№ 207
гр. Шумен, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20233600100198 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Я. Я. М., ЕГН **********, чрез адв. Д. С. от
ШАК срещу Х. Н. Х., ЕГН **********, лично и като законен представител на Я. А. Х., ЕГН
********** и А. С. Х., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че живее с ответницата Х. Х. на семейни начала от м. юни 2022 г.
двамата и обитават самостоятелен жилищен етаж от фамилната къща на родителите му, на
адрес: гр. Върбица, ул. .... № 5. От момента, в който взели решение да живеят заедно, искали
да имат общо дете, като решението им било взаимно. От ответницата разбрал, че има
сключен граждански брак, но от 2019 г. не живее със съпруга си и са във фактическа раздяла
по взаимно съгласие, като бракът им все още не е прекратен. Ответницата забременяла и
родила общото им дете Я. А. Х., роден на 25.03.2023 г., с ЕГН **********, като, въпреки, че
всички били наясно, че той е негов биологичен баща, по силата на законната презумпция, в
акта за раждане на детето като такъв бил записан ответникът А. С. Х.. Междувременно се
водили разговори за уреждане развода на ответницата, но поради усложнения в
бременността и раждането не се стигнало до надлежно прекратяване на съществуващия
брак. От момента на фактическото им съжителство двамата с ответницата живеели
щастливо и спокойно и нямали никакви съмнения, че именно той е баща на детето. От
раждането на детето той и неговата майка се грижат за него и между тях съществува
изключително силна емоционална връзка, поради което счита, че е преди всичко в интерес
на детето това фактическо положение да бъде уредено правно. Позовавайки се на
изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено
по отношение на ответниците, на основание чл.62, ал.5 от СК, че А. С. Х. – съпруг на Х. Н.
Х. не е биологичен баща на малолетното дете Я. А. Х., род. на 25.03.2023 г., ЕГН
**********, с акт за раждане № 0234 от 28.03.2023 г. на Община – Шумен, въпреки
1
непрекратения брак между майката на детето и А. С. Х. и вписването на последния в акта за
раждане, съгласно законната презумпция, както и, на основание чл.69 от СК, че Я. Я. М. е
биологичен баща на детето Я. А. Х., род. на 25.03.2023 г., ЕГН **********, с акт за раждане
№ 0234 от 28.03.2023 г. на Община – Шумен, родено от майка Х. Н. Х., едновременно с
което и, на основание чл.16, ал.2, вр. чл.13 и чл.14 от ЗГР, да бъдат променени бащиното и
фамилното име на детето, а именно на Я. Я. М.. Моли съдът да не се произнася служебно по
въпросите, свързани с местоживеенето на детето и определяне размера на ежемесечната
издръжка с оглед на обстоятелството, че ищеца и първата ответницата с детето живеят
заедно на един и същи адрес, отглеждат заедно детето и не желаят съдът да се произнася по
тези въпроси. Моли, след влизане в сила на съдебното решение същото да бъде изпратено на
Община – Шумен и Община – Върбица за вписване на промените относно произхода и
имената на детето в акта за раждане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Х. Н. Х., действаща лично и в
качеството й на законен представител на малолетния Я. А. Х. е депозирала отговор, в който
заявява, че предявените искове са допустими и основателни, не оспорва истинността на
изложеното в исковата молба и счита, че исковата претенция следва да бъде уважена.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. С. Х. е депозирал отговор, в който заема
становище, че предявените искове са допустими и основателни, изложеното в исковата
молба отговаря на истината и исковата претенция следва да бъде уважена.
След като се запозна с изявленията на страните, съдът намери, че е сезиран с
кумулативно обективно и субективно съединени искове за оспорване произхода на детето Я.
А. Х., роден на 25.03.2023 г. от бащата, имащ за правно основание чл.62, ал.5 от СК и за
установяване произхода на детето Я. А. Х., роден на 25.03.2023 г. от бащата, имащ за
правно основание чл.69 от СК, които искове са предявени от и срещу надлежно
легитимирани лица, в законоустановения преклузивен срок, с редовна искова молба,
допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.
Разгледани по същите са основателни, поради следното: Ф.А.С. Фикрия А.а С.а /
майка на ответника /, Я. М. Ямурла / баща на ищеца / и О.Р.Х. / първи братовчед на ищеца /
се установява и не се спори между страните, че ответниците Х. Н. Х. и А. С. Х. са законни
съпрузи, чиито граждански брак е сключен на 04.04.2017 г.. От брака си имат две общи деца
– С.А.Х.. и Е.А.Х.. Съпрузите са живеели в дома на родителите на мъжа в с. Златар. През
2019 г. ответницата заминала в чужбина и двамата решили да се разделят. Същата година
съпругата се върнала в семейното им жилище и опитали да подобрят отношенията си, но
това не се случило, поради което се разделили окончателно, като децата им останали при
баща си. Оттогава двамата не са имали физически контакти, като са комуникирали само чрез
електронните мрежи. Междувременно ответницата се запознала и установила интимна
връзка с ищеца, който също имал две деца от брака му с друга жена – Н.Я.Я..ова и Я.Я.Я. Я.,
второто от което отглеждал. През м. юни 2022 г. двамата разбрали, че ответницата е
бременна, поради което решили да заживеят заедно и се установили в дома на родителите на
ищеца в гр. Върбица, ул. .... № 5. От тогава и понастоящем не са се разделяли и
2
съжителстват на семейни начала. От своя страна, след раздялата им с ответницата,
ответникът А. С. Х. също заживял на семейни начала с друга жена, от която има родени две
деца, съответно на две години и на шест месеца. На 25.03.2023 г. ответницата родила в
седмия месец детето Я. А. Х., за чиито баща, с оглед презумпцията за бащинство по чл.61,
ал.2 от СК, бил записан съпруга й – ответникът А. С. Х.. Преди раждането ответницата
уведомила съпруга си и неговата майка, че е бременна и иска да прекратят брака си, но
процедурата по развода била отложена, поради настъпилите в последствие усложнения на
бременността й и преждевременното раждане. От раждането му детето Я. се отглежда
съвместно от ответницата и ищеца, който е убеден, че е негов биологичен баща и не изпитва
никакви съмнения относно произхода му. Детето се приема като негов син и от близките и
познатите му, а родителите му го считат за свои внук. Съпругът на ответницата никога не е
смятал, че е възможно детето да е заченато от него, не е предявявал претенции за бащинство,
не е виждал детето, не се е интересувал от него и не се ангажирал с отглеждането и
възпитанието му. Свид. Фикрия С.а, негова майка също счита, че детето Я. не е на сина й,
тъй като няма как да е заченато от него.
От социалния доклад на ДСП – Велики Преслав се установява, че ищецът и
ответницата обитават втори етаж от двуетажна еднофамилна къща, състоящ се от три стаи,
кухня, баня и тоалетна, с много добри хигиенно-битови условия. За детето Я. са осигурени
всички необходими консумативи и спокойна семейна среда, като потребностите му са
задоволени по адекватен начин. Детето има личен лекар и е с редовни имунизации. Същото
е обгрижвано съвместно от майката и съжителя й, които се ползват с подкрепата на близките
и познатите на последния, тъй като Х. Х. няма роднини в гр. Върбица. Към момента майката
не работи и няма регламентирани доходи, а съжителят й работи в строителството и
декларира, че месечният му доход е в размер на 3 000 лева.
Въз основа на така установените факти и заявеното от участващите в процеса, съдът
намира за доказано, че към датата на евентуалното зачеване на детето Я. А. Х. майката Х. Н.
Х. не е имала интимни контакти със съпруга си – ответника А. С. Х. и той не би могъл да
бъде негов биологичен баща, както и, че детето е заченато от съжителя на майката – ищеца
Я. Я. М., който е негов биологичен баща.
Предвид горното, приема, че предявените искови претенции са изцяло основателни
и следва да се уважат, като, на основание чл.16, ал.2, вр. чл.13 и чл.14, ал.1 от ЗГР
презимето и фамилното име на детето Я. А. Х. бъдат променени на Я. Я. Я..
С оглед на безспорно установения факт, че детето се отглежда съвместно от майката
и биологичния си баща, не се дължи произнасяне по въпросите относно неговото
местоживеене, упражняването на родителските права, режима на лични контакти и
издръжката му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Златар,
общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. Чавдар № 4 не е биологичен баща на детето Я. А. Х.,
ЕГН **********, родено на 25.03.2023 г. от съпругата му Х. Н. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. Върбица, обл. Шумен, ул. .... № 5.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че биологичен баща на детето Я. А. Х., ЕГН
**********, родено на 25.03.2023 г. от Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Върбица, обл.
Шумен, ул. .... № 5, за което е издаден акт за раждане № 0234/28.03.2023 г. на Община –
Шумен е Я. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Върбица, обл. Шумен, ул. .... № 5.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.16, ал.2, вр. чл.13 и чл.14, ал.1 от ЗГР презимето и
фамилното име на детето Я. А. Х. да бъдат променени на Я. Я. Я..
РАЗПОРЕЖДА след влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, за отразяване в акта за
раждане на Я. А. Х., ЕГН ********** на промените относно произхода му от бащата и
трите му имена.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4