Р Е Ш Е Н И Е
№ 4608
гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2360 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Л.Б.П.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Т.П., чрез пълномощника му адв. Д.И. – АК Варна срещу П.В.П., с
ЕГН ********** и адрес ***5, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следната сума, за
която е издадена Заповед за изпълнение № 9342/14.12.2018г. по ч.гр.д.№
18738/2018г. по описа на ВРС:
Сума в размер на 2000 /две хиляди/ евро,
представляваща незаплатено комисионно възнаграждение по сключено споразумение с
продавача на недвижим имот, подписано на 14.06.2018 г., съгласно което „Л.Б.П.“
ЕООД е изпълнител, а П.В.П. е възложител, по силата на което изпълнителят е
приел и извършил посредничество при продажба на недвижим имот, а именно:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, за което не е получил дължимото
комисионно възнаграждение.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между страните било сключено писмено споразумение, с което ответницата възложила на ответното дружество да посредничи при продажбата на собствения ѝ недвижим имот, а именно: апартамент №*** с идентификатор № ***, находящ се в гр.***. Със споразумението било уговорено комисионно възнаграждение в размер на 2000 евро.
Ищецът изпълнил всички свои задължения по споразумението и оказал необходимото съдействие при намиране на купувач, посредничеството между страните за осъществяване на сделката, издаването на документи, договарянето и продажбата на имота на ответницата.
Посредством успешното посредничество на ищеца, още на ***г. бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот между ответницата и бъдещия купувач М.Ж.М. С този факт настъпил падежът на задължението на ответницата да заплати възнаграждение на ищеца съгласно споразумението между тях.
Въпреки, че за ответницата възникнало задължение за заплащане на възнаграждение по споразумението в размер на 2000 евро, такова не било изплатено на ищеца и към датата на предявяване на иска.
На 12.12.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите по горепосочените договори суми, по което било образувано ч.гр.д. № 18738/2018г. по описа на ВРС и издадена Заповед № 9342/14.12.2018г. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата, която подала възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и това породило у ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпило писмо (отговор) от ответницата. Ответницата твърди, че при подписване на споразумението за комисионната от 2000 евро представител на ищцовото дружество твърдял, че тя няма да им дава тези пари. Ищецът щял да завиши цената на апартамента и така да си вземат комисионната от 2000 евро. Ответницата искала чиста сума 69000 евро и толкова получила. Ищцовото дружество взело от купувача комисионна в размер на 2000 евро. След изповядване на сделката при нотариус, купувачите платили всички суми и задължения към ищеца в присъствието на нотариус. Представител на агенцията, който присъствал казал на ищцата пред нотариус, че няма да плаща нищо. След излизането от нотариалната кантора, представител на ищеца поискал от ответницата да му даде на ръка и в брой 2000 евро, без документ за плащането. Ответницата се възпротивила. Поддържа, че е противозаконно да се вземат комисионни за една и съща сделка от двете страни.
Ответницата заявява, че няма да позволи да я шантажират и не била невежа да плати на ръка без насрещен документ.
Ответницата предлага да заплати на ищцовото дружество удостоверенията, които са платили. Те се съгласили с думите „поне това платете“, но отказали на ответницата да я приемат в офиса и повече не я потърсили.
Моли за правилно и правосъдно решение, с което да се спре порочната практика „корупция“.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуален представител поддържа исковите претенции и моли същите да бъдат уважени. Ответницата се явява лично и поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения. Отново заявява, че представител на ищцовото дружество я уверявал, че нищо няма да вземат от нея, а ще увеличат цената и през цялото време на сделката не била потърсена да заплати комисионна. В деня на изповядване на сделката представителя на ищеца поискал от ответницата сумата от 2000 евро, които да му даде без насрещен документ за това. Ответницата твърди, че е предлагала да заплати на ищцовото дружество направените разходи за документи, каквато била уговорката между страните, но ѝ казали да не ходи в офиса на дружеството. При среща с купувачите на жилището ответницата узнала, че те са заплатили на ищцовото дружество сумата от 2000 евро, а получаването на 8000 лева за посредничество при сделката не било справедливо.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Производството е
образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
като от ч.гр.д.№ 18738/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът в заповедното
производство е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е
подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
С оглед изложените от страните фактически твърдения доказателствената тежест по делото бе разпределена между тях, като в тежест на ищцовото дружество бе да докаже твърденията си за сключването на договор за поръчка (писмено споразумение) между страните на ***г. със съдържание описано в исковата молба, изпълнението на задължението си по договора, както и настъпването на падежа на задължението за изплащане на комисионно възнаграждение – сключването на предварителен договор за продажба на имота на ответницата. В тежест на ответницата бе да докаже твърденията си, че съдържанието на договорът за поръчка между страните е различно от посоченото в подписаното между страните споразумение (продажната цена на имота е договорена да е в размер на 71000 евро), както и след сключване на предварителния договор да е постигнато споразумение между нея и ищците, с което е изменен договора за поръчка (ищецът да не получава комисионно възнаграждение от ответницата и/или да получи сума, която да покрива само разходите, които е направил).
На ***г. в гр.Варна между страните е сключено споразумение с продавачи, имащо характер на договор за поръчка, с което ответницата е възложила на ищцовото дружество да посредничи при продажбата на неин недвижим имот, находящ се в гр.***. В договора е записано, че при подписване на предварителен договор между възложителя и купувача, възложителите се задължават да изплатят на купувача комисионно възнаграждение в размер на 2000 евро или тяхната левова равностойност по централен курс на БНБ за деня. Падежа на задължението за заплащане на комисионно възнаграждение е уговорен в деня на подписване на предварителен договор, а ако не се подписва такъв в деня на нотариалното прехвърляне на имота. Надлежно заверено за вярност копие о споразумението е приобщено към доказателствата по делото /л.5/.
На същата дата страните са подписали договор за гаранция с продавач, според който ищцовото дружество е предало на ответницата сумата от 1000 лева, като гаранция за закупуването на Апартамент №***, находящ се в гр.***. Според записаното в договора продавача (ответницата) е съгласен да продаде имота при продажна цена в размер на 69000 евро и дата за подписване на предварителен договор и нотариално изповядване до ***г. /л.6/.
Отново на ***г. е сключено и споразумение с купувачи, с което М.Ж.М. възлага на ищцовото дружество да посредничи при покупката на Апартамент №***, находящ се в гр.*** срещу заплащане на комисионно възнаграждение в размер на 2040 евро или тяхната левова равностойност от 3990 лева /л.7/.
Между М.Ж.М. и ищцовото дружество е сключен и договор за гаранция с купувач, според който М. е предал на ищеца сумата от 2000 лева като гаранция за закупуването на имота /л.8/.
На ***г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между П.В.П. и М.Ж.М. за Апартамент №***, находящ се в гр.*** при уговорена продажна цена в размер на 69 000 евро /л.9/.
Прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот е извършено на ***г., видно от представена справка по лице в Служба по вписванията гр.Варна /л.16-20/.
За установяване на твърденията си, че споразумението между нея и ищцовото дружество е било променено и с различно съдържание от вписаното в договора от ***г. ответницата е поискала да бъде допуснат разпит на свидетел пряк очевидец на разговорите ѝ с представители на ищцовото дружество. Процесуалния представител на ищеца изрично е възразил срещу ползването на свидетелски показания за факти, които да предмет на писмена договорка.
Съгласно чл.164, ал.2 вр. ал.1, т.4, 5 и 6 ГПК свидетелски показания за установяване погасяването на установени с писмен акт парични задължения (независимо дали с плащане или по друг предвиден в закона начин), изменение или отмяна на писмени съглашения, в които страната е участвала, както и опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ са допустими, но само при изрично съгласие на страните. В настоящето производство ищцовата страна изрично заявява, че не дава съгласие за ползване на свидетелски показания, поради което и същите са процесуално недопустими за установяване, че уговорката между страните е продажната цена да бъде в размер на 71000 евро (изменение на продажната цена посочена в договора за гаранция от ***г.), ищцата не е поемала задължение за заплащане на комисионно възнаграждение (опровергаване на споразумение с продавач от ***г.), представители на ищцовото дружество са заявили на ответницата, включително пред нотариуса при изповядване на сделката, че няма да им плаща нищо (погасяване на задължението). Разпоредбата на чл.164 ГПК и въведената с нея забрана за установяване на определени факти със свидетелски показания не прави непременно твърденията на страната неверни, но я лишава от възможността да ги докаже чрез свидетелски показания със съответните процесуални последици от това – твърденията (верни или неверни) остават недоказани в производството. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение (чл.12 ГПК), което може да си само въз основа на приетите за установени (доказани със съответните процесуално допустими способи) по делото обстоятелства и върху закона (чл.235, ал.2 ГПК).
В отговора на исковата молба, в подаденото в заповедното производство възражение и в проведеното открито съдебно заседание ответницата прави възражение, че комисионното възнаграждение е изплатено на ищеца от купувачите по сделката и получаването на 8000 лева възнаграждение за посредничество по сделката не е справедливо.
Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договорите, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Страните сами избират дали да сключат договор, с кого, в каква форма да сключи договора и какво да бъде неговото съдържание, включително насрещните права и задължения на всяка от страните. Преценката за справедливост и еквивалентност по отношение на насрещните престации принадлежи на страните по договора, които сами ги определят. Със споразумението с продавач от ***г. ответницата се е задължила да заплати комисионно възнаграждение за дължимата срещу това услуга по посредничество за сключване на договор за покупко-продажба, като с подписването на договора (независимо от провежданите между страните разговори преди и след това) ответницата сама е определила за справедлив размер на услугата сумата от 2000 евро и е намерила, че този размер съответства на предоставената услуга. За съда липсва възможност да се намеси в свободата на договаряне между страните, с изключение на случаите на противоречие със закона и с добрите нрави. Конкретният размер на комисионно възнаграждение, както и получаването на възнаграждение за посредничество и от двете страни по сделката, за която е осъществено посредничеството сами по себе си не противоречат на императивна правна норма и не противоречат и на добрите нрави, като морални норми, на които законът е придал правно значение.
С оглед изложеното от събраните по делото процесуално допустими доказателства се установи сключването на твърдените в исковата молба договори между страните от ***г. с твърдяното от ищеца съдържание, включително поемането на задължение от страна на ответницата да заплати възнаграждение за услугата по посредничество в размер на 2000 евро при падеж на задължението сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот. Ищцовото дружество не се е отклонило от поръчката, а предварителен договор е сключен за продажба на имота на ответницата на цената, която тя е посочила в договора от ***г. – 69000 евро. Твърденията на ответницата за наличие на други уговорки между страните, изменение на сключения договор и погасяване на задължението за заплащане на комисионно възнаграждение останаха недоказани в производството.
Предвид гореизложеното исковата претенция се явява доказана по основание и размер и съдът може единствено да я уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски, като съобразно представеният списък на разноските, доказателствата за действително извършване на такива, то в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 682.82 лева за настоящето производство и 380.78 лева за заповедното производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.В.П., с ЕГН ********** и адрес ***5 ДЪЛЖИ на „Л.Б.П.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 9342/14.12.2018г. по ч.гр.д.№ 18738/2018г. по описа на ВРС:
Сума в размер на 2000 /две хиляди/ евро, представляваща незаплатено комисионно възнаграждение по сключено споразумение с продавача на недвижим имот, подписано на *** г., съгласно което „Л.Б.П.“ ЕООД е изпълнител, а П.В.П. е възложител, по силата на което изпълнителят е приел и извършил посредничество при продажба на недвижим имот, а именно: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, за което не е получил дължимото комисионно възнаграждение.
ОСЪЖДА П.В.П., с ЕГН ********** и адрес ***5 ДА ЗАПЛАТИ на „Л.Б.П.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 682.82 лв. /шестстотин осемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.П., с ЕГН ********** и адрес ***5 ДА ЗАПЛАТИ на „Л.Б.П.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 380.78 лв. /триста и осемдесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 18738/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: