Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.04.2015
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд граждански състав в публично заседание на седемнадесети март две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при секретаря В.В.
като разгледа докладваното от съдията ПАВЛОВА гр.дело №192 по описа за 2014
година, и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е искова молба вх. № 1983/24.03.2014 г. от Г.Г.Д. с ЕГН ********** *** със съдебен адресат по
чл.39, ал.1 от ГПК- адв. В.И.И.К.,***, Адрес на кантората: гр.Ловеч,
ул."Търговска" №1, тел.********** против М.К.И., ЕГН **********
постоянен адрес:***, И.С.И., ЕГН ********** *** и И.Ц.М., с ЕГН ********** ***
с посочено правно основание : чл.124 ГПК, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, чл.209 от ЗЗД, чл.79 от ЗС и цена на иска: 50183.70 лв. по данъчна оценка на имота.
Излага, че на 17.03.2014г. в 10.00 часа ЧСИ В.П., рег.№ 879, с район на
действие ОС Ловеч, по писмено искане на И.С.И. с ЕГН ********** и въз основа на
изпълнителен лист издаден на 17.01.2014г. по ч.гр.д. № 73 по описа за 2014г. на
PC Ловеч, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 55 от 17.01.2014г. по
изпълнително дело № 20148790400167 срещу И.Ц.М. с ЕГН ********** е посетил
недвижим имот: апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 43952.514.41.5.5 с административен адрес: гр.Ловеч, п.к 5500,
ул."Осъмска", блок „Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, като целта е била
предаване на владението на гореописания имот от длъжника И.Ц.М. с ЕГН **********
на кредитора И.С.И.. Сочи, че изпълнителният титул е издаден в заповедно
производство по реда на чл.417, ГПК във основа на Нот.акт, а не за изпълнение
на влязло в сила решение. Изтъква, че при посещението на имота, ЧСИ В.П. е
заварил трето лице Т.Г.Т., който се противопоставил от негово име и от името на
майка си Г.Г.Д. срещу предаването на имота, към 11.30 часа в имота се появила и
Г.Г.Д., която е потвърдила възразяването и е заявила права върху процесния имот,
които изключват правата на взискателя и длъжника.
Излага, че ЧСИ е съставил протокол и
отложил предаването на владението, като дал три дневен срок на Г.Г.Д. *** молба
за спиране на изпълнението.
Твърди, че тя е била собственичка по силата на НА за
дарение № 11 том 10 дело № 2908/1993г. на ЛРС на следния недвижим имот:
Апартамент № 5 на 3 етаж, вх.Б от жилищен блок „Осъм", находящ се в
гр.Ловеч със застроена площ на жилището 103.86 кв.м.. състоящ се от две спални,
дневна, столова, бокс, баня, тоалетна, килер и антрета при граници: улица, от
две страни - двор, М.Н., Х.Д., Н. П., заедно с принадлежащите: избено помещение
№ 1 с площ от 17.93 кв.м. при граници: П. В., М.Н.. Таванско помещение №1 с
площ от 16.29 кв.м. при граници С. П., стълбище и заедно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и правото на ползване върху УПИ
съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия устройствен план на гр.Ловеч
одобрен 1989г., а по сега действащата кадастрална карта АПАРТАМЕНТ № 5 находящ
се в урбанизираната територия на гр.Ловеч, община Ловеч, област Ловеч,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.41.5,5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени , със Заповед № РД -
18-10/ 17.04.2007г. на Изпълнителния директор на СГКК Ловеч: гр.Ловеч, п.к
5500, ул."Осъмска", блок „Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, находящи се
в сграда № 5 разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.41, ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на ползване
върху Поземлен имот с идентификатор 43952.514.41, при граници и съседи на
обекта по схема: на същия етаж : 43952.514.41.6, под обекта: 43952.514.41.5.3,
над обекта : 43952.514.41.7. Твърди, че тя, заедно със сина си Т. Г. Т., живеят
и владеят гореописания имот от 1993г. до настоящия момент без прекъсване.
Сочи, че на 20.06.2003 г. е сключила
договор за покупко-продажба на собствения си апартамент подробно описан
по-горе, като покупко-продажбата е обективирана в НА № 82, том III, рег.№ 2685,
дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с per. № 139 Н.Х. *** , със страни Г.Г.Д.
като продавач и М.К.И. с ЕГН ********** като купувач за сумата от 20 000.00
лева, а прехвърлянето на имота е било във връзка с получен заем предоставен й
чрез трето лице Е.Г.Р. в размер на 6000.00 лева, като целта на прехвърлянето е
била обезпечение на заема и гаранция за връщането му. Твърди, че към настоящия
момент е образувано НОХД № 439/2013г. по описа на ОС Ловеч, което не
приключило.
Твърди, че по време на сключването на
договора за покупко-продажба Е.Р. и М.К. са обяснили, че за й да се гарантира
връщането на имота след погасяването на заема, ще сключат по-късно
Предварителен договор за покупко -продажба, в който купувачката М.К.И. вече
като продавач, ще прехвърли описания в НА № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332
от 2003г. по описа на Нотариус с peг. № 139 Н.Х. недвижим имот Апартамент,
поради факта, че договорка за обратно изкупуване не може да се запише още при
съставянето на нот.акт, защото законът не го позволява.
Сочи, че на 24 октомври 2003г. страните по
НА № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с peг.№139
Н.Х. са сключили съгласно уговорката от деня на съставянето на НА № 82/2003 г,
Предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот, в който в
качеството на продавачи са договаряли и са се подписали М.К.И. ЕГН ********** и
И.С.И., ЕГН **********, съпруг на М.К., а като купувач Г.Г.Д. с ЕГН **********,
като предмет на предварителния договор е същия апартамент, находящ се в
гр.Ловеч, бл."Осъм", вх.Б, ет.З ап.5, попадащ в кв.42, парцел II с
площ от 103.86 кв.м., ведно с избено помещение №1 и таванско помещение № 1, а
продавачите са се задължили съгласно предварителния договор да продадат на
купувача описания апартамент срещу заплащане на сума в размер на 19 000.00
лева.
Твърди, че при подписването на
предварителния договор купувачката Д. заплатила сумата от 2 500 лв. като капаро
за което е записано, че договорът служи
като разписка за получена сума.
При така изложените факти и обстоятелства,
счита, че договорът за покупко-продажба, обективиран в НА № 82, том III, рег.№
2685, дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с peг.№139 Н.Х. *** е нищожен
поради наличие на уговорка за обратно изкупуване на имота, обективирана в
Предварителния договор за покупко-продажба, което квалифицира претенцията й,
като такава по чл.26 ал.1 пр.1 във вр. с чл.209 от ЗЗД.
Счита, че в настоящия казус има типичен
случай на заобикаляне на закона, а именно нормата на чл.209 от ЗЗД, тъй като е
налице както обективният елемент, наличие на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА, така и предварителен договор за покупко-продажба със същите
страни и със същия предмет, сключен през непродължителен период от време - само
след по-малко от три месеца, който по същността си е договор за обратно
изкупуване, двата договора са верижни и са функционално обусловени, а със
сключването на предварителния договор за покупко-продажба страните са целели да
заобиколят забраната на чл.209 от ЗЗД./ решение № 887/02.Х1.2001г по гр.д. №
311/2001г. ВКС на РБ II ГО/ Твърди, че отделно от гореизложеното, индиция, че сключената
между страните сделка не е целяла прехвърляне правото на собственост върху
недвижимия имот, е и факта на непредаване владението върху същия от ищцата на
ответницата, което доказва нежелание за постигане целите на договора за
покупко-продажба, а само една привидност на сделката.
