№ 2445
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110170258 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Н. М., както следва:
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 460.23 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 46, находящ се в гр.София,
ж.к. „Гоце Делчева“, бл.238, вх.В,ет.4, за периода 01.07.2017г. – 30.04.2020г., както и на
сумата 46.15 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2018г.–
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
17.06.2021г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 41.29
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.12.2018г. –
04.06.2021г., както и на сумата 9.08 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. – 04.06.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 34684/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.
1
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за
привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция. Навежда възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Бруната“ ООД не изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 10.07.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД /към момента с наименование
„Бруната“ ООД/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Установява се и че такъв е бил подписан на 03.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и
подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 28.05.2018 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Бруната“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач
са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане
на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за
дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
2
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 17.12.1970г.
жилището е било придобито от Никола Хараламбиев Милтенов и Маргарита Михайлова М..
Установява се по делото, че адреса на процесния имот - гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, блок
238, с вх. А-К, е идентичен със стария адрес ж.к. Красно село, блок 238, и със стар адрес
Емил Марков, блок 238. В договора не е посочено при какви права страните придобиват
имота, поради което съдът приема, че правата им са равни.
Представено е по делото удостоверение за наследници на Никола Хараламбиев
Милтенов, от което е видно, че е починал на 25.04.2014 г., към който момент починала е
била и съпругата му /което последно обстоятелство се установява и от служебно
извършената справка по Наредба 14/18.11.2009 г./. За наследници са оставили своята дъщеря
– ищцата по делото – Н. Н. М.. Ето защо, съдът приема, че ответницата е собственик на
имота и като такива се явява страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Доказателства, че имотът е собственост или се
ползва от друго лице, сключило договор с ищеца, не са представени по делото, поради което
направените възражения за липса на облигационна връзка се явяват неоснователни.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, респ. за размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла
погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с
исковата молба, т.е. 460.23 лева – главница за потребена топлоенергия, 41.29 лева –
мораторна лихва върху нея, 46.15 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
9.08 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
3
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи
фактури, изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на
издаване на съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде
възможност на кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с
издаването на последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир. В
настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от
вземанията са погасени по давност, което е неоснователно. Видно е от представеното
заключение, че не са установени вземания по пера, на които изискуемостта е настъпила
преди 17.06.2018 г.
Не са представени доказателства от ответника за плащане на търсените вземания,
разпределено в тяхна доказателствена тежест с доклада по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи изцяло исковата претенция като
основателна и доказана, като признае за установено, че ответника дължи на ищеца суми за
потребена топлоенергия в процесния имот и за осъществено дялово разпределение, както и
че дължат лихви за забава.
Неоснователно е възражението на ответника, че ОУ съдържат неравноправни клаузи. С
чл. 33 от тях е указано, че абонатите са задължени да заплащат потребената топлоенергия в
45-дневен срок от края на месеца, за който се отнася потреблението. Така определения
падеж кани потребителите да платят, а изтичането му ги поставя в забава, без да е
необходима допълнителна покана за плащане – така в чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 750.00 лева, от които 75.00 лева по
ч.гр.д.№ 34684/2021г. на СРС, 55 състав, и 675.00 лева – разноски в настоящото
производство: 75.00 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Гоце Делчев“, бл. 238, вх. В, ет. 4, ап. 46, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3468/2021г. на СРС, 55 състав,
4
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 460.23 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 46, находящ се в
гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 238, вх. В, ет. 4, за периода 01.07.2017 г – 30.04.2020
г, както сумата 46.15 лева – главница за осъществено дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г – 30.04.2020 г, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК – 17.06.2021г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 41.29 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 01.12.2018 – 04.06.2021 г., както и сумата 9.08 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г – 04.06.2021
г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 238, вх. В, ет. 4, ап. 46, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 750.00 лева – разноски по делото, от които 75.00 лева по ч.гр.д.№
34684/2021г. на СРС, 55 състав, и 675.00 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5