Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.01.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
осми декември
година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14153 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е иск с правно основание чл. 135, ал.1
във връзка с чл. 135, ал.2 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „П.И.Б.“
АД ЕИК ЕИК ********, с която е предявен иск срещу ответниците Г.Т.Д. ЕГН ********** и М.Г.Д. ЕГН **********, за обявяваане
на относителната недействителност по
отношение на ищеца на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за дарение вписан в СВ - гр. София с вх. per. № 46693/17.09.2014 г., том
112, акт № 98, съгласно който Г.Т.Д. прехвърля безвъзмездно на своята дъщеря М.Г.Д.
недвижим имот. Направено е искане за присъждане и на сторените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца „П.и.б.” АД
и „Г.Д.” ООД, ЕИК ********, е сключен Договор за овърдрафт по разплащателна
сметка № ****28.01.2005г., по силата на който, Банката е предоставила на
Кредитополучателя овърдрафт по разплащателна сметка с максимално допустим
размер на дебитното салдо, в размер до EUR 100 000 евро, с краен срок за
погасяване - 25.02.2007г. Твърди се, че с Анекс № 1 от 15.05.2006 г. размерът
на договорения овърдрафт е увеличен на EUR 150 000 евро. Договорено било учредяване на ново обезпечение за увеличения размер
на овърдрафта. С Анекс № 2 от 30.06.2006 г. страните са договорили срокът за
погасяване на увеличението, в размер на EUR 50 000 евро да бъде удължен до
31.08.2006 г. Крайният срок за погасяване на овърдрафта е запазен същият. С
Анекс № 3 от 31.08.2006 г. страните са договорили срокът за погасяване на
увеличението, в размер на EUR 50 000 евро да бъде удължен до 25.02.2007 г.
Крайният срок за погасяване на овърдрафта е запазен същият. С Анекс № 4 от
25.02.2007 г. страните са договорили крайния срок за погасяване на овърдрафта
да бъде променен на 25.02.2012 г. Променени са лихвените условия по овърдрафта.
Кредитополучателят се е задължил да предостави определени обезпечения. С Анекс
№ 5 от 06.10.2008 г. размерът на отпуснатия овърдрафт е увеличен на EUR 520 000
евро. Между страните е уговорен нов погасителния план. Запазен е крайният
срок за погасяване на договора. Договорени са допълнителни обезпечения. С Анекс
№ 6 от 08.01.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план. Променени са
лихвените условия по овърдрафта. Запазен е крайният срок за погасяване на
договора. Договорени са допълнителни обезпечения. С Анекс №7 от 18.05.2009 г.
размерът на отпуснатия овърдрафт е увеличен с EUR 100 000 евро. С Анекс № 8 от 30.05.2009 г. страните са уговорили нов погасителен
план. С Анекс № 9 от 11.09.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план.
С Анекс № 10 от 24.02.2012 г. крайният срок за погасяване на овърдрафта е
променен от 25.02.2012 г. на 25.02.2013 г., като Кредитополучателят се е
задължил да погаси всичките си задължения до 25.02.2013 г.
Ищецът твърди, че на 24.02.2012 г. за обезпечаване на
вземанията на Банката по предоставения овърдрафт, Банката е сключила Договор за
поръчителство с ответника Г.Т.Д.. Съгласно чл. 2 от Договора за поръчителство,
Поръчителят отговаря за неизпълнението на задълженията по Договора за овърдрафт
солидарно е Кредитополучателя. Съгласно чл. 7 той отговарял с цялото си движимо
и недвижимо имущество до окончателното погасяване на дълга. Твърди, че с писмо
с изх. № 10-933/18.01.2013 г. Г.Д. е уведомен за просрочените вноски. Поради
неиздължаване на сумите, Банката е обявила целия овърдрафт за изцяло и
предсрочно изискуем. Твърди още, че Банката е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 3102484/ 24.01.2013 г. по описа
на СРС. Въз основа подаденото заявление, на 11.03.2013 г. по ч.гр.д. №
3096/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 73 състав, са издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който Кредитополучателят „Г.Д.”
ООД, ЕИК ******** и Поръчителите „Б.“ АД, ЕИК *******, „Д.“ ЕООД, ЕИК ********
и Г.Т.Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят в режим на солидарност на „П.и.б.“
АД следните суми:
- EUR
250 000.00 - просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от
24.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането;
- EUR 27
806.41 - договорна лихва за периода 25.02.2012 г. - 21.01.2013 г.;
- EUR 11
998.67 - наказателна лихва за периода 31.05.2012 г. - 23.01.2013 г.;
- EUR
256.00 - комисиона за предоговаряне;
- EUR 3
750.00 - комисиона за управление;
- 11
492.89 лв. - платена държавна такса;
- 6
196.44 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 1384/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я., per. №
844 на КЧСИ. Въз основа издадено удостоверение от съдебния изпълнител, Банката
се е присъединила по изпълнително дело № 840/2012 г. по описа на ЧСИ К.П., per.
№ 852 на КЧСИ.
Сочи, че на 17.09.2014г. в Имотен регистър към Служба
по вписванията - гр. София е вписан Нотариален акт за дарение на недвижим имот
е вх. per. № 46693/17.09.2014 г., том 112, акт № 98, съгласно който ответникът Г.Д.
прехвърля безвъзмездно на своята дъщеря М.Д. следния свой собствен недвижим
имот, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к. ***********“, а именно: АПАРТАМЕНТ
********етаж, със застроена площ от 79.53 кв.м., състоящ се от: две стаи,
кухня, дневна и обслужващи помещения, при съседи: изток - ап. 21, запад -
паркинг, север - коридор, юг - тревна площ, отгоре - апартамент 27, отдолу -
апартамент 17, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ 22 с полезна площ от 3,43 кв.м., при
съседи: изток - мазе към ап. 17, запад - мазе към ап.38, север - мазе към ап.
23, юг - тревна площ, и заедно с 1,810% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Банката ищец поддържа довод, че ответникът Г.Д. е
знаел, че с извършеното разпоредително действие уврежда интересите на
кредитора, тъй като дарението е извършено след поемане на задълежението по
договора за кредит овърдрафт и анексите
към него, по които той има качеството поръчител. Сочи се, че предмет на
сделката е недвижим имот собсвеност на ответника Д. и част от цялото му
имущество, което съгл. чл.133 от ЗЗД
служи за общо обезпечение на кредиторите, като с това разпореждане същия
обективно е намалил имуществото си. По отношение на ответница М.Д. се сочи, че
тя също е имала знание за увреждането, доколкото сделката безвъзмездна –
дарение и спрямо нея важи законовата презумпция на чл.135, ал.2 ЗЗД, предвид
обстоятелството, че е дъщеря на Г.Д..
В срока по
чл.131 ГПК ответниците М.Г.Д. и Г.Т.Д., чрез адв. Т.И.
- пълномощник, са депозирали отговор, в който предявения иск е оспорен като
недопустим, в условията на евентуалност – като неоснователен. Твърди се в
отговора, че ответника Г.Т.Д. не е страна по Договора за кредит овърдрафт нито
като длъжник /кредитополучател/ нито като поръчител, поради което оспорва
качеството му на длъжник по процесния договор. Оспорва твърдението на банката
ищец, че М.Д. е знаела за евентуално увреждащо действие на процесната сделка, в
качеството й на приобретател на недвижимият имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********фабрика“
бл. ********. Твърди се, че процесният недвижим имот е придобит от Г.Д. по
силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 34, том II, per. № 2963,
дело № 244 от 1999 г. на нотариус Л.Л., per. № 151 на
НК, вписан в СВ, с вх. per № 29330, Акт 118, том LLV, дело 25936 от 24.11.1999
г., с който родителите му Т.Д.Т.и М. Г. Т.му даряват този имот. Твърди, че по
изпълнително дело № 1384 по описа на ЧСИ С.Я. за 2013 г. за периода от
27.11.2013 г. /влизане в сила на постановление за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 20128520400840 по описа на ЧСИ К.П., per. № 852/ до
27.05.2016 г. /когато е подадена молба вх. № 026810/ взискателят
„П.и.б.” АД не е поискал да се извършат изпълнителни действия и за този период
не са извършвани изпълнителни действия и не са събирани суми за погасяването на
дълга. В отговора се поддържа, че изп. д. № 1384 по описа на ЧСИ С.Я. за 2013
г. е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
на 27.11.2015 г. Направено е искане да
бъдат присъдени на ответниците сторените съдебни и деловодни разноски.
Направено е искане за допускане на двама свидетели, при режим на довеждане.
Представени са писмени доказателства, с искане да бъдат приети.
С писмено становище вх. № 52702 от 17.04.2019 г., ищецът е навел искане да бъдат изискани изп.
дело № 20138440401384 по описа на ЧСИ С.Я.,
изп. дело № 20128520400840 по описа на ЧСИ К.П., както и ч.гр.д. №
3096/2013г. по описа на СРС, 73 състав. Посочва, че на 07.12.2018г. между „П.и.б.“
АД като цедент и „С.Г. Г.“
ООД, като цесионер е сключен договор за продажба на
вземания, съгласно който са прехвърлени
вземанията на Банката от „К.Г.“ ЕООД с предходно наименование „Г.Д.“ ООД, ЕИК ********,
като Кредитополучател, „Спедиция Логистика“ АД с
предходно наименование „Б.“ ЕАД, ЕИК *******„Б.“ АД с ЕИК*******, „Д.“ ЕООД с
ЕИК ********, Г.Т.Д., като солидарни длъжници,
произтичащи от Договор 00РО-АА-0523/28.01.2005г., Договор за поръчителство с „Б.”
АД, ЕИК *******от 24.02.2012г„ Договор за поръчителство с „Д.” ЕООД, ЕИК ********,
от 24.02.2012г. и Договор за поръчителство с Г.Т.Д., ЕГН ********** от
24.02.2012г., и за които са издадени Изпълнителен лист и заповед за изпълнение
от 28.03.2013г. на СРС, ГО, 73
състав. Направено е искане да бъде
конституиран цесионерът „С.Г. ГРУП“ ООД като трето лице - помагач на страната
на ищеца.
С определение от з.с.з.
на 02.10.2019г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК „С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК*******, е
конституиран като трето лице – помагач на страната на ищеца. По
реда на чл.227 ГПК в о.с.з. на 14.07.2020г. като правоприемник на „С.Г. ГРУП“
ООД е конституиран „С.Г. ГРУП“ ЕАД ЕИК *******.
В съдебно заседание банката ищец чрез
пълномощника адв. В.В. поддържа предявения иск,
оспорва възраженията на ответниците.
В о.с.з ответниците чрез пълномощника си адв.Т.И.
оспорват конститутивния иск. Представат писмена
защита.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Видно
от приетия Договор за овърдрафт по разплащанелна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005г., ищцовата банка е предоставила на кредитополучателя „Г.
Д.“ ООД представлявано от Г.Т.Д., кредит
при условията на овърдрафт по разплащателна сметка с максимално допустим размер
на дебитното салдо, в размер до EUR 100 000 евро, с краен срок за погасяване -
25.02.2007год. /л.7- л.10 от приложеното
гр.д.№26858/2018г. на СРС/
Не
е спорно, че срока и условията по сключения договор за кредит многократно са
били предоговаряни, като:
С
Анекс № 1 от 15.05.2006 г. размерът на договорения овърдрафт е увеличен на EUR
150 000 евро. Договорено било учредяване на ново обезпечение за увеличения
размер на овърдрафта. С Анекс № 2 от 30.06.2006 г. страните са договорили
срокът за погасяване на увеличението, в размер на EUR 50 000 евро да бъде
удължен до 31.08.2006 г. Крайният срок за погасяване на овърдрафта е запазен
същият. С Анекс № 3 от 31.08.2006 г. страните са договорили срокът за
погасяване на увеличението, в размер на EUR 50 000 евро да бъде удължен до
25.02.2007 г. Крайният срок за погасяване на овърдрафта е запазен същият. С
Анекс № 4 от 25.02.2007 г. страните са договорили крайния срок за погасяване на
овърдрафта да бъде променен на 25.02.2012 г. Променени са лихвените условия по
овърдрафта. Кредитополучателят се е задължил да предостави определени
обезпечения. С Анекс № 5 от 06.10.2008 г. размерът на отпуснатия овърдрафт е
увеличен на EUR 520 000 евро. Между страните е уговорен нов погасителния план.
Запазен е крайният срок за погасяване на договора. Договорени са допълнителни
обезпечения. С Анекс № 6 от 08.01.2009 г. страните са уговорили нов погасителен
план. Променени са лихвените условия по овърдрафта. Запазен е крайният срок за
погасяване на договора. Договорени са допълнителни обезпечения. С Анекс №7 от
18.05.2009 г. размерът на отпуснатия овърдрафт е увеличен с EUR 100 000 евро. С
Анекс № 8 от 30.05.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план. С Анекс
№ 9 от 11.09.2009 г. страните са уговорили нов погасителен план. С Анекс № 10
от 24.02.2012 г. крайният срок за погасяване на овърдрафта е променен от
25.02.2012 г. на 25.02.2013 г., като Кредитополучателят се е задължил да погаси
всичките си задължения до 25.02.2013 г.
Приет
e неоспорен Договор за поръчителство от
24.02.2012г. сключен между „П.и.б.“ АД и „Д.“ ЕООД, представляван от Г.Т.Д., с
който поръчителят се задължил да отговаря пред банката за изпълнението на
задълженията на „Г.Д.“ ООД-кредитополучателя по Договор за овърдрафт по разплащанелна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005г., в размер на 250 000 евро, съгласно договора и
анксите към него./л.19 от приложеното гр.д.№ 26858/2018г. на СРС/ Съгласно чл.
7 от договора за поръчителство, поръчителят се задължил да отговаря с цялото си
движимо и недвижимо имущество до окончателното погасяване на дълга.
Видно от приетото неоспорено по реда на
чл.193 ГПК писмо-покана с изх. №
10-933/18.01.2013г. ищцовата банка уведомила отвеника Г. Д., че поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор №
00РО-АА-0523/28.01.2005г., че дълга възлиза на 292 641.73 евро, от които
просрочени задължения 99 743.81 евро, като го поканила, на основание раздел III,
т.11 от договора за поръчителство доброволно да погаси просрочените задлъжения
в 3-дневен срок. Видно от отразеното отбеляване върху документа с името и
подпис на получателя, поканата е връчена на Г.Д. на 18.01.2013г. /л.22
от приложеното гр.д.№26858/2018г. на СРС /
Не се спори, че банката ищец е подала заявление по реда на чл.417 от ГПК
за просрочените суми по Договор за овърдрафт по разплащанелна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005г.
Видно от приложеното дело № 20138440401384 на ЧСИ С.Я.по подаденото
заявление е издаден Изпълнителен лист от
28.03.2013 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.
дело № 3096/ 2013 г. на СРС, 73 състав, с която е разпоредено длъжниците „Г.Д.“
ООД- гр. София, „Б.“ АД- с. Казичане, Софийско, „Д.“ ЕООД- с. Казичане, Софийско, и Г.Т.Д. с ЕГН ********** да заплатят
солидарно на кредитора „П.и.б.“ АД- *** сумата 250 000 евро- главница, ведно
със законната лихва от 24.01.2013 г. до изплащане на вземането; сумата 27
806.41 евро- договорна лихва; сумата 11 998.67 евро- наказателна лихва; сумите
256 евро и 3 750 евро- комисионни; и сумите 11 492.89 лв. /д.т./ и 6 196.44 лв.
/юриск. възнаграждение/- разноски по делото.
Не се спори, кото е видно и от приетия Нотариален акт за дарение на
недвижим имот е вх. per. № 46693/17.09.2014 г., том 112, акт № 98 на СВ София,
че на
17.09.2014г. ответникът Г.Д. прехвърлил безвъзмездно на своята дъщеря М.Д.
следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Илинден“,
ж.к. ********фабрика“, а именно: апартамент № ********етаж, със застроена площ
от 79.53 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, дневна и обслужващи помещения,
при съседи: изток - ап. 21, запад - паркинг, север - коридор, юг - тревна площ,
отгоре - апартамент 27, отдолу - апартамент 17, заедно с избено помещение 22 с
полезна площ от 3,43 кв.м., при съседи: изток - мазе към ап. 17, запад - мазе
към ап.38, север - мазе към ап. 23, юг - тревна площ, и заедно с 1,810% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото не е спорно, че ответница
М.Г.Д. е
дъщеря на Г.Т.Д..
Видно от приложеното в препис изпълнително дело №
********* 01384 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ, изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя „П.и.б.“ АД- ***, подадена на 10.04.2013 г.,
с приложен към нея Изпълнителен лист от 28.03.2013 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр. дело № 3096/ 2013 г. на СРС, 73
състав, с която е разпоредено длъжниците
„Г.Д.“ ООД- гр. София, „Б.“ АД- с. Казичане, Софийско, „Д.“ ЕООД- с. Казичане,
Софийско, и Г. Т.Д. /ЕГН **********/ да заплатят солидарно на кредитора „П.и.б.“
АД- *** сумата 250 000 евро- главница, ведно със законната лихва от 24.01.2013
г. до изплащане на вземането; сумата 27 806.41 евро- договорна лихва; сумата 11
998.67 евро- наказателна лихва; сумите 256 евро и 3 750 евро- комисионни; и
сумите 11 492.89 лв. /д.т./ и 6 196.44 лв. /юриск. възнаграждение/- разноски по
делото.
С решение по ч.гр.д. № 11036 /
2019 г. на СГС ГК, ІV- Б въз. състав е отхвърлена жалбата на длъжника по
изпълнението Г.Т. Д. с ЕГН **********, депозирана чрез съдебния изпълнител срещу
Разпореждане /постановление/ от 15.07.2019 г., с което е отказано
прекратяването на изпълнително дело № 20138440401384 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на
КЧСИ и район на действие- СГС, при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по
отношение на длъжника Г.Т.Д., като неоснователна.
Така установената
фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
Допустимост: С оглед подържаните от ищеца в исковата молба
твърдения за съществуващо в негова полза вземане срещу ответника и извършена в внегова
увреда разпоредителна сделка между първия ответник и втория ответник, съдът
намира предявения иск за допустим. Увредения има интерес от Павлов иск, когато
в резултат на прявяването ще бъде променено действителното правно положение,
когато с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се променя
правната сфера на ответника по иска. Поради изложеното, възраженията на ответниците
за недопустимост на иска, решаващия състав намира за неоснователни.
По същество:
Предмет на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД е потестативното субективно
материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него
за недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го
уврежда. За да възникне потестативното право, съответно за да е основателен
искът следва да се установят материалноправните предпоставки: 1.
ищецът да е кредитор на ответника-длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго
субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник;
2. извършеното от последния действие/сделка да уврежда интереса на
ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин
упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3. длъжникът да е знаел за увреждането към
момента на извършването на атакуваната сделка/действие. Когато тя е възмездна - и договарящото с него
лице трябва да е знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е
извършена преди възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо
намерение (а не само знание) у ответниците за увреждането. Когато е налице безвъзмедна сделка /дарение/, за уважаването на предявения
иск е достатъчно ищецът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението
към него. Презумпция за знание е установена по отношение на ограничен кръг
трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника - чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
В настоящият случай се установи ищецът,
че ищецът „П.И.Б.” АД е придобил
качеството на кредитор по отношение на ответника Г.Д. преди предявяване на иска на
основание издадена в
негова полза заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 3096/2013 г. на СРС, 73 състав, за вземания по Договор за кредит овърдрафт по разплащанелна
сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005г. и
анексите към него.
Установи се, че ищецът „П.И.Б.”
АД е придобил качеството кредитор спрямо ответника Г.Д., преди
същия да се разпореди с свой недвижим имот, чрез договора за дарение скрючен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот е вх. per. № 46693/17.09.2014
г., том 112, акт № 98 на СВ София.
Не
може да бъде споделен довода на ответниците, че
банката ищец, няма и не е имала
качеството кредитор, към момента на извършеното дарение спрямо ответника Д..
Установи се, безспорно от приложеното изпълнително дело № ********* 01384 на
ЧСИ С.Я. с рег.№ 844, че в полза на ищцовата банка е налице съществуващо неудовлетворено
вземане срещу ответника Д.. Както е прието в Решеине №328 от 23.04.2010г. по
гр.д.№ 879/2009г. на ВКС, трето г.о. страна поискала поискала отмеяната по
чл.135 ЗЗД, има за задача само да установи качеството си кредитор, а не
провежда пълно и главно доказване на правата си от кото черпи правен интерес.
В този смисъл е
доказана първата обективна предпоставка
- наличие на действително вземане в
полза на кредитора, което е възникнало
преди действието, чието обявяване за недействително се иска. Съдът приема
за установено, че банката ищец има качеството на кредитор за действително
вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието
обявяване за недействително се иска – договор за дарение на недвижим имот от 17.09.2014г. Възникването на
потестативното право по чл. 135 от ЗЗД не е обусловено от предварително
установяване на вземанията с влязло в сила съдебно решение, нито е необходимо
това вземането на кредитора да е ликвидно и
изискуемо.
Втората предпоставка е установяване
извършването на действие, което уврежда кредитора. В случая е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска по чл.
135, ал. 1 ЗЗД - наличие на увреждащо действие, защото такова е всяко действие,
с което се намаля възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника.
Установено по делото е увреждащия
характер на процесната сделка - договора за дарение на недвижим имот, сключен
на 17.09.2014г., между длъжника Г.Д. и дъщеря му М.Д.. Извършеното разпореждане
с недвижим имот, безспорно намалява възможността за удовлетворение, защото за
обезпечение на вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл.
133 ЗЗД/. Увреждането
на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните
предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно
предполага намаление актива на длъжника,
който актив би послужил за удовлетворяване кредитора -взискател при принудителното
изпълнение./в този см.
Решение № 79 от 30.03.2010
г. на ВКС по гр. д. № 3356/2008 г., II г. о., ГК/
Обстоятелството, че имота е придобит от родителите на първия ответник, не
променя горния извод. Съгласно чл.133 от ЗЗД за обезпечение на кредитора служи
цялото длъжниково имущество. Кредитора разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника или с друго налично такова.
Налице и третата субективна
предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД – знание за увреждане с
разпоредителната сделката у ответника Г.Д. – длъжник по заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3096/2013 г. на СРС, 73 състав,
за вземания по Договор за кредит
овърдрафт по разплащанелна сметка №
00РО-АА-0523/28.01.2005г. и анексите към него.
Доколкото е налице безвъзмедна сделка
/дарение/, за уважаването на предявения иск е достатъчно ищецът да докаже, че
длъжникът е знаел за съществуването на задължението към него. Длъжинът винаги
знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане.
Извършените описани по-горе действия от
ответника обосновават извода за наличие на знание за увреждане на ищеца с
прехвърлянето нанедвижим имот, притежавани от
длъжника Г.Д., от които ищцовата банка може да
удовлетвори вземането си.
Знанието за увреждане на ответника М.Д.
също е установено по делото. Не е оборена от нея презумпцията за знание за
увреждане по чл. 135, ал.2 от ЗЗД, според която знанието за увреждане се
предполага, ако те се намират в родствена връзка като низходящ или възходящ без
ограничение в степените, брат или сестра или са съпрузи. Не се спори по делото,
че М.Г. Д. е дъщеря на Г.Д..
Предвид наличието на трите
предпоставки по чл. 135 от ЗЗД,
решаващия състав приема, че предявеният иск да се обяви за
недействителна по отношение на ищеца „П.И.Б.“ АД извършеното дарение от Г.Д. на М.Д. с Договор за дарение обективиран
в Нотариален акт за дарение вписан
в СВ - гр. София с вх. per. № 46693/17.09.2014 г., том
112, акт № 98 на СВ София, на 17.09.2014г., с който първия ответник е прехвърлил на втория ответник
свой недвижим имот е основателен.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай са
установени всички елементи от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и предявеният иск е
основателен. Поради това предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД е
доказан и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на делото право на разноски има ищеца. На ищеца следва да се заплатят
направените от него разноски в общ размер на 2036,36 лв. за платена държавна
такса за образуването на делото пред настоящата инстанция.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на
основание чл. 135, ал.1 вр. чл.135, ал.2 ЗЗД спрямо „П.И.Б.“ АД ЕИК ЕИК ******** по иск предявен срещу Г.Т.Д. ЕГН **********
и М.Г.Д. ЕГН **********, договор за
дарение, сключен с Нотариален акт за дарение вписан в СВ - гр. София с вх.
per. № 46693/17.09.2014 г., том 112, акт № 98, съгласно който Г.Т.Д. прехвърля
безвъзмездно на своята дъщеря М.Г.Д. свой недвижим имот находящ се в гр. София,
район „Илинден“, ж.к. ********фабрика“, а именно: АПАРТАМЕНТ ********етаж, със
застроена площ от 79.53 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, дневна и
обслужващи помещения, при съседи: изток - ап. 21, запад - паркинг, север -
коридор, юг - тревна площ, отгоре - апартамент 27, отдолу - апартамент 17,
заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ 22 с полезна площ от 3,43 кв.м., при съседи: изток -
мазе към ап. 17, запад - мазе към ап.38, север - мазе към ап. 23, юг - тревна
площ, и заедно с 1,810% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
ОСЪЖДА Г.Т.Д. ЕГН ********** и М.Г.Д. ЕГН
**********,*** , да заплатят на „П.И.Б.“ АД с ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
2036,36лв., представляваща съдебни разноски пред СГС.
Решението
е постановено при участие на „С.Г. ГРУП“ ЕАД,
с ЕИК ********, като трето лице помагач на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: