№ 1211
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110202477 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата си до съда К. Г. У. ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул.“Е.В.“
№ 2, ет.2, ап.6 излага, че с Електронен фиш Серия К № 8482602 на ОД на МВР
Варна за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, му е било наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 400.00 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 10.12.2021 г. в
14.36 часа в гр.Варна /населено място/, на южен пътен възел „Аспарухов
мост“ в посока на движение от АМ“Черно море“ към центъра на града, с МПС
лек автомобил „Фиат мареа“ с регистрационен номер СС 0665 СС, извършил
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство /АТСС/ № TFR1 – M524/07.
Жалбоподателят оспорва изцяло констатациите в ЕФ и описаната фактическа
обстановка. Излага, че електронния фиш е издаден в противоречие с
материалните разпоредби на ЗАНН и ЗДвП, при съществени нарушения на
процесуалните правила и настъпила давност.Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, взема
становище по жалбата в писмени бележки представени преди съдебно
заседание, като счита същата за неоснователна.Претендира разноски по
делото.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява
лично.Поддържа жалбата и моли да бъде отменен електронния фиш.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
1
По делото е представено писмено доказателство, Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № 8482602 на ОД на МВР Варна, с който на жалбоподателя на
основание чл.189, ал.4 вр. вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400.00 лв., а именно за това,
че затова че на 10.12.2021 г. в 14.36 часа в гр.Варна /населено място/, на южен
пътен възел „Аспарухов мост“ в посока на движение от АМ“Черно море“ към
центъра на града, с МПС лек автомобил „Фиат мареа“ с регистрационен
номер СС 0665 СС, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство /АТСС/ № TFR1 – M524/07.
По горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена
от писмени доказателства – протокол за проверка №2-8-21/23.09.2021г. на
мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ издаден от ГД“Национална
полиция“, Сектор“Управление на собствеността“- полицейска техника,
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери, снимков материал- снимка от клип № 20380/ TFR-1M№524 за
фиксирано нарушение, направени по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, заверени копия на протокол № 819р-34463/13.12.2021 год. за работа
с АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията
и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, всички приложени и приети
по делото, справка от сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, които са
непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът счита, че административно-наказателното производство, образувано по
отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Административно-наказателното производство е проведено в
рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Правилно АНО е приел, че е
реализирано нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, като в конкретния случай
разрешената скорост за движение е била 50км/ч, а въззивника се е движел с
превишение от 32 км/ч.
Съдът не споделя становището на въззивника изложено в жалбата, че
фактическата обстановка не изяснена. Настоящият състав намира, че от
съдържанието на ЕФ се установява точното време и място на извършването на
деянието- 10.12.2021 г. в 14.36 часа в гр.Варна /населено място/, на южен
пътен възел „Аспарухов мост“ в посока на движение от АМ“Черно море“ към
центъра на града.
По отношение на авторството на деянието, настоящият състав намира,
че извършителя на нарушението е установен коректно от органите на МВР. По
отношение на възражението за това, че процесното нарушение не е било
2
установено правилно, доколкото не е било индивидуализирано правилно
авторството и мястото на нарушението, настоящият състав намира последното
за неоснователно.
Видно от приложеното по делото протокол за проверка №82-С-
ИСИС/29.10.2020г. издаден от ГД“Мерки и измервателни уреди“, Отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Български институт по
метрология, снимков материал- снимка от клип № 11743С9/030980 за
фиксирано нарушение, направени по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, заверени копия на протокол № 819р-8354/22.03.2021 год. за работа
с АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията
и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, протокол за проверка №2-8-
21/23.09.2021г. на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ издаден от
ГД“Национална полиция“, Сектор“Управление на собствеността“- полицейска
техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери, снимков материал- снимка от клип № 20380/ TFR-1M№524 за
фиксирано нарушение, направени по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, заверени копия на протокол № 819р-34463/13.12.2021 год. за работа
с АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията
и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, справка от сектор „ПП“ при
ОД МВР Варна, ограничението на скоростта е било налице, а по отношение на
техническо средство /АТСС/ № TFR1 – M524/07 видно от приложеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, същото
отговаря на метрологичните изисквания за техническа изправност.
Видно е, че техническото средство е отчело скорост 85 км/ч, а
въззивникът е наказан за скорост 82 км/ч. Това безспорно показва, че при
определяне на доказаната скорост, АНО е взел предвид допустимата грешка,
регламентирана в закона за измерванията.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на
чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с
него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство.
Електронния фиш Серия К № 8482602 е връчен на 11.06.2024 год., а
съставен на 20.12.2023г., след като е била подадена декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП от К. Г. У. ползвател на автомобила.
Видно от приложените материали съдът следва да отбележи, че
3
първоначално е бил издаден ЕФ № 5678452 от ОД на МВР Варна на
собственикът на инкриминирания автомобил Георги Колев Узенов, баща на
въззивника, за установеното нарушение по ЗДвП, но след обжалването му
пред РС Варна в съдебно заседание проведено на 07.02.2024г. към жалбата са
били приложени декларация с правно основание чл.189, ал.5 от ЗДвП от
лицето К. Г. У. и заверено копие на свидетелство за управление на МПС на
същия, поради което и съдът е прекратил съдебното производство по АНД№
5520/2023г. по описа на Районен съд Варна и е изпратил административно-
наказателната преписка на ОД на МВР Варна за довършване на процедурата
по чл.189 ал.5 от ЗДвП във фазата на административно-наказателното
производство.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за
използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.),
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат
установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.
Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган (извън включването и изключването
на АТТС), според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията
на ТР № 1/2014 г. на ВАС. Съгласно Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на
автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните
такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния
служител по време на работата му, извън дейността по включването и
изключването на системата.
По отношение основното възражение, наведено във въззивната жалба,
съдът го намира за несъстоятелно. В никакъв случай, нито към датата на
връчване на електронния фиш, нито към датата на постановяване на
съдебното решение не е изтекла абсолютната давност за санкциониране на
нарушението, тъй като същата е в размер на четири години и шест месеца.
Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на
4
Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС
и ОСС от II колегия на ВАС, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.
11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс и по – конкретно приложение
следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11
от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (действаща към датата на
извършване на нарушението) наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.
81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните
разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде
санкциониран се изключва едва с изтичане на четири години и половина
давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН
същият тече от извършване на деянието, поради което и съдът още веднъж ще
отбележи, че този срок не е изтекъл нито към датата на връчване на
електронния фиш, нито към датата на постановяване на съдебното решение.
Съдът намира извършеното нарушение за немаловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН . За да е едно нарушение маловажно, следва да се
отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от този
род, като следва да бъдат взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В този случай скоростта е надвишена с 24 км/ч,
което съвсем не може да се прецени като пренебрежимо малко превишение.
Обективните характеристики на деянието не сочат липса или явно
незначителна степен на обществена опасност, поради което не са налице
каквито и да било предпоставки случаят да се квалифицира като маловажен
по см.чл.28 ЗАНН.
По отношение на наложеното наказание, настоящият състав намира, че
същото е правилно определено съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съобразно
вида и прелелите предвидени в последната правна норма за извършеното
нарушение.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение , установено с автоматизирано техническо средства Серия
К № 8482602 издадено от ОД на МВР Варна следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
5
следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал.
1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради
това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът
прецени, че следва да определи на ОД МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., тъй като процесуалното представителство
се свежда единствено до изготвяне на писмено становище.
Предвид основанията за потвърждаване на НП не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя,
а и такова искане не е било направено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 8482602 на ОД на МВР
Варна за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на К. Г. У. ЕГН **********, с адрес гр.Силистра,
ул.“Е.В.“ № 2, ет.2, ап.6 е било наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 400.00 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА К. Г. У. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- Варна,
сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6