МОТИВИ към присъдата по НОХД № 594/2018г. на РС- Свиленград
С
Обвинителен акт по Досъдебно
производство №487/2017година по описа на РУ-Свиленград и пр. преписка
с вх. № 1080/2017г. по
описа на Районна прокуратура – Свиленград, Стефка
Стоянова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
повдига обвинение на:
Подсъдимия
И.С.И. с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
понастоящем – в Затвора-гр.Враца,
българин, български гражданин, неженен, основно образование, не работи, осъждан, за това, че:на
01.09.2017 г. в град Ивайловград, обл.Хасково, в условията на опасен рецидив и
в съучастие, като извършител с П.В.Г. ***,
представяйки се за длъжностно лице - „служител от криминална полиция“ и
представяйки се за „прокурор“, с цел да набави за себе си и за П.В.Г. имотна
облага е възбудил заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К. - двамата от гр.Ивайловград,
че телефонът им и те самите са набелязани от въоръжени и опасни измамници, че е
служител в криминална полиция и че е прокурор,
на когото трябва да се предаде парична сума, за да бъдат задържани тези
измамници от органите на МВР и до 02.09.2017 г. в град Любимец обл.Хасково
поддържал това заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К., с което им причинил имотна
вреда в размер на 11 000.00 лева и 3000.00 евро /равняващи се на 5867.82
български лева/ или общо имотна вреда в размер на 16867.82 лева - престъпление по чл.211, пр.2
вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209 ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК.
Подсъдимия
П.В.Г. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неженен,
начално образование, не работи, осъждан, за това, че: на 01.09.2017 г. в
град Ивайловград, обл.Хасково, в условията на опасен рецидив и в съучастие, като извършител с И.С.И. ***,
представяйки се за длъжностно лице - „служител от криминална полиция“ и
представяйки се за „прокурор“, с цел да набави за себе си и за И.С.И. имотна
облага е възбудил заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К. - двамата от гр.Ивайловград,
че телефонът им и те самите са набелязани от въоръжени и опасни измамници, че е
служител в криминална полиция и че е прокурор,
на когото трябва да се предаде парична сума, за да бъдат задържани тези
измамници от органите на МВР и до 02.09.2017 г. в град Любимец, обл.Хасково
поддържал това заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К., с което им причинил имотна
вреда в размер на 11 000.00 лева и 3000.00 евро /равняващи се на 5867.82
български лева/ или общо имотна вреда в размер на 16867.82 лева - престъпление по чл.211, пр.2
вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209 ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,и след конституиране на пострадалите С.А.К. с ЕГН ********** и Г.Р.К. с ЕГН ********** - двамата от
гр.Ивайловград ,представлявани от пълномощника им и техен син в качеството на частни обвинители и граждански ищци срещу двамата подсъдими и
след приемане на предявения граждански иск за причинените имуществени вреди в
размер на 3882,95лева срещу двамата подсъдими, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид
изявлението на защитата и подсъдимите
, на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване на
разпоредителното заседание към разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2
от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият И.С.И. и
защитникът му адв.Г.
заявяват,че подс. И.С.И. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание подсъдимият П.В.Г. и
защитникът му адв.Г. заявяват,че подс. П.В.Г. признава
изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурорът
и представителя на ЧО и ГИ поддържат повдигнатото обвинение и изразяват становище за липса на процесуални
пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На
основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимите по чл.371 от НПК и ги уведоми,че съответните доказателства
от досъдебното производство и направеното от тях
самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият И.С.И. заяви,
че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
Подсъдимият П.В.Г. заяви,
че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
На
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимите
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
Определение обяви, че ще ползва самопризнанието им,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт.
Участващият по
делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно и категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото авторство от страна на
двамата подсъдими, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира,
извън подложените на критика за недостоверност и опровергаване от
останалите.Съобразно която интерпретация и в съвкупна преценка на доказателствата
се поддържа довод за доказаност на обвинителната теза, формират се изводи за
обективните факти на извършеното от двамата подсъдими срещу двамата пострадали измамни
действия,по начина описан в обвинителния акт, неговия субект и наличието на
умисъл, поради което прокурорът пледира за признаването на подсъдимите за
виновни в извършването на престъплението.За същото претендира да бъдат наложени
съответните наказания, индивидуализирани при условията на чл.54 от НК спрямо
двамата в справедлив размер ,а именно спрямо подсъдимия И.С.И. -Лишаване от свобода в размер близък около 4 години и
съдът съответно да редуцира същото на основание чл.58а,ал.1 от НК, което
окончателно наказание подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален строг
режим ,а спрямо другия подсъдим -Лишаване от свобода в размер близък около 3
години и 9месеца и съдът съответно да редуцира същото на основание чл.58а,ал.1
от НК, което окончателно наказание подсъдимият също да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим.Счита претенцията на гражданските ищци за основателна
и предлага на съда да бъде уважена в предявения размер , а относно веществените доказателства пледира
част от тах да останат приложени по делото,а другата част/телефоните ведно със
1бр.сима карта/ да се върнат на подсъдимия И.С.И. ,доколкото не били средство на престъплението.
Частните обвинители и Граждански ищци по делото, чрез
пълномощника им се придържа изцяло към становище на представителя на РП
Свиленград.
По същество адв.Г.
пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание Лишаване от свобода в справедлив
размер, съобразявайки обстоятелството,че
същите са се признали за виновни с оглед характера на процедурата по която
премина съдебното следствие,както и обстоятелството,че същите са върнали голяма
част от предмета на престъплението на пострадалте,а отделно от това се сочи,че
същите имали деца,за които следвало да полагат грижи. Що
се отнася до предявения граждански иск се придържа към становище на
прокуратурата.
Подсъдимият И.С.И., се придържа се към становището на защитника си по същество
. В правото си на последна дума се иска от съда справедлива присъда.
Подсъдимият П.В.Г., се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума се иска от съда справедлива присъда.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимите И.С.И. и П.В.Г. *** били приятели. Двамата били осъждани многократно, като
голяма част от присъдите им били за извършени измами. Подсъдимият И.С.И. за извършени измами бил осъждан
с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 73/2006 г. на РС-Айтос, по НОХД №
3330/2007 г. на РС Варна, НОХД № 685/2009 г. на РС-Троян, НОХД № 1490/2010 г.
на РС-Русе, НОХД № 5/2011 г. на РС-Разград, НОХД № 1089/2016 г. на РС-Казанлък
и НОХД № 134/2018 г. на РС-Павликени. Същият
бил наказван неколкократно с влезли в сила съдебни актове и за
престъпления по чл.343в от НК.
За извършени измами подс. П.В.Г. бил осъждан с влезли в сила
съдебни актове по НОХД № 736/2004 г. на РС-Горна Оряховица, НОХД № 531/2004 г.
на РС-Бяла, НОХД № 11/2007 г- на РС-Котел, НОХД № 196/2013 г. на РС-Велики
Преслав, НОХД № 287/2014 г.и НОХД № 260/2014 г. – двете на РС-Тутракан, НОХД №
761/2015 г. на РС-Силистра и НОХД № 440/2017 г. на РС-Павликени.
Подс.
П.В.Г. бил в приятелски отношения
със св.Д..Н. *** с когото се познавали от детските си години.Св.З.също бил
осъждан многократно, като голяма част от престъпленията му били измами,
извършени в съучастие с подс.
П.В.Г. /НОХД № 265/13 г. на
РС-Велики Преслав, НОХД № 287/14 г. на РС-Тутракан, НОХД № 260/14 на
РС-Тутракан, НОХД № 761/15 г. на РС-Силистра и НОХД № 440/2017 г. на
РС-Павликени/.
Подс.
П.В.Г.,подс. И.С.И. и св.Д.З.се намирали в
Затвора-Белене, като подс.Г. изтърпявал наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца наложено по НОХД № 440/2017 г. на
РС-Павликени считано от 24.04.2018 г.; подс.И. изтърпявал наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, наложено по НЧД № 2584/2017 г. на
РС-Русе, считано от 24.11.2017 г., а св.З.- наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 години, наложено по НЧД № 968/2012 г.на РС-Русе, считано от
15.11.2016 година, видно от справка от ГДИН /л.62, том 4 от ДП/.
Подсъмите
И.И. и П.Г. извършвали
телефонни измами, въвеждайки в заблуждение различни непознати за тях хора, след
което тези лица се разпореждали с техни пари в полза на подсъдимите. Подсъдимите вършели измамите по
схемата „съдействие на полицията“ по следния принцип:
Чрез
измамливи действия си набавяли сим-карти, които регистрирали на името на други
лица, за които знаели, че са в лошо финансово положение и, че срещу заплащане
от 50.00 лева за всяка регистрирана
сим-карта, ще се съгласят да предоставят доброволно личните си
данни.Тези сим-карти били поставяни в последствие в мобилни телефони, ползвани
от подсъдимите и които не били регистрирани на тяхно име.Чрез сим-картите
регистрирани на чуждо име звънели на телефонния номер за „Справки за телефонни
кодове за селища в страната“ с № 011800 и от оператора поисквали кода на
съответната община или град за който били решили, че там ще вършат измама,
както в случая – град Ивайловград. След това набирали кода, звънели на
произволнио избрани абонати, променяйки всеки път само последните цифри от номера, набирайки цифрите
по серии в последователност от 1 до 10 или от 10 до 90 и т.н. След това
започвали да убеждават лицата по телефона, че са въведени в престъпна схема и
за да съдействат на полицията да бъдат хванати престъпници, ще следва да дадат
пари. Въведени по този начин в заблуждение, гражданите предавали на подсъдимите
пари за залавяне на престъпник, при предварително уточнени място и време, както
било и в настоящия случай.
По този начин,
неустановен по делото мъж в гр.Русе през месец Август 2017 г., пред сградата на
Център за кръводаряване в УМБАЛ-Русе спрял свид.М.И.П./А./ - от гр.Русе и й се
представил като служител на „М-Тел“, който се занимава с търговия на
предплатени карти, получавани от него с отстъпка от мобилния оператор „М-Тел“,
след което ги ил продавал с надценка в гр.Ветово. Свид. П. била с лошо
материално положение и затова искала да
даде кръв, но била върната от Кръвния център, тъй като боледувала от „гуша“.
Непознатият разбрал за този факт и възползвайки се от него, обещал на П.
възнаграждение от 50.00 лева, но поискал от същата да си даде личните данни за
да закупи на нейно име сим-карти. След това непознатият изпратил свид. П. при подсъдимия П.Г., който й се
представил за служител на „М-Тел“, като и показал някаква служебна карта. Подсъдимият П.Г. поискал личната карта
на П. и попълнил бланка на документ, с който П. се съгласявала да бъдат
закупени 10 броя сим-карти на нейно име, след което П. се подписала на
документа. За предоставянето на личните си данни свид.П. получила от непознатия
й мъж сумата от 50.00 лева. подс.Г. закупил сим-карти, между които и сим-карта на нейно име с № 0884 243189. Същата, в последствие
била употребена при така извършената телефонна измама спрямо сем.К., което е
видно от оперативния анализ /л.61-62, том 3/, протоколите за оглед на веществени
доказателства /л. 66-93, том 3/ и от извършеното разпознаване от свид. П. на подс.Г. /стр.61-62, том 2/.
По същия този начин свидетелката А.Ф.М./А.
/от гр.Русе, на неустановена дата през периода от месец Юни до месец Август, 2017 г.
включително, пред сградата на Център за
кръводаряване в УМБАЛ-Русе в гр.Русе предоставила личните си данни за
закупуване на сим-карти, след като неустановен по делото мъж й обещал парично
възнаграждение, ако си предостави личните данни за закупуване на сим-карти.
Непознатият за свид.М. мъж й казал, че за всяка регистрирана на нейно име
сим-карта ще й плати по 50.00 лева. Обяснил, че извършва набиране на лични
данни на лица за благотворителна кауза, като закупува сим-карти, предназначени
за възрастни хора от селата, които не могат да дойдат в град Русе да си купят
такива. След като тя представила личните си данни и й била заплатена сумата от
50 лева, измамниците закупили две сим-карти на името на М.. Същите тези
сим-карти по-късно били ползвани от подсъдимите И. и Г., а именно
сим-карта с № 0884 438365 и
сим-карта с № ********** на името на
А.Ф.М./А./. С тях се провели изходящи разговори към входящ № ********* на домашния телефон на пострад.К. на 01.09.2017 г. в
17.17 часа /от номера регистриран на свид.А.№ **********/; а за периода от 17.38 часа на 01.09.2017 г. до 08.52
часа на 03.09.2017 г., подсъдимите са се обаждали на
сем.К., въвеждайки ги в заблуждение със сим-карта с № 0884 438365 и № **********, регистрирани
на името на А.Ф.М., а така също и ползвайки
сим-карта с 0884 243189 на името на М.
П.. Извършени били и
многократни позвънявания на мобилния телефон с № 0877 941790, ползван от пострадалата С.К. и били проведени
множество разговори, като особено много
били разговорите, проведени от обвиняемите, ползващи сим-картата с № 0884 243189 /регистрирана на името на М.
П./.
Със сим-картите, регистрирани на
чуждо име в последствие за периода от 16:21:17 часа на 01.09.2017 г. до
17:29:40 часа на същата дата били проведени множество телефонни разговори по
схемата „случаен избор“ с неустановени по делото граждани от гр.Ивайловград -
тези, ползващи стационарни телефони с номера както следва: *********, *********, 03616205, *********, *********, *********,
*********, *********, *********, *********, *********, *********, *********,
*********, *********, *********, ********* и *********. Обаждайки се по
телефона им подсъдимите
направили опит да измамят тези граждани, обаждайки се на стационарните им
телефони, като при тези разговори бил ползван мобилен телефон с неустановена
собственост с имей: 358380002136711 и
сим-карта на името на свид.А.Ф.с №
**********, което е видно от
разпечатката към протокол за оглед на ВД от 18.05.2018 г. /стр.74,75, том 3/.
Ползвайки
сим-картите на името на А.Ф.М.с №
********** и с № 0884 437210, обвиняемите се обадили и на
пострадалите К., въвеждайки ги в заблуждение по схемата „Съдействие на
полицията“, с цел да се разпоредят с парите си, като първоначалната комуникация на мобилния телефон на постр.К.
била на 01.09.2017 г. в 17:38 часа. От този момент нататък до 08:52 часа на
03.09.2018 г. пострадалата К. получила множество обаждания от комуникатори с
мобилни номера 0884 438365 и № 0884
437210 /на името на А.Ф./,
от № 0885 474699 /с неустановен собственик/ и особено много от
сим-картата, закупена от подс.Г. на името на М.П.. с № 0884 243189.
За да въведат в
заблуждение пострадалите лица, подсъдимите ползвали през цялото
време два телефонни апарата, а именно тези с имеи с № 356446010701983 и с № 35830002136711 /с неустановен собственик/.
Същите през определени интервали от време изваждали поставената сим-карта и слагали
друга, редувайки сим-картите, закупени съответно на името на свид. М.П.. и
на А.М. /л.68-77, том 3/.
Свидетелите С.А.К.,
родена през 1938 г. и Г.Р.К., роден през 1934 година /пострадали лица/ били
съпрузи и двамата живеели в апартамент с № 13 в гр. Ивайловград, находящ се
ул.“Гео Милев“ бл.18, вх.“А“, етаж 3. Години наред двамата възрастни свидетели спестявали пари от пенсиите си и от обработката на лозя, като в дома си
имали събрани сумите от 11 000 български лева и 3 000.00 евро, които
били в банкноти, с различни номинали.
На 01.09.2017 г., в
17:17:14 часа, на домашния телефон на свид.К. и свид. К. с № ********* се обадил непознат за тях мъж, който се
представил с името Н. Н., който е служител в „Криминална полиция“. Същият
звънял от номер 0884 437210 /собственост
на свид.А.М./. Мъжът заявил: "Госпожо, вашият телефон е набелязан от
телефонни измамници", след което я предупредил да заключи вратата, защото
измамниците били опасни и въоръжени. По време на този разговор свидетелят К.
бил до съпругата си – свид К. и чул всичко, което и било казано. След
разговора, двамата съпрузи се притеснили
много, но още повече се разтревожили, когато след около 15 - 20 минути, някой
отново позвънил на домашния им телефон. Свид.К. вдигнала слушалката и от нея се
чули звуци на рев от жена и женски глас който казал: "Оле майко, счупих си
крака". Разговорът продължил да се води от лице с мъжки глас който казал:
"Госпожо, трябва да ми дадете двадесет хиляди лева, ако не ми ги дадете,
ще дойдем да ви убием с дядото" без да бъде пояснено, защо иска парите.След
около 15 - 20 минути се обадило лице
което с мъжки глас се представило за служител на криминална полиция и
заявило, че ще свърже свидетелката К. с „прокурор Н. Илиев“.Друго лице с мъжки
глас -„прокурорът“ казал: "Госпожо, заключете си вратата, защото в гр.
Ивайловград има измамници и вие сте набелязани в тяхната схема". Поискал
от К. да съдейства да бъдат заловени измамниците. Т.н. “прокурор“ се
поинтересувал какъв е размерът на пенсията й при което св.К. отговорила,че
нейната е 180.00 лева, а на мъжа й – свид.К. – 640.00 лева. „Прокурорът“ обещал, че ако съдействат,
ще им бъдат увеличени пенсиите, на К. със 100 лева, а на свид.К. - с 50 лева.
През цялото това време, при поредното телефонно иззвъняване, телефонната
слушалка вдигала ту свидетелката К., ту
свид.К.. Тъй като К. не бил добре здравословно, притеснен от отправените срещу тях заплаха и факта,че
искат спестените им пари да хвърлят през терасата довели да влошаване на
здравословното му състояние .По тази причина телефонните разговори продължили
да се водят от съпругата му. Представилият се за „прокурор“ попитал колко пари могат да
съберат двамата съпрузи и докато чакал отговора на телефона, свид.К. преброила
парите, които били в дома й, а именно 11 хиляди лева и 3 хиляди евро.
„Прокурорът“ продължил да дава наставление на К. като поискал парите да се
направят на пачки според номинала им и да се поставят в бели пликове.
„Прокурорът“ поискал да му бъдат съобщени номерата на банкнотите в български
лева. Всичките банкноти били с номинал
от 20 лева и 50 лева, а две банкноти били по 100 лева. Поискал да му бъде казан
номера на мобилен телефон ползван от К. и тя му го съобщила, а именно: **********, който се водел собственост
на Д.В.Х.. Свид. К. около 2 часа говорела с прокурора по мобилния си телефон и
му диктувала номерата на банкнотите, продиктувала и всички данни от личната й карта и от тази
на свид.К..“Прокурорът“ заявил, че жилищният блок в който живеели сем.К. е
охраняван от цивилни полицаи и че
двамата свидетели са в безопасност и ги накарал да се закълнат, че на
никого няма да кажат за случая. Попитал има ли наблизо бензиностанция или магазини,
попитал за имената на хотелите и магазините в близост до жилищния блок на сем.К.,
за надписите на табелите на магазините, какви електрически уреди и мебели имат, а К. отговорила на всички въпроси.
Около 22,30 часа на 01.09.2017 г., след
разговора с „прокурора“ на К. се обадило лице, което казало, че разполага с 15
минути да излезе на терасата и да
пусне оттам събраните пари. Свид.К. сметнала, че това лице е от групата на
измамниците. Тя заявила , че нямат пари. Няколко пъти измамниците продължили да
звънят по домашния телефон и да заявяват, че дават 15-20 минути време за да
бъдат събрани и пуснати пари през терасата. Редувайки се ту „прокурорът“, ту
измамниците звънели няколко часа в дома на възрастното семейство К., за да
искат пари. Същите се обаждали от различни телефонни номера , като на домашния
телефон звънели от телефон със сим карта с номера ********** и ********* -
собственост на свид.А.М. и от номер ********** - собственост на свид.М. П.
/л.61, том 3 от ДП/.
Притеснен от случващото
се, здравословното състояние на свид.Г.К. продължило да се влошава и по тази
причина свид.К. помолила „прокурора“,
да повикат Бърза помощ, но той не
позволил, като й казал К. да поема хапчета. В последствие било обещано, че ще
пратят човек да се погрижи за пострадалия К., но така и никой не дошъл.
Последното нареждане на „прокурора“
било свидетелите К. да отидат до гр.Хасково, където да занесат парите, но К.
обяснила, че и двамата не са здравословно добре, за да сторят това.
“Прокурорът“ продължил да настоява, като тормозът спрямо двамата свидетели
продължил цяла вечер. Непрекъснато им звънели на стационарния домашен телефон
или пък на мобилния телефон, ползван от К.. Сутринта, в 07:33:29
часа на 02.09.2017 г. /събота/ „прокурорът“ от скрит номер отново позвънил на мобилния номер на К., като дал
нареждане да вземе торбата с парите и да
се качи на автобуса за град Любимец, който бил в 7.00 часа. Обяснил й,
че ще я чака на автогарата, за да му предаде парите лично,след което щял да
я върне обратно в гр.Ивайловград. „Прокурорът“ попитал К. с какво ще е облечена при което тя описалата
дрехите си-черна пола и небесносиня жилетка. Видно от разпечатка на хартиен
носител на изходящи/входящи разговори /стр.73, том 3/ в 07:33:29 часа на
02.09.2017 г. от мобилен телефон с имей: 356446010701983 подсъдимите ползвали сим-картата №
********** на името на А.Ф..
Свид.К. изпълнявайки
разпорежданията на измамника, поставила в няколко плика сумите от по 2000 лева,
в един плик поставила 1000 лева, а в друг такъв
- 450 лева. Еврото поставила в два бели плика с по 1500 евро във всеки
от тях.
На същия ден - 02.09.2017 г. свид.К. се качила на автобуса от
гр.Ивайловград, който тръгвал в 07.00 часа за гр.Любимец, носейки у себе си
цялата сума пари, а именно 11 000 лева и 3 000 евро, поставени в няколко
бели пликове. Докато пътувала в автобуса „прокурорът“ продължил през 10 - ина минути да й звъни на мобилния
телефон, а когато пристигнала в гр.Любимец
заявил: „Взимаш торбата с парите, тръгваш наляво и ще те чака там един човек,
на който даваш парите.“ К. се учудила, че друг човек ще вземе парите й,
попитала прокурора защо няма да е той, след което последният отговорил, че не
можел, тъй като „се разправял“ с измамниците, които били заловени, като
двама от тях били убити при полицейска акция, а други били
избягали. След като слязла от автобуса на автогарата в гр.Любимец, по указания
на „прокурора“ К. тръгнала наляво, направила 10-ина крачки и
когато стигнала до някакво дърво - черница, пред нея застанал мъж, който се представил
за „Н. Н. от Криминална полиция“. Същият бил около 35-годишен, с нормално
телосложение, с тъмна, къса коса и светла кожа. Това бил подс. И.С.И., което се
потвърждава от приложените протоколи за
разпит на свидетеля Д.З.и протоколите за разпит на подсъдим/л.58,59,61 и 101-105,
том 1/. Видно от протокол за оглед на ВД
и фотоалбум към нето /л.44-47, том 3/ в неустановен момент за времето от
08:13:13 часа до 08:14:38 часа, подс. И.С.И. взел пакета с парите от ръцете на
К., не й казал нищо и си тръгнал обратно, а тя се върнала на автогарата. В
08:14:38 часа лекият автомобил „Мерцедес“ в който пътували двамата подсъдими и свид.З.потеглил с
парите собственост на сем.К.. След около 10-ина минути „прокурорът“ отново се
обадил на постр.С.К., като й казал, че понеже не може да я откара в
гр.Ивайловград, същата да се прибира с автобуса или такси, а той щял да „прати
пари на дядото, за да платя курса“. Тогава свидетелката наела такси до
Ивайловград, където платила на шофьора
част от дължимата сума, с която разполагала у себе си - 30 лева. Останалите 10 лева доплатила
вземайки заем от нейна съседка в гр.Ивайловград. Там разбрала от съпруга си – свид.К., че
никой не им е пратил пари и обещаните й предната вечер от „прокурора“
лекарства. Притеснена за парите, които дала К. звъняла неколкократно на номера,
който й дал „прокурорът“ на който да го тьрси
- **********, но никой не ми отговарял.
Тогава свидетелите К. разбрали, че били измамени.
По същото време, на 31.08.2017 г. свидетелят Д.Н.З.бил
пуснат от Затвора-Белене за домашно лечение и се намирал в град Ветово, видно
от справка от ГДИН /л.62, том 4 от ДП/. На същата дата имало празник на града. В центъра на града подс.Г. срещнал със св.З.и го поканил на
гости в дома си. Седнали в двора на дома му, като през това време около 21.30
часа с лек автомобил марка“Мерцедес“ черен на цвят с рег.№ РК 5375 ВН дошъл и подс. И.И.. Двамата подсъдими се разбрали, че
следва да тръгват за град Ивайловград, за да вземат парите от свид.К.. Подс.Г. поканил свидетеля З.да дойде с тях,
като не му обяснил по каква точно причина ще пътуват. Първоначално свид.З.не
знаел, че И. и Г. извършват измама, но в последствие разбрал за този факт, тъй
като действията и поведението на двамата подсъдими
ясно показвали това. Тъй като СУМПС на подсъдимия
И. било отнето от контролните органи с НП №466/2008 г. в сила от
26.11.2008 г. /л.46, том 4/, автомобилът л.а.“Мерцедес“, модел „Е 270“ с рег.№
РК 5375 ВН, собственост на подс.
И.И. бил управляван от подс.Г.. Около 22.00 часа тримата тръгнали
за гр.Ивайловград, като свид.З.се настанил на задната седалка, а подс. И.И. седял на предна дясна седалка – до
водача. Подс. И. и Г. заедно със свид.З.от гр.Ветово стигнали до гр.Русе, където
заредили с гориво на бензинстанция. След това се отправили към град Велико
Търново, след което преминали през Прохода на републиката и продължили в посока към град Стара Загора. Преминали
през села, намиращи се в Старозагорска
област и навлезли в гр.Симеоновград, обл.Хасково, където им била извършена
полицейска проверка. През цялото време на движение на МПС-о подс. И.И. провеждал през 10-ина минути
телефонни разговори, обяснявайки къде се намират към момента. Видно от
протокола за разпит на свидетеля З.пред
съдия от 05.07.2018 г. по ЧНД № 331/2018 г. на РС-Свиленград, същият чул подсъдимия, да говорят, че
“айде, че жената чакала да хвърля парите през терасата“/л.87-90, том 1/.
На 01.09.2017 г. двамата подсъдими и свидетеля З., с
автомобила управляван от Г.
пристигнали на бензиностанция „Петрол“ в град Ивайловград, където заредили
автомобила с гориво, подс.
И.И. си купил цигари, след което
продължили пътя си към адреса, посочен им от на пострад.К..
В същото това време - на 01.09.2017 г. в
РУ-Ивайловград постъпили няколко сигнала от различни граждани, касаещи опити на
неизвестни лица да ги завлекат в схеми за телефонни измами.Тези граждани не се
поддали на провокациите извършени при телефонните разговори с измамниците и те
престанали да ги търсят. Гражданите обаче
предупредили в полицейското управление, за да бъдат предпазени други
лица да не станат жертва на измама. Този сигнал бил предаден от оперативния
джурен на РУ-Ивайловград и в ГПУ-
Ивайловград и информацията била сведена до знанието на оперативните и дежурни
полицейски екипи. По тази причина в град
Ивайловград през периода 01.09.2017 г. - 02.09.2017 г. се провеждали засилени
полицейски проверки на преминаващи през територията на Община Ивайловград подозрителни МПС-а и
лица в тях. По този повод около 03:30
часа на 02.09.2017 г. свидетелите А.М.К.и
А.П.К.– служители на ГПУ-Ивайловград, изпълняващи патрулно-постова дейност на
КПП, находящо се на около 20 км от гр.Ивайловград, в местността „Трите чуки“,
спрели за проверка лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег.РК 5375 ВН, в който
пътували за гр.Ивайловград подс. Г., като водач и
пътниците – подс.
И. и свид. З..Полицаите извършили
проверка на документите на лицата и МПС-то и установили самоличността им.
Направило им впечатление, че З.към момента изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“ и провели разгвор отделно със свид.З.по какъв повод се намира там. Той
се притеснил видимо, но обяснил, че е пуснат за лечение от затвора и пътувал с
приятелите си /подс.И. и подс.Г./, след което за да
се легитимира, представил служебна бележка за домашен отпуск, издадена му от
Затвора. Пътуващите в автомбила се сторили подозрителни на полицаите и те се
заинтересували закъде пътуват. Подсъдимите отговорили, че пътуват за гр.Свиленград, където
ще търсят хотел да пренощуват, но били объркали пътя, при което полицейските
служители ги посъветвали да променят
посоката си на движение. Въпреки това, автомобилът, в който били двамата подсъдими и свид.З.не
продължил към град Свиленград, а - в посока към гр.Ивайловград. По този повод
свид. К. и К.уведомили дежурния в ГПУ-Ивайловград за извършената проверка на
лицата и лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег.РК 5375 ВН. След като приключил
смяната си, свид. К.направил обход в районите на хотелите в гр.Ивайловград, но
не забелязал управлявания от подс.Г. автомобил да е
паркиран там. Проверил и в бензиностанция „Петрол“ в гр.Ивайловград, където от
проведен разговор с персонала на бензиностанцията разбрал, че малко по-рано
сутринта на 02.09.2017 г. действително лекият атомобил „Мерцедес“ с рег. .РК
5375 ВН е спирал там и лице, пътуващо в него си е купило цигари. Това бил подс. И.И..
След като били проверени от служителите
на ГПУ-Ивайловград, подсъдимите и свид.З.продължили с автомобила към град Ивайловград и навлезли на
територията му. Около 04.30 часа на същата дата - 02.09.2017 г. свидетелите А.Д.Б.и Т.С.Ч.- служители на РУ-Ивайловград,
изпълнявайки служебната си дейност по ППД, били спрели служебния си автомобил в
района на Автогара – гр.Ивайловград. Същите били вече уведомени от опративния
джурен за придвижването на подозрителните лица – подс. И., подс.Г. и свид.З., пътуващи
в черен „Мерцедес“ с рег. .№ РК 5375 ВН и вниманието им било привлечено именно
от този автомобил. Същият се движел в посока от бензиностанция „Петрол“ към
автогарата в град Ивайловград. Автомобилът подминал спрения полицейски
автомобил и продължил пътя си в посока към село Славеево. Подсъдимите и свидетелят З.забелязали
полицейската кола, дострашало ги да не бъдат отново проверени и затова, решили
да се отдалечат с автомобила си от този район. Подс.Г. завил в обратна
посока и след не повече от около две минути, придвижил автомобила обратно,
преминавайки отново покрай полицаите и продължил по пътя, водещ към изхода на
града - в посока към град Любимец. Полицейските служители Б. и Ч.докладвали в
РУ-Ивайловград за подозрителното
движение на автомобила Мерцедес“, модел „Е 270“ с рег.№ РК 5375 ВН, в който
пътували подс.
И., подс.Г. и свидетеля З..
След това подс.Г. продължил да
управлява МПС-о по ул.“Капитан Петко Войвода“, като около 05.00 часа монтираните на улицата
видеокамери за външно наблюдение заснели движението на лекия автомобил марка
“Мерцедес“, модел „Е 270“ черен на цвят с рег.№ РК 5375 ВН и то било записано.
По късно, записите от камерите били предадени доброволно и им бил извършен оглед и направен фотоалбум към него.
Автомобилът управляван от подс.Г. продължавал да се
движи по улиците на Ивайловград, търсейки адреса на сем.К.. През цялото това
време подс. И. през интервали от време от около половин час телефонирал на К.,
убеждавайки я да му предаде парите, първоначално хвърляйки ги през терасата, а
в последствие – в град Любимец. Около 04.30 ч. преминали със същия
автомобил покрай автогарата в
гр.Ивайловград и продължили към град Любимец, тъй като подсъдимите видели полицейския
патрулен автомобил марка „Нива“, спрян на една от улиците в Ивайловград. Същите
не желаели да бъдат отново проверени от полицейски служители, затова по тази
причина продължили пътя си с автомобила за град Любимец. Там именно подс. И. щял да получи парите,
собственост на сем.К. от свид.К..***, подс.Г. спрял колата с
пътниците в нея - подс.
И. и свид.З.и тримата спейки в
автомобила прекарали останалите часове от денонощието до около 07.00-08.30 часа
на 02.09.2017 г. Тогава именно подс.
И. се обадил на постр.К. и уговорил точното място на срещата, а именно
автогарата на град Любимец. Там именно постр.К. предала на подс. И. парите /11000 лева и
3000 евро/, поставени в отделни пликове в една торба. Същият слязъл от
автомобила и след като К. му предала парите с обща сума 16867.82 лева, й казал
само, че всичко е наред, скрил торбата с парите под якето си и веднага се върнал до автомобила “Мерцедес Е
270“ с рег.№ РК 5375 ВН, качил се в него и подс.Г. привел в движение
МПС-о. Тези факти се доказват от
записите на камерите за външно наблюдение на района на автогарата в
гр.Любимец, протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум към него
/л.44-47, том 3/ и от проведените разпити на свидетелите З., К. и от
обясненията дадени от подсъдимите лица. След като седнал в лекия автомобил, подс. И. извадил пликовете с
пари, извадил и парите от тях, след което изхвърлил торбата и пликовете, а
парите поставил в личната си черна мъжка чанта и я оставил под седалката си в
МПС-то.
През цялото време - от момента на
тръгването им от гр.Ветово до момента на предаването на парите в гр.Любимец от
пострад.К., подс.
И., провеждал телефонни разговори по мобилния си телефон, ползвайки през определени периоди от
време различни сим-карти, съответно собственост на свидетелите А.М. и М. П.,
което е видно от опертативния анализ
съгласно докладна записка от 21.05.2018 г., изготвена от младши разузнавач при
Участък Любимец при РУ- Свиленград - Филип Голев. /л.61, том 3/.
След като извършили измамата подсъдимите решили да се върнат
в родния си град Ветово по обиколен маршрут, за да не бъдат проследени. Затова подс.Г. управлявал от
автогарата в град Любимец в посока София, преминавайки през градовете Хасково,
Пловдив, София, след което около 16.00 часа спрели в района на с.Обнова
обл.Плевен. Там именно спрели
автомобила, където преброили парите и подсъдимите си ги разделили. Вечеряли, закупувайки храна от ресторанта и на свидетеля З.. През
цялото време, докато подс.Г. и свид.З.се хранели
в ресторанта, подс.
И. влизал в автомобила, броил парите и продължавал да разговаря с К..
Завръщайки се в гр.Ветово подс.Г. спрял до дома на
свидетеля З., като той слязъл от колата и се прибрал вкъщи. След това подс.Г. управлявал до дома
на обвин.И., където спрял МПС-о и си тръгнал за къщи, а подс. И. се прибрал в дома си. В
последствие всички пари подс.
И. изхарчил за хазарт /“свара“/ в град Русе, който се играел в парк,
намиращ се в близост до родилното отделение на болницата, а именно сумата от
6200.00 лева./стр.52, том 2/.
На 03.09.2017 год., около 9.00 ч.
/неделя/, „прокурорът“ отново звъннал по телефона, попитал К. как е, казал
й, че парите й са в полицейски сейф и,
че във вторник ще ги донесе, тъй като сега нямал ключ и че „съдията“ бил в
отпуск. После поискал да разговаря със свид.К., попитал го как е, а той му
отговорил, че не са добре, вече нямат никакви пари и вземат назаем. Прокурорьт му отговорил да
не се притеснява, че ще си получат
парите вторник и че в 19 часа вечерта ще се обади, но повече не
се обадил и тогава свид.К. разбрали, че били измамени. След един ден - на
04.09.2017 г. /понеделник/, считайки, че полицейските служители почиват в
събота и неделя,
пострадалите подали
сигнал в РУ-Ивайловград за извършената спрямо тях измама. По този повод в РУ-Ивайловград
било образувано настоящото досъдебно производство, което било изпратено и
прието по местна компетентност за разследване в РУ-Свиленград.
Разпитани на
досъдебното производство подсъдимите се признават за виновни по предявеното им
обвинение, дават обяснения по случая,като посочват съпричастност и на други
лица,но въпреки проведените процесуално следствени действия,наблюдаващият
прокурор е приел,че липсват достатъчно доказателства относно съпричастността им
,поради което същите не са били привлечени като обвиняеми в настоящото
производство.Искане в тази насока е отправено от подс.Г. и пред настоящият съдебен състав,което е оставено без уважение .
След
извършената измама здравословното състояние на постр.К. рязко се влошило като
същият получил мозъчен инфаркт, което
наложило хоспитализацията му в болнично заведение,видно от приобщените по
делото епикризи от неврологично отделение. Здравословното състояние и на
неговата съпруга -постр.К. също се влошило ,видно от епикриза от клиника по
кардиолгия,поради което същата била приета за болнично лечение през месец май
2018година . В предвид напредналата им
възраст и влошеното им здравословно състояние двамата пострадали се преместили да живеят при дъщеря им в
гр.Габрово,видно от удостоверения за настоящ адрес,тъй като впредвид
заболяването на К.,същият останал неподвижен.
От приетото като доказателство по делото справка за съдимост,ведно
с бюлетини към нея на подс. И.С.И. се
установява ,че същият е осъждан многократно 14пъти,като в голямата си част
осъжданията му са извършени измами.
От приетото като
доказателство по делото справка за съдимост,ведно с бюлетини към нея на подс. П.В.Г. се установява ,че същият е осъждан многократно 14пъти,като
в голямата си част осъжданията му са извършени кражби и измами.
Видно от приложената характеристика
на подс. И.С.И. има събрани данни относно множество криминални
прояви на подсъдимият на територията на Р.България.
Видно от
приложената характеристика на подс. подс. П.В.Г.
има събрани данни относно множество криминални прояви на подсъдимият на
територията на Р.България.
По делото
е приложена ДСМПИС на подсъдимата подс. И.С.И. ,видно от която НЯМА отбелязване в нея относно семейното положение на
подсъсимия,неговото финансово и имуществено състояние и трудовата му
ангажираност .
По делото
е приложена ДСМПИС на подсъдимата подс. П.В.Г. , видно от която НЯМА отбелязване в нея относно семейното положение на
подсъсимия,неговото финансово и имуществено състояние и трудовата му
ангажираност.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото
съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното
престъпление от подсъдимите се доказа по безспорен и категоричен начин от
всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът
кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : разпознаванията на лица и по фотоснимка,
изготвените фотоалбуми към протоколите за разпознаване, претърсвания и
изземвания, извършените огледи на веществени доказателства, доброволни
предавания и протоколите за извършените действия по разследването -
разпознаване, претърсвание и изземване, огледи на веществени доказателства, доброволни
предавания, а така също и от приложените писмени доказателства - договор за
покупко-продажба на МПС, справка от Административен отдел при ОДМВР-Хасково;
копие на АУАН с № 009552/11.09.2017 г.; разпечатки по ЗЕС от мобилните
оператори, изготвения оперативен анализ ведно с приложенията към него,
приемо-предавателни протоколи; разписки; писма до банка „ДСК", ведно с
отговор; постановления за възлагане на действия по разследване; писма до и от
мобилните оператори „М-Тел“-ЕАД и „БТК“-ЕАД ведно със справки; писма до и от
ОДМВР-Русе, ведно с призовка и обяснение от обвин.И.; писма до и от ГДНП, ГДИН;
предложение до РП-Свиленград на основание чл.161, ал.1 от НПК; писма; копия на Определения на РС-Свиленград;
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние;
характеристики; писмо до Районен съд Русе, ведно с искания за изготвяне на
свидетелства за съдимост и справки съдимост; приложените веществени
доказатества – СД /дискове/, както и от останалите събрани по делото писмени и
веществени доказателствени материали, Епикризи относно здравословното състояние
на пострадалите, удостоверения за настоящ адрес на същите, както и от свидетелските показания на С.А.К. ; Г.Р.К.;
Д..Н. З.; М.И.П./А./ ; А.Ф.М./А./; Д..Н.Х.; В.Д.В.; Т.С.Ч.; И.Е.А.; Т.П.Т.; А.Д.Б.;
С.Д.С.; А.П.К.и
А.М.К..
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
както и авторството на подсъдимите.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички
тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимите се признават за
виновни и признават всички изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в
съдебно заседение не се възползват от правото си да дадат обясненият по случая,
а единствено искат справедливо наказание. Кореспонденцията
на така направеното от подсъдимите
признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от
свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираната измама осъществена
от подсъдимите/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна аргументация относно
доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на
доказване събития. Съобразявайки
събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина
съдебното следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимите по
начина описан в обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимите
са осъществили фактическия състав на престъплението по чл.211,
пр.2 вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК, касателно подс. И.С.И., а подс.
П.В.Г.-престъплението
по чл.211, пр.2 вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК .
За да е налице
измама по този текст от НК, е необходимо деецът умишлено да въведе в
заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна
облага, че ще му извърши някаква услуга или ще му достави определени стоки, или
ще извърши някакво правно действие без същият да има намерение да се заеме с
изпълнението на поетия ангажимент, защото с поемането на задължението да
извърши определеното действие той цели само да си набави имотна облага.
Следователно престъплението измама ще бъде извършено, когато са налице следните
изисквания: 1) користна цел, 2) възбуждане на заблуждение у някого или
поддържане на такова с тази цел и 3) настъпване на имотна вреда за заблудения и
имотна облага за подсъдимия. Ето защо за осъществяването на престъплението от
значение е намерението на извършителя за изпълнението на поетото задължение при
получаването на сумите. За да е налице престъплението по чл. 209, ал.1 НК, е необходимо измамливите действия на дееца да са повлияли на
волята на пострадалия, поставяйки го така, че от своя страна да извърши
действия, които му причиняват имотна вреда и които не би извършил без
заблуждението, в което е въведен. Преследваната цел - имотна облага, трябва да
съществува към момента, когато се начева изпълнителното деяние - възбуждане или
поддържане на заблуждението.
Несъмнено в инкриминирания
период,подсъдимите са осъществили престъплението
„измама“, визирано в основния състав на чл.209, ал.1, от НК, тъй като чрез
своите действия, представяйки се за длъжностно лице - „служител от криминална
полиция“ и представяйки се за „прокурор“, са
формирали
неправилни представи у пострадалите С.А.К. и у Г.Р.К. относно определени факти от
действителността –че телефонът им и те самите са набелязани от въоръжени и
опасни измамници,поради което следва да съдействат на т.н. длъжностни
лица за да заловят опасните измамници,като предоставят на „длъжностните „ лица
наличната им сума.Това
не е било обективно вярно и възможно за подсъдимите,тъй като ,същите безспорно не са длъжностни
лица,за каквито са се представяли и безспорно целта им не е била да заловят
опасните измамници.
От всичко това следва правния извод, че са на лице проявните форми на
изпълнителното деяние по чл.209, ал.1, от НК, а именно възбуждане и поддържане
на заблуждение у пострадалите.Налице са и останалите признаци, съставляващи
обективната страна на престъплението измама, С.А.К. и Г.Р.К. са се разпоредили с материални
ценности /пари/ тяхна семейна имуществена собственост, въз основа на
предварително формираната и поддържана невярна представа, в резултат на което
същите са получени от подсъдимите, които
са се обогатили за сметка на двамата съпрузи. Между
инкриминираното деяние и настъпилия престъпен резултат е на лице пряка
причинно-следствена връзка.
Несъмнено, показателни са
действията на подсъдимите по въвеждането в заблуждение на С.А.К. и Г.Р.К., убеждавайки ги в опасността
относно изманците ,които са ги набелязали,при което здровословното
състояние на постр.Г.Р.К.,сериозно
се е влошило и което обстоятелство е било известно на двамата подсъдими,тъй
като постр. С.А.К. ги е
уведомила и е заявила,че ще извика бърза помощ,но същите са продължили да поддържат заблуждение у тях,че
за целта да бъдат заловени измамниците,не следва никой да научава и те лично ще
изпратят лекар и пострадалия да продължи да си пие хапчетата, подсъдимите
обещали, че ако съдействат, ще
им бъдат увеличени пенсиите, на К. със 100 лева, а на свид.К. - с 50 лева., всичко това е
създало представа у С.А.К. и Г.Р.К.,впредвид
напредналата им възраст/възрастни хорав недобро здровословно състояние,с ниски
пенсии,възпитани към уважение и доверие относно държавните служители/, че подсъдимите действително са длъжностни
лица ,както и че пострадалите им съдействат във връзка с изпълнение на
служебните им задължения ,а именно да заловят опасни измамници. Подсъдимите са поддържали заблуждението у двамата пострадали,че с предаването на парите в действителност подпомагат
органите на реда да заловят опасните измамници, оказалите се в последствие самите
подсъдими.
Подсъдимите са били напълно на
ясно, че не са „служител
от криминална полиция“ и „прокурор“,както и че целта им не е да заловят ,т.н. опасни
измамници,които са набелязали пострадалите ,но въпреки това са въвели и
поддържали това заблуждение у дамата съпрузи до предаване на процесната сума от
С.А.К. ***, като
подсъдимите са се обогатили с тях , което дава основание да се направи
категоричния извод, че подсъдимите са извършили
наказателноправна измама,като е налице и квалифициращия признак предвиден в
чл.210,ал.1,т.1 от НК- ако
деецът се е представил за длъжностно лице.
Извършеното от двамата подсъдими престъпление е квалифицирано по чл.20, ал.2
от НК /извършено при условията на
съучастие, под формата на съизвършителство/, тъй като и двамата са
участвали в самото изпълнително деяние на разглежданото престъпление по
въвеждането и поддържането на заблуждние у пострадалото сем.К.. И у двамата
е налице формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпния състав,
включително и съзнанието, че извършват деянието заедно и всеки от тях действа
за постигане на престъпния резултат. Всеки от тях е целял участието на другия и
е съзнавал общественоопасния характер на поведението и на другия подсъдим.
Извършеното от подс.И. престъпление е
квалифицирано, като деяние, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б. ”б” от НК.Видно от приложената по делото справка за
съдимост подсъдимият е осъждан многократно, като по НОХД №
718/2011 г. на РС-Русе, Споразумение № 135/2011 г., в сила от 30.03.2011 г. му
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което наказание да изтърпи при строг режим в
затворническо заведение от закрит тип. С Определение № 476/10.04.2011 г. по ЧНД
№ 840/2011 г. по описа на РС-Русе, в сила от 26.05.2011 г. са групирани
наказанията по НОХД № 2120/2009 г. на РРС и НОХД № 242/2009 г.на РС-Исперих, като му е
наложено едно общо наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип. Към така определеното общо
наказание е присъединено изцяло
наказанието, наложено му с Определение по НОХД № 2120/2009 г. на
Русенския РС – „Лишаване от правоуправление“ за срок от 3 години. Със същото
Определение са групирани наказанията по НОХД № 685/2009 г. на РС-Троян, НОХД №
1490/2010 г. на РРС, НОХД № 2110/2010 г. на РРС, НОХД № 5/2011 г.на РС Разград
и НОХД № 718/2011 г. на РРС, като му е наложено едно общо наказание „ЛОС“ за
срок от 2 години и 6 месеца, което да изтърпи
в затворническо завдение. Така определеното наказание е увеличено с 1
година „Лишаване от свобода“ и общото му определено наказание „Лишаване от свобода“
е 3 години и 6 месеца. Постановено е и отделно изтърпяване на наказанията в
затворническо заведение по НОХД № 3330/2007 г. на РРС, което е „Лишаване от свобода“ за 11 месеца и по НОХД
№ 73/2006 г., което е Лишаване от свобода“ за 6 месеца. Наказанието по ЧНД №
840/11 г. на РРС е изтърпяно на 07.11.2013 г.
Другото осъждане на подс.И. е по НОХД № 1089/2016 г.,Споразумение №
164/05.08.2016 г. на РС-Казанлък, с
което му е определено наказание 11 месеца „Лишаване от свобода“, което да
търпи в затворническо заведение за извършено престъпление по чл.211, вр.
чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК, което
наказание е изтърпяно на 02.03.2017г.
Съгласно Постановление № 2 от 27-29.04.1970г. на Пленум на ВС, изм. и доп.
с Постановление № 6 от 12.04.1983 г., при реална съвкупност на престъпления (Съгласно
Определение № 476/2011 г. на РС-Русе) е
налице едно осъждане, макар да са постановени с различни присъди за отделните
престъпления. В случая едното осъждане на подсъдимият И.
е на наказание „Лишаване от свобода” което не е отложено по чл.66 от НК –
определеното по ЧНД №
840/11 г. на РРС с Определение № 476/2011 г. на
РС-Русе, с което са групирани наказанията по НОХД № 685/2009 г. на РС-Троян,
НОХД 1490/2010 г. на РРС, НОХД № 2110/2010 г. на РРС, НОХД № 5/2011 г.на
РС-Разград и НОХД № 718/2011 г. на РРС.Всичко това обуславя наличие на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК,
тъй като настоящото деяние подс.И. е
извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК. Налице е и опасен рецидив от страна на подсъдимият
по смисъла на чл.29, ал.1,
б.”б” от НК,
тъй като настоящото престъпление, подс.И. е
извършил след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК - осъжданията му, съгласно
Определение № 476/2011г. по
ЧНД № 840/11 г. на РС-Русе, с което са групирани наказанията
по НОХД № 685/2009 г. на РС Троян, НОХД 1490/2010 г. на РРС, НОХД № 2110/2010
г. на РРС, НОХД № 5/2011 г.на РС Разград и НОХД № 718/2011 г. на РРС и осъждането му по НОХД № 1089/2016 г. Споразумение № 164/05.08.2016
г. на РС Казанлък.
Също
така, деянието в настоящият случай е извършено от подсъдимия преди да изтече 5-годишния
срок по чл. 30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложените наказания /едното е
изтърпяно на 07.11.2013 г., а другото на 02.03.2017 г./.
Извършеното от подс.
Г. престъпление е квалифицирано, като деяние, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ от НК Видно от приобщената по делото справка за съдимост
,ведно с бюлетини към,подс. Г.
по НОХД № 196/2013 г. по опис на РС-Преслав в сила от 27.05.2013 г. е осъден на
„Лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца което да изтърпи в затворническо заведение. Наказанието е
изтърпяно на 26.03.2014 г. По НОХД № 287/2014 г. на РС-Тутракан в сила от 18.11.2014 г. подс. Г. е осъден на „Лишаване отсвобода“ за срок от 1 година и
три месеца, което наказание да изтърпи в затвор. По НОХД № 260/2014 г. в сила
от 24.11.2014 г. е осъден н наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година
и три месеца. С Определение № 351 от 18.12.2014 г. по ЧНД № 400/2014 г. по
описа на РС-Тутракан, потвърдено с Решение № 43/25.06.2015 г. на ОС-Силистра са
групирани наложените наказания по НОХД № 196/2013 г. на РС-Велики Преслав, НОХД
№ 287/2014 г. и НОХД № 260/2014 г. – последните две на РС Тутракан и е наложено
едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което
да търпи в затвор. На основание чл.24 от НК това общо наказание е увеличено с 6
месеца, или общо 2 години „Лишаване от свобода“.
Отделно
от горното, по ЧНД № 49/2017 г. на
РС-Силистра с Определение № 117/28.02.2017 г.
е извършено групиране на наказанията по присъди, като е определено едно
общо наказание по НОХД № 196/2013 г. на РС Велики Преслав, НОХД № 287/2014 г.на
РС Тутракан, НОХД № 260/2014 г. на РС
Тутракан и по НОХД № 761/2015 г. на
РС-Силистра в сила от 12.01.2017 г.
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, което да търпи в затвор. На основание чл.24 от НК общото наказание е
увеличено с 6 месеца или общ размер две години, в сила от 16.03.2017 г.
На
19.01.2016 г. подс. Г. е бил освободен от затвора където е
изтърпял наказанието от 2 години „Лишаване от свобода“ по ЧНД № 400/2014 година
по описа на РС-Тутракан.
Всичко
това обуславя наличие на
опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.“а“
от НК, тъй като настоящото деяние подс. Г. е извършил, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК. Също така, деянието в
настоящият случай е извършено от подс. Г.
преди да изтече 5-годишния срок по чл. 30, ал.1 от НК от изтърпяване на
наложеното с Определение № 351 от 18.12.2014 г. по ЧНД № 400/2014 г. по описа
на РС-Тутракан наказание /изтърпяно на
19.01.2016 г./.
Подс. Г.
е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.211,
пр.2 вр.чл.210, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29,
ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК. Независимо от това дали по време на разследването
обвинението е било изменяно или не,
прокурорът може сам да вземе решение да внесе обвинителен акт в съда за
същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато липсва съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това процесуално действие,
като форма на изменение на обвинението не води до ограничаване на процесуалните
права на обвинямия по акта, защото обвиняемият се е защитавал срещу предявените
му по реда на чл.219 от НПК идентични факти и внесеното в съда обвинение не
обуславя по-тежка наказателна
отговрност, а само прецизира правната квалификация на установената фактическа
обстановка по обвинението. Прокурорът
може да измени обвинението в обвинителния акт, когато се касае за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение в
обстоятелствената част на обвинението и предвид този факт, за това престъпление
подс. Г.
,наблюдаващият прокурор е приел,че не следва да бъде отново
привличан в хода на разследването по досъдебното производство в качеството на
обвиняем,като е приел правилно ,че в тази връзка
са приложими правилата на ТР № 2/07.10.2002 г. на ВКС. В този
смисъл са и указанията по т.1 на ТР № 57 по н.д. № 13/1984 г., ОСНК на ВС.
Предвид гореизложеното и събраните доказателства по делото, прокурорът спрямо подс. Г. е повдигнал обвинение за
престъпление по чл.211, пр.2 вр.чл.210, ал.1, т.1, пр.1, вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ НК.
Деянието не може да се
разглежда като маловажен случай,с оглед високата стойност на предмета на
извършената измама, завишената степен на обществена опасност на извършителите, които са осъждани с влезли в законна сила съдебни актове за
множество други измами, криминално проявени са,
демонстриращи
престъпна упоритост и целенасоченост за постигане на съставомерния престъпен
резултат.
При така установената
фактическа обстановка, следва да се приеме, че от обективна и субективна страна
двамата подсъдими са
осъществили
състава на престъплението
по чл.211, пр.2 вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК от страна на подс.И.С.И., за това че на 01.09.2017 г. в
град Ивайловград, обл.Хасково, в условията на опасен рецидив и в съучастие, като извършител с П.В.Г. ***,
представяйки се за длъжностно лице - „служител от криминална полиция“ и
представяйки се за „прокурор“, с цел да набави за себе си и за П.В.Г. имотна
облага е възбудил заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К. - двамата от гр.Ивайловград,
че телефонът им и те самите са набелязани от въоръжени и опасни измамници, че е
служител в криминална полиция и че е прокурор,
на когото трябва да се предаде парична сума, за да бъдат задържани тези
измамници от органите на МВР и до 02.09.2017 г. в град Любимец обл.Хасково
поддържал това заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К., с което им причинил имотна
вреда в размер на 11 000.00 лева и 3000.00 евро /равняващи се на 5867.82
български лева/ или общо имотна вреда в размер на 16867.82 лева, а от
страна на подс. П.В.Г. престъплението по чл.211, пр.2 вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ НК за това че на
01.09.2017 г. в град Ивайловград, обл.Хасково, в условията на опасен рецидив и
в съучастие, като извършител с И.С.И. ***,
представяйки се за длъжностно лице - „служител от криминална полиция“ и
представяйки се за „прокурор“, с цел да набави за себе си и за И.С.И. имотна
облага е възбудил заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К. - двамата от гр.Ивайловград,
че телефонът им и те самите са набелязани от въоръжени и опасни измамници, че е
служител в криминална полиция и че е прокурор,
на когото трябва да се предаде парична сума, за да бъдат задържани тези
измамници от органите на МВР и до 02.09.2017 г. в град Любимец, обл.Хасково
поддържал това заблуждение у С.А.К. и у Г.Р.К., с което им причинил имотна
вреда в размер на 11 000.00 лева и 3000.00 евро /равняващи се на 5867.82
български лева/ или общо имотна вреда в размер на 16867.82 лева.
Подсъдимите имат
качеството на наказателно отговорни лица , тъй като същите са пълнолетни и вменяеми лица.
Причините за извършеното деяние
се коренят в подценяване на обществената му опасност от страна на подсъдимите и ниската им правна куртура.
Налице е противоправност и наказуемост на деянието,
които са обективни елементи от състава
на престъплението, както и причинна
връзка между изпълнителното деяние и настъпилите обществено-опасни последици. Горното
резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
дееца.
Подсъдимият
И.С.И. с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
понастоящем – в Затвора-гр.Враца,
българин, български гражданин, неженен, основно образование, не работи, осъждан и подсъдимият П.В.Г.
с ЕГН:
**********, роден на *** ***, постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, неженен, начално образование, не работи, осъждан
С оглед така приетата фактическа, съдът прие, че от обективна
страна подсъдимите на
01.09.2017 г. в град Ивайловград, обл.Хасково, в условията на опасен рецидив и
в съучастие, като извършители помежду си, представяйки се за
длъжностно лице - „служител от криминална полиция“ и представяйки се за
„прокурор“, с цел да набави за себе си и за другия подсъдим имотна облага са възбудили заблуждение у С.А.К.
и у Г.Р.К. - двамата от гр.Ивайловград, че телефонът им и те самите са
набелязани от въоръжени и опасни измамници, че са служители в криминална
полиция и че са
прокурор, на когото трябва да се предаде
парична сума, за да бъдат задържани тези измамници от органите на МВР и до
02.09.2017 г. в град Любимец обл.Хасково поддържали това заблуждение у С.А.К.
и у Г.Р.К., с което им причинили
имотна вреда в размер на 11 000.00 лева и 3000.00 евро /равняващи се на
5867.82 български лева/ или общо имотна вреда в размер на 16867.82 лева - престъпление по чл.211, пр.2
вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209 ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК за подсъдимият И.С.И., а подсъдимият П.В.Г.
престъпление по чл.211, пр.2 вр.чл.210
ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК
От
субективна страна подсъдимите са
извършили деянието
виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
1-ва от НК. Разбирали са свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Съзнавали са
общественоопасния характер на извършеното от тях
деяние, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици
и са искали
тяхното настъпване. Винаги при преценката на вината, която е психическо
отношение на дееца към деянието и общественоопасните последици, изразено в
умисъл или непредпазливост е необходимо да се реализират действията на дееца,
реализирани в обективната действителност. Защото по тях следва да се определи и
психическото отношение на подсъдимия към деянието и общественоопасния резултат.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че в
съзнанието си подсъдимите са имали
изградени представи относно общественоопасния характер на деянието ,относно общественоопасните последици и
са искали
тяхното настъпване,т.к. са били
напълно наясно,че не са
длъжностни лица „служител
от криминална полиция“ и „прокурор“ и в тази връзка нито един
от подсъдимите
не е разполагал с каквито и да са правомощия за това,но
въпреки това умишлено са възбудили и поддържали заблуждение у двамата
пострадали ,че са длъжностни лица,които във връзка с длъжността им ще ги спасят
от опасни измамници ,които са били набелязали пострадалите,като за целта следва
да им предостяват наличните им парични средства. Освен това подсъдимите са предвиждали, че
поради тези неправилни представи ще последват актове на имуществено
разпореждане и че в резултат на тези актове имуществото на пострадалите – сем.К.
ще бъде увредено. Наред с това подсъдимите са преследвали и особена користна цел – всеки от
тях да набави да себе си и за другия
имотна облага.
Относно
наказанието:
При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимите
съдът взе предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието,
а от друга, степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършването му. Отчете
се като смекчаващи вината обстоятелства: оказаното съдействие от страна на подсъдимите ,както в
досъдебното ,така и в съдебното производство, както и че част от процесната
сума е върната на пострадалите, като отегчаващи – съдът констатира обремененото им съдебно минало,
факта че наложеноите наказания по предходни осъждания за извършени измами от страна на двамата
подсъдими,
не са оказали превантивната си и превъзпитателна роля спрямо тях, като отново са продължили да вършат
измами,характеристичните данни описващи ги
като криминално проявени,проявената дързост при
извършването на престъплението, липсата на каквато и да е критичност към
извършеното, както и ,че престъплението е
извършено спрямо двамата пострадали ,които са не преклонна възраст, възпитавани
в духа на уважение към държавните институции,а от там прекалената им
доверчивост,която е спомогнала на подсъдимите да осъществят
престъплението,което пък е допринесло до влошаване на здровословното им
състояние,след като са разбрали,че са станали жертва на измама, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно
чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и
условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на
гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК,
само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за
определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така констатираните отговорността
обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на наказанието
,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от НК съдът да определи наказание при превес
на оттегчаващите над смекчаващите вината
обстоятелства спрямо двамата подсъдими.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода от 3години до 10години и съобразно чл.58а,ал.1
във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът определи на всеки един от тях наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 4 години като на
основание чл.58а,ал.1от НК намали така определеното наказание-Лишаване от
Свобода с 1/3, и осъди всеки един от подсъдимите на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 2 години и 8 месеца.
След
преценка на съдебното минало на двамата подсъдими и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимите така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” не следва
да се отложи,а следва на основание чл.57,ал.1,т.2,б.Б
от ЗИНЗС наложеното им наказание “Лишаване от свобода”,да бъде
изтърпяно при първоначален „Строг” режим.
Определеното
при горепосочените съображения наказания
, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да им
се отнеме възможността да вършат
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно
веществените докателства по делото.
Съдът
постанови Веществени доказателства -Мобилен телефон с имей: 867134026075209 марка „ZTE Kis Max“,
без сим-карта и мобилен телефон с марка
„Самсунг“ с имей: 358273065436926 със сим -карта в нея, да се
върнат на подсъдимият И.С.И. с ЕГН: ********** или на
упълномощено от него лице,доколкото липсват доказателства,че същите са
послужили за извършване на настоящото престъпление,а що се отнася до веществените доказателства- 1 брой компакт диск
на „М-Тел“ и 2 броя компакт дискове на
„БТК“- ЕАД , съдът постанови да останат приложени по делото.
По
гражданският иск и разноските по делото
По
несъмнен начин /описан по-горе в мотивите/, в хода на проведеното съдебното
следствие пред първоинстанционният съд се доказа, извършеното престъпление от подсъдимите,
от което произтичат имуществените вреди предмет на
предявената гражданска претенция от двамата пострадали чрез пълномощника им
,както и факта на настъпването му. Доказа се, че
това събитие има характер на престъпление по смисъла на чл.211,
пр.2 вр.чл.210 ал.1 т.1 пр.1, вр. чл.209
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ ,а за подс.И. и по чл.29 ал.1,б.“б“ НК,
че е извършено виновно от подсъдимите,
срещу които е насочен гражданския иск и
настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянието им. Предвид това, че основание на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимите,
предмет на обвинението,съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването
на му в пълен размер за посочената в него сума. С установените по безспорен начин
действия на подсъдимите ,съдът
прие,че те са причинили имуществени вреди по недопустим и
незаконен начин и увредили
имуществото на пострадалото възрастно семейство
,като физически лица
, които бяха
конституирани в качеството им на граждански ищци
в процеса, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало подсъдимите да понесат деликтна отговорност.На репариране в
конкретният случай подлежат имуществените вреди на пострадалият от извършеното
спрямо него престъпление,които към
постановяване на присъдата не са били възстановени от страна на подсъдимите.
Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52
от ЗЗД съда прие, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с
размер на претендираното обезщетението 3882,95лева,поради което го уважи изцяло.
Впредвид признаването
на вината на подсъдимите по повдигнатото им обвинение и съобразно
чл.189,ал.3 от НПК, съдът
осъди всеки един подсъдимите да заплати държавна такса в размер от по 77,66 лева, съобразно
уважения размер на гражданския иск, която сума да внесе по сметка на Pайонен съд Свиленград в полза на Висшия Съдебен Съвет-гр.София,ведно с 5лева -държавна такса в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен
съд – Свиленград.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:.................
