№ 15381
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Б К
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110121957 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Б К
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
1
гражданско дело номер 21957 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Р..“ ЕООД, с ЕИК ... със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „П..“ № .. ет. офис партер, представлявано от
управителя Р П К, против Х. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б,
ет. 2, .. за установяване по отношение на ответника, че Х. Д. Х. дължи на „Р..“ ЕООД сумата
от 5 476,32 лв. по договор за поръчка за продажба на недвижим имот от 10.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2021 г. до окончателното плащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез своя представител, твърди, че подал заявление за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 70073/2021 г. по
описа на СРС, 155 състав. По повод на подадено възражение от длъжника и дадени от съда
указания предявява исковата претенция. Твърди, че на 10.12.2020 г. между страните бил
сключен договор за поръчка за продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът се
задължил да извърши посредничество за продажба на собствени на ответника недвижим
имот, представляващ търговско помещение, находящо се в гр. София, бул. „П..“ № .. офис
партер, а ответникът – да заплати договореното възнаграждение в размер на 2 800 евро, с
левова равностойност от 5 476,32 лв. в деня на подписване на предварителен договор за
продажба на имота. Също така твърди, че на 29.12.2020 г. трето лице направило оглед на
имота, а на 05.01.2021 г. бил подписан анекс към договора. На 12.01.2021 г. между ищеца и
третото лице, направило оглед на имота, бил подписан протокол за продължаване на срока за
сключване на окончателен договор на 31.01.2021 г. и увеличаване на гаранцията за покупка
на имота. Ищецът превел по сметка на ответника сумата от 4 000 лв., получена като
гаранция за сключване на окончателен договор. Излага твърдения, че на 24.02.2021 г. бил
сключен окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот. На 16.03.2021 г.
ответникът превел на ищеца гаранцията от 4 000 лв. Сочи, че страните решили да сключат
директно окончателен договор. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по
сключения между страните договор, а поради неизпълнение на задължението на ответника
да плати договореното възнаграждение, изпратил покана до ответника, но до предявяване на
иска плащане не било извършено. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Х. Д. Х..
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, признава иска,
оспорва претенцията за лихви като неоснователна. Моли съда да се произнесе с решение с
оглед на извършеното признание, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
2
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД. Направено е искане по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 70073/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
20.12.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Х. Д. Х., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„Р..“ ЕООД сумата от 5 476,32 лв. по договор за поръчка за продажба на недвижим имот от
10.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, а също и сумата от 609,53 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 109,53 лв. – платена държавна такса и сумата от 500 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда
указания в предвидения едномесечен срок заявителят „Р..“ ЕООД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
продажба на недвижим имот от 10.12.2020 г. се установява, че същият е сключен между
страните по делото, по силата на който Х. Д. Х. е възложил на „Р..“ ЕООД посредничеството
за продажба на собствения на възложителя недвижим имот, находящ се в гр. София, бул.
„П..“ № .. партер, при посочена продажна цена, при договорено възнаграждение в размер на
2 800 евро, платимо по сметка на изпълнителя в деня на подписване на предварителни
договор за продажба и получаване на задатъка от купувача. На 05.01.2021 г. между същите
страни е бил сключен анекс към договора от 10.12.2020 г., в който е посочен купувач на
недвижимия имот. От приложения заверен препис от регистър за огледи се установява, че на
29.12.2020 г. е бил извършен оглед на собствения на ответника недвижим имот от трето
лице, посочено като купувач в приетия като доказателство анекс. На датата на извършване
на огледа е бил сключен договор за гаранция при покупка на недвижим имот между ищеца и
третото лице. От представения заверен препис от платежно нареждане се установява, че на
05.01.2021 г. ищецът е наредил по сметката на ответника сумата от 4 000 лв.,
представляваща гаранция по анекс от 05.01.2021 г. От приетата като доказателство по
делото справка от Агенция по вписванията се установява, че на 24.02.2021 г. ответникът се е
разпоредил с покупко-продажба със собствения си недвижим имот в полза на третото лице,
извършило оглед на имота.
От представения заверен препис от нотариална покана се установява, че на 13.04.2021
г. ищцовото дружество е поканило ответника да заплати дължимото възнаграждение от
2 800 евро с левова равностойност от 5 476,32 лв., както и лихва за забава, в 3-денвен срок от
получаване на поканата, като последната е била връчена на ответника на 09.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
3
По делото е безспорно установено, че между страните на 10.12.2020 г. е бил сключен
договор, който намира правното си основание в чл. 280 от ЗЗД. Не се спори, че ищецът е
изпълнил възложената му поръчка и е намерил купувач на предложения да продажба имот
от ответника. В съдебно заседание се признава иска, като се оспорва претенцията за лихви.
Съгласно чл. 286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника
възнаграждение само ако е уговорено. В чл. 5.1 от договора от 10.12.2020 г. страните са
договорили възнаграждение в размер на 2 800 евро, чиято левова равностойност по
фиксирания курс на БНБ при 1,95583 лв. за едно евро възлиза на 5 476,32 лв. Ответникът
признава размера на дължимата главница. Същото признание съдът следва да прецени наред
с останалите събрани по делото доказателства. Съобразно с разпределената доказателствена
тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът доказа основанието, на което се дължи
претендираната сума, както и размера на претендираното възнаграждение, договорено
между страните, а също така по безспорен начин доказа и изпълнение на възложената
поръчка. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за извършено
плащане, не е направено и такова възражение. Ето защо съдът намира, че исковата
претенция е основателна и доказана по размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 609,53 лв., от които: сумата от 109,53 лв. –
платена държавна такса и сумата от 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковата претенция, като в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 213,35 лв., от които: сумата от
109,53 лв. – платена държавна такса и сумата от 103,82 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. В случая съдът е намалил адвокатското възнаграждение на ищеца от 750
лв. на 103,82 лв. по направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е
съобразил възложеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение и като е
съобразил фактическата и правната сложност на делото, при съобразяване на общия дължим
минимален размер от 603,82 лв., определен по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към момента на предявяване на
иска, както и при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е бил представляван в
заповедното и в исковото производство от един и същ адвокат.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
4
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Р..“ ЕООД, с
ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „П..“ № .. ет. офис партер,
представлявано от управителя Р П К, против Х. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„О..“, бл. .., вх. Б, ет. 2, .. че Х. Д. Х. дължи на „Р..“ ЕООД сумата от 5 476,32 лв. /пет хиляди
четиристотин седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ по договор за поръчка за
продажба на недвижим имот от 10.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.07.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б, ет. 2, ..
ДА ЗАПЛАТИ на „Р..“ ЕООД, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„П..“ № .. ет. офис партер, представлявано от управителя Р П К, на основание чл. 81 от ГПК
във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 609,53 лв. /шестстотин и девет лева и петдесет и
три стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 22900 от 20.12.2021 г.
по гр.д. № 70073/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. Б, ет. 2, ..
ДА ЗАПЛАТИ на „Р..“ ЕООД, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„П..“ № .. ет. офис партер, представлявано от управителя Р П К, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 213,35 лв. /двеста и тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5