Излага, че след запознаване с изп.д. №
20148790400167 по описа на ЧСИ В.П. на 18.03.2014г. тя е установила, че на
18.11.2011 г. ответниците М.К.И. ЕГН ********** и И.С.И., ЕГН ********** в
качеството си на продавачи, сключили договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в НА № 166, том V, рег.№ 3308, дело № 299 от 2011г. по описа
на Нотариус М.Д. с рег.№ 173 с район на действие PC Ловеч с И.Ц.М., с ЕГН **********
- купувач, като предмет на продажбата бил процесния недвижим имот: апартамент №
5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.41.5.5
с административен адрес: гр.Ловеч, п.к 5500, ул."Осъмска; блок
„Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, ведно с избено помещение №1 и таванско
помещение № 1, като си запазили пожизнено вещно право на ползване задно и
поотделно върху имота.С оглед твърдяната от ищцата нищожност на сделката,
обективирана в НА № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа на
Нотариус с peг. № 139 Н.Х. ***, твърди, че същата не е довела до транслативно
действие и не е породила правни последици, в т.ч, не е могла да прехвърли и
правото на собственост върху имота на приобретателя, поради което е нищожен и
договора за покупко-продажба обективиран в НА № 166, том V, рег. № 3308, дело №
299 от 2011г. по описа на Нотариус М.Д. с рег.№ 173 с район на действие PC
Ловеч. Оспорва правото на собственост и на приобретателя, длъжник по
изпълнително дело № 20148790400167 И.Ц.М. с ЕГН **********.
Твърди, че въпреки сключения договор за
покупко-продажба през 2003г. обективиран в НА № 82, том III, рег.№ 2685, дело
332 от 2003г. по описа на Нотариус с peг. № 139 Н.Х. ***, тя повече от 23
години не е напускала процесния апартамент, не е предавала владението на друго
лице и го е владяла и владее като собствен, като към 17.03.2014г. е станала
собственик на имота по силата на непрекъснато 10-годишно давностно владение
съгласно чл.79 от ЗС. Счита, че тя лично и чрез сина си Т.Г.Т. е упражнявала
фактическа власт в продължение на 10 години и е демонстрирала по отношение на
невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия за себе си. Сочи, че партидите за ток и вода са на
името на баща й и тя и до днес заплаща ползваните консумативи, като прилага
част от запазените от нея фактури, а ответниците не са предприели никакви
действия по смяна на партидите и не са се противопоставили със законови
средства срещу упражняването на тази фактическа власт. Излага, че през
Счита, че съдебна практика и правната
доктрина приемат, че придобивната давност се прекъсва по реда на чл. 116, б.
„б" от ЗЗД, както с предявяване на осъдителен иск за предаване на владения
от него спорен имот, така и с предявяване на установителен иск за собственост
на същия имот, но не и с предявяване на заявление по чл.417 ГПК или молба по
чл.126ж , ал.З от ГПК / отм./
Сочи, че към настоящия момент и по времето
на изтеклата придобивна давност такива искове от страна на ответниците не са
предявявани.
С оглед на гореизложеното, за счита, че е
налице правен интерес от завеждането на обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.124 от ГПК във вр. чл.26, ал. 1 предл.2 от ЗЗД
/заобикаляне на закона/ във вр. чл.209 от ЗЗД и чл.79 от ЗС, поради което моли
да бъдат призовани на съд с ответниците и след доказване на основателността на
твърдяните от нея факти и обстоятелства, да бъде постановено съдебно решение, с
което: да се прогласи нищожността на
договор за покупко-продажба обективиран в НА № 82, том III, рег.№ 2685, дело
332 от 2003г. по описа на Нотариус с per. № 139 Н.Х. ***, вписан в службата по
вписванията при ЛРС като акт №19, том 6, дело № 1121/20.06.2003г. с който Г.Г.Д.,
с ЕГН ********** продава на М.К.И. ЕГН ********** следния свой собствен
недвижим имот а именно: следния недвижим имот: Апартамент № 5 на 3 етаж, вх.Б
от жилищен блок „Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на
жилището 103.86 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, бокс, баня,
тоалетна, килер и антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д.,
Н. П., заедно с принадлежащите: избено помещение № 1 с площ от 17,93 кв.м. при
граници: П. В., М.Н., таванско помещение № 1 с площ от 16.29 кв.м. При граници С.
П., стълбище и заедно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и правото на ползване върху УПИ съставляващ парцел II в кв. 42 по
действащия устройствен план на гр.Ловеч одобрен 1989г., за сумата от 2000.00
лева ПОРАДИ ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ЗАКОНА, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да
отмените нотариален акт № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа
на Нотариус с per. № 139 Н.Х. ***. Да
се признае за установено по отношение на Г.Г.Д., е ЕГН ********** ***, че И.Ц.М.,
с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** не е собственик на недвижим имот, ап.№ 5
находящ се в урбанизираната територия на гр.Ловеч, община Ловеч, област Ловеч,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.41.5.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени , със Заповед № РД -
18-10/ 17.04.2007г. на Изпълнителния директор на СГКК Ловеч: гр.Ловеч, п.к
5500, ул."Осъмска", блок „Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, находящи се
в сграда № 5 разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.41, ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на ползване
върху Поземлен имот с идентификатор 43952.514.41, при граници и съседи на
обекта по схема: на същия етаж : 43952.514.41.6, под обекта: 43952.514.41.5.3,
над обекта : 43952.514.41.7, а по стар регулационен план: ап.№ 5 на 3 етаж,
вх.Б от жилищен блок „Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на
жилището 103.86 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, бокс, баня,
тоалетна, килер и антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д.,
Н. П., заедно с принадлежащите: избено помещение № 1 с площ от 17.93 кв.м. при
граници: П. В., М.Н., таванско помещение №1 с площ от 16.29 кв.м. При граници С.
П., стълбище и заедно е припадащите се ид.части от общите части на сградата и
правото на ползване върху УПИ съставляващ п.II в кв. 42 по действащия
устройствен план на гр.Ловеч одобрен 1989г., както и на основание чл.537, ал.2
от ГПК да отмените НА № 166, том V, рег.№ 3308, дело № 299 от 2011г. по описа
на Нотариус М.Д. с рег.№ 173 с район на действие PC Ловеч;
Да са признае за установено, че Г.Г.Д., с ЕГН **********
*** е собственик по ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ на недвижим имот, ап.№ 5 находящ се в
урбанизираната територия на гр.Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.41.5.5 по КККР одобрени,
със Заповед № РД - 18-10/ 17.04.2007г. на Изпълнителния директор на СГКК Ловеч:
гр.Ловеч, п.к 5500, ул."Осъмска", блок „Осъм", вх.Б, етаж 3,
ап.5, находящи се в сграда № 5 разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.514.41, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата
и правото на ползване върху ПИ с идентификатор 43952.514.41, при граници и
съседи на обекта по схема: на същия етаж : 43952.514.41.6, под обекта:
43952.514.41.5.3, над обекта : 43952.514.41.7 и да осъди ответниците да
заплатят направените по делото разноски.
Тъй като ЛОС е констатирал, че така подадената искова
молба е нередовна, той е оставил същата без
движение. Ищецът е подал поправена искова молба с вх.№2286/4.04.2014 г.,
с която отстранява допуснатите нередовности. При същата изложена
обстоятелствена част на исковата молба се уточнява петитума й, както следва:да
се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба обективиран в НА № 82,
том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с peг.№ 139 Н.Х. ***,
вписан в службата по вписванията при ЛРС като акт №19, том 6, дело №
1121/20.06.2003г. с който Г.Г.Д., с ЕГН ********** продава на М.К.И. ЕГН **********
следния свой собствен недвижим имот, а именно: Ап. № 5 на 3 етаж, вх.Б от
жилищен блок „Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на жилището
103.86 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, бокс, баня, тоалетна,
килер и антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д., Н. П.,
заедно с принадлежащите: избено помещение №1 с площ от 17,93 кв.м. при граници:
П. В., М.Н. ,Таванско помещение №1 с площ от 16.29 кв.м. При граници С. П.,
стълбище и заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
правото на ползване върху УПИ съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия
устройствен план на гр.Ловеч одобрен 1989г., за сумата от 20 000 лева ПОРАДИ
ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ЗАКОНА, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен
нотариален акт- № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на
исковата молба от М.К.И., е ЕГН **********.***, И.С.И., с ЕГН **********,***, И.Ц.М.,
с ЕГН **********,***, и Г.Ц.М., с ЕГН **********.***, чрез адвокат С.С., от
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, ул. „И.
Денкоглу" № 15А, ет. 3, ап. 5. Счита, че исковата молба е нередовна и като
такава следва да бъде оставена без движение, тъй като съгласно чл. 69, ал. 1,
т. 4 от ГПК във вр. с т. 2 от ГПК цената на иска с правно основание чл. 26,
ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 209 от ЗЗД е данъчната оценка на имота, предмет на
разглеждания договор. В случая, данъчната оценка е 50 183.70 лева, поради което
и дължимата за разглеждане на иска държавна такса е в размер на 2007. 35 лева.
Ищецът е представил доказателства за платена такса в размер на 1505. 52 лева,
която не съответства на реално дължимата, а освен това в петитума на иска с
правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК ищецът моли съда да отмени два броя
нотариални актове. По своето същество в случая се касае за обективно
съединяване на искове, единият от които е предявен кумулативно, а другият-
евентуално. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК при кумулативно съединяване на искове
се дължи държавна такса по всеки един от исковете. В настоящия случай държавна
такса за кумулативно съединения иск не е заплатена, което представлява
нередовност на исковата молба.
С оглед на гореизложеното, моли съда да
остави без движение исковата молба до внасяне на дължимата държавна такса в
пълен размер, а в случай на неотстраняване на нередовностите, моли да бъде
постановено връщане на исковата молба.
Счита, че предявения иск с правно основание
чл. 124 от ГПК във вр. чл.26, ал, 1, предл. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 209 от ЗЗД е
допустим, но неоснователен. Заявява, че в исковата си молба ищецът твърди, че с
цел обезпечаване на отпуснат от трето лице заем в размер на 6 000.00 лева, на
20.06.2003г. ищцата е продала на М.К. своя собствен недвижим имот, а три месеца
по- късно- на 24.09.2003г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на същия недвижим имот, с който се договаря, че М.К., този път действаща в
качеството си на продавач, ще продаде на ищцата- в качеството и на купувач
същия недвижим имот и в тази връзка предварителният договор е сключен като
гаранция, че собствеността върху имота ще бъде възстановена на ищцата при
връщане на получения заем. Сочи, че ищецът претендира, че сключените договори-
за продажба и предварителен договор, доколкото страни по тях са едни и същи
лица и имат еднакъв предмет, представляват верижни договори и се намират във
функционална връзка един с друг, и доколкото с тях се уговаря обратното
изкупуване на продадената вещ, то същите са нищожни като противоречащи на
императивна правна норма, а именно тази на чл. 209 от ЗЗД, но ответниците
заявяват, че договорите не се намират в твърдяната от ищеца връзка.
Излага, че от една страна, никой от тях не
е знаел за наличието на твърдяното от ищеца заемно правоотношение, тъй като имотът
е открит и закупен чрез агенция за недвижими имоти, която срещу заплащане на
комисионна е оказала съдействие за закупуването на имота и за снабдяването и
оформянето на всички документи, необходими за изповядване на сделката.
Обстоятелството, че И.С. не се е познавал преди сделката с ищеца, и че имотът е
бил обявен за продажба от лицензиран посредник в търговията с недвижими имоти,
изключва участието му в каквото и да било предхождащо заемно правоотношение с
ищцата и поради това и към момента на сключване на договора за покупко-продажба
той нито е бил, нито е можел да бъде наясно с твърдяната обезпечителна функция
на продажбата.
От друга страна сочи, че твърдяната от
ищеца свързаност на договорите може да бъде поставена под съмнение с оглед
периода от време между сключването на договора за покупко- продажба и
предварителния договор. Видно от датите върху двата документа между
подписването им са изтекли повече от три месеца, а за да се прием, че двете
сделки са свързани и че страните са имали намерение и са целели заобикалянето
на закона, по правилата на обикновената житейска логика следва двата договора
да са сключени едновременно или непосредствено един след друг. Само по този
начин счита, че би могло да се гарантира на продавача по разпоредителната
сделка, че ще има законов инструмент при определени условия да си възстанови
правото на собственост върху продаденото имущество и само при едновременното
или непосредствено последващо сключване на предварителния договор, същият би
постигнал твърдяната от ищеца обезпечителна функция и би се реализирала
евентуалната функционална връзка между договорите, която представлява индиция
за наличието на недопустимата от закона уговорка за обратно изкупуване.
В настоящия случай обаче счита, че не са
изправени пред такава хипотеза, предвид големия период от време между двете
сделки и неоправдано би било да се
приеме, че същите се намират в каквато и да било връзка помежду си и е житейски
нелогично да се приеме, че едно лице ще продаде имота си като обезпечение на
някакво друго правоотношение, и едва след няколко месеца ще предприеме действия
за гарантиране на възможността за обратно изкупуване и поради това не може да
се приеме, че с предварителния договор се уговаря някаква гаранция за продавача
по продажбената сделка, изразяваща се в уговорка за обратно изкупуване.
Наред с това, смята, че видно от самата
хронология на договорните отношения, първоначалното намерение на страните е
било постигането единствено на транслативния ефект на продажбената сделка.
Страните по нея изобщо не са имали намерение собствеността да се връща по
какъвто и да е начин или при каквито и да е условия на продавача, като
единствената цел на продавача е била да се снабди с пари, а целта на купувача е
била срещу заплащане да стане собственик на едно жилище, което да ползва по
своя преценка- за лични нужди, да го отдава под наем или дори да го продаде.
Сключването три месеца по- късно на предварителния договор според него по
никакъв начин не се намира във връзка с продажбената сделка, а е резултат от
новонастъпили обстоятелства, които нямат нищо общо със сделката за продажба на
недвижимия имот.
Счита, че доколкото верижността и
функционалната обвързаност между двата договора липсват предвид продължителния
период от време между сключването им, за да се приеме, че предварителният
договор представлява уговорка за обратно изкупуване по смисъла на чл. 209 от ЗЗД, следва тази функционална обвързаност да се търси в съдържанието на някой
от договорите, но при подробното изследване на текстовете и на двата договора
може да се установи, че в никой от тях не се съдържа каквато и да било индиция
за привидност на сделките, за наличие на заемно правоотношение между страните,
за намерение за обезпечаване на каквото и да било правоотношение, или за
уговорка за обратно изкупуване.
Видно от гореизложеното, според него не
може да се направи логичен и обоснован извод, че между договора за покупко-
продажба на недвижим имот от 20.06.2003 г. и предварителен договор за покупко-
продажба на същия имот от 24.09.2003 г. има функционална връзка, която да
обоснове наличието на уговорка за обратно изкупуване на недвижимия имот, тъй
като от една страна времето между двете сделки категорично говори, че същите не
са сключени във връзка една с друга, а от друга страна липсва знание и
намерение на страните за създаване на такава обвързаност между сделките. Поради
това счита, че предявеният иск с правно основание чл. 26 ал, 1 от ЗЗД, във вр,
с чл, 209 от ЗЗД е неоснователен, и като такъв следва да бъде оставен без
уважение.
Счита, че
предявеният иск за отмяна на следните конститутивни нотариални актове, а
именно: 1. Нотариален акт № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по
описа на нотариус Н.Х., с рег. № 139, и 2. Нотариален акт № 166, том V, рег.№
3308, дело 299 от
Твърди, че в условията на евентуалност е предявен иск
с правно основание чл. 79 от ЗС, с който се иска да бъде признато по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик по давностно владение на процесния имот.
Счита, че предявения иск е неоснователен, доколкото е неосъществен фактическия
състав на придобивката давност, а именно: не е налице задължителният субективен
елемент- намерението за своене и обективният елемент- несъмненост на
владението. В тази връзка моли да се има предвид следното, че в нито един
момент от продажбата на имота през
На следващо място според тях следва да се
има предвид, че между М.К. и И.С., от
една страна, и ищцата, от друга страна, неколкократно след продажбата на имота
са постигани договорки ищцата да остане да живее в него до момента, в който й
бъде поискано предаването му, срещу задължението на последната да го
стопанисва, поддържа и да заплаща текущите консумативни разходи. Тази договорка
е била постигната първо при сключване на договора за покупко-продажба, а
впоследствие уговорката е постигната отново и след датата, на която е изтекъл
срокът за сключване на окончателен договор съгласно предварителния договор от
24.09.2003 г. Твърди, че за последен път страните са се договорили за
удължаване на престоя на ищцата в жилището в началото на
Заявяват, че поради неосвобождаване на
имота в уговорения срок, те са подали в PC Ловеч молба по реда на чл. 126ж от ГПК (отм) за издаване на заповед по реда на бързото производство за
освобождаване на имота и въз основа на молбата е образувано ч.гр.д.№ 110/2005
г. по описа на PC Ловеч, а в законоустановения срок ищцата не е подала
обяснения, въпреки че такива са изискани от съда. След като е разгледал
доказателствата съдът е издал заповед, подлежаща на незабавно изпълнение, с
която е разпоредено ищцата в настоящото производство Г.Д. да освободи жилището,
като считат, че с това свое действие те отново са предприели действия, които
водят до прекъсване на евентуалната придобивка давност, текла в полза на
ищцата.
Според тях, от изложеното по-горе се вижда,
че, от една страна, до 21.06.2004 г. в полза на ищцата не е текла придобивка
давност, доколкото същата е живяла в процесния апартамент като държател, и по
никакъв начин не е манифестирала пред собственика намерение за своене на вещта
и с цялото си поведение същата е показвала намерение единствено да държи имота.
Независимо от това обаче, считат, че с подаването на молба за издаване на
заповед за освобождаване на имота, давността, ако се приеме че до този момент
изобщо е текла такава, е прекъсната и от началото на
Предвид всичко изложено по-горе молят съда
да постанови решение, с което да остави без уважение всички предявени срещу
ответниците искове като неоснователни и/или недопустими, като наред с това моли
да бъдат присъдени в тяхна полза сторените в настоящото производство разноски,
в това чисто и за заплатен адвокатски хонорар.
Съдът, като съобразява изложеното в исковата молба и отговорът на исковата
молба, отново е констатирал, че исковата молба
следва да бъде оставена без движение и с разпореждане №600/12.05.2014 г. оставя
без движение същата на основание чл.129 във връзка с чл.127 ал.1 т.5 от ГПК до
формулиране на надлежен петитум на първия иск-за прогласяване на нищожността на
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №82/2003 г. който да
съответства на обстоятелствената част на исковата молба-конкретизиране на
фактическото основание, поради което счита, че сключеният договор за
покупко-продажба е недействителен.
Постъпила е уточняваща молба
вх.№3379/26.06.2014 г. от Г.Д., която в определения срок конкретизира петитума
на иска, съгласно дадените от съда указания, а именно: да се прогласи
нищожността на договор за покупко-продажба обективиран в НА № 82, том III,
рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с per. № 139 Н.Х. ***,
вписан в службата по вписванията при ЛРС като акт №19, том 6, дело №
1121/20.06.2003г. с който Г.Г.Д. , с ЕГН ********** продава на М.К.И. ЕГН **********
следния свой собствен недвижим имот, а именно: Ап. № 5 на 3 етаж, вх.Б от
жилищен блок „Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на жилището
103.86 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, бокс, баня, тоалетна,
килер и антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д., Н. П.,
заедно с принадлежащите: избено помещение №1 с площ от 17,93 кв.м. при граници:
П. В., М.Н. ,Таванско помещение №1 с площ от 16.29 кв.м. При граници С. П.,
стълбище и заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
правото на ползване върху УПИ съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия
устройствен план на гр.Ловеч одобрен 1989г., поради противоречие със закона на
основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради нарушаване на чл.152 и чл.209 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата се представлява
от адв.К., която поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени, като
претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски по представен
списък. Оспорва представения списък за разноски на ответната
страна, като счита, че те са прекомерни. Въпреки дадената й възможност не
представя писмена защита.
От ответниците лично в съдебно заседание се
явява адв.С., който оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което
да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. В срок представя писмена защита
в която подробно аргументира становището си, че исковете са неоснователни и
недоказани, като представя и практика на ВКС в подкрепа на тезата си. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от пълномощника на ищцата разноски
по делото.
От представените писмени доказателства: Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 82, том III, рег.№ 2685. дело 332 от 2003г. но
описа на Нотариус с per. № 139 Н.Х. ***, вписан в службата по вписванията при
ЛРС като акт №19, том 6, дело № 1121/20.06.2003 г, Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 166, том V, рег.№ 3308, дело № 299 от 2011г. по
описа на Нотариус М.Д. с рег.№ 173 с район на действие PC Ловеч, Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2003 г., в който в
качеството на продавачи са договаряли и са се подписали като продавачи М.К.И. и
И.С.И., неин съпруг, а като купувач Г.Г.Д.,
Декларация от 23.02.2004 г.,Заповед №69 от 07.02.2005 г. по описа та PC
Ловеч, искова молба с вх.№ 3940, дело № 738 от 07.05.2014 г. и квитанции за
заплатени данъци за имота, копие от изпъл.д.№167/14 г. на ЧСИ-В.П., удостоверение
по гр.д.№738/2014 г. от 18.06.2014 г. на ЛРС, удостоверение по н.ох.д.№439/2013
г. на ЛОС, удостоверение за семейно положение №391/12.06.2014 г, удостоверение
за сем.положение №390/12.06.2014 г, справка от търговския регистър за „Перфект
Инвест” ЕООД представлявано от Е.Г.Р.,
ч.гр.д.№110/2005 г. на ЛРС, ч.гр.д.№73/2014 г. на ЛРС, от протокол за
разпит на свидетел от 9.04.2013 г. по сл.д.№326/2005 г. на ОСлО-Ловеч на М.И. и
И.С.И., разписка от 19.06.2001 г. с която Г.Г. декларира, че е получила от Е.Р.
150 лв, от показанията на разпитаните свидетели Н.Х., Е.Р., Л.Д., Р.Б., Д.П.и, Д.,
В.В., В.П., Т.Г., С.К., от заключението на съдебно-графологическата експертиза,
изготвена от вещо лице С. П., от заключението на тройната
съдебно-графологическата експертиза №272 с вх.№7277/14.11.2014 г, от обясненията на страните при
зададените им въпроси по чл.176 от ГПК от становищата на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Представена по делото е разписка от дата 19.06.2001 г. от която съдът
установява, че Г. Г. *** с ЕГН **********
е получила от Е.Р. сумата от 150 лв. в заем при 6% месечна лихва. Върху
разписката фигурират и други записвания, но те са хаотични и съдът не може да
направи извод на дали посочените цифри по тях са дадени, на коя дата от кого и
за какво.
От представения по делото договор за
покупко-продажба на обективиран в н.а. №
82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с peг.№139 Н.Х.
***, със страни Г.Г.Д. като продавач и М.К.И. с ЕГН ********** като купувач съдът
установява, че първата е продала на втората собствения си недвижим имот, а
именно: ап. № 5 на 3 етаж, вх.Б от жилищен блок „Осъм", находящ се в
гр.Ловеч със застроена площ на жилището 103.86 кв.м.. състоящ се от две спални,
дневна, столова, бокс, баня, тоалетна, килер и антрета при граници: улица, от
две страни - двор, М.Н., Х.Д., Н. П., заедно с принадлежащите: избено помещение
№ 1 с площ от 17.93 кв.м. при граници: П. В., М.Н., таванско помещение №1 с
площ от 16.29 кв.м. при граници С. П., стълбище и заедно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и правото на ползване върху УПИ
съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия устройствен план на гр.Ловеч
одобрен
На л.11 от делото е приложен предварителен
договор за покупко-продажба на от дата 24 септември
По делото е представена декларация на л.42
с нот.заверка на подписа от 23.02.2004 г., която фигурира и в ч.гр.д.№110/05 г.
на ЛРС, от която се установява, че Г.Г.Д. е декларирала, че в срок до 21.06.2004
г. се задължава да освободи следния недвижим имот, който е продала на М.К.И., а
именно ап. № 5 на 3 етаж, вх.Б от жилищен блок „Осъм", находящ се в
гр.Ловеч със застроена площ на жилището 103.86 кв.м.. състоящ се от две спални,
дневна, столова, бокс, баня, тоалетна, килер и антрета при граници: улица, от
две страни - двор, М.Н., Х.Д., Н. П., заедно с принадлежащите: избено помещение
№ 1 с площ от 17.93 кв.м. при граници: П. В., М.Н., таванско помещение №1 с
площ от 16.29 кв.м. при граници С. П., стълбище и заедно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и правото на ползване върху УПИ
съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия устройствен план на гр.Ловеч
одобрен
От приложеното по
делото ч.гр.д.№110/05 г. на ЛРС съдът установява, че по молба вх.№1699/17.11.2004
г. на адв.С. в качеството му на пълномощник на М.К.И. е подадена молба против Г.Г.Д.
за издаване на заповед за възстановяване на владението на ап. № 5 на 3 етаж,
вх.Б от жилищен блок „Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на
жилището 103.86 кв.м.. Към молбата е приложена и нот.покана от 12.10.2004 г.,
която обаче не е връчена на ищцата. Представено е и адв.пълномощно, с което М.К.И.
е упълномощила адв.Х.С. да я представлява пред „Р.С” от дата 16.11.2004 г. От
изготвената по делото тройна съдебно-графологическа експертиза се установява,
че процесното пълномощно не е подписано в качеството на упълномощител от М.К.И.,
което се отнася и до подписа й в нот.покана акт.№100 т.І рег.№4708/12.10.2004
г. При това положение и след като съдът е открил производство по оспорване на
основание чл.193 от ГПК на тези два документа, то съгласно разпоредбата на
чл.194 ал.3 от ГПК същите следва да се считат за неистински и да се изключат от
доказателствения материал по делото, като следва да се изпращат на прокуратурата, тъй като те вече са приложени по н.о.х.д.№439/13 г.
на ЛОС.
По повод на горецитираната молба вх.№1699/17.11.2004
г. на адв.С. в качеството му на пълномощник на М.К.И. е издадена заповед
№69/7.02.2005 г. с която е заповядано на Г.Г.Д. *** възстанови на М.К.И. ***
владението върху следният имот: ап. № 5 на 3 етаж, вх.Б от жилищен блок
„Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на жилището 103.86 кв.м..
предмет на нот.акт №82 т.VІІ рег.№2685 н.д.№332/03 г. на нотариус Н.Х..
По делото е представен нот.акт НА № 166, том V, рег.№
3308, дело № 299 от 2011г. по описа на Нотариус М.Д. с рег.№ 173 с район на
действие PC Ловеч 18.11.2011 г. ответниците М.К.И. ЕГН ********** и И.С.И., ЕГН
********** в качеството си на продавачи, сключили договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в НА № 166, том V, рег.№ 3308, дело № 299 от
От приложеното по делото съд.удостоверение
№1879/20.06.2014 г. на ЛОС се установява, че е образувано н.о.х.д.№439/13 г. по
описа на ЛОС срещу Е.Г.Р. *** за престъпление по чл.252 ал.2 предл.1 във връзка
с чл.252 ал.1 от НК по което Г.Г.Д. е конституирана като частен обвинител.
Представени по делото са два протокола за разпит на свидетели на ответниците М.
и И. И.. Пред следователя Т.М. М.И. под страх от наказателна отговорност е
заявила, че познава Е.Р. повече от 15 години, тъй като е неин пациент. По
нататък в обясненията си, тя заявява на л.78 /л.172 от делото/, че тя е
подписала нот.акт №82/2003 г. от 20.06.2003 г. за купувач и е броила на Г.Г.Д.
сумата от 20 000 лв. Признава също, че тя е подписала и предварителния
договор от 24.09.2003 г., но няма спомен защо. Също заявява, че не са нейни
подписите под пълномощното на адв.С. и нот.покана от 12.10.2004 г.
рег.№4708/12.10.2004 г. приложени по гр.д.№110/2005 г. на ЛРС. Заявила е накрая на разпита пред следователя,
че за всички сделки, които тя е сключила, е разполагала с парични суми, тъй
като е теглила кредити и не е давала пари на Е.Р. за конкретните сделки.
Ответникът И.С.И. също е разпитан по това следствено дело като свидетел. Под
страх от наказателна отговорност той е заявил пред следователя, че познава Е.Р.,
тъй като последният има агенция за недвижими имоти. На л.192 от делото се
съдържат обясненията му пред следователя, че Е.Р. му е предложил процесния
имот апартамент № 5, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.41.5.5 с административен
адрес: гр.Ловеч, п.к 5500, ул."Осъмска; блок „Осъм", вх.Б, етаж 3,
ап.5, ведно с избено помещение №1 и таванско помещение № 1 за закупуване, като
му го е показал отвън, без да влиза в него, като обяснява, че е влизал в
апартамента на първия етаж, който е бил на негов познат и го е одобрил, след
което е подписан и договора за покупко-продажба от съпругата му и тя преди
сделката е заплатила парите. Заявява, че предварителния договор е донесен в
домът му от Е.Р., и той му е дал 2 500 лв, но не е сключван окончателен
договор.
На 14.01.2014 г. И.С.И. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против И.Ц.М. за предаване на
владението на ап.№5 представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.514.41.5.5 с административен адрес: гр.Ловеч, п.к 5500, ул."Осъмска;
блок „Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, ведно с избено помещение №1 и таванско
помещение № 1, по силата на представено споразумение от 30.12.2013 г. с което
последният се е задължил да предаде на първия в срок до 5.01.2014 г. описания в
предходната точка недвижим имот. Издадена е заповед №55/17.01.2014 г. от ЛРС по
ч.гр.д.№73/2014 г. по силата на която съдът е разпоредил на длъжника И.Ц.М. да
предаде на кредитора И.С.И. следният недвижим имот: ап.№5 представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.41.5.5 с административен
адрес: гр.Ловеч, п.к 5500, ул."Осъмска; блок „Осъм", вх.Б, етаж 3,
ап.5, ведно с избено помещение №1 и таванско помещение № 1.
От приложеното по
делото копие от изпъл.д.№.167/14 г. на ЧСИ В.П. се установява, че то е
образувано по молба на И.С.И. *** за въвод във владение по отношение на
следният недвижим имот: ап.№5 представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 43952.514.41.5.5 с административен адрес: гр.Ловеч, п.к 5500,
ул."Осъмска; блок „Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, ведно с избено
помещение №1 и таванско помещение № 1, ведно с припадащите му се ид.части и
правото на ползване върху ПИ. На база издаден изпъл.лист от 17.01.2014 г. по
ч.гр.д.№73/14 г. на ЛРС по отношение на ответника И.Ц.М. ***. Връчена е на
длъжника покана за доброволно изпълнение на 17.02.2014 г. Насрочен е бил въвод
във владение в имота на 4.03.2014 г, но поради липса на достъп в имота, тъй
като в него живеело третото лице Т.Т. е пренасрочен въвода във владение за
датата 17.03.2014 г. На 17.03.2014 г. ЧСИ е съставил протокол, в който е
отразил, че в имота е намерил третото лице Т.Т., който му е заявил, че живее
повече от 18 години в него още от построяването му и по отношение на същия имот
тече н.о.х.д.№439/13 г. на ЛОС. ЧСИ е дал възможност на Т. в тридневен срок да
поиска от ЛРС спиране на изпълнението.
На 7.05.2014 г. пред ЛРС е подадена искова
молба от И.Ц.М. и Г.Ц.М. срещу Г.Г.Д. и Т.Г.Т. с правно основание чл.108 от ЗС
за процесния апартамент.
На зададени по реда на чл.176 от ГПК въпроси към ответницата М.И.,
същата е отговорила, че никога не е осъществявала владението на имота на
отчетниците, но тя като собственик е заплащала данъците за имота и по този
начин според нея е осъщесвявала фактическата власт по отношение на него.
Ответника И.С. пояснява пред съда, че е заплащал данъците за този имот, но не е
влизал в имота и не го е ползвал.
За правилно решаване на спора съдът е
допуснал до разпит свидетели. Свидетелят Н.Х., която е нотариус, изповядала
сделката покупко-продажба по нот.акт
№82/2003 г. заявява, че не си спомня конкретно случая, но задължително преди да
се сключи сделката тя чете на страните актовете и никога в дългогодишната си
практика не е пропускала това. Заявява също, че познава ответниците И.М. и И.С.
като геодезисти във връзка с работата им, но не познава ищцата. Не си спомня
дали парите са броени пред нея, както и дали Е.Р. е присъствал на подписването
на сделката.
Е.Р. при разпита си като свидетел заявява, че Г.Г. е
искала да продава апартамента си, а отчетниците И. да го купят, но не си спомня
подробности от сделката, тъй като са минали повече от 10 години оттогава. Не си
спомня дали парите са броени пред него или не, не си спомня колко имота са
купили И., но те са били негови редовни клиенти. Твърди, че при изповядване на
сделката страните му дължат 2 % от цената. Твърди, че не е дава пари на заем на
Г.Г., а й е дал 150 лв. за изваждане на документи по изповядване на сделката и
не си спомня какво означават цифрите на разписката на л.201 от делото, а 150 лв
са били дадени са снабдяване с документи за сделката,и не си спомня тя да е върнала
6% месечна лихва. Не си спомня дали е водил отчетниците И. в апартамента, не си
спомня да е заплащал сумата 2500 лв. на И.. Категорично заявява, че не е давал
6000 лв. на заем на ищцата и заявява, че е дал само 150 лв. за снабдяване с
документи. Не си спомня кой е плащал
таксата по сделката от 2%.
Разпитана е като свидетелка Л.Д., която е
съсед на ищцата и заявява, че от 1965 година я познава и тя винаги е живяла в
имота. Твърди, че не познава ответниците и не ги е виждала в имота. Свидетелства,
че за основния ремонт на общите части на сградата са плащали Г. и синът й,
както и за ремонта на покрива, плащали са и таксите за входа, като последно
януари
Свидетелката Р.Б. познава семейството на
ищцата, тъй като нейният син Т. работи при нея като шофьор. Пояснява, че в
началото на година той й казал, че ще закъснее, че има ангажимент, а после й се
обадил по телефона, че съдия-изпълнителя е дошъл в апартамента и иска да го
гони. Тя заявява, че е отишла в процесния
апартамент на ул.”Осъмска”5 и е видяла
там съдия изпълнителя с бодигарда му и ответника И.С.. От разговора между тях е
разбрала, че ответника С. търси 20 000 лв, които е дал на Е.Р. и сега си
ги иска. По този повод е разбрала, че апартамента е бил нещо като обезпечение и тя е
посъветвала семейството да даде тези пари, даже е съдействала на Т.Г. да тегли кредит. Заявява обаче,че не е
била на разговора, когато Г. и И.С. са пили кафе, но е разбрала, че той е идвал
пак вечерта, но не знае какво са говорили и не е присъствала на разговора.
Заявява, че не може да си спомни кога точно си е тръгнала, но това е станало
след като си е тръгнал съдия-изпълнителя, без да уточни време.
Свидетелят Д.С. познава ответниците И. и
твърди, че знае, че те са си купили през лятото на
Свидетелят Д. заявява, че познава всички
ответници, тъй като са му колеги, но не познава ищцата. Твърди, че знае, че семейство И. са купили
чрез посредник жилище в блока покрай
железния мост. После е разбрал, че са им трябвали пари и искали да го продадат
в началото на септември
Свидетелят В.В. домоуправител на входа, в
който се намира процесният апартамент заявява, че е избран за домоуправител
през
Свидетелят Т.Т. е син на ищцата и живее в
процесното жилище. В тази връзка неговите показания съдът цени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК като възможна негова заинтересованост. Заявява,
че свидетелката Б. е негова работодателка и е присъствала в домът му, когато е
идвал съдия изпълнителя. Твърди, че съдия изпълнителя се запънал за някакъв
документ и Б. заедно с майка му са ходили до съда, да го вземат и да го донесат
на съдия-изпълнителя. След това И.С. и съдия-изпълнителя заедно с бодигарда му
са си тръгнали, а по-късно той си е тръгнал с Б.. Твърди, че е присъствал на
разговора който се е провел по-късно в кухнята между И.С. и майка му, като е
чул, че той е искал 20 000 лв., за да се откаже от апартамента и той му
казал, че ще тегли кредит и ще му ги даде и тогава за пръв път свидетелят е научил, че апартамента
е продаден на някакъв друг човек И.. Заявява, че И.С. е казал на разговора, че
иска тези 20 000 лв., защото ги е дал на Е.Р. и сега си ги иска. Твърди,
че не знае изобщо, че майка му е продала апартамента на И.С. и не знае защо
иска тези 20 000 лв. Не може да си спомни колко точно е продължил
разговора между майка му и И.С., защото му е било напрегнато и притеснено.
Разпитан като свидетел ЧСИ В.П. се сеща за въвода, но си спомня точно датата.
Заявява, че в имота е заварил синът на ищцата Т.Г., а после е дошла и майка му
ищцата, като по-късно и работодателката на Т. Твърди, че на въвода е дошъл
заедно с И.С. и неговият сътрудник С.К.. Заявява, че е спазена процедурата,
съставен е протокол и са си тръгнали, като в имота са останали взискателя, Т. и
майка му. Твърди, че работодателката не е останала в апартамента и вече си е
била тръгнала преди него.Заявява, че единственият разговор с Б. е бил, когато
тя е дошла и той е попитал коя е. Заявява, че тя е стояла в коридора и после
просто си е тръгнала, но не знае точно кога, тъй като от хола не се вижда
входната врата.Твърди, че не е чувал разговор, че ответника С. търси пари и че
апартамента е за обезпечение. Заявява, че след като са си тръгнали И.С. е
поостанал за около 5 минути в апартамента, но те са го чакали на входа. След
това са се сбогували и са тръгнали в различни посоки.
Свидетелят С.К., който работи като
сътрудниг на ЧСИ П. твърди, че смътно си спомня, че датата на въвода е била на
17.03.2014 г. и в апартамента е имало едно момче, сочи св.Т. Г.. Заявява, че
апартамента са влезли заедно с взискателя И.С. и са си говорили в хола. После твърди,
че т. се обадил на шефката си по телефона и тя дошла в апартамента, като са си
говорили за някакви дела. После жената
заедно с още една жена са отишли до съда за някакъв документ, бавили са
се за около 10-15 минути и след това всички са си тръгнали. Заявява, че като са
си тръгнали в апартамента са останали да си говорят И.С. и Т.Г., а жените са
заминали преди това. Твърди, че не е чувал да си говорят за продажба на
апартамента.
При тези данни настоящата инстанция приема,
че е сезирана с искова молба от Г.Г.Д., с която са предявени два обективно и субективно съединени иска при условията на
евентуалност, както следва първи с правно основание чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД с
искане да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба обективиран в
НА № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с per. №
139 Н.Х. ***, вписан в службата по вписванията при ЛРС като акт №19, том 6,
дело № 1121/20.06.2003 г. с който Г.Г.Д. продава на М.К.И. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: Ап. № 5 на 3 етаж, вх.Б от жилищен блок
„Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на жилището 103.86 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, столова, бокс, баня, тоалетна, килер и
антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д., Н. П., заедно с
принадлежащите: избено помещение №1 с площ от 17,93 кв.м. при граници: П. В., М.Н.,
таванско помещение №1 с площ от 16.29 кв.м. при граници С. П., стълбище и
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на
ползване върху УПИ съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия устройствен
план на гр.Ловеч одобрен 1989г., поради противоречие със закона на основание
чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради нарушаване на чл.152 и чл.209 от ЗЗД и втори с
правно основание чл.124 от ГПК по който съдът следва да се произнесе, ако
отхвърли първият иск, с искане да бъде разгледан иска с правно основание чл.79
ЗС и да се произнесе съдебно решение с което: да бъде признато за установено,
че по отношение на М.К.И., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, И.С.И., ЕГН **********
с постоянен адрес:***, И.Ц.М., с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и Г.Ц.М. ***,
ищцата Г.Г.Д. , с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК по ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ на
недвижим имот, ап.№ 5 находящ се в урбанизираната територия на гр.Ловеч, община
Ловеч, област Ловеч, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.514.41.5.5 по КККР одобрени, със Заповед № РД- 18-10/ 17.04.2007г. на
Изпълнителния директор на СГКК Ловеч: гр.Ловеч, п.к 5500,
ул."Осъмска", блок „Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, находящи се в
сграда № 5 разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.41, ведно е
припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на ползване
върху ПИ с идентификатор 43952.514.41, при граници и съседи на обекта по схема:
на същия етаж : 43952.514.41.6, под обекта: 43952.514.41.5.3, над обекта :
43952.514.41.7 и да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените по делото
разноски. В обостоятелствената част на исковата молба и уточняващите две молби
сочи, че целта на прехвърлянето на процесния имот с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№82/03 г. е обезпечение на заем даден й от трето лице Е.Р. в
размер на 6000 лв. и гаранция за връщането му. Твърденията й са, че за да й се
гарантира връщането на имота след погасяване на заема е сключен по-късно предварителен
договор за покупко-продажба, с който М.К. вече като подавач, ще прехвърли
процесния апартамент поради факта, че договорка за обратно изкупуване не може
да се запише още при съставяне на НА, защото закона не го позволява. Излага, че
по нейна тъжба е образувана преписка, а понастоящем и н.ох.д.№439/13 г. на ЛОС
против Е.Р., по което дело тя е пострадало лице. Излага също, че е заплатила
при подписване на предварителния договор сумата 2 500 лв. капаро, като
договорът служи за разписка за получената сума. Твърди, че е извършена продажба
на апартамент с уговорка за изкупуване, като е било налице друго
правоотношение-договор за заем, което тази продажба е обезпечила и продажбената
сделка е прикрила обезпечението по договора за заем, поради което и по силата
на закона такава продажба с уговорка за изкупуване е обявена за недействителна
и при хипотезата на чл.152 от ЗЗД и по чл.209 от ЗЗД-нищожност поради
противоречие със закона-чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съдът с доклада по делото е дал
указания на ищцата, че нейна е доказателствената тежест да установи, че има
сключен договор за заем с лицето Е.Р. в размер на 6000 лв. и за обезпечение на
връщането му тя е прехвърлила собствеността на недвижим имот, ап.№ 5 находящ се
в урбанизираната територия на гр.Ловеч, община Ловеч, област Ловеч,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.41.5.5 по
КККР одобрени, със Заповед № РД- 18-10/ 17.04.2007г. на Изпълнителния директор
на СГКК Ловеч: гр.Ловеч, п.к 5500, ул."Осъмска", блок „Осъм",
вх.Б, етаж 3, ап.5, находящи се в сграда № 5 разположена в поземлен имот с
идентификатор 43952.514.41, ведно е припадащите се идеални части от общите
части на сградата и правото на ползване върху ПИ с идентификатор 43952.514.41,
при граници и съседи на обекта по схема: на същия етаж : 43952.514.41.6, под
обекта: 43952.514.41.5.3, над обекта : 43952.514.41.7 на ответницата М.К.И..
Освен това, тъй като договорът за заем по чл.240 от ЗЗД е реален договор, за да
се установи неговото съществуване е необходимо да се докаже елементът
„предаване в собственост” на парите. След като е предявен иск с правно
основание чл.26 ал.1 т.1 вр. с чл.152 от ЗЗД ищцата следва да установи факта на
съществуващо съглашение, с в което е уговорен начин на удовлетворение на
кредитора различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот е извършена в обезпечение на
паричен дълг, ищцата следва да установи твърдяното заемно правоотношение и
обезпечаването му с прехвърления имот.В тази връзка тя следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че за да й се гарантира връщането на
имота след погасяване на заема е сключен по-късно предварителен договор за
покупко-продажба, с който М.К. вече като подавач, ще й прехвърли обратно
процесния апартамент и, че е заплатила при подписване на предварителния договор
сумата 2 500 лв. капаро, като договорът служи за разписка за получената
сума. Нейна е доказателствената тежест и по отношение на евентуалния
положителен установителен иск за собственост, а именно, тя следва да докаже че
непрекъснато и необезпокоявано от никого в продължение на повече от 10 години
след 2003 година е владяла процесния апартамент като свой, а не го е държала за
другиго и това свое намерение за своене е свела до знанието на всички
ответници, първоначално спрямо първите двама, а след
Установи се единствено факта, че чрез
фирмата „Перфект Инвест” ЕООД собственост на Е.Р. е изповядана продажбата на
процесния апартамент срещу сумата от 20 000 лв. Установи се от обясненията
на И.С. пред следователя при разпита му по следственото дело и от показанията
на разпитаните свидетели, че той е дал тези 20 000 лв. като цена на
закупения чрез фирмата апартамент.
Категорично разпоредбите на чл.152 от ЗЗД и
чл.209 от ЗЗД не намират приложение, тъй като липсват доказателства за това на
една и съща дата две лица да са сключили два договора-договор за заем, с който
едното лице да дава в заем на друго лице пари, и договор, с който заемателят по
договора за заем да продава на заемодателя собствения си имот и в договора за
заем изрично да е посочено, че договора за продажба е сключен като обезпечаване
на вземането по договора за заем и че при издължаване на сумата по договора за
заем имота ще бъде прехвърлен обратно. В този смисъл е определение
№618/9.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№6909/13 г./ където по идентичен казус съдът е
приел, че искът е неоснователен и недоказан. Не на последно място следва да се
има предвид и факта, че предварителният договор за продажба от 24.09.2003 г. между
М. и И. И. и Г.Г. е сключен значително по-късно от договора за продажба от 20.06.2003
г. и не се твърди, че не заплащана цената и по този начин не може да се
обуслови наличие на верижна свързаност и функционална обусловеност на
предварителния договор от сключения по-рано договор за покупко-продажба. Тези
договори не са сключени по едно и също време,
а при различни обстоятелства, не са насочени към една и съща цел,
постигане обезпечителната функция на продажбата, след като не се доказа наличие
на правоотношение, което да бъде обезпечавано и изпълнението на което да бъде
гарантирано. При тези мотиви искът с правно основание чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД с
искане да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба обективиран в
НА № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с per. №
139 Н.Х. ***, вписан в службата по вписванията при ЛРС като акт №19, том 6,
дело № 1121/20.06.2003 г. с който Г.Г.Д. продава на М.К.И. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: Ап. № 5 на 3 етаж, вх.Б от жилищен блок
„Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на жилището 103.86 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, столова, бокс, баня, тоалетна, килер и
антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д., Н. П., заедно с
принадлежащите: избено помещение №1 с площ от 17,93 кв.м. при граници: П. В., М.Н.,
таванско помещение №1 с площ от 16.29 кв.м. при граници С. П., стълбище и
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на
ползване върху УПИ съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия устройствен
план на гр.Ловеч одобрен 1989г., поради противоречие със закона на основание
чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради нарушаване на чл.152 и чл.209 от ЗЗД се явява
изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При това положение
съдът след като е сезиран и с втори евентуален иск за собственост с правно
основание чл.124 от ГПК при отхвърляне на първия иск, следва да се произнесе по
същество и по този втори иск, а именно: да бъде признато за установено, че по
отношение на М.К.И., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, И.С.И., ЕГН **********
с постоянен адрес:***, И.Ц.М., с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и Г.Ц.М. ***,
ищцата Г.Г.Д. , с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК по ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ на
недвижим имот, ап.№ 5 находящ се в урбанизираната територия на гр.Ловеч, община
Ловеч, област Ловеч, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.514.41.5.5 по КККР одобрени, със Заповед № РД- 18-10/ 17.04.2007г. на
Изпълнителния директор на СГКК Ловеч: гр.Ловеч, п.к 5500, ул."Осъмска",
блок „Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, находящи се в сграда № 5 разположена в
поземлен имот с идентификатор 43952.514.41, ведно е припадащите се идеални
части от общите части на сградата и правото на ползване върху ПИ с
идентификатор 43952.514.41, при граници и съседи на обекта по схема: на същия
етаж : 43952.514.41.6, под обекта: 43952.514.41.5.3, над обекта :
43952.514.41.7. В тази връзка отново доказателствената тежест за пълното му и
главно доказване е на ищцата и тя следваше да докаже, че непрекъснато и
необезпокоявано от никого в продължение на 10 години след 20.06.2003 г. е
владяла процесния имот като свой, а не го е държала за другиго, т.е да докаже упражняване
на фактическа власт върху имота и намерение за своене. В случая безспорно
ищцата е упражнявала фактическата власт върху имота и това не се спори от
ответниците, но липсват доказателства за ”анимуса” т.е за намерението й за
своене. Както вече се посочи по-горе на 23.02.2004 г. ищцата е декларирала с
нотариална заверка на подписа си, че владее чужд имот и ще го освободи до
21.06.2004 г. т.е. именно до тази дата тя е знаела, че не е собственик на имота
и че го владее за друг, като е заявила, че ще го освободи. В нейна полза е
започнала да тече най-рано придобивна давност при това положение от 22.06.2004
г., но както вече се посочи по-горе искът с правно основание чл.108 от ЗС пред
ЛРС е предявен на 7.05.2014 г., т.е. в нейна полза още не е била изтекла 10
годишната придобивна давност по смисъла на чл.79 от ЗС. Известна е практиката
на ВКС, че за да бъде завършен фактическият състав на придобивната давност е
необходимо наличието на последния негов елемент, а именно владелецът да е
демонстрирал пред действителния собственик поведение, което недвусмислено да
сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем и това поведение е
известно на собственика, в случая на всички собственици ответници, първоначално
на И., а след 2011 и на семейство М.. Такива доказателства, освен заплащането
на консумативите за жилището не са представени. Тези консумативи обаче са
заплащани и по времето, когато ищцата е съзнавала, че владее имота за друг, а и
те са дължими от лицето, което полза жилището, а не от собственика му.
Независимо от всичко това обаче важно е да се отбележи, че от момента, когато е
изтекъл срока за освобождаване на жилището, което ищцата е подала 22.06.2004 г.
до предявяване на иска за собственост на 7.05.2014 г. не са били изтекли 10
години и само на това основание искът с правно основание чл.124 от ГПК се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от процеса ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата 6 700 лв. по представен списък по чл.80 от ГПК. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в
случая се претендира сумата от 6100 лв.
за четирима ответници, представлявани от един адвокат, т.е. за всеки един от
тях по 1 522,50 лв. За доказване на плащането е представен договор за
правна защита и съдействие, където страните са уговорили, че всеки един от
възложителите е заплатил на изпълнителя сумата от 1522,50 лв. Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение в сила от 28.03.2014 г.
миним.размер при материален интерес от 50183,70 лв. би бил 2055 лв.,
следователно договореният за всеки един от ответниците хонорар от 1522,50 лв.
не е прекомерен, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото и
броя на проведените по него съдебни заседания.
Воден от горните мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Г.Д., с ЕГН **********
*** със съдебен адресат по чл.39, ал.1 от ГПК- адв. В.И.И.К.,***, Адрес на
кантората: гр.Ловеч, ул."Търговска" №1, тел.********** против М.К.И.,
ЕГН ********** с постоянен адрес:***, И.С.И., ЕГН ********** с постоянен адрес:***,
И.Ц.М., с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и Г.Ц.М. ***, два обективно и субективно съединени иска при условията на
евентуалност, както следва първи с правно основание чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД с
искане да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба обективиран в
НА № 82, том III, рег.№ 2685, дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с per. №
139 Н.Х. ***, вписан в службата по вписванията при ЛРС като акт №19, том 6,
дело № 1121/20.06.2003 г. с който Г.Г.Д. продава на М.К.И. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: Ап. № 5 на 3 етаж, вх.Б от жилищен блок
„Осъм", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на жилището 103.86 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, столова, бокс, баня, тоалетна, килер и
антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д., Н. П., заедно с
принадлежащите: избено помещение №1 с площ от 17,93 кв.м. при граници: П. В., М.Н.,
таванско помещение №1 с площ от 16.29 кв.м. при граници С. П., стълбище и
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на
ползване върху УПИ съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия устройствен
план на гр.Ловеч одобрен 1989г., поради противоречие със закона на основание чл.26
ал.1 пр.1 от ЗЗД поради нарушаване на чл.152 и чл.209 от ЗЗД спрямо първите
двама ответници М.К.И., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, И.С.И., ЕГН **********
с постоянен адрес:*** и втори с правно основание чл.124 от ГПК, по който съдът следва да се произнесе, ако
отхвърли първият иск, с искане да бъде разгледан иска с правно основание чл.79
ЗС и да се произнесе съдебно решение с което: да бъде признато за установено,
че по отношение на М.К.И., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, И.С.И., ЕГН **********
с постоянен адрес:***, И.Ц.М., с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и Г.Ц.М. ***,
ищцата Г.Г.Д. , с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК по ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ на
недвижим имот, ап.№ 5 находящ се в урбанизираната територия на гр.Ловеч, община
Ловеч, област Ловеч, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.514.41.5.5 по КККР одобрени, със Заповед № РД- 18-10/ 17.04.2007г. на
Изпълнителния директор на СГКК Ловеч: гр.Ловеч, п.к 5500,
ул."Осъмска", блок „Осъм", вх.Б, етаж 3, ап.5, находящи се в
сграда № 5 разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.41, ведно е
припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на ползване
върху ПИ с идентификатор 43952.514.41, при граници и съседи на обекта по схема:
на същия етаж : 43952.514.41.6, под обекта: 43952.514.41.5.3, над обекта :
43952.514.41.7 и да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените по делото
разноски като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.Г.Д., с ЕГН ********** *** със
съдебен адресат по чл.39, ал.1 от ГПК- адв. В.И.И.К.,***, Адрес на кантората:
гр.Ловеч, ул."Търговска" №1, тел.********** да заплати на М.К.И., ЕГН
********** с постоянен адрес:***, И.С.И., ЕГН ********** с постоянен адрес:***,
И.Ц.М., с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и Г.Ц.М. *** съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата 6700 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщение на страните, че е изготвено ведно с мотивите пред АПЕЛАТИВЕН
СЪД-гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: