№ 415
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120204240 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по
повод постъпила в съда жалба подадена от В. Х., гражданин на Ф......., с адрес:
гр. Л...., ул.........№ ......., чрез адв.С.К. от Адвокатска колегия – Бургас с адрес
на кантора: гр.Бургас, улица „ПП.....№ ....., офис......
Жалбата е подадена против две наказателни постановления, както
следва:
1. Наказателно постановление №251а-54/02.09.2021 г. издадено от
директора на ОДМВР – Бургас. С това Наказателно постановление (НП)
на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.30, ал.3 във връзка с чл.33, т.9 от
Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и за
нарушение на чл.17б, ал.1 ЗУЧК на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 1 000.00 лева;
2. Наказателно постановление №346а-88/02.09.2021 г. на Началника на РУ
– Созопол, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.264, ал.1 Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за нарушение на чл.64, ал.1
ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид
„глоба“ в размер на 500.00 лева.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесните НП като неправилни
1
и незаконосъобразни. Отправя се искане за присъждане на направените по
делото съдебноделоводни разноски. В хода по същество се посочва, че не са
събрани доказателства, че жалбоподателят е разбрал въобще какво се е
поискало от него от униформени полицейски служители на мястото на
вменените му административни нарушения. Посочва се също така и че всички
действия на полицейските служители, включително и съставянето на АУАН и
задържане, предхождат явяването на преводач, който да разясни на
жалбоподателя за какво точно става въпрос.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Не се явява и представител.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Направени са опити процесните НП да бъдат връчени лично на
жалбоподателя на 01-02.09.2021 г., но той е отказал. Жалбата е постъпила при
наказващия орган на 03.09.2021 г. с вх.№346000-2864/03.09.2021 г., чрез
адв.С.К.. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в действащия по това време седемдневен
преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183,
ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.09.2021 г. след 20:00 часа жалбоподателят паркирал върху морски
плаж „Д****“ в местността „А****“ в община Созопол собствения си
автомобил марка „М****“, представляващ бивш противопожарен автомобил,
преустроен в кемпер с рег.№ ******. Местоположението на автомобила и
следите от преминаването му през плажа не попадали в границите на
защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, а в
границите на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното
разнообразие (Натура 2000): BG0001001 „Ропотамо“ и BG0002041 „Комплекс
Ропотамо“ (становище от РИОСВ – Бургас, л.151 от делото).
На място се озовали служители на МВР (местни – от РУ – Созопол и
2
командировани такива от страната). На български и английски език на
жалбоподателя били дадени разпореждания да премести кемпера, без да
нарушава целостта на пясъчните д****. В. Х. направил опит да премести
превозното средство, но то затънало още повече в пясъчните д****, след като
гумите му започнали да боксуват (показания на св.Д. и св.Д. – л.л.31 и 32 от
делото). След това Х. и неговата спътничка извадили метални скари и
започнали да копаят под гумите на кемпери, за да ги подложат там и така да
препятстват боксуването. Полицаите го предупредили, че трябва да спре да
копае, за да подложи извадените метални скари под гумите и го
предупредили, че ще бъде задържан за действията си, което и сторили.
Отвели Х. в сградата на РУ – Созопол. Там на място от неин познат полицай,
за да превежда на задържания, била извикана Р.Г. от гр.Созопол, която
твърди, че знае немски език на говоримо ниво. Пред нея жалбоподателя
заявил, че желае да го представлява адвокат, но такъв не му бил осигурен,
защото по това време нямало възможност служителите на полицията да се
свържат с такъв.
По този повод и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2
ЗАНН на 01.09.2021 г. Д.Д. (младши инспектор в РУ – Созопол) съставил
против жалбоподателя Акт №346а_86/01.09.2021 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН), бланков №775369. В цифров вид
вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.17б, ал.1 ЗУЧК, а в
словесен – за това, че на 01.09.2021 г. около 20:40 часа паркирал кемпера си
на територията на морски плаж „Д****“.
На същата дата и в същия срок Д.Д. съставил против жалбоподателя
друг АУАН - №346а-87/02.09.2021 г., бланков №775370. В цифров вид
вмененото на Х. нарушение било по чл.64, ал.1 ЗМВР, а в словесен – за това,
че на 01.09.2021 г. около 20:50 часа на морски плаж „Д****“ след ясно
издадено устно полицейско разпореждане да измести процесния кемпер от
защитена зона „Д****“ в района на местност „А****“ „…същият отказва да
дойде с нас до служебният автомобил, за да му бъде съставен АУАН за
извършено от него нарушение, с което си действие пречи да изпълним
задълженията ни по служба“.
В. Х. отказал да подпише и двата акта.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН от страна на
3
жалбоподателя не са депозирани възражения по съставения АУАН или поне
такива не са представени към преписката, която е изпратена на съда.
На 02.09.2021 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3
ЗАНН от съставянето на двата АУАН-а, наказващите органи издали
процесните наказателни постановления. Конкретно посочените нарушения,
вменени на жалбоподателя, са идентични с отразените в двата акта, както в
словесен, така и в цифров вид. НП били връчени на жалбоподателя на същата
дата – 02.09.2021 г., но отказал да се подпише.
На 03.09.2021 г. и в рамките на тогава действащия седемдневен
преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183,
ал.3 и ал.4 НПК процесната жалба била подадена в РУ - Созопол с вх.
№346000-2864/03.09.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът установи процесуални нарушения при съставяне на НП и АУАН,
както и такива от материалноправно естество, които обуславят отменително
решение.
АУАН и НП по ЗМВР са съставени от лица, на теория компетентни да
сторят това съгласно чл.267, ал.1 и ал.2 ЗМВР, но липсва представена по
делото заповед за компетентност.
По отношение на АУАН по ЗУЧК по делото не е представена заповед за
компетентност по чл.32, ал.11 от същия закон, издадена от наказващия орган
(директора на ОД на МВР – Бургас). Съгласно посочената разпоредба
актовете за установяване на нарушенията по чл.30, ал.3 (каквото е
понастоящем вмененото на В. Х.) се съставят от длъжностни лица,
определени от директорите на ОДМВР. Не е ясно дали младши инспектор
Д.Д. от РУ – Созопол е в кръга от длъжностни лица, определени от директора
на ОДМВР – Бургас в хипотетично съществуваща заповед по чл.32, ал.11
ЗУЧК да съставя АУАН като процесния по същия закон.
НП е издадено от компетентен да стори това орган по смисъла на чл.33,
т.9 ЗУЧК.
По отношение на вмененото нарушение по ЗУЧК по делото не бяха
4
събрани доказателства относно това дали преди навлизане в процесния плаж
са били налице поставени табели, които да указват забрана за преминаване и
паркиране на МПС. Не е реалистично да се изисква от чужд гражданин да е
наясно кои зони в Република България влизат в обхвата на т.нар. Натура 2000
и да съобразява поведението си като водач на МПС, ако няма ясни и
недвусмислени табели в тази посока. Внимание заслужават показанията на
св.С.С., който в разпита си на 09.11.2021 г. посочва, че жалбоподателят е бил
навлязъл в плажа и бил закъсал в пясъка (л.л.31 откъм гърба – 32) и го
попитали дали може да излезе с кемпера. Възможно е навлизането на В. Х. да
е било в самото начало на плажа, възможно е и да не е така, но това поставя
съда в зоната на предположенията. Отделно от това и вероятно веднага след
като е разбрал, че е стори нещо не съвсем съобразено със законите на
Република България, В. Х. е предприел действия по извеждане на
управлявания от него кемпер от плажа. За негово нещастие МПС е започнало
да боксува и така е затънало още повече от първоначалното закъсване.
Независимо от това, Х. и жената, с която е пътувал и която по показания на
полицейските служители не била също от български произход, предприели
действия по подпомагане на МПС да спре да боксува – извадили метални
скари, които се подпъхват под гумите и така препятстват по-нататъшното
затъване в пясъка. С други думи, Х. е опитал максималното, за да спре
извършването на вмененото му нарушение по ЗУЧК, но поради сложилите се
технически обстоятелства не е успял.
По отношение на комуникацията на полицейските служители с В. Х. по
време на цялата предсъдебна фаза на административния процес е необходимо
да се отбележи, че правото на защита на жалбоподателя е било непоправимо
нарушено, доколкото е липсвал квалифициран превод на актовете на
полицаите на разбираем за него език. Не е ясно до каква степен на плажа
общуването на полицаите с него на английски език е било точно и вярно,
както и до каква степен В. Х. е разбирал изречения, нареждания, думи на този
език. По мнение на настоящия състав е следвало на място да бъде извикан
преводач от немски език, а не да се разчита на хипотетичното владеене на
английски език от полицейски служител и също хипотетичното разбиране от
страна на Х., независимо от заявеното от тяхна страна, че е разбирал какво му
се нарежда. В крайна сметка и за да управлява МПС жалбоподателят е
правоспособен според законодателството на Ф....... и вероятно поради това
5
няма недостатъци във владеенето на родния си език.
Всички действия по задържането на Х., нарежданията на полицаите и
указанията, които са му давали предшествали появата в РУ – Созопол на Р.Г.,
която по нейно признание знае немски език на говоримо ниво. Нужно е да се
посочи, че материята, която е следвало Г. да преведе на жалбоподателя е със
строго специфична терминология и е напълно вероятно да не е била съвсем
изяснена на Х..
Най-грубото нарушение на правото на защита на жалбоподателя е
липсата на осигурена адвокатска защита, след като той изрично е поискал
такава. Дори само при наличието на това нарушение процесните НП следва
да бъдат отменени.
По отношение на НП и АУАН за вмененото нарушение на ЗМВР е
необходимо да се посочи, че е налице странно описание на същото от
фактическа страна. То е в 1 л.мн.ч., т.е. „ние“ и е един вид разказване от
страна на полицаите какво се е случило. Редно е било вместо „…същият
отказва да дойде с нас до служебният автомобил, за да му бъде съставен
АУАН за извършено от него нарушение, с което си действие пречи да
изпълним задълженията ни по служба“ да бъде написано: „… същият
отказва да дойде с полицейските служители до служебния автомобил, за да
му бъде съставен АУАН за извършено от него нарушение, с което си
действие им пречи да изпълнят задълженията си по служба“.
На следващо място и отново по отношение на вмененото нарушение на
ЗМВР, според дадената в НП и АУАН правна квалификация (чл.64, ал.1
ЗМВР), полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо
за изпълнение на възложените им функции (изр.1) и те се издават писмено
(изр.2). В мотивната част на процесното НП №346а-88/02.09.2021 г. и
предхождащия го АУАН е посочва, че разпореждането на полицейските
органи към В. Х. е било устно. Според ал.2 на посочения член при
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават
устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят. Според ал.4 разпорежданията на полицейския орган са задължителни
за изпълнение, т.е. на адресата на разпореждането се вменява задължение да
го изпълни. С други думи, според настоящия състав правилната правна
6
квалификация на вмененото на Х. нарушение на ЗМВР е следвало да бъде
чл.64, ал.2 и ал.4 във връзка с ал.1 ЗМВР. Това несъответствие не е
преодоляно при издаване на процесното НП №346а-88/02.09.2021 г. по реда
на чл.53, ал.2 ЗАНН.
На последно място по отношение на това НП следва да се посочи, че
според настоящия състав санкционната разпоредба не е приложена правилно.
Според посочения в това НП чл.264, ал.1 ЗМВР, който противозаконно пречи
на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до
1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Ако обаче се
възприеме трактовката на съда, че вмененото на Х. нарушение не е по чл.64,
ал.1 ЗМВР, а по чл.64, ал.2 и ал.4 във връзка с ал.1 ЗМВР, то санкционната
разпоредба би следвало да бъде чл.265, ал.1 ЗМВР, съгласно който
ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица, които
не са изпълнили или са допуснали неизпълнение на задълженията,
предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, както и гражданите, които не са изпълнили такива
задължения, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.
Всичко това е в случай, че се приеме, че не е налице грубо и
непоправимо нарушение на правото на адвокатска защита на В. Х. при
изрично поискана такава, както и на правото да разбере какви нареждания са
му били давани, какви документи са му били поднасяни за подписване в РУ –
Созопол и т.н.
При посоченото дотук настоящия състав намира, че процесните НП
следва да бъдат отменени.
В този смисъл искането за присъждане на направените по делото
разноски в полза на жалбоподателя е основателно и следва да бъде уважено.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.58д, т.1
ЗАНН 22. Наказателен състав на Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №251а-54/02.09.2021 г.
издадено от директора на ОДМВР – Бургас, както и Наказателно
постановление №346а-88/02.09.2021 г. на Началника на РУ – Созопол;
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на В. Х., гражданин на
Ф......., с адрес: гр. Л...., ул.........№ ......., чрез адв.С.К. от Адвокатска
колегия – Бургас с адрес на кантора: гр.Бургас, улица „ПП.....№ .....,
офис......сумата от 400.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8