Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Ямбол

 

 

 

 

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. Т. Д. от [населено място], против Решение № 60 от 27.03.2024 г. по АНД № 20242330200083/2024 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния акт ЯРС изменил Електронен фиш (ЕФ) Серия К № ******* на ОД на МВР - Ямбол, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на И. Т. Д. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като преквалифицирал административното нарушение от такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със съдебния акт в тежест на Д. са възложени и разноските по делото.

В жалбата се претендира отмяната на решението на Ямболския районен съд по съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се необоснованост на съдебния акт. Конкретно се сочи, че погрешно изписаната правна квалификация на нарушението в случая създава неяснота досежно вмененото нарушение, което съставлява ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, респ. съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Допуснатото нарушение според твърденията в жалбата не би могло да бъде преодоляно чрез изменение на санкционния акт, както погрешно е преила първата инстанция. В тази връзка се прави и позоваване на съдебна практика – Решение № 6/05.01.2024 г. по АНД 909/2023 г. на ЯРС и Решение № 31/21.04.2022 г. по АНД № 337/2021 г. на Районен съд - Червен бряг. Иска се отмяната на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт за цялостна отмяна на електронния фиш. Липсва заявена претенция за разноски.

В съдебно заседание касаторът И. Т. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията – ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозиран по делото писмен отговор по касационната жалба се застъпва тезата за нейната неоснователност по подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт с присъждане на разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че при наличие на административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил електронния фиш, изменяйки го законосъобразно в частта на правната квалификация. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се остави жалбата без уважение.

 

А. съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 60 от 27.03.2024 г. по АНД № 20242330200083/2024 г. на Районен съд – Ямбол, с което е изменен ЕФ Серия К № ******* на ОД на МВР - Ямбол, съставен на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за ангажиране административнонаказателната отговорност на И. Т. Д. от [населено място] за извършено от нея нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. С атакувания съдебен акт съдът е преквалифицирал административното нарушение от такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и с оглед изхода на спора в тежест на Д. са възложени и разноските по делото пред първата инстанция.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 12.11.2023 г. в 13:46 часа в [населено място], община Стралджа на път I-7- км 242+200 в посока от [населено място] за п.в. „П.“, при ограничение на скоростта от 50 км техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на скоростта АТСС „TFR1–М/***, засякла и заснело движещ се със скорост 85 км/ч автомобил „Р.К.“ с рег. № [рег. номер]. Нарушението било записано на файл, впоследствие прегледан от служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Ямбол, които установили, че заснетия автомобил е собственост на И. Т. Д. от [населено място] и нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К *******. Към датата на заснемане на нарушението техническото средство (мобилна система за видеоконтрол на скоростта АТСС „TFR1–М/594) било годно и калибрирано, съобразно отразяванията в приложените по делото Протокол за проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. За използването на техническото е съставен Протокол рег. № 814р-*******.11.2023 г., съдържащ посочване, че заснемането е извършено в [населено място] път I-7 км 242+ в посока от [населено място] към п. в. „Петолъчката“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от процесуална страна, че административнонаказателното производство е проведено в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове при спазване на разпоредбите на чл. 57 от същия закон и на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като процесният електронен фиш съдържа всички разписани в посочената норма реквизити, в т.ч. и подробно описание на мястото на извършване на нарушението, посочване на разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Обсъдени са подробно и отхвърлени с конкретни изложени съображения, които напълно се споделят от касационната инстанция, възраженията на жалбоподателя за липса на конкретно посочване на местоизвършване на вмененото нарушение в електронния фиш, както и че в случая отговорността е следвало да бъде ангажирана с издаване на НП, а не на електронен фиш.

По същество съдът приел, че от събраните по делото доказателства категорично се установява извършителството на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателката. Изложил е подробни съображения в тази насока, като е аргументирал и заключението си, че погрешното посочване на текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в НП не води до неговата незаконосъобразност. Предвид констатираната техническа грешка съдът е изменил квалификацията на нарушението от такова по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

 

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства правилно е прието от съда, че в административнонаказателното производство по установяване на процесното административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Спазени са процедурите, предвидени в ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, като актовете отговарят на изискванията, съдържащи се в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е установил безспорно извършеното нарушение. Действително, по делото категорично се установява, че на 12.11.2023 г. в 13:46 часа в [населено място], община Стралджа на път I-7- км 242+200 в посока от [населено място] за п.в. „Петолъчката“, при ограничение на скоростта от 50 км чрез техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на скоростта АТСС „TFR1–М/***, е засечен и заснет движещ се със скорост 85 км/ч автомобил „Р.К.“ с рег. № [рег. номер], като нарушението е било записано на файл. Н. кадрите от снимковия материал и видеоклипа се наблюдава ясно посочения в ЕФ лек автомобил, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на техническото средство изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване съобразно действащото законодателство, което се удостоверява с представения по преписката Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. Системата е работила на автоматичен режим в съответствие с разписаното в чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а използването на мобилното АТСС на конкретното място за контрол е удостоверено със съответен протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата), съставен от обслужващия го полицейски служител, притежаващ съответната компетентност, в който протокол изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Спазен е и редът за използване на АТСС - мястото за контрол е определено съгласно нормативните документи на МВР и е съобразено с интензивността на движение на път РПМ I-7, съставляващ основна пътна артерия в посока „север-юг“, осигуряваща международния трафик на МПС от и за Република Турция, който се явява високо рисков участък от обслужвания от РУ - Стралджа участък. По делото безспорно се установява също така, че след заснемането на движещия се в нарушение на правилата лек автомобил служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Ямбол прегледали заснетия файл и установили, че процесният автомобил е собственост на И. Т. Д. от [населено място], както и че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К *******. В този смисъл правилно съобразно разписаното в чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ЕФ е бил издаден на жалбоподателя като собственик на въпросното МПС, който е бил и надлежно връчен на лицето, но то не се е възползвало от правото си по чл. 188, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се е управлявало от друго лице. При определяне на скоростта над допустимата по закон за процесния участък са спазени правилата на действащата нормативна уредба, като е приспаднат толеранс от 3 км/ч от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Редукцията е извършена от наказващия орган, като въз основа на това за наказуема скорост е приета стойност от 85 км/час, което е отразено и в ЕФ. При това положение превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече от 31 км/час и с оглед безспорно установеното, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К *******, правилно същото е подведено под правната норма на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1,т. 4 от ЗДвП, поставяща и допълнителен съставомерен елемент - повторност на деянието, като е посочен и предходния ЕФ. В този смисъл въззивният съд е извел правилни и съответни на доказателствата правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция.

Следва да бъде споделено и заключението на ЯРС, че не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила неправилното цифрово посочване на нарушените текстове по съображения, че това не е рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя. Действително, в ЕФ ясно и точно е посочено словесно, че водачът е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки лекия автомобил в населено място; от словесното описание на нарушението в електронния фиш става ясно, че в процесния участък не се твърди, а и не е обективно въведено съобразно доказателствата по делото друго ограничение с пътен знак. Начинът на описание на нарушението не създава у наказаното лице съмнение относно обстоятелството коя е сочената и визирана от административнонаказващия орган като приложима и нарушена разпоредба. От друга страна, нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изцяло и единствено кореспондира с описаното нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията при избор на скорост при общо ограничение за движение в населено място, а не при конкретно по-ниско ограничение на скоростта, въведено с пътен знак. При това положение правилно районният съд е отстранил така допуснатото от АНО неправилно приложение на материалния закон чрез изменение на ЕФ, преквалифицирайки нарушението от такова по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от същия закон, без да изменя същия в частта на наложеното наказание „глоба“ от 800 лева предвид обстоятелството, че за това нарушение предвиденото по вид и размер наказание е фиксирано. Като е достигнал до горните изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В заключение касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Актът на решаващия съд е валиден, допустим и съобразен с материалния закон и като такъв следва да бъде оставен в сила, а подадената касационна жалба против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора претенцята за разноски в производството от страна на процесуалния представител на ответника по касация се явява основателна. Касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН да заплати на ОД на МВР-Ямбол юрисконсултско възнаграждение. Н. основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, ЯАС определя същото в размер на 100 лева.

 

Водим от горното, А. съд Ямбол, първи касационен състав

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 60 от 27.03.2024 г. по АНД № 20242330200083/2024 г. на Районен съд - Ямбол.

 

ОСЪЖДА И. Т. Д. от [населено място], [жк], ет. *, ап. **, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. Р. от АК-Варна, да заплати на ОД НА МВР-ЯМБОЛ разноски в касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението е окончателно.