на дадените указания по установяване на действителните задължения на лицето, т.е. ревизионното производство не е приключило по съответния ред. При това положение, се поставя въпросът дали наличието на отменен административен акт е изискване за допустимост на производството или липсата му представлява неосъществен елемент от фактическия състав на претенцията за обезщетение от непозволено увреждане. Съгласно нормата на чл. 204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо същият да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал.2 и ал.3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт, какъвто настоящият случай не е. Т.е. законодателят поставя като изискване за допустимост на иск за обезвреда наличието на отменен акт на административен орган. Основание за подобен извод се черпи не само с оглед граматическото тълкуване на разпоредбата, но и с оглед систематично тълкуване на чл. 204, ал.2 и 3 и чл. 206, ал.2 от АПК.

Съдът съобрази и трайната практика на Върховния административен съд, съобразно която за да подлежат на разглеждане от административен съд, исковете за обезщетение на вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, следва да са основани на твърдения за вреди или пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях. Когато се претендират вреди от административен акт или действие, които не са нищожни, то следва предварително да е проведена процедура по някой от регламентираните в АПК способи за установяване на незаконосъобразността им.

От гореизложеното следва, че отмяната на акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по чл. 204, ал.1 от АПК и условие за произнасяне по основателността му във всяка от останалите хипотези.

В настоящия случай, доколкото вредите се претендират не от окончателно отменен акт, т.к. е изрично постановено, че преписката се връща на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за изпълнение за дадените задължителни указания по установяване точния размер на окончателния данък на чуждестранни физически лица за посочените години/2017г., 2018г. и 2019г./, съдът намира, че искът, с който е сезиран е недопустим. Не може да бъде споделено становището на ищеца, че директорът на ОДОП-Бургас изцяло е уважил подадената от него жалба, като е отменил издадения ревизионен акт, поради което е изпълнено изискването за допустимост на производството. Напротив по изричното решение по т.2, ревизионното производство е останало висящо и е върнато на органа по приходите с дадени задължителни указания за изследване на посочените обстоятелства по установяване на точния размер на окончателния данък за посочения период, дължим от ищцата.

Както се каза и по-горе, съгласно чл. 204, ал.1 от АПК необходима предпоставка за допустимостта на иск за вреди от административен акт е неговата отмяна по съответния ред. Следователно не е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка по чл. 204, ал.1 от АПК обуславяща допустимостта на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено като недопустимо.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане искова молба от Г.А.Х.-С. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв.И.Ф. от САК с посочен съдебен адрес ***-55, офис сграда Регус София Сити Уест, офис 101В, с която е предявен иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ против Национална агенция по приходите за сумата от 5064лв., като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1086/2023г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

Препис от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

	Съдия: