Определение по дело №646/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред въззивния съд е образувано по повод постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. К. П., чрез неговия защитник - А. Й. срещу постанованета по н.о.х.д.№148/12г. по описа на РС - Сандански присъда №3113/29.10.2012г., с която подсъдимият П. К. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.209,ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила. В с.з. жалбата се поддържа, като се излагат подробни съображения.

В последната си дума пред настоящия състав подсъдимият изразява становище, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Представителят на държавното обвинение счита първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен и се иска потвърждаването му.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

От месец декември 2008 г. подсъдимият П. бил управляващ и представляващ търговско дружество „Б. Е.” ЕООД Г. С., с предмет на дейност: осъществяване на вътрешна и външно-търговска дейност във всяка разрешени от закона форма, с всички разрешени от закона стоки и услуги, производство на стоки, хотелиерство, ресторантьорство, информационна, резервационна и рекламна дейност, агентска, спедиторска, представителска, посредническа и комисионерска дейност, маркетингова, инженерингова и консултантска дейност, строителство, както и всяка друга търговска и стопанска дейност, незабранена от закона. През пролетта на 2009 г. „Б.” ЕООД Г. С. развивало основно дейност в областта на строителството. Същото изпълнявало няколко договора за извършване на строителни и ремонтни работи, сключени след като същото дружество спечелило редица процедури за възлагане на обществени поръчки финансирани от различни министерства и общини в РБългария. Сред тези обществени поръчки се включвало осъществяването на основен ремонт на надлеза над ж-п линия по бУ. „П.” Г. В. на обща стойност 2 231 949 лева, без ДДС, реконструкция вътрешна водопроводна мрежа в с. В., общ. Б., на стойност 1 237 405 лева без ДДС, реконструкция на водопровод по У. „А. С. в Г. Л., на стойност 499 904 лева без ДДС, реконструкция на цялостната вътрешна водопроводна мрежа в с. Л., общ. С. на стойност 1 098 116,29 лева без ДДС, изграждане на дъждовно–дренажна канализация в кв. „Л.” Г. М., на стойност 1 242 118,97 лева без ДДС, изграждане на канализация и водопровод по У. „Г. Д.” в Г. К. на стойност 4 761 908,45 лева и други.

Като едноличен собственик на капитала, негов управител и официален представител на „Б.” ЕООД Г. С., подсъдимият П. имал право свободно да управлява и да се разпорежда с активите и пасивите на притежаваното от него дружество, да сключва сделки от името и за сметка на дружеството, да поема задължения по тях, да следи, контролира и носи отговорност за своевременното правилно и точно изпълнение на поетите от дружеството задължения, да разпорежда извършването на плащания от сметките на дружеството, както и да получава такива плащания и т.н.

В началото на 2009 г. свидетелят Н. М. М. бил собственик, управляващ и представляващ на „И.” ЕООД Г. С., чиято основна дейност включвала именно внос и търговия със строителна механизация и индустриална техника, машини и оборудване за добивната индустрия, строителството, както и резервни части за тях. В тази връзка в началото на 2009 г., в Г. С., чрез свои познати, свидетелят М. се свързал с подсъдимия П.. Подсъдимият П. констатирал, че за своевременното и качествено изпълнение на своята дейност „Б.” ЕООД Г. С. се нуждаело от допълнителна строителна техника. На срещата между двамата в Г. С. П. заявил пред М., че е управител на голяма фирма в областта на строителството на водопроводни и канализационни съоръжения, и се поинтересувал от цените на внасяните и предлагани от „И.” ЕООД - строителни машини и в частност от цената на комбиниран багер товарач и мини челен товарач, ведно със съответното оборудване към тях. Тогава М. запознал подсъдимия с ориентировъчните цени на предлаганите от неговото дружество строителни машини и му предоставил рекламни материали в тази насока, като се уговорили П. да разгледа същите, да помисли и ако впоследствие намери за необходимо да се свърже с него, за да уговорят конкретните условия за сключването на евентуална сделка между тях.

Подсъдимият съзнавал, че управителя на „И.” ЕООД Г.С. е опитен в работата си човек и едва ли би се съгласил да му предостави притежаваните от неговото дружество машини само въз основа на устна договорка по между им, поради което П. решил, че е необходимо формално да сключи с управителя на дружеството доставчик на строителна техника – писмен договор за покупко-продажба на избраните от него машини и оборудване за тях и запис на заповед която, да подпише като физическо лице / това при сключване на подобен вид сделки била стандартна процедура/.

В тази връзка, около средата на месец май 2009 г., П. се свързал по телефона с М., като изразил готовност да закупи 1 бр. нов комбиниран багер-товарач марка „Ню Холанд” (New Holland) модел LB115, окомплектован с двигател CHN Common Rail от 110 к.с., COLD Start устройство подпомагащо запалването в студено време, и допълнително оборудване към него, както и 1 бр. мини челен товарач марка New Holland, модел LB150 окомплектован със затворена кабина, парно, товарачна кофа, механичен бързосменник.

Тъй като разполагал на склад с подобни машини, М. поканил подсъдимия да се срещнат и да обсъдят по между си конкретните условия за покупко-продажба на исканите машини, като му предложил да продаде на П. търсените от него машини и оборудване общо за сумата от 83 443,00 евро с левова равностойност 163 200,32 лева, като поискал за целта да сключат по между си писмен договор за покупко-продажбата на същите, в който да уточнят всички клаузи относно вида на техниката, нейната цена, сроковете за доставка и начина за заплащането й.

На 19.05.2009 г. в Г. С., в лятната градина на „Г. С.” находяща се на У. „Г.” №, подсъдимият П. се срещнал със свидетеля М., където двамата, като управляващи и представляващи, първият на „Б.” ЕООД Г. С., а вторият на И.” ЕООД Г. С., сключили писмен договор за покупко-продажба №76/19.05.2009 г. на следната строителна техника – 1 бр. нов комбиниран багер-товарач марка „Ню Холанд” (New Holland) модел LB115, окомплектован с двигател CHN Common Rail от 110 к.с., COLD Start устройство подпомагащо запалването в студено време, двойна батерия 2х60Ah, емобилайзер, трансмисия Power Shift, кофа тип 4в1, телескопично удължаване на стрелата, хидравлична линия за чук, хидравличен чук 320 кг и 1 бр. мини челен товарач марка New Holland, модел LB150 окомплектован със затворена кабина, парно, товарачна кофа, механичен. Съобразно чл.ІІ т.1 от цитирания договор купувачът в лицето на „Б.” ЕООД Г. С. с едноличен собственик на капитала и управител – подсъдимият П., се задължава да заплати за оборудването предмет на договора общо сумата от 83 443,00 евро, с левова равностойност от 163 200,32 лева, определена съобразно курса на БНБ в деня на плащането. Тази цена е следвало да се заплати от управляваното от П. дружество на две отделни вноски в полза на продавача – „И.” ЕООД Г. С. представлявано и управлявано от свидетеля М.. Първата вноска съобразно чл.ІІ т.2 б. „А” от договора – представлявала 20 % от общата договорена цена за двете машини и оборудваното към същите. Тази първа вноска, била определена в размер на 16 689,00 евро с левова равностойност от 32 640,84 лева съобразно курса на БНБ за деня на плащането. Същата според договора трябвало да се заплати от управляваното от П. дружество - авансово, още при самото подписване на договора, а втората вноска – представляваща останалите 80% от общата стойност на машините и оборудването за тях - предмет на договора е следвало да се заплатят до 30 дни от датата на сключване на самия договор. Тази втора вноска била в размер на 66 754,00 евро с левова равностойност от 130 559,48 лева. Според чл.ІІІ т.1 от договора продавачът е трябвало да предаде на купувача оборудването предмет на договора в мястото на доставка, уговорено между същите, за което страните следвало да съставят и подпишат приемо-предавателен протокол, който ставал неразделна част от договора. Съобразно чл.ІІІ т.2 от същия договор купувачът ставал пълноправен собственик на оборудването, предмет на договора едва след пълното изплащане на цената уговорена между страните по него.

Подсъдимият П. подписал цитирания договор №76/19.05.2009 г. и записа на заповед със задължението да заплати уговорената в договора цена на машините и оборудването към тях -предмет на сделката, като обяснил на М., че в едноседмичен срок от сключването на договора ще осигури авансовото плащане от 20% от цената на техниката - по банковата сметката на „И.” ЕООД Г. С. - представляващо изискуемата според договора първа вноска от цената на договорената техника и ще посочи място и дата на доставка на мишините.

Свидетелят М. също подписал сделката. В тази връзка на 24.05.2009 г. П. се свързал по телефона с М., като го уведомил, че следва да достави машините предмет на договора в с. Левуново общ. Сандански на 25.05.2009 г., където „Б.” ЕООД Г. С. изпълнявало обществена поръчка за реконструкция на ВиК мрежата на с. Л. При това обаждане П. отново заявил пред М., че първата вноска за заплащането на цената на закупените от него машини, ще постъпи до края на работния ден на 25.05.2009 г. по банков път в сметките на „И.” ЕООД Г. С.. Тогава М. организирал транспортирането на търсената от П. техника и на 25.05.2009 г. същите били доставени в с. Л., общ. С.Там в присъствието на свидетелите А. Г. Б., И. П. И. и Л. С. С., закупените от притежаваното от подсъдимия П. дружество машини - предмет на договор №76/19.07.2009 г., били официално предадени на П. в качеството му на управител „Б.” ЕООД Г. С., за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 25.05.2009 г., в който били вписани и серийните номера на машините.

На 25.05.2009 г. непосредствено преди подписването на приемо-предавателния протокол за получаването на машините, П. заявил на М., че същия ден е превел по банков път в сметката на „И.” ЕООД сумата в размер на 16 689,00 евро с левова равностойност от 32 640,84 лева представляваща първата вноска от 20% от общата цена на тези машини уговорена в договора. П. обаче изобщо не е извършвал подобно плащане, макар и да размахал пред свидетеля М. екземпляр от несъществуващо платежно нареждане, което държал в ръцете си,с което искал да увери, че е извършил плащането по банков път на договорената първа вноса в размер на 20% от цената на машините в полза на продавача по договора - „И.” ЕООД Г. С..

Подсъдимият обаче не предоставил на М. това платежно нареждане, нито му позволил да се запознае със съдържанието на същото. Тогава М. поискал от П. да получи копие от същото, но П. заявил, че в с. Л. няма ксерокс, поради което не може да му предостави такова. По време на пътя от с. Л. до Г. С., св. М. се свързал по телефона и разговарял със счетоводител от офиса на фирмата - дали действително е постъпило плащане по договора за покупко-продажба на машините от страна на „Б.” ЕООД Г. С. и установил, че такова няма. Това го притеснило, като при разговор в последствие съсслужители в офиса на „Б.” ЕООД Г. С., същите го уверили, че без П. няма как да му отговорят, но че най-вероятно се касае за проблем в банкирането. Впоследствие М. продължил често да търси по телефона подсъдимия, за да получи отговор защо липсва плащане по договора, но не успял да се свърже с него. След повече от месец от датата на доставката на машините, М. успял да се свърже с подс.П., като последният му заявил, че има проблем с получаването на средства от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и затова превод не бил осъществен.

М. продължил да търси П. по телефона, тогава подсъдимият го поканил на среща в офиса на дружеството му в Г. С.. В уговореното време М. пристигнал в офиса на „Б.” ЕООД Г. С.. Там същият бил посрещнат от П., който го помолил да изчака малко във фоайето на офиса му, при неговата секретарка, преди да успее да го приеме, но така и не го приел.

След като не постъпило плащане за техниката, свидетелят М. заедно със свои служители посетили строителния обект изпълняван от „Б.” ЕООД Г. С. в района на с. Л., с намерение да открие и да си вземе предоставените от собственото му дружество машини, но установил, че същите липсват, тъй като по нареждане на подсъдимия те били транспортирани в неизвестна посока. Тези обстоятелства принудили свидетеля М. да изпрати официална нотариална покана от името на управляваното от него дружество до „Б.” ЕООД Г. С. и лично до неговия управител – подсъдимия П., с което поискал да се заплатят дължимите по договора за покупко-продажба №76/19.05.2009 г. суми за предоставената им техника, обезпечени с издадената от П. запис на заповед от 19.05.2009 г. Въпреки тази покана подсъдимият не платил дължимите задължения. Поради това свидетелят М. потърсил защита на правата си по съдебен ред. На 23.10.2009 г. М. внесъл от името на управляваното от него дружество, молба до Софийски градски съд за допускане на обезпечение върху бъдещи искове по реда на чл.390 и сл. от ГПК и чл.9 от ЗМТА., като поискал да бъде наложен запор върху официалните банкови сметки на „Б.” ЕООД Г. С. в ТБ „Т.” „Корпоративна търговска банка” , Банка ДСК и насърчителна банка , както и запор върху паричните вземания на управляваното от П. дружество от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, община С., община М. и община К. С определение на Софийски градски съд от 23.10.2009 г. искането на „И.” ЕООД Г. С. било уважено частично, като обезпечителни мерки били наложени само върху сметките на „Б.” ЕООД Г. С. в горепосочените банкови институции. Същевременно въз основа на депозирана от „И.” ЕООД Г. С. искова молба от 16.12.2009 г. , с Решение от 12.07.2010 г. „Б.” ЕООД Г. С. било осъдено да заплати на ищеца сумата от 163 200,00 лева представляваща дължимата и неплатена цена на стоките по договор №76/19.05.2009 г. сключен между горепосочените търговски дружества, ведно с договорната неустойка в размер на 0,5% върху главницата считано от 16.12.2009 г. (дата на завеждане на иска) до окончателното й изплащане, сумата от 130 886,40 представляващи договорната неустойка по чл.5 т.2 от договор №76/19.05.2009 г. сключен между горепосочените дружества, както и сумата от 26 707 лева – представляващи разноските по делото. Въпреки наложените обезпечения и постановено осъдително съдебно решение постановено в негова полза, ищеца - „И.” ЕООД Г. С., не успяло да получи реално изпълнение на вземането си, тъй като запорираните сметки на „Б.” ЕООД Г. С. се оказали изпразнени. Без никакъв отговор останала и изпратената от свидетеля М. до „Б.” ЕООД покана да върнат машините по договора на техния законен собственик – „И. ЕООД Г. С., след като в продължение на повече от 5 месеца, не плащат цената на същите.

Нещо повече, подсъдимия П. решил да прехвърли собствеността върху притежаваното и управлявано от него дружество „Б.” ЕООД Г. С. на трето лице, което не притежава никакво движимо или недвижимо имущество подлежащо на принудително отнемане. В изпълнение на своето решение през лятото на 2010 г., чрез свои познати подсъдимият се свързал с лицето Б. А. И., който срещу заплащане на сумата от 1000 лева се съгласил официално да придобие собствеността върху притежаваното от П. дружество, за което бил изготвен нотариално заверен договор от 25.06.2010 г. След подготвянето на всички необходими документи, удостоверяващи промяната в собствеността и управлението на „Б.” ЕООД Г. С., същите били внесени в Агенцията по вписванията с искане тази промяна да бъде отразена в Търговския регистър. Това прехвърляне било вписано на 29.07.2010 г. Междувременно обаче свидетелят М. сезирал органите на МВР и Прокуратурата за действията на подсъдимия П.. При извършени процесуално-следствени действия - оглед в стопански двор в землището на Г. М., стопанисван от свидетеля М. И. В. от същия Г. и в двора на Социален патронаж към Община М., намиращ се на У. „П. Б.” срещу дом № в Г. М. били открити и иззети вещите предмет на договор №76/19.05.2009 г. сключен между „И.” ЕООД Г. С. като продавач и „Б.” ЕООД Г. С. като купувач , а именно – 1 бр. комбиниран багер-товарач марка „Ню Холанд” (New Holland) модел LB115, окомплектован с двигател CHN Common Rail от 110 к.с., COLD Start устройство подпомагащо запалването в студено време, двойна батерия 2х60Ah, емобилайзер, трансмисия Power Shift, кофа тип 4в1, телескопично удължаване на стрелата, хидравлична линия за чук, хидравличен чук 320 кг, и 1 бр. мини челен товарач марка New Holland, модел LB150 окомплектован със затворена кабина, парно, товарачна кофа, механичен. Описаните машини обаче били във влошено техническо състояние и с нанесени множество повреди. Същите били иззети с 2 бр. протоколи за претърсване и изземване от 13.07.2010 г., одобрени с определение №82/14.07.2010 г. и №83/14.07.2010 г. двете по описа на РС-О. С постановление на прокурор при РП-Оряхово от 07.09.2010 г. досъдебното производство било изпратено по компетентност в РП-С., където същото било заведено под №15258/2010 г. по описа на 05-то РУП-СДВР, а впоследствие – препратено по компетентност в РП-С. Вещите били върнати на ощетеното ЮЛ от органите на досъдебното производство.

Съгласно заключение по изготвена финансово-икономическа експертиза: 1. Към 19.05.2009 г. и към 25.05.2009 г., пазарната стойност на 1 бр. нов комбиниран багер-товарач марка „Ню Холанд” (New Holland) модел LB115, окомплектован с двигател CHN Common Rail от 110 к.с., COLD Start устройство подпомагащо запалването в студено време, двойна батерия 2х60Ah, емобилайзер, трансмисия Power Shift, кофа тип 4в1, телескопично удължаване на стрелата, хидравлична линия за чук, хидравличен чук 320 кг, възлиза на сумата от 120 001,90 лев, която сума към периода на извършване на престъплението покрива признака големи и особено големи размери съгласно ТР №1/30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС;

2. Стойността на 1 бр. мини челен товарач марка New Holland, модел LB150 окомплектован със затворена кабина, парно, товарачна кофа, механичен, към 19.05.2009 г. и към 25.05.2009 г. възлиза на сумата от 43 198,81 лева, която сума към периода на извършване на престъплението покрива признака големи и особено големи размери съгласно ТР №1/30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС.

3. Към датата на извършване на престъплението предмет на делото, съобразно фиксирания курс на БНБ 1 евро се равнява на 1,95583 лева. В тази връзка левовата равностойност на дължимата от подсъдимия П. цена за машините, които управляваното от него дружество е закупило от „Иновекс строителна техника ЕООД, Г. С. с договор за покупко-продажба №76/19.05.2009 г. възлиза на обща стойност 83 443,00 евро или на сумата от 163 200,32 лева. Тази сума се равнява на 680 минимални работни заплати за страната и на практика отразява стойността на вредата причинена от престъплението предмет на делото, към момента на неговото извършване.

От заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза се установява, че подписите положени след думата „Подпис”, намиращ се на страница 8 от заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност от името на „Б.” ЕООД, за „КУПУВАЧ” в договор за покупко-продажба на дружествени дялове от дата 25.06.2010 г., касаещ „Б.” ЕООД, за едноличен-собственик в протокол-решение от 25.10.2010 г., касаещ „Б.” ЕООД, за едноличен собственик, намиращ се на стр.3 от Учредителен акт-устав на „Б.” ЕООД, на образец от личен подпис и декларатор в Декларация от Б. А. И., с ЕГН * с нотариална заверка на подписа от 25.06.2010 г. на Ст. С. – нотариус с район на действие – РС Л., за декларатор в два броя декларации, и двете от 25.06.2010 г. от името на Б. А. И., с ЕГН *, за доверител и управител в Договор за възлагане на управление на „Б.” ЕООД, за декларатор в Декларация по чл.13, ал.4 от Закона за Търговския регистър са изпълнени от едно и също лице – лицето Б. А. И., с ЕГН *.

През 2012 г. сумата от 163 200,32 лева била изплатена на „И.” ЕООД Г. С. от подсъдимия П..

При така установените фактически обстоятелства, събраните по делото гласни и писмени доказателства РС е признал завиновен подс.П. К. П. за извършено престъпление по чл.210, ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК - за това, че на 19.05.2009 г. в Г. С., У.„Г.№” в лятната градина на „Г. х. С.”, като длъжностно лице – управляващ и представляващ еднолично дружество с ограничена отговорност – фирма „Б.” Г. С. и едноличен собственик на капитала на това търговско дружество, в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Н. М. М. – управляващ и представляващ „И.” ЕООД Г. С., че ще му заплати договорената съгласно договор за покупко-продажба №76/19.05.2009 г. техника - /1 бр. комбиниран багер-товарач марка „Ню Холанд” (New Holland) модел LB115, окомплектован с двигател CHN Common Rail от 110 к.с., COLD Start устройство подпомагащо запалването в студено време, двойна батерия 2х60Ah, емобилайзер, трансмисия Power Shift, кофа тип 4в1, телескопично удължаване на стрелата, хидравлична линия за чук, хидравличен чук 320 кг, и 1 бр. мини челен товарач марка New Holland, модел LB150 окомплектован със затворена кабина, парно, товарачна кофа, механичен/, със страни „И. с.” ЕООД Г. С.–продавач и „Б.” ЕООД Г. С.–купувач, – първоначално 20 % от цената представляваща сумата в размер на 16 689,00 евро по курса на БНБ за деня в лева – 32 640,84 лева и представляваща аванс съгласно горепосочения договор, както и останалата сума съгласно договора, в размер на 80% от общата цена, представляваща сумата от 66 754,00 евро по курса на БНБ за деня в лева - 130 559,48 лева в срок до 30 дни след подписването на договора и доставка на машините и поддържал същото заблуждение у Н. М. М. – управляващ и представляващ „И.” ЕООД Г. С. до 25.05.2009 г. в с. Л., обл. Б., като му показал несъществуващо платежно нареждане на хартиен носител за осъществен превод с наредител „Б.” ЕООД – купувач управлявано от П. К. П. и получател – „И.” ЕООД – продавач с управител Н. М. М., и с това е причинил имотна вреда на „И.” ЕООД Г. С. представлявано и управлявано от Н. М. М. в размер общо на 83 443,00 евро с левова равностойност от 163 200,32 лева представляваща стойността на предадената по договора горепосочена техника, която вреда е в големи размери и деянието е извършено повторно в немаловажен случай, след като П. е бил осъден с влязла в сила присъда друго такова престъпление – с присъда №214 на Военен съд Г. С., влязла в сила от 22.03.2007 г., постановена по НОХД №214/2005 г.по описа на съда, за престъпление по чл.209 ал.1 от НК за което му е било наложено наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

От обективна страна е установено по делото, че на 19.05.2009 г. в Г. С., У.„Г. №” в лятната градина на „Г. С.”, подсъдимият П. като длъжностно лице – управляващ и представляващ еднолично дружество с ограничена отговорност – фирма „Б.” Г. С. и едноличен собственик на капитала на това търговско дружество, в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Н. М. М. – управляващ и представляващ „И.” ЕООД Г. С., че ще му заплати договорената съгласно договор за покупко-продажба №76/19.05.2009 г. техника, като П. и поддържал същото заблуждение у М. до 25.05.2009 г., когато в с. Л., обл. Б. му показал несъществуващо платежно нареждане на хартиен носител за осъществен превод с наредител „Б.” ЕООД – купувач и „И.” ЕООД – продавач, с което причинил имотна вреда на „И.” ЕООД Г. С. в размер общо на 83 443,00 евро с левова равностойност от 163 200,32 лева.

Безспорно установено е, че Н. М. е бил въведен в заблуждение от подсъдимия, впоследствие и поддържано от последния. След подписването на процесния договор №76 от 19.05.2009г., запис на заповед, съотв. транспортирането на техниката до с.Л., общ.С. от страна на М., същият проверил дали е постъпило авансовото плащане по договора за покупко-продажба от страна на „Б.” ЕООД Г.С./каквато била уговорката/. Не било налице плащане, което обстоятелство притеснило М., който продължил да търси подсъдимия по телефона и на работното му място, но безуспешно. По законоустановен ред М. продължил да претендира дължимата по договора сума. В подкрепа на твърденията на М. са показанията на свидетелите Ал.Б., Ил.И. и Л.С. - работещи във фирма "И." и доставили машините в с.Л. за фирма "Б.", Т.Т. и М.В. - служители в "Б." ЕООД към инкриминирания период, свидетелствали относно съхранението на процесната техника, свидетелите Г. С. и Б. И. - относно прехвърлянето на "Б." ЕООД на св.Б. И.. Същите са правилно кредитирани от първата инстанция, като последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, каквито са - договор за покупко-продажба №76/19.05.2009г., запис на заповед, нотариална покана, експертните заключения по изготвени финансово-икономическа и съдебно-графическа експертизи.

Въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция относно доказана форма на изпълнителното деяние “възбуждане” и „поддържане” на заблуждение от страна на подсъдимия, като събраните в цялост по делото доказателства напълно подкрепят обвинителната теза.

И за двете форми на изпълнителното деяние на престъплението измама - "възбуждане" и "поддържане" на заблуждение у измаменото лице е характерно, че чрез тях се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като в резултат на това у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства от обективната действителност. В случая има доказано такова към датата на инкриминираното деяние у Н. М. М., като подс.П. му е формирал неверни представи, че ще бъде заплатена договорената съгласно договор за покупко-продажба №76/19.05.2009г. техника, заради което и М. е доставил същата в с.Л. общ.Сандански, обл.Б..

В случая подсъдимият е имал користна, измамлива цел, той не е имал намерение да изпълни ангажимента си към М. още изначало, не е имал намерение да извърши плащане на процесните машини, като не е извършил договореното авансово плащане още преди доставката на техниката. Налице са и квалифициращите признаци – деянието е извършено от длъжностно лице, извършено е повторно, в немаловажен случай, причинената вреда е в големи размери, за които обстоятелства първостепенният съд е изложил мотиви, които споделя и настоящият състав.

По преждеизложеното неоснователни се явяват изложените от защитата на подсъдимия доводи, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод, за това, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210,ал.1,т.3,т.4 и т.5 вр. чл.209,ал.1 пр.1 и 2 от НК. В подкрепа на това твърдение по делото няма убедителни нито преки, нито косвени доказателства, а точно обратното - има обстоятелства които напълно опровергават такъв един извод като неверен и в тази насока са изложените по-горе в настоящото изложение мотиви. Относно направеното възражение досежно разглеждане на делото от Софийски районен съд - същото е неоснователно, тъй като процесното деяние е довършено в с.Л., общ.С. обл.Б., където е била доставена техниката, респ. РС-Сандански в случая е компетентен да разглежда настоящото производство.

За процесното деяние законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” от 1 до 8 години. Определеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години, настоящият състав счита за справедливо и адекватно на извършеното. Отчетени са характера и обществената опасност на деянието, размера на причинената имотна вреда, като е съобразено и обстоятелството, че последната е възстановена от подсъдимия. Ето защо съдът счита,че така наложеното наказание ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а постановеният първоинстанционен съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден изцяло.

Предвид горното и на основание чл.338 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда №3113 от 29.10.2012г., постановена по нохд №148/12г. по описа на РС - Сандански.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или протест на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: