РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000156 по описа за 2021 година
С Решение № 260007/ 17.02.2021 г. по Т.д. № 119/ 2019 г. по описа на ОС –
Габрово съдът е отхвърлил предявения от „Зоофарм инженеринг“ ЕООД гр. София
против „Димас“ АД гр. Габрово иск за сумата 64 559.06 лв. с ДДС, представляваща
неиздължен остатък по фактура № 48/ 07.11.2019 г., поради съдебно прихващане със
сумата 89 995.82 лв. – насрещни вземания на „Димас“ АД срещу „Зоофарм
инженеринг“ ЕООД за сумата 12 155.82 лв. по договор за търговска продажба по
фактури № 17058/ 17.06.2019 г., № 2592/ 15.08.2019 г., № 2661/ 30.09.2019 г., № 2662/
30.09.2019 г. и № 2724/ 15.11.2019 г. и за сумата 77 840 лв. по предоставени авансови
суми по РКО от 2019 г. С решението е отхвърлен като неоснователен и предявеният от
„Зоофарм инженеринг“ ЕООД гр. София против „Димас“ АД гр. Габрово иск за сумата
5 253.65 лв. с ДДС по фактура № 2/ 14.11.2019 г.
Против решението е постъпила въззивна жалба от „Зоофарм инженеринг“ ЕООД гр.
София. Жалбоподателят счита решението за неправилно, като постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. По отношение на заявената искова претенция за вземане по фактура № 2/
14.11.2019 г. счита, че съдът неправилно е приел същата за недоказана, като не съобразил
редовността на счетоводните му записвания. Относно направеното от ответната страна
1
възражение за прихващане излага, че то не е надлежно заявено, защото ответникът не
посочил конкретно с кои свои вземания погасява по-малките по размер вземания на ищеца,
още повече, че по делото се установило, че не всички вземания на ответника са ликвидни и
изискуеми. Неправилни били и изводите на съда за основателност на това възражение. Било
установено, че по шест от процесните РКО, с които съдът извършил прихващане, имало
дописване от лице, различно от лицето/ лицата, изписали останалия текст, с различен
химикал, което не било логично, като освен това във всички РКО данните не били коректно
попълнени на точно определеното за това място – клетка и тези обстоятелства
недвусмислено сочели допълване на текстовете на РКО за нуждите на настоящия процес.
Изрично било оспорено сумите по РКО да са получени от И. Д. на основание процесния
договор за услуга от 01.04.2019 г. Неправилно ОС – Габрово приел, че четири от фактурите,
на които се позовал ответникът за прихващането, били оспорени несвоевременно, защото
това било сторено с допълнителната искова молба, в която изрично било заявено, че
дружеството не е получавало сочените документи, че едва с отговора е узнало за действията
на Д., за които е заявило, че са извършени без представителна власт. Представените от
ответника електронни писма и неносещи подпис на служител на дружеството преносителни
бележки и превозни документи не доказвали получаването на стоките и услугите по
фактурите. Моли решението на ОС – Габрово да бъде отменено изцяло, да бъде уважена
исковата претенция и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба,
в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че съдът подробно и при
правилна преценка на събраните доказателства е постановил обжалвания акт. Вземанията на
ответника срещу ищеца, с които съдът извършил прихващане, се установявали по безспорен
начин при съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства. По отношение на
удостовереното получаване на парични суми по РКО от пълномощника на ищеца И. Д. в
тежест на ищеца било да докаже възражението си, че сумите са получени на основание,
различно от твърдяното – по договор за услуга, което той не сторил в производството. Моли
решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост. Оплакването на жалбоподателя за недопустимо приемане от
2
съда на нередовно възражение за прихващане и произнасяне по същото е
неоснователно. В отговора на исковата молба ответното дружество е изложило всички
релевантни към заявеното от него възражение за прихващане обстоятелства, като
подробно е описало правоотношенията между страните, които са породили твърдяните
от него вземания: авансово платени суми с РКО във връзка организиране и
осъществяване на дейността по производство на фракции; договор за наем;
реализирани търговски продажби на строителни материали, и е посочило размера на
всяко едно вземане и документите, които го материализират. Възражението му
отговаря напълно на изискванията за съдържанието на искова молба съгласно чл.127
ал.1 ГПК, при което е редовно и законосъобразно е включено от съда в предмета на
спора и съдът го е разгледал с крайния си акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
По делото е безспорно установено и не е предмет на обжалване във въззивното
производство обстоятелството, че „Зоофарм инженеринг“ ЕООД гр. София има вземане от
„Димас“ АД гр. Габрово за сумата 64 559.06 лв. с вкл. ДДС – част от сумата по фактура №
48/ 01.11.2019 г., която е издадена във връзка със сключения между страните договор от
01.04.2019 г. за предоставяне на услуга по преработка на взривена скална маса с цел
производство на фракции. Във връзка с направеното от насрещната страна възражение за
прихващане е прието, че „Димас“ АД има вземане от „Зоофарм инженеринг“ ЕООД по
фактури № 2661/ 30.09.2019 г. за сумата 4 908.24 лв. с ДДС и № 2724/ 15.11.2019 г. за сумата
2 385.90 лв. с ДДС – общо за сумата 7 294.14 лв. и е отречено съществуването на вземане на
„Димас“ АД по 2 бр. РКО за авансово платени суми – № 996/ 11.11.2019 г. за сумата 3 000
лв. и № 902/ 14.10.2019 г. за сумата 5 000 лв., по фактура № 2745/ 29.11.2019 г. за сумата
252.96 лв. – за продажба на материали, както и по фактура № 17525/ 01.11.2019 г. за сумата
6 480 лв. с ДДС – за наемна цена по договор за наем от 17.07.2019 г. за периода 17.07. –
30.11.2019 г. По тези въпроси материалния спор между страните е приключил, тъй като
липсва обжалване на решението в тези му части.
Спорните въпроси по делото са във връзка с исковата претенция за заплащане на
сумата по фактура № 2/ 14.11.2019 г. и по възражението за прихващане – за наличие на
вземане на ответника по 16 бр. РКО и 3 бр. фактури.
По исковата претенция на „Зоофарм инженеринг“ ЕООД с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 5 253.65 лв. с ДДС по фактура № 2/ 14.11.2019
г.: По делото е представена фактура № 2/ 14.11.2019 г. за сумата 5 253.65 лв. с ДДС с
издател „Зоофарм инженеринг“ ЕООД и получател „Димас“ АД с предмет на доставка
посочени количества и вид бетон и замазка. Същата не е подписана от представител на
3
получателя. Тя е отразена счетоводно в счетоводството на издателя, но не фигурира в
счетоводството на получателя.
При така изяснената фактическа обстановка, се налага извод за неоснователност
на предявения иск, като съдът споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви
и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Сочената във фактурата доставка
предвид предмета й няма връзка с процесния договор от 01.04.2019 г. за предоставяне
на услуга по преработка на взривена скална маса с цел производство на фракции, на
който ищецът основава исковата си претенция. По този договор той е поел задължение
да произвежда фракция и насрещната страна му дължи възнаграждение за доставеното
й количество такава продукция, докато предмет на доставката по горната фактура са
бетонови изделия и замазка. Ищецът не е изложил нито в исковата си молба, нито в
допълнителната такава, твърдения, че тази фактура е издадена във връзка с друго
облигационно правоотношение между страните, а се позовава именно на договора от
01.04.2019 г. В молба от 04.06.2020 г. той посочва, че фактурираният бетон е закупен
от „Зоофарм инженеринг“ ЕООД от трето лице, след което е префактуриран на
„Димас“ АД, като отново не излага на какво основание е сторено това, но с тези си
твърдения сам опровергава основанието за доставката да е договора за услуга. При
това положение дори и фактурата да беше подписана от представител на ответника и да
беше осчетоводена в счетоводството му /което не е така/ и да бяха ангажирани
доказателства стоката да му е реално доставена /което не е сторено/, доколкото не е
налице твърдяното от ищеца основание на вземането му, материализирано в
процесната фактура, искът му се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е
достигнал до същия правен извод, ОС – Габрово е постановил правилно решение по
този иск.
Предвид основателността на иска на „Зоофарм инженеринг“ ЕООД до размер на
сумата 64 559.06 лв., следва да бъде преценена основателността на заявеното от
насрещната страна възражение за прихващане.
По възражението за прихващане: Заявеното от „Димас“ АД с отговора на
исковата му молба възражение за прихващане има за предмет вземания на
дружеството, произтичащи от три различни основания: авансово заплатени суми във
връзка организиране и осъществяване на дейността по производство на фракции по 18
бр. РКО общо в размер на 85 840 лв.; реализирани търговски продажби на строителни
материали по 6 бр. фактури общо в размер на 12 408.78 лв. и наемна цена за периода
17.07. – 30.11.2019 г. по договор за наем – в размер на 6 480 лв. или общо заявената
сума за прихващане възлиза на 104 728.78 лв. Както бе посочено по-горе,
възражението за прихващане с вземане по договор за наем, с вземания по 2 бр. РКО -
№ 996/ 11.11.2019 г. и № 902/ 14.10.2019 г. и с вземане по фактура № 2745/ 29.11.2019
4
г. – за продажба на материали, общо в размер на сумата 14 732.96 лв. /6 480 лв. + 8 000
лв. + 252.96 лв./ е счетено от първоинстанционния съд за неоснователно и това
обстоятелство вече е безспорно между страните, при което възражението за
прихващане касае вземания в общ размер от 89 995.82 лв. – 12 155.82 лв. по
процесните 5 бр. фактури за продажба на строителни материали и 77 840 лв. по
процесните 16 бр. РКО. За две от фактурите на стойност 7 294.14 лв. възражението за
прихващане е основателно поради признанието на ищеца за реализиране на сочените в
тях доставки.
Фактическата обстановка относно процесните РКО и останалите 3 бр. фактури е
много подробно изяснена от ОС – Габрово, при което въззивният съд намира за
ненужно да я преповтаря детайлно. Тя е следната:
Всички 16 бр. РКО са издадени с вписано в тях основание за заплащане на
паричните суми „аванс за производство на фракции“ и всички, включително и
оспорените от ищеца, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-
графологична експертиза, са подписани за получател от И. Д., за когото в РКО е
вписано, че действа като пълномощник на „Зоофарм инженеринг“ ЕООД. Същият е
изп. директор на това дружество по трудов договор от 26.10.2018 г. Видно от
представено нотариално заверено пълномощно от управителя на „Зоофарм
инженеринг“ ЕООД М. П. Д. е упълномощен да сключва и прекратява от името на
дружеството всякакви договори, да подписва всякакви документи, да извършва и
получава плащания от името и за сметка на дружеството. Вещото лице по
графологичната експертиза е дало заключение, че в РКО са установени четири
различни почерка при изписване на информацията в тях, в някои данните са записани с
различни химикални пасти, в 6 бр. от тях след името на Д. е изписано с различен
почерк „пълн.“, но няма признаци на дописване на текстовете, защото няма
нарушаване на разстоянията между редовете и думите и липсва противоречие в
смисловото съдържание. РКО са надлежно осчетоводени в счетоводството на „Димас“
АД в сметка 402 „доставчик по аванси“ и сметка 501 „каса“, но в счетоводството на
„Зоофарм инженеринг“ ЕООД не е открита партида „Димас“ АД към сметка 412
„клиенти аванси“.
По отношение на фактурите се установява, че фактура № 17058/ 17.06.2019 г. с
получател „Зоофарм инженеринг“ ЕООД за покупка на бетон и услуга с бетоновоз на
стойност 911.40 лв. с ДДС е подписана за получател от И. Д.. Останалите две фактури
са неподписани. „Димас“ АД твърди те да са изпратени на „Зоофарм инженеринг“
ЕООД по ел. поща, във връзка с което е представил като доказателства разпечатки от
ел. поща на касиера на дружеството – К. Д.. От разпечатките не става ясно какви са
прикачените файлове и адресат е ел.адрес *********, за който не е установено, на кого
5
принадлежи, макар името да позволява да се допусне, че е на И. Д.. Към всяка от
фактурите има приложени двустранно подписани преносителни бележки, в които са
отразени видът и количеството транспортирана фракция, обектът, до който се
транспортират и автомобилът, с който се извършва превозът. Налице е съответствие
между посочените във фактурите и в преносителните бележки количества фракция.
Установява се, че услугата по транспортиране на фракцията по Фактура № 2662/
30.09.2019 г. е извършена изцяло, а по фактура № 2592/ 15.08.2019 г. – основно с
автомобил ЕВ 57****, като освен преносителните бележки, като доказателства по
делото са представени и товарителници за превоза. От представени фактури с издател
„Нешевтранс 99“ ЕООД гр. Севлиево и получател „Димас“ АД се установява, че
услугите със сочения товарен автомобил са предоставени от това дружество при
договорено начислено във фактурите възнаграждение. И трите фактури не са
осчетоводени при ищеца.
При тези данни от фактическа страна ВТАС изцяло споделя формирания от
първоинстанционния съд извод, че „Димас“ АД е доказал наличието на свои изискуеми
вземания от ищеца „Зоофарм инженеринг“ ЕООД по процесните 16 бр. РКО и 5 бр.
фактури – на обща стойност 89 995.82 лв., при което направеното възражение за
прихващане с насрещното вземане на ищеца е основателно. На основание чл.272 ГПК
съдът препраща към изложените от ОС – Габрово мотиви. Неоснователно е
възражението на ищеца, че сумите по процесните 16 бр. РКО не са получени от
дружеството, а от лице, действало без представителна власт. Доказателствата
установиха, че И. Д. е разполагал с надлежно учредена представителна власт да
действа от името и за сметка на дружеството, той е удостоверил с подписа си
получаването на сумите по РКО, като е видно, че не се касае до инцидентност в тези
отношения между „Димас“ АД и „Зоофарм инженеринг“ ЕООД, а до едно трайно
правоотношение между тях по предоставяне авансово на парични средства с цел
производство на фракции, което е и дейността – предмет на сключения между страните
договор от 01.04.2019 г. за предоставяне на услуга. Обстоятелството, че не всички
данни в РКО са изписани с един химикал и от едно лице, не е годно да промени
изводите на съда за получаване на процесните суми от Д., защото от това
обстоятелство не следва, че документите са подправени. Поначало, с оглед доказаното
авторство на подписа на получателя, значение би имало подправянето или допълването
на размера на предадената сума, а в случая няма несъответствие в цифровото и
словесно изразяване на сумата и цифрите в самата сума не са изписани с различен
химикал. Вещото лице не е установило дописване в РКО. Що се касае до допълване
след името на Д. на думата „пълн.“, това е без всякаква стойност и е без значение кога
е направено, защото и без посочване на качеството, в което се подписва, то е
установимо с всички допустими доказателствени средства. По тези съображения в
полза на „Димас“ АД съществуват вземания по 16 бр. РКО на обща стойност 77 840 лв.
6
и тази сума надвишава доказаното по делото вземане на ищеца в размер на 64 559.06
лв., за което исковата му претенция е приета за основателна. Т.е. вземанията по РКО са
в достатъчен размер, че при извършване на заявеното прихващане насрещното по-
малко вземане на „Зоофарм инженеринг“ ЕООД да бъде изцяло погасено. Въпреки
това, следва да се отбележи, че вземането на „Димас“ АД и по процесните 5 бр.
фактури също е доказано по основание и размер и с него също е възможно да бъде
извършено прихващане. Съвкупният анализ на доказателствата категорично налага
извод, че стоките по фактурите са доставени на ищеца и транспортната услуга е
извършена, за което той не е заплатил дължимата цена. Вземанията на продавача за
цената са изискуеми на основание чл.327 ал.1 ТЗ при получаване на стоката от
купувача, освен ако не е уговорено друго, като в случая следва да се приеме, че има
друга уговорка, предвид издаването на фактура, следваща реализираните доставки на
договорените количества фракция. Вземанията по две от фактурите са признати от
ищеца и една фактура е получена от неговия упълномощен представител и изп.
директор – общо на стойност 8 205.54 лв. По отношение на другите две фактури
липсват убедителни доказателства да са изпратени на ищеца, респ. да са получени от
него със сочените два имейла до неустановен ел. адрес, но вземанията по тях следва да
се считат изискуеми най-късно с получаване от ищеца на препис от отговора на
исковата молба, към който фактурите са приложени и са направени съответните
изявления от ответника.
По изложените съображения решението на ОС – Габрово, с което съдът е
отхвърлил иска на „Зоофарм инженеринг“ ЕООД поради уважаване на направеното от
ответника „Димас“ АД правопогасяващо възражение за прихващане с насрещни
вземания, чийто размер е по-голям от размера на вземането на ищеца, съдът е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора разноски биха били дължими на ответника
„Димас“ АД, който е претендирал такива с отговора си на въззивната жалба, но по делото е
приложено само пълномощно на процесуалния му представител, като липсва договор за
правна защита с уговорен в него размер на адвокатско възнаграждение и доказателства за
заплащането на такова. Поради това съдът не може да присъди на ответника разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260007/ 17.02.2021 г. по Т.д. № 119/ 2019 г. по описа
на ОС – Габрово.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
7
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8