Решение по дело №1159/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 790
Дата: 12 юли 2023 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20231720101159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. Перник, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720101159 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
А. Х. Ц. ЕГН ********** гр.****** ул.*** бл.* ап.**И чрез адв.А. Ц. ПАК
срещу „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с
които
ищцата в качеството на наследник по закон на И.Р. Х. – майка починала
17.06.2021г. и А.Х.А.-брат починал 28.01.2022 –
иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не дължи
следните суми:
- сумата 1265.35 лева главница за неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.;
-сумата 186.82 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2015 г. до 01.06.2017 г.
-законната лихва върху главницата от 06.07.2017г. до окончателното
изплащане на сумата и
1
-направени разноски по делото
за които суми срещу наследодателя на ищцата- И.Р. Х. – майка
починала 17.06.2021г., е издаден изпълнителен лист от 26.09.2017г. по ч.гр.д.
№ 4342/2017 г. на ПРС по ЗИПЗ № 3591 от 06.07.2017г.,
и е образувано изп.д. № 1785/2017 г. по описа на ЧСИ – С.Б. срещу
наследодателката И.Р. Х.- прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК на
23.12.2019г.
впоследствие длъжницата-наследодател починала на 17.06.2021г. и
оставя за наследници ищцата и нейния брат А.Х.А.- с по 1/ 2 идеална част от
топлофицираното жилище, като с молба от 18.08.2021 на ТОПЛОФИКАЦИЯ
Перник до ЧСИ – по вече прекратеното изп.дело – се иска конституиране на
двамата наследници като длъжници, след което са поискали връщане на ИЛ ,
и са образували ново изп.дело при друг ЧСИ № 393/ 2022 при ЧСИ А.В.
отново срещу починалата наследодателка
Междувременно братът на ищцата А.Х.А. е починал 28.01.2022
Новото изп.дело е било образувано срещу починал наследодател., а след
22.12.2017г. по процесния ИЛ не са били извършвани никакви годни
изпълнителни действия.

Твърди, че процесните суми са погасени по давност и моли да им бъдат
присъдени сторените разноски.

В законоустановения срок ответникът „Топлофикация- Перник”АД чрез
ю.к. Максимова са подали отговор на исковата молба, в който са заявили
становище, че не оспорват твърденията на ищеца за настъпила погасителна
давност, но ищцата няма правен интерес тъй като не е била конституирана по
изп.дело, както и не е заявила дали приема или се отказва от наследството на
своя наследодател - длъжник по изп.дело
На следващо място – считат иска за неоснователен при срок по чл.433
ал.1 т.8 който е процесуално преклузивен, а не давностен, както и че ищцата
не е конституирана като наследник

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на
2
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:

По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от
ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:
Не се спори между страните за следните факти :
Процесните суми срещу наследодателя на ищцата- И.Р. Х. – майка
починала 17.06.2021г., са били материализирани в издаден изпълнителен
лист от 26.09.2017г. по ч.гр.д. № 4342/2017 г. на ПРС по ЗИПЗ № 3591 от
06.07.2017г.,
Било е образувано изп.д. № 1785/2017 г. по описа на ЧСИ – С.Б. срещу
наследодателката И.Р. Х.
Изп.дело № 1785 / 2017г. на ЧСИ Б. е било прекратено на осн. чл.433
ал.1 т.8 ГПК на 23.12.2019г.
Длъжницата-наследодател е починала на 17.06.2021г. и оставя за
наследници ищцата и нейния брат А.Х.А.- с по 1/ 2 идеална част от
топлофицираното жилище.
С молба от 18.08.2021 на ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник до ЧСИ – по вече
прекратеното изп.дело – се иска конституиране на двамата наследници като
длъжници, след което са поискали връщане на ИЛ
След като отново са притежатели на процесния ИЛ , ответното
дружество са образували ново изп.дело при друг ЧСИ - изп.дело № 393/
2022 при ЧСИ А.В. отново срещу починалата наследодателка – въпреки че са
знаели за смъртта й, респективно- кои са наследниците й.
Междувременно братът на ищцата А.Х.А. е починал 28.01.2022
Новото изп.дело е било образувано срещу починал наследодател., а след
22.12.2017г. по процесния ИЛ не са били извършвани никакви годни
изпълнителни действия.
3

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му
не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
издаване на изпълнителния лист.

Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения
изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-
годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване
вземането е определено по основание и размер.

Съгласно задължителното за съдилищата Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното
производство на 26.10.2007 г. давността за процесните вземания е прекъсната
на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в
която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани
същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, за което
няма спор между страните.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не
4
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за
разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС №
3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.

Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия
насочени към принудително събиране на дълга след 22.12.2017 г., по
образуваното изпълнителното дело при ЧСИ С.Б., в продължение на повече
от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни
действия.
С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 22.12.2017 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата
на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в
този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС).
Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
5
съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно.
Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 1785/2017 г. е перемирано на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 23.12.2019 г.
Както вече бе посочено в продължение на две години, от взискателя не
е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла
да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп. д. на ЧСИ
- Б. относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115,
ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с
прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на
закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК

С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено
спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност. Разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред
спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.

Предвид горното , предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна
погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния
изпълнителен вземания на ответното дружество вземания са погасени по
давност, за което и не се спори между страните, с оглед направеното в
отговора на исковата молба от ответната страна, независимо, че ищеца не е
поискал от съда да постанови решение при признание на иска по реда на
чл.237 от ГПК.

Не се спори, че ищците са наследници на починалата длъжница, което
се установява и от приложеното удостоверение за наследници.
Ответното дружество въпреки това завежда ново изп.дело при друг ЧСИ
- изп.дело № 393/ 2022 при ЧСИ А.В. отново срещу починалата
наследодателка – въпреки че са знаели за смъртта й, респективно- кои са
6
наследниците й.
Междувременно братът на ищцата А.Х.А. е починал 28.01.2022
Новото изп.дело е било образувано срещу починал наследодател., а след
22.12.2017г. по процесния ИЛ не са били извършвани никакви годни
изпълнителни действия.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани
следва да бъдат уважени, като съдът постанови решение, с което да признае
за установено, че ищцата, в качеството и на наследник на починалия
длъжник, не дължат на ответника обективираното в процесния изпълнителен
лист вземане, поради погасяването му по давност.

По разноските:
Ищците са поискали да им бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което са представили списък по чл.80 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал
от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.
Ищците не са поискали от съда да бъде постановено решение при
признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
Независимо от това съдът следва при постановяване на настоящото
решение да изследва налице са предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК за
присъждане на разноски на ответната страна.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от
общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне отговорността за
разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение
при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.

За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на
ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки
противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице правен спор за дължимостта
на вземането.
7
За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е
предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
несъществуване на вземането. С изтичането на давностния срок възниква
право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора.
Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира
вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на
вземането по съдебен ред. В този смисъл са:
Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.;
Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.;
Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3264/2021
г. и др.

С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че
признава иска – признава настъпилия нов факт с правно значение – изтичане
на погасителната давност спрямо процесното вземане.
Следователно ответникът признава и твърдения от ищците факт, че по
изп. дело не са извършвани никакви други изпълнителни действия насочени
към принудително събиране на процесното вземане.
В тази връзка съдът намира, че ответникът не се е дезинтересирал от
изпълнението, защото след прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - към 2022г. ответникът отново се е
активизирал за действията по принудително изпълнение с образуването
на новото изп.дело при ЧСИ А.В.

В горния смисъл съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл.78, ал.2 от ГПК, поради което разноските по делото следва да се платят от
ответната страна
Според представения списък за разноски по чл.80 ГПК те са
51лв.д.такса 430лв.адв.възнаграждение 30лв.такса пред ЧСИ за препис от
изп.дело

Водим от горното, Пернишкият районен съд
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
отношение на “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, адрес на
управление: гр.Перник, ж.к. “Мошино“, че:
А. Х. Ц. ЕГН ********** гр.****** ул.*** бл.* ап.** И чрез адв.А.Ц.
ПАК НЕ ДЪЛЖИ НА „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
в качеството на наследник по закон на И.Р. Х. – майка починала 17.06.2021г.
и А.Х.А.-брат починал 28.01.2022 – следните суми:
- сумата 1265.35 лева главница за неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.;
-сумата 186.82 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2015 г. до 01.06.2017 г.
-законната лихва върху главницата от 06.07.2017г. до оконачтелното
изплащане на сумата и
-направени разноски по делото
за които суми срещу наследодателя на ищцата- И.Р. Х. – майка
починала 17.06.2021г., е издаден изпълнителен лист от 26.09.2017г. по ч.гр.д.
№ 4342/2017 г. на ПРС по ЗИПЗ № 3591 от 06.07.2017г.,
и е образувано изп.д. № 1785/2017 г. по описа на ЧСИ – С.Б. срещу
наследодателката И.Р. Х.- прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК на
23.12.2019г.
и образувано ново изп.дело № 393/ 2022 при ЧСИ А.В. срещу
починалата наследодателка

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Топлофикация-Перник”
АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Перник, ж.к. “Мошино“, ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА А. Х. Ц. ЕГН ********** гр.****** ул.*** бл.*
ап.** чрез адв.А.Ц. ПАК: 51лв.д.такса 430лв.адв.възнаграждение 30лв.такса
пред ЧСИ за препис от изп.дело

9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